Какво направи Дилма за Бразилия

Майкъл Рийд, списание „Икономист“

През октомври 2012 г. бях в Ресифе и се срещнах с Едуарду Кампуш. След като говорихме за неговата равносметка като губернатор на Пернамбуко, го попитах за президентските избори в Бразилия. Предпочете да говори конфиденциално. „Фернандо Енрике спечели втори мандат, защото се справи с инфлацията. Лула спечели втори мандат, защото извади милиони хора от бедността“, каза той.

„А какво постигна Дилма?“. „Отвори много теми, но не затвори нито една“. Дилма Русеф, която бразилците наричат просто Дилма, е фаворитка за изборите. Острият политически инстинкт на Кампуш съумя да види в слабостта на Русеф благоприятна възможност за самия себе си, но самолетна катастрофа през август сложи трагичен край на живота му. И все пак въпросът „Какво постигна Дилма?“ се задаваше през цялото време на предизборната кампания. Президентката успя да даде само половинчат отговор. И поради това ми се струва, че на 26 октомври вероятно ще загуби от Аесио Невеш на втория тур на изборите.

Това все още не е най-разпространеното мнение. Анализаторите се убедиха сами в неуязвимостта на Дилма. Твърди се, че действащите президенти в Латинска Америка не губят (това се е случвало само на двама от 1990 г.). Управляващата Партия на трудещите има най-много пари и най-добрите пропагандатори. В лицето на Луис Инасио Лула да Силва, нейния ментор и политически съюзник, Дилма има най-ефективния активист в Бразилия, единствения политик, способен да говори на езика на бедните маси и на не толкова бедните, на жителите на североизтока и на периферията на големите градове. Те са благодарни на Лула и на Партията на трудещите се за десетилетието на бърз икономически растеж и амбициозни социални програми, до които сега имат достъп около 12 милиона бедни семейства.

Отговорът на Дилма е, че тя ги е запазила, като е прибавила популярна програма за жилища на ниска цена, положила е повече усилия за изкореняване на крайната бедност и е предприела инициативи, например за селските водохранилища. Въпреки икономическите затруднения Бразилия все още се радва на почти пълна заетост и реалните заплати продължават да се увеличават, макар и бавно.

Но за много бразилци това все още не е достатъчно. Недоволството им намери израз в спонтанната вълна от протести през юни 2013 г., която в кулминационната си точка изведе един милион души на улицата. Основното искане беше подобряване на обществените услуги – здравеопазване, образование, обществен транспорт и полиция, и по-малко политическа корупция. С други думи различен вид държава. Дилма и Партията на трудещите се разбраха, че е трудно да отговорят на тези искания.

От финансовата криза през 2008 г. Партията на трудещите се и Дилма започнаха да възраждат старата корпоративна държава, тази на Жетулиу Варгаш, лидер на националното изграждане на Бразилия в средата на 20-и век и на военната диктатура от 1964 до 1985 г. Убедена, че англо-саксонският капитализъм за пълната икономическа свобода се провали, Дилма се намесваше безспирно в икономиката. Призова Централната банка да намали лихвените проценти, позволи на министерството на икономиката да използва счетоводни трикове, за да изпълни фискалните цели, увеличи субсидираните банкови заеми за щатите, за да улесни компаниите и постоянно въвеждаше освобождавания от всякакви данъци. Резултатът беше разрушаване на доверието на инвеститорите и предприемачите в икономическата й политика. Инвестициите намаляха, въпреки официалните стимули на търсенето. Посредственият икономически растеж, средно 1,6% на година по времето на Дилма, доведе тази година до лека рецесия. Инвестициите съставляват едва около 17% от БВП спрямо средно 22% в Латинска Америка и причината е, че Дилма не направи много, за да се противопостави на разточителната данъчна система, лоша инфраструктура, трудов пазар копие на този на Мусолини и множеството ненужни регулации. Освен това Дилма няма политическия талант на Лула и способността му да се адаптира към събитията. Като синдикален лидер той се научи на прагматизъм и умение за водене на преговори. Родена в семейство от средната класа, Дилма изучава марксизма и оттук произтича упоритият догматизъм, който трудно се приспособява към гъвкавата среда в Бразилия.

Заради по-ниския растеж правителството нямаше нужните пари за обществени услуги. То постига 36% от БВП чрез данъци, подобно на средното равнище в ОИСР. Протестиращите са прави, че държавата харчи неправилно, има твърде много пари, които ще стигнат до привилегировани сектори (служители от държавния сектор, предприемачи, политици). И сега бразилците започват да забелязват икономическото забавяне – промишленият сектор съкращава служители, доверието на потребителите се срина и инфлацията нарасна до 6,7%.

Заради всичко това социологически изследвания миналата година показваха, че 60-70% от бразилците искат следващият президент да бъде някой различен от Дилма. Но за да загуби Дилма, опозицията трябва да спечели изборите. А това е трудно. В последните 12 години Лула успя да поляризира политиката – Партията на трудещите се и лулизмът са с хората, а либералната Бразилска социалдемократическа партия на Кардозу и Невеш е партията на банкерите, на приватизацията и на строгите икономии. Това прилича на карикатура – Лула успя да харчи повече благодарение на трудната и често непопулярна задача на Кардозу да стабилизира икономиката и приходите на банките никога не са били толкова високи, колкото при управлението на Партията на трудещите се. Но това е политически ефективно.

Смъртта на Кампуш дезорганизира изборите, както отбелязва политологът Клаудио Коуту от Фондация „Жетулиу Варгаш“. Тя спря твърдото изкачване на Невеш в социологическите изследвания и катапултира Марина Силва, съюзничка на Кампуш в предизборната надпревара. Противно на очакванията това помогна на Дилма. Силва с нейното безпокойство за околната среда и искането й за „нова политика“ символ на промяната. Но на фона на ожесточената атака на Партията на трудещите се тя не успя да убеди избирателите, че може да управлява 200 милиона бразилци.

Аесио Невеш имаше различен проблем. Член на системата в двата си мандата на губернатор на Минаш Жераиш (втория по големина щат в Бразилия), той промени държавните финанси чрез шокова терапия, като в същото време запази най-добрите образователни системи в страната. Но има въпросителна относно желанието на гражданите да дадат най-отговорния пост в държавата на човек, чието хоби е да ходи на купони, придружаван от манекенки. В кампанията си за втория тур Невеш показа нова решителност. Той разчита на внушителен екип от технократи. Обещава бързо връщане към солидната икономическа политика, данъчни и политически реформи.

Ако Партията на трудещите се не разкрие скандал в личния живот на Невеш, това което може да наклони везните в негова полза е публичният скандал с „Петробрас“ – разкритията, че под контрола на Партията на трудещите се перлата в короната от държавни компании се е превърнала в машина за канализиране на подкупи към партията. Това вреди много на Дилма. Никой не твърди, че тя лично е корумпирана, но когато беше министърка на енергетиката, тя председателстваше Управителния съвет на „Петробрас“. Безскрупулната злоупотреба с тези средства в полза на партийни интереси синтезира лошите практики в Бразилия.

След 12 години управление на Партията на трудещите се Бразилия е узряла за промяната. Нуждае се от по-добри политики, за да се върне към икономическия растеж и трайния напредък. Ако Дилма се противопостави, правителството й ще бъде слабо и нищо не показва, че ще бъде готова за сериозна промяна на курса. Ако спечели Невеш, победата му ще има последици в цяла Латинска Америка. Тя ще покаже, че президентската власт дължи много на икономическото възнаграждение от възхода на суровините. Трудните икономически времена ще създадат нова политика, в която хегемонията на левицата ще свърши. /БГНЕС