Какво (не) направи ЕС за безработните?

| от |

Много срещи на върха, много приказки и добри намерения, но малко резултати. През 2013 година ЕС не успя да се пребори с безработицата, особено сред младежите под 25- годишна възраст, обобщава Дойче веле. Може ли Европа да направи нещо?

SPAINAusterityStrikeb2012_large

2013 година беше „черна година“ за европейския трудов пазар. Безработицата в 17-те страни от еврозоната надхвърли 12 процента. Това е и най-високото ниво, измервано досега. Финансовата и дългова криза удариха най-тежко пазарите на труда. Най-силно засегнати са кризисните страни от Южна Европа – Италия, Испания, Португалия и Гърция, твърди гръцкият депутат Константинос Карагунис. Ситуацията в неговата затънала в рецесия родина е катастрофална, казва консервативният политик. „В Гърция сме изправени пред хуманитарна катастрофа. Безработицата е огромна, около 27 процента, а младежката безработица достига 60 на сто. Знам, че и Испания се сблъсква с подобни проблеми“, казва той.

Без изгледи за съществено подобрение

Еврокомисарят Оли Рен прогнозира, че през 2014 година еврозоната ще излезе от рецесията и ще отбележи лек икономически ръст. Това развитие обаче няма да окаже дълготрайно влияние върху трудовия пазар, твърди Оли Рен в есенната си прогноза от ноември миналата година. През 2014 година броят на безработните ще си остане непроменено висок, прогнозира Оли Рен. Безбройните срещи на върха, които държавните и правителствени ръководители посветиха на борбата срещу безработицата и особено на ограничаването на младежката безработица, все още не оказват никакво въздействие върху трудовия пазар.

На последната извънредна среща на върха, проведена през ноември в Париж, домакинът Франсоа Оланд заяви: „Три са ключовите думи за нашата среща: бързина – защото проблемът е спешен, солидарност – защото не искаме да „загубим“ цяло една поколение, и качество – защото искаме да предложим само такива обучения, които действително откриват перспектива пред младежта“, кзаяви президентът. Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц предупреди европейските политици за опасните последици от покачващата се безработица:

„Проблемът не засяга само младежите, а и техните семейства и родители. Едно общество, което има средства за спасяване на валутния съюз и финансовата система, трябва да бъде в състояние да даде на младите хора истински и дълготрайни шансове“, каза Шулц. Последното изследване на Евростат потвърждава думите му. Според цифрите от Люксембург, рискът от обедняване в Европа е нараснал драстично. Една четвърт от европейците, или 125 милиона души, са застрашени от бедност. Експертите от Евростат твърдят, че дългосрочните икономически цели на ЕС, залегнали в документа Агенда 2020 са в опасност.

Гаранции за работно място?

Държавните и правителствени ръководители взеха решение за отпускането на допълнителни 6 милиарда евро за заетост и квалификация на европейските младежи. Парите обаче ще отидат само в региони, където младежката безработицата е над 25 процента. С тези финансови средства ще бъдат насърчавани селективно проекти, но едва през идната бюджетна година. Освен това Фрасоа Оланд, Ангела Меркел и сие взеха решение за т.нар. „гаранции за работно място“. Какво означава това? Идеята е, че на всеки младеж, завършил училище, следва максимално бързо /до четири месеца/ да му се предложи практика или допълнителна квалификация.

Много експерти на трудовия пазар намират идеята за симпатична, но извънредно трудно осъществима на практика. „Много от страните-членки нямат трудова администрация, която да е в състояние да реализира тази концепция. Именно в тези държави квотата на безработицата е висока и поради икономическата криза те нямат средства за реализация на концепцията“, казва в разговор с Дойче Веле италианският трудов експерт Масимилиано Маскерини.

Политиците не създават работни места

Eвропейската среща на върха в Париж, посветена на младежката безработица, през 2013-та

Eвропейската среща на върха в Париж, посветена на младежката безработица, през 2013-та

Финландският министър по европейските въпроси Александер Стуб се отнася скептично към опитите на ЕС да съживи трудовия пазар чрез различни инициативи и финансови инжекции. Според него следва да се подкрепят законодателно онези, които създават икономическия ръст – а именно предприемачите и работниците. Предлаганите от него мерки са дерегулация на трудовия пазар, ниски данъци и ограничаване на дълговете, защото това може да подобри конюнктурата и да помогне за създаването на работни места.

Масимилиано Маскерини също няма доверие в краткосрочните програми или скъпо струващите мерки за създаване на временни работни места. Той смята, че много от европейските държави трябва да предприемат сериозни реформи, вместо да се обръщат към Европа за помощ. Маскерини твърди, че много от проблемите са на структурна основа и са се очертавали още преди сегашната рецесия.

Трудовите пазари трябва да бъдат реформирани

„Много от страните-членки се нуждаят от реформи на трудовите пазари, за да решат проблемите си. Трудовите пазари са толкова консервативно регулирани, че младите хора нямат почти никакъв шанс да навлязат в тях. Може да се каже, че в тези страни-членки бъдещето на младежта беше пожертвано на олтара на предишните поколения, които живяха над възможностите си“, казва Масимилиано Маскерини. Защитата срещу уволнения е твърде обхватна, а сключването на гъвкави трудови договори често е почти невъзможно, допълва той.

Все пак в Европа има и единични проекти, подхванати от частната икономика. С помощта на германски фирми в Испания и Гърция бяха създадени центрове за обучение. Германски фирми вербуват целенасочено стажанти от други европейски страни за вакантните работни места в Германия. Това обаче не успя да доведе до някакъв голям пробив през 2013 година. Защото въпреки отворените граници на стария континет само два до три процента от всички европейци работят в чужбина. Еврокомисарят за заетостта и социалните въпроси Ласло Андор вече обяви, че ще работи за премахване на бюрократичните пречки пред започването на работа в чужбина.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.