Какво искат жените?

| от Лола Монтескьо |

Текстът е публикуван в chuime.bg

  Да изглеждате като Джордж Клуни, да я заведете в Китен и да убиете дракон. И рози!

“Група американски учени откри отговора на най-стария въпрос: какво искат жените?” Това съобщение все още не е факт, но в деня, в който се появи, звездите ще заблестят по-ярко, пчелите ще спрат да умират, ретроградният Меркурий ще изчезне, Алисия ще прости на Николета, Лили Иванова ще запее пак Щерев, а Путин и Порошенко ще идат заедно на риболов. С други думи, “ще бъде детска планета”. Рай, пълен с дъвки по обувките, частички лего, забити в петите, захарен памук в косите и петна от морковено пюре по роклите.

Но, за съжаление, засега няма изглед американските учени да излязат с отговор на този извечен въпрос. Даже и руските учени, които със сигурност са най-учените учени, едва ли ще ги изпреварят. Още по-лошо – самите жени също не знаят какво искат жените, макар и мъжете да не подозират това.

Е, аз като жена за отделни неща бих могла да помогна, разбира се. Примерно, на 8 март жените ИСКАТ цветя. Каквото и да казват. Дори и да хвърлят китките демонстративно в коша (макар че при тези цени по-скоро ще ги заменят в супера за бутилка вино, кило свинско и прах за пране), защото са модерни и НЕ празнуват 8-и март, то те тайничко и подмолно все пак очакват да получат рози. Да, рози. Жените НЕ ИСКАТ карамфили, искат рози. И не искат жълти, бели или шарени рози, искат ЧЕРВЕНИ РОЗИ.

Тя иска червените рози да бъдат милион, да застелете земята под краката ѝ с листенцата им, да паднете на колене, да покажете към небето, където блещука новооткрита от вас планета, кръстена на нейно име, да ѝ подарите пръстен с диамант и да попитате дали искате първото ВИ дете да се казва Виктор, а меденият месец да е на Малдивите (може и Китен). Тя иска да изглеждате като Джордж Клуни в “Спешно отделение”, да се държите като Колин Фърт в “Дневникът на Бриджит Джоунс” и да я гледате – нея и само нея!!!, като Никълъс Кейдж в “Лунатици”.

Иска да хвърляте боклука без подкана, да ѝ казвате, че я обичате, да харесвате, АМА НАИСТИНА да харесвате паласчиците ѝ, майка ѝ и “Сексът и градът”, да ѝ казвате, че я обичате, да не харесвате манекенките, Памела Андерсън и новата колежка с феноменалните крака, да ѝ казвате, че я обичате, да носите тридневна брада, но когато я целувате, да сте обръснат и когато киха, да ѝ казвате наздраве! И “обичам те!” Това е. Е, под линия иска още да има голям бюст и семпъл задник, дълги крака и широка мисъл, а не дълъг бюст, широк задник, големи крака и семпла мисъл.

Иска да може да хапва по една тава тирамису дневно и талията ѝ да е като на карфичка, а не, въпреки че тирамисуто е колкото карфичка, талията ѝ да е като тава. Иска красивите обувки да са удобни, а удобният клин да е красив. Иска за нея да пишат стихове и да убиват дракони, Кари да се омъжи за Мистър Биг, а в мола да има вечно намаление. Иска световен мир, хубава работа и добра заплата, а след 14-часов ден в офиса, в който са я гледали с възхищение, да прекара 12 часа с децата си, които я слушат, дори, когато ги учи да четат на френски, да пеят на италиански и да правят кордон бльо, след което да ѝ останат поне два часа време за онази вълшебна маска, която ще я задържи вечно млада, и в края на всичко това вие, мъже, ще я занесете на ръце до спалнята, покрита с листата от рози.

Жените искат да обичат като на 15, да изглеждат на 20, да се чувстват на 30 и да умеят всичко, сякаш са на 40. Пък дори и да са на 60. Жените искат всичко. Веднага. И в този ред. Така че, ако забравите розите, ще рухне целият този свят, звездите ще светят по-бледо, пчелите ще продължат да умират, Меркурий ще е вечно ретрограден, Николета ще ругае Алисия, Лили няма да изпее повече “Осъдени души”, а войната в Украйна ще продължи. Сега разбрахте ли какво искат жените? Червени!

 
 

Какво искат жените?

| от |

Автор: Мария Николова

Сигурно има и по-банални въпроси от този, но към конкретния момент не мога да се сетя. След като е зададен въпросът „Какво искат жените?” е редно да се направят редица уточнения: от кого, за кого, за какво, кога. Защото иначе е безсмислено. Примерът е лесен. Тъй като съм представител на въпросната група, тоест жена, ако сега някой ме попита какво искам ще получи следното като отговор и то точно в тази конфигурация:

– Да свърша този текст, проектът ми да е готов, топла супа, студена чаша вино и книга на терасата.

Мисля, че с това не се изчерпва, даже дори не се доближава, до философското съдържание на „Какво искат жените”. Сега ще се опитам да ви представя моята теория, без да претендирам, че е меродавна. Все пак говоря от свое име (като жена) и от наблюденията, които съм правила върху себе си и други, сходни по мисловно съдържание на мен, индивиди от женски пол.

Какво искат жените ли?

Много е просто, жените искат внимание. Нищо друго. Само че, като всичко останало при жените, и това „много просто” нещо е многопластово, с условности, изисквания и уточнения. От различните хора, с които общуваме искаме различно по вид и количество внимание. От колегата – вниманието да изслушва мислите ни, дори и да ги оспорва; от случайния минувач на улицата – вниманието да плъзне, уж небрежно, поглед по, уж небрежно, разкопчаното горно копче на ризата ни; от мъжа (партньора – все пак не трябва да сме тесногръди) – най-просто казано, вниманието, да му пука за нас и, желателно е, да ни иска само за себе си (ако може и да се дуе като пуяк, че ни има, още по-добре, но не трябва да се прекалява).

Съзнателно или не, всяко наше действие е породено от желанието за внимание. Дори и в социалните мрежи, но това по-скоро е ексхибиционизмът на времето, отколкото специфично женска черта.

Пример: жена, която се гласи необичайно много за ежедневието си, без конкретна причина – вечеря, концерт, театър, обикновено го прави, „за да си оправи настроението”. Тоест „за себе си”. Включително и аз. Колкото и да ми е неприятно да призная, но чистата и проста истина е, че съм се „наточила”, за да: 1. предизвикам злоба у другите жени (червени обувки винаги помагат много); 2. предизвикам вниманието на случайните минувачи (червени обувки винаги помагат много); 3. предизвикам вниманието на един конкретен мъж (червени обувки са задължителни); или най-често, и трите заедно.

Не трябва да се забравя, че вниманието трябва да е в добре премерени дози, защото много хубаво, не е на хубаво.. дори и в секса ;-)

Прекалено малкото внимание води до усещането, че нещо не сме направили като хората, че сме грозни, тъпи и, не дай, Боже, скучни.

Прекалено многото внимание става досадно, банално, граничи с ревност, а ревността е страх, тоест – само трови.

Та общо взето това са моите мисли по темата. Ние искаме внимание. Точка.

П.С. Мили дами, ако понякога си казваме в прав текст какво искаме и какво ни е точно в главите, колкото и да е налудно, ще правим и своя, и живота на партньора ни по-лесен.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.