Какво казва за теб денят, в който си роден

| от |

i-hate-mondays-by-kyrateppelinПонеделник – За първия ден от седмицата отговаря Луната и нейният променлив характер определя честата смяна на настроенията. Родените в понеделник много често проявяват прекалени капризи по отношение на маловажни неща, но и лесно се поддават на чуждо влияние. Вие сте упорити, отзивчиви, ласкави и чувствителни. Голяма част от родените в понеделник обичат да похапват вкусно и често пъти те самите готвят добре, но са склонни към пълнеене. Секс предпочитат да правят у дома или в добре позната обстановка. В леглото „лунните“ хора са прекалено мили и малко активни. Ако искате да се радвате на благоразположението им, независимо дали става дума за мъж или жена, не ги притискайте и им правете им подаръци.

Вторник – Появилите се на бял свят във вторник още от древността формирали гръбнака на армията, тъй като за този ден отговаря Марс. Често тези хора са избухливи, обичат да командват, имат твърд характер и избират за себе си такава работа, която изисква повече активност и енергия. В много ситуации те са непредвидими и обичат ярките впечатления. В интимните си отношения най-често предпочитат бърз, активен, твърд секс и не са особено ласкави. Като цяло, целят личното си удоволствие, а не това на партньора.Жените, родени във втория ден от седмицата, се стремят да си намерят партньор, който притежава качествата на Марс, а те самите заемат второстепенната роля във връзката.

Сряда – Това е най-веселият ден на седмицата, тъй като е под знака на Меркурий. В живота и любовта родените в сряда са мобилни и комуникативни – имат куп познати, планове и идеи. Дори в леглото те са склонни към експерименти и не могат да се ограничат само с един партньор.

Четвъртък – Хората, отнасящи се много сериозно към семейството, разбира се, са родените в четвъртък – денят на Юпитер. В стари времена от тях излизали прекрасни законодатели, чиновници, жреци. Хората на Юпитер предизвикват уважение и привличат с достолепието си, но могат да се окажат и високомерни и самоуверени, макар че винаги се стараят да бъдат справедливи. Те обичат добрата храна, сексът също им носи удоволствие – правят го бавно и се стараят и тук да не уронят достойнството си. Спокойно се отнасят към нововъведенията и не бързат да ги приемат. Поданиците на тази планета обичат да пътешестват и да правят любов на открито сред природата или на необичайни места.

Петък – За петия ден от седмицата се грижи планетата Венера, покровителка на любовта и изкуството.  Хората родени в петък са обаятелни, вежливи, ласкави, обичат сладките неща. Едно от най-важните неща за тях е външната красота – копринени чаршафи, мека светлина. Обичат масажи и дълги любовни игри, в които в повечето случаи заемат пасивната роля. Красивият им глас и артистичността им ги водят към работа в сферата на естетиката, изкуството и любовта.

Събота – Сатурн е много сериозна планета, тя отговаря за събота. В този ден се раждат философи, учени, учители – хора, отнасящи се сериозно към всичко, което става в тях и около тях. И дори ако този човек е обикновен, вие винаги може да разчитате на него – той няма да ви изостави в беда. За хората на Сатурн брачните вериги са свещени. Те почти никога не се влюбват от пръв поглед, защото се стараят да държат юздите на своите чувства. В живота им сексът не играе решаваща роля.

Неделя – Истинският почивен ден е последният от седмицата. Хората, родени в този ден са обречени да „носят“ със себе си Слънцето през целия си живот. Дори ако е „облачно и дъждовно“, те са най-щастливите от всички останали. И статистиката е на същото мнение. В древността такива хора дори не се насочвали към определена професия, защото те се справят успешно с много неща. Творческият подход на „слънчевите“ хора винаги им помага. В любовта при тях всичко избухва и сияе като безброй фойерверки. В другите свои дейности те също са непредсказуеми. Неделя е денят на големите планове и оригинални решения.

 
 

Апартамент на Дейвид Боуи в Ню Йорк се прдава

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият апартамент на Дейвид Боуи край южната част на Сентръл парк в Ню Йорк е обявен за продан.

Дейвид Боуи, който вече не е между живите, и съпругата му Иман живееха в апартамента през 90-те години на миналия век, преди да го продадат през 2002 г. Те оставиха пиано в апартамента, когато се преместиха в друго жилище. То все още е там.

Апартаментът с три спални с прекрасен изглед към Сентръл парк е обявен за продан за 6,5 милиона долара.

Според източници, цитирани от сп. „Форбс“, Боуи и Иман превърнали една от баните в апартамента в паник стая, в която да потърсят убежище, ако неканен гост проникне в жилището. Паник стаята впоследствие отново била превърната в баня.

След като продадоха апартамента, Боуи и Иман се преместиха в жилище в Сохо.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер

 
 

Как изглеждат днес звездите, по които си падахме едно време

| от chronicle.bg |

Обичахте ги, желаехте ги, искахте да сте като тях, дори изрязвахте снимките им от списания! Носталгията е едно от най-силните и сладки човешки чувства.

Родените през 2000 догодина стават пълнолетни. Някои от тях може би са чували за тези звезди от нашето поколение. Но най-вероятно ги свързват с нафталин и изобретяването на печатната машина.

Днес някои от тези звезди греят още по-ярко. Други греят само в спомените ни. В галерията ни днес сме събрали някои от най-иконичните лица, по които лелеехме като малки.

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.