Какво общо има Анна-Фрид Люнгстад от АВВА с програмата „Лебенсборн“?

| от |

За пет години между 1940г. -1945г. в малка Норвегия се появяват на бял свят 12 000 бебета. Техните бащи са военно -служещи от СС и Германския Вермахт. Повечето от децата се раждат в специални родилни домове – филиали на Химлеровата организация и фабрика за расови деца по програмата „Лебенсборн“ – в превод означава „Източник на живот“.

58

Едно от тези деца е Анна-Фрид Люнгстад – брюнетката от шведската култова група АВВА. Тя е дете на фелфебел Алфред Хаас . Майката Сини Люнгстад е норвежка, а след оттеглянето на Алфред заедно с частта му от немските окупационни войски в Норвегия (гарнизоните там са наброявали общо около 400.000 души), тя бяга в Швеция. Това е страна, в която анти-немските настроения не се проявяват толкова бурно и силно, както в останалите европейски държави след Втората Световна Война. Сини Люнгстад е заедно с майка си и малката Анна-Фрид. Устройва се да работи като сервитьорка в едно кафене, но скоро се разболява и умира едва на 21г.

59

„Имах страшно малко приятели като малка“ спомня си Фрида – ‘‘Не съм прекарала никак весело детство, живях заедно с баба, бяхме бедни. През цялото време ми се струваше, че всичко наоколо не е на мястото си и не е както трябва. Мислех си, че около мен няма нищо, което да заслужава да бъде обичано“.

Малката Фрида е знаела от близките си, които са и разказвали, че баща и е германец, както и историята, че е бил моряк и е потънал някъде в морето.

Фрида живее с тази мисъл до 1977 година. Тогава навсякъде по света „АВВА“ вече са известни, а в пресата се печатат стотици статии и се публикуват хиляди снимки от техни концерти.
Нейния полубрат, за чието съществуване тя все още не знае – Петер Хаас от Германия, си купува брой на тинейджърското списание „Bravo“. В този нов брой са описани подробно биографичните данни на всички членове на групата. Точно там Петер вижда имената на родителите на Фрида и прави връзката по името на баща си и майката на певицата, че именно Анна – Фрид е негова сестра и дъщеря на баща му – Алфред Хаас . По-късно, Фрида се среща с баща си в Германия, но двамата така и не са стават близки приятели. След тази среща изглежда, че те дори не са общували повече.

Какво представлява „Лебенсборн“ – „Източник на живот“?
Хайнрих Химлер- шефът на СС, е един от основните идеолози на „Лебенсборн“. Всъщност, програмата се явява продължение на проекта „Mutter und Kind“ (Майка и дете), започнат още в началото на 1934-та година. Официално, целта на това общество е била борбата с увеличеното количество аборти в Германия, ежегодното число на които е достигнало катастрофалната за държавата цифра от 600.000. Рязкото спадане на нивото на раждаемостта сериозно е обезпокоило „великите умове на нацията“. Пък нали и страната се е готвила за кръвопролитни завоевания и завладяването на целия свят (не само Lebensraum im Osten – „Жизнено пространство на Изток“ – термин на национално-социалистическата пропаганда). А кой ще воюва за страната си, когато жените не раждат войници?! Тогава съзрява идеята за създаване на специални приемни точки, където жените ще могат да раждат и оставят поколението си на държавна издръжка.

60

Главен лозунг на проекта, призоваващ младите жени на Германия за участие в програмата за повишаване на раждаемостта, е фразата: „Подари дете на фюрера!“

През 1938-ма година, набиращата скорост Германска организация „Лебенсборн“ се разраства до цели девет отдела и е включена в състава на Личния Щаб на Райхсфюрера на СС. За нейни ръководители са били назначени оберфюрер Грегор Ебнер и штандартенфюрера Макс Золман. Скоро след старта на програмата обаче човешките ресурси на Третия Райх са се оказали недостатъчни и считайки от 1941-ва година, „Лебенсборн“ преминала на нов етап. Целта на тази промяна е включвала „понемчването на славянските народи“.

За тези цели е било наредено на офицерите от СС да изземват всички деца, които имат светли очи и коси. Нареждането е касаело Югославия, Чехия, Полша, а от средата на на 1943-та година и СССР. Страшните факти за похищенията на деца направо от улиците се потвърждават от многочислените очевидци на подобни събития. Известни са и случаите, в които от родилните отделения са се взимали пеленачета. Разчитало се е, че по-късно във времето по такъв начин децата няма да знаят кои са истинските им родители, и няма да имат никаква представа от каква националност са.

След раждането на младенците, офицерите от СС по традиция са получавали за подарък сребърна лъжица и сребърна чаша, които се се изготвяли в специална фабрика близо до Мюнхен. А на жените дали живот на четири и повече деца – са се връчвали „Майчински кръст“ и сребърен свещник с гравиран надпис, гласящ: „Ти се явяваш едно звено в нишката на безкрайната верига на поколенията“.

Най-огромни мащаби на човешко-производството, както писах по-горе, е имало в Норвегия, тъй като измежду останалите скандинавски държави, тази страна се е смятала за най-близка по кръв до арийската раса. Дания също е попаднала в расовите планирания на Хитлер и останалите нацистки водачи и теоретици на Райха. Белгийския филиал на „Лебенсборн“ пък е бил открит чак през есента на 1943-та година. Само че това „заведение“ не е било толкова популярно. Във съседна Франция през същото това време също е имало доста извънбрачни деца между французойки и немски войници (около осем хиляди), поради което и там германските „оплодители“ са разкрили нов „филиал“ на фабриката за деца.

След войната, по време на Нюрнбергския процес, членовете на „Химлеровите детски фабрики“ са били съдени по три обвинения: престъпления срещу човечеството, разграбване и присвояване от окупираните чужди територии и принадлежност към СС. След петмесечните заседания, следствие, изучаването на купища документации и разпити на десетки свидетели, американския военен трибунал изнася окончателната си присъда. На 10 март 1948-ва година, Съгласно решението – генералния ръководител на „Лебенсборн“ – „Източник на живот“ Макс Золман, заедно със своите най-близки съратници са оправдани по първите две обвинения и осъдени само за принадлежност към СС.

В наши дни, децата, лишени от родители през тези години, остават без ясната представа откъде са и от каква националност са.
Търсенето на истината продължава.

Николай Крижитски

 

 
 

Продадени са 15 хиляди билета за „Евровизия – 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Досега са продадени 15 хиляди от общо 70 хиляди билета за телевизионния конкурс „Евровизия – 2017″,, който ще се състои в Киев през месец май, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на вицепремиера на Украйна Вячеслав Кириленко. „На 14 февруари започна официалната продажба на билети, като първият беше закупен от победителката на „Евровизия 2004″, нашата Руслана“, заяви Кириленко. По неговите думи досега са били продадени около 15 хиляди пропуска от 52 страни в света.

Петдесет и два процента от билетите са били пласирани в Украйна, а останилите четиридесет и осем – в чужбина. Най-много продажби са били реализирани във Великобритания, Германия и Русия.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.