Какво направи Дилма за Бразилия

| от |

Майкъл Рийд, списание „Икономист“

През октомври 2012 г. бях в Ресифе и се срещнах с Едуарду Кампуш. След като говорихме за неговата равносметка като губернатор на Пернамбуко, го попитах за президентските избори в Бразилия. Предпочете да говори конфиденциално. „Фернандо Енрике спечели втори мандат, защото се справи с инфлацията. Лула спечели втори мандат, защото извади милиони хора от бедността“, каза той.

„А какво постигна Дилма?“. „Отвори много теми, но не затвори нито една“. Дилма Русеф, която бразилците наричат просто Дилма, е фаворитка за изборите. Острият политически инстинкт на Кампуш съумя да види в слабостта на Русеф благоприятна възможност за самия себе си, но самолетна катастрофа през август сложи трагичен край на живота му. И все пак въпросът „Какво постигна Дилма?“ се задаваше през цялото време на предизборната кампания. Президентката успя да даде само половинчат отговор. И поради това ми се струва, че на 26 октомври вероятно ще загуби от Аесио Невеш на втория тур на изборите.

Това все още не е най-разпространеното мнение. Анализаторите се убедиха сами в неуязвимостта на Дилма. Твърди се, че действащите президенти в Латинска Америка не губят (това се е случвало само на двама от 1990 г.). Управляващата Партия на трудещите има най-много пари и най-добрите пропагандатори. В лицето на Луис Инасио Лула да Силва, нейния ментор и политически съюзник, Дилма има най-ефективния активист в Бразилия, единствения политик, способен да говори на езика на бедните маси и на не толкова бедните, на жителите на североизтока и на периферията на големите градове. Те са благодарни на Лула и на Партията на трудещите се за десетилетието на бърз икономически растеж и амбициозни социални програми, до които сега имат достъп около 12 милиона бедни семейства.

Отговорът на Дилма е, че тя ги е запазила, като е прибавила популярна програма за жилища на ниска цена, положила е повече усилия за изкореняване на крайната бедност и е предприела инициативи, например за селските водохранилища. Въпреки икономическите затруднения Бразилия все още се радва на почти пълна заетост и реалните заплати продължават да се увеличават, макар и бавно.

Но за много бразилци това все още не е достатъчно. Недоволството им намери израз в спонтанната вълна от протести през юни 2013 г., която в кулминационната си точка изведе един милион души на улицата. Основното искане беше подобряване на обществените услуги – здравеопазване, образование, обществен транспорт и полиция, и по-малко политическа корупция. С други думи различен вид държава. Дилма и Партията на трудещите се разбраха, че е трудно да отговорят на тези искания.

От финансовата криза през 2008 г. Партията на трудещите се и Дилма започнаха да възраждат старата корпоративна държава, тази на Жетулиу Варгаш, лидер на националното изграждане на Бразилия в средата на 20-и век и на военната диктатура от 1964 до 1985 г. Убедена, че англо-саксонският капитализъм за пълната икономическа свобода се провали, Дилма се намесваше безспирно в икономиката. Призова Централната банка да намали лихвените проценти, позволи на министерството на икономиката да използва счетоводни трикове, за да изпълни фискалните цели, увеличи субсидираните банкови заеми за щатите, за да улесни компаниите и постоянно въвеждаше освобождавания от всякакви данъци. Резултатът беше разрушаване на доверието на инвеститорите и предприемачите в икономическата й политика. Инвестициите намаляха, въпреки официалните стимули на търсенето. Посредственият икономически растеж, средно 1,6% на година по времето на Дилма, доведе тази година до лека рецесия. Инвестициите съставляват едва около 17% от БВП спрямо средно 22% в Латинска Америка и причината е, че Дилма не направи много, за да се противопостави на разточителната данъчна система, лоша инфраструктура, трудов пазар копие на този на Мусолини и множеството ненужни регулации. Освен това Дилма няма политическия талант на Лула и способността му да се адаптира към събитията. Като синдикален лидер той се научи на прагматизъм и умение за водене на преговори. Родена в семейство от средната класа, Дилма изучава марксизма и оттук произтича упоритият догматизъм, който трудно се приспособява към гъвкавата среда в Бразилия.

Заради по-ниския растеж правителството нямаше нужните пари за обществени услуги. То постига 36% от БВП чрез данъци, подобно на средното равнище в ОИСР. Протестиращите са прави, че държавата харчи неправилно, има твърде много пари, които ще стигнат до привилегировани сектори (служители от държавния сектор, предприемачи, политици). И сега бразилците започват да забелязват икономическото забавяне – промишленият сектор съкращава служители, доверието на потребителите се срина и инфлацията нарасна до 6,7%.

Заради всичко това социологически изследвания миналата година показваха, че 60-70% от бразилците искат следващият президент да бъде някой различен от Дилма. Но за да загуби Дилма, опозицията трябва да спечели изборите. А това е трудно. В последните 12 години Лула успя да поляризира политиката – Партията на трудещите се и лулизмът са с хората, а либералната Бразилска социалдемократическа партия на Кардозу и Невеш е партията на банкерите, на приватизацията и на строгите икономии. Това прилича на карикатура – Лула успя да харчи повече благодарение на трудната и често непопулярна задача на Кардозу да стабилизира икономиката и приходите на банките никога не са били толкова високи, колкото при управлението на Партията на трудещите се. Но това е политически ефективно.

Смъртта на Кампуш дезорганизира изборите, както отбелязва политологът Клаудио Коуту от Фондация „Жетулиу Варгаш“. Тя спря твърдото изкачване на Невеш в социологическите изследвания и катапултира Марина Силва, съюзничка на Кампуш в предизборната надпревара. Противно на очакванията това помогна на Дилма. Силва с нейното безпокойство за околната среда и искането й за „нова политика“ символ на промяната. Но на фона на ожесточената атака на Партията на трудещите се тя не успя да убеди избирателите, че може да управлява 200 милиона бразилци.

Аесио Невеш имаше различен проблем. Член на системата в двата си мандата на губернатор на Минаш Жераиш (втория по големина щат в Бразилия), той промени държавните финанси чрез шокова терапия, като в същото време запази най-добрите образователни системи в страната. Но има въпросителна относно желанието на гражданите да дадат най-отговорния пост в държавата на човек, чието хоби е да ходи на купони, придружаван от манекенки. В кампанията си за втория тур Невеш показа нова решителност. Той разчита на внушителен екип от технократи. Обещава бързо връщане към солидната икономическа политика, данъчни и политически реформи.

Ако Партията на трудещите се не разкрие скандал в личния живот на Невеш, това което може да наклони везните в негова полза е публичният скандал с „Петробрас“ – разкритията, че под контрола на Партията на трудещите се перлата в короната от държавни компании се е превърнала в машина за канализиране на подкупи към партията. Това вреди много на Дилма. Никой не твърди, че тя лично е корумпирана, но когато беше министърка на енергетиката, тя председателстваше Управителния съвет на „Петробрас“. Безскрупулната злоупотреба с тези средства в полза на партийни интереси синтезира лошите практики в Бразилия.

След 12 години управление на Партията на трудещите се Бразилия е узряла за промяната. Нуждае се от по-добри политики, за да се върне към икономическия растеж и трайния напредък. Ако Дилма се противопостави, правителството й ще бъде слабо и нищо не показва, че ще бъде готова за сериозна промяна на курса. Ако спечели Невеш, победата му ще има последици в цяла Латинска Америка. Тя ще покаже, че президентската власт дължи много на икономическото възнаграждение от възхода на суровините. Трудните икономически времена ще създадат нова политика, в която хегемонията на левицата ще свърши. /БГНЕС

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Wizz air започва полети от Варна до Тел Авив

| от CHR Aero |

Нискотарифната авиокомпания Wizz air обяви нова линия между Варна и Тел Авив, Израел.

Полетите ще стартират на 21 юли и ще се изпълняват 3 пъти седмично.

Airbus A320 на компанията ще излита от Варна в 12:50 ч. и ще каца в Тел Авив в 15:10 ч. Обратният полет е в 16:00 ч и каца във Варна в 18:30 ч. Цените на билетите започват от 49,99 лв. в едната посока.

С този полет дестинациите на Wizz от Варна стават общо 8.

Преди месец компанията обяви 5 нови дестинации, до които ще започне да лети от 21 юли – Дортмунд, Мюнхен, Ларнака, Милано и Айднховен. Те допълват съществуващите полети от Варна до София и Лондон.

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.