Какво крие католическата църква?

| от |

Случаите на сексуално насилие на католически свещеници над малолетни дълго време оставаха безнаказани. Истината за много подобни случаи остава скрита и до днес. От ООН сега настояват за безкомпромисно разследване, разказва Дойче веле.

1035234_3_795a_quelque-700-personnes-ont-accuse-d-abus_bb68f151becd1ac696a357e0371446ac

Обвиненията срещу Католическата църква са оправдани, смятат от германското движение „Ние сме църквата“. Неговият председател Кристиян Вайзнер не крие огорчението си: „Католическата църква има огромен проблем от десетилетия – междувременно е платила милиони за обезщетения на пострадали най-вече в Съединените щати. По-трагична е обаче загубата на доверие сред хората. Вайзнер смята, че има нужда от по-комплексно изследване на причините, довели до опитите за прикриване на сексуалното насилие спрямо малолетни.

Според него има нужда от повече прозрачност, а и от реформа на църковното право. Именно то позволяваше на църковните сановници в подобни случаи неизменно да съобщават пред обществеността, че „проблемът“ ще бъде разследван и уреден вътрешно – т.е. в рамките на църковните институции и без намеса на правосъдието. В резултат на това провиненията и престъпленията оставаха почти безнаказани. Единственото, което можеше да се случи на провинилия се пастор е да бъде прехвърлен в друга църковна община или в друг манастир. На новото място обаче никой не е предупреден за прегрешенията му в миналото, а това нерядко води до фатални рецидиви, които иначе биха могли да бъдат избегнати.

Препоръката на Кристиян Вайзнер е църквата и нейните институции да са длъжни да си сътрудничат с държавните органи при разкриването на сексуални насилия над малолетни. В противен случай се стига до абсурдната ситуация, че извършителят на практика се оказва по-защитен, отколкото пострадалото дете. За промяна на църковното право пледира и криминологът Кристиан Пфайфер, който е ръководил изследователски проект, посветен на сексуалните злоупотреби, извършвани от католически духовници.

Не морално, а криминално престъпление

Според него е крайно време да се сложи край на сегашната ситуация, в която проявите на педофилия в Католическата църква се третират като морален проблем, а не като криминално престъпление. Пфайфер и неговите колеги бяха натоварени от самата църква да разследват всички случаи на сексуални злоупотреби от 1945 до днес. Когато обаче екипът излезе с призив за допускане на повече прозрачност и независим външен контрол, Католическата църква прекрати договора за сътрудничество.

„Смятам, че Обединените нации имат право да настояват за санкции срещу провинилите се пастори. Защото както установихме в рамките на нашите изследвания, през 50-те, 60-те, 70-те години на миналия век много пастори са били премествани от едно работно място на друго, но без да са били санкционирани за деянията си. В наши дни нещата изглеждат по-различно – в случай на сексуални издевателства над деца, виновните губят работата си и се санкционират и от църквата, и от държавното правосъдие“, казва Пфайфер.

Криминологът пледира обаче за безкомпромисно разследване на по-старите случаи на издевателства на деца и най-вече за отваряне на църковните архиви от 1945 до наши дни. За тях църквата на практика има правото сама да преценява кое да запази и кое да унищожи. А това не гарантира справедливо отношение към жертвите на сексуални престъпления.

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Кейт Ъптън на корицата на „Sports Illustrated“

| от chronicle.bg |

Броевете с бански на списание „Sports Illustrated“ са легендарни.

Тази година от корицата ни гледа Кейт Ъптън. За нея обаче една корица е малко, затова списанието прави цели три, който може да видите в галерията ни. Темата на броя е „многообразието на човешкото тяло и възраст“.

Други известни личности в броя са тенис легендата Серена Уилямс

 

A post shared by Serena Williams (@serenawilliams) на

 

Ашли Греъм  

A post shared by A S H L E Y G R A H A M (@theashleygraham) на

 

Кристи Бринкли

A post shared by Christie Brinkley (@christiebrinkley) на

 

Хънтър Макгрейди  

A post shared by Hunter McGrady (@huntermcgrady) на