Какво им се иска на руснаците

| от |

Много руснаци искат да напуснат страната си, търсейки по-добър живот, повече свобода и перспективи. От Русия си тръгват най-предприемчивите, а някои от тях се насочват и към България, съобщава агенция Ройтерс, предава Дойче веле.

Crisis in Ukraine

Клиентите плащат на Владимир Палей, за да разрови надълбоко семейната им история – търсят връзките, които биха им позволили да получат чуждо гражданство и да напуснат Русия. Палей вече не насмогва на поръчките и си е взел помощник. Повечето от клиентите му просто търсят по-добър живот, но има и такива, които бягат от политическата несвобода, наложена от Владимир Путин, а други се опасяват от икономическите санкции на Запада и задаващата се рецесия. Според Палей, това са най-вече хора, които са натрупали пари и се боят да не ги загубят.

Рейтингът на Путин е рекорден, но оттам не следва, че всички руснаци са възхитени от своя президент. „Моето мнение се различава от това на останалите 90 процента. Чувствам се чужденка в собствената си страна и затова искам да я напусна“, казва Татяна Конкова, преподавателка по руска литература и певица, която този месец ще изнесе последния си концерт в Москва.

Заминават най-предприемчивите

По официални данни, през последните две години руснаците, напуснали страната си, са пет пъти повече в сравнение с периода преди новия президентски мандат на Путин. Броят на емигриралите за тези две години надхвърля 300 хиляди, но експертите смятат, че цифрата всъщност е по-висока. Михаил Горшков, директор на Института по социология към Руската академия на науките, е убеден, че официалната статистика занижава данните: „Политиците трябва сериозно да се замислят, щом хората масово напускат родината си – трябва да се запитат какво им липсва“, отбелязва той. Социологът твърди и, че от Русия изтичат мозъци, от които страната се нуждае, за да се справи с недостига на квалифицирана работна ръка и с

„Губим най-добре образованите, най-активните, най-предприемчивите хора“, обяснява Лев Гудков, директор на независимия изследователски център „Левада“. Неговите изчисления сочат, че през последните десет години над три милиона руснаци са напуснали страната – толкова, колкото и в първите години след разпада на СССР, когато Русия беше в икономически хаос.

Емигриращите са по-малко от един процент от 143-милионното население на страната, но всеки втори анкетиран представител на средната класа в Москва и в Санкт Петербург има близки, които искат да заминат. Сред тези хора са прочути фигури като Павел Дуров – създателят на мощната руска социална мрежа ВКонтакте, известният икономист Сергей Гурюев и бившият световен шампион по шах Гари Каспаров.

Убежище в спасителната лодка

Палей казва, че за една година клиентите му са се увеличили четири пъти. Това в повечето случаи са преуспели професионалисти, натрупали добри пари в годините на икономически възход, когато растежът на икономиката бе средно 7 на сто. Тези хора не се плашат от хонорара, който им иска Палей – над 1000 евро за проучване. Той самият обяснява мотивите им така: „Търсят по-добро качество на живот: медицински грижи за възрастните хора, добро образование за децата, законови и икономически гаранции за бизнеса“.

Предприемачите, които напускат Русия, се оплакват най-вече от корупцията, бюрокрацията и политически зависимата съдебна система. Младите хора пък търсят по-качествено образование и възможности за работа. Семействата искат функционираща социална и медицинска система и добри училища, а мнозина бягат просто защото искат да живеят на свобода. Известният журналист Леонид Бершидски се причислява към онези емигранти, които са изгубили илюзиите си. Хората като него са отвратени от начина, по който Путин инсталира Медведев за президент, за да дочака нов мандат, и от властта, която се съсредотачава в ръцете на хора от някогашните тайни служби точно по съветски образец. „Аз не съм от плъховете, които напуснаха кораба още в първия миг“, пише Бершидски в едно свое открито писмо от Германия. „Аз съм моряк, който вижда, че капитанът е сменил курса и се е насочил към пристанище с лоша репутация. Тъй че скочих в спасителната лодка и започнах да греба.“

Според социолозите от центъра „Левада“, миналата година броят на руснаците, искащи да напуснат страната, е достигнал 22 процента. За разлика от предишните емигрантски вълни по съветско време и след разпадането на СССР, днешните емигранти не прекъсват изцяло връзките със страната – запазват в Русия или жилище, или бизнес. А този факт затруднява точното им преброяване.

Russian President Vladimir Putin speaks during his visit to the new studio complex of television channel 'Russia Today' in Moscow

И България е сред желаните цели

Предприемачът Леонид Волков в продължение на дълго време критикуваше онези, които напускат страната, вместо да се борят за промени. Волков бе мениджър на кампанията за Алексей Навални, лидер на опозиционните протести срещу Путин през зимата на 2011-12. Тези протести обаче замряха, Навални е под домашен арест, а самият Волков се изнесе в Люксембург. „За мен решението бе много болезнено, защото наистина не исках да емигрирам и се гордеех с това. Но вече не виждам възможност да влияя върху политическия живот в страната“, казва той. Волков не иска да го смятат за политически емигрант – той вижда на Запад по-добри възможности за кариера, особено след като от Русия само през тази година са изтекли капитали в размер на 75 милиарда долара. Според социолозите, влошаването на условията за работа и живот се усеща най-вече от средната класа. Тя вече не расте, а същевременно се променя по съвсем различен начин, отколкото средната класа на Запад – в Русия в тази прослойка все повече доминират бюрократите.

„Най-дейните предприемачи в сегмента на малките и средни фирми постепенно отпадат, а това означава, че цялата икономика върви в грешна посока“, казва Никита Масленников , съветник в московския Институт за съвременно развитие. Социолозите изчисляват, че цели 68 процента от средната класа са държавни служители, които лесно се поддават на популистка политика и горещо подкрепят решения като предложеното от Путин голямо увеличение на заплатите в публичния сектор. „В момента имаме повече държавни служители, отколкото по време на Съветския Съюз, когато населението беше два пъти по-голямо“, казва социологът Горшков.

Масовата подкрепа, която получава Путин след анексирането на Крим, обрича неговите критици на мълчание. „Има много хора като мен, които се чувстват ненужни в момента“, казва Алексей Иванов, бивш опозиционер от Екатеринбург, който се е преместил в Киев, за да започне дребен бизнес. „Властите могат да съсипят всекиго, който не ги подкрепя, така че защо да рискувам?“

За разлика от Иванов, клиентите на Палей търсят най-вече пътя на Запад. Ако той успее да намери в родословното им дърво някакви връзки с Полша, Израел или България, те веднага кандидатстват за тамошни паспорти. В противен случай Палей ги насочва към партньори в Латвия, Чехия, Кипър или България, където инвестициите могат да им проправят пътя към гражданство.

 

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

Drake е най-популярният изпълнител в Spotify за 2016 г.

| от chronicle.bg, БТА |

Drake е най-стриймваният изпълнител в Spotify за 2016 г., съобщи АP.

Канадският рапър е стриймван 4,7 милиарда пъти. Той може да се похвали с най-популярния албум – „Views“, стриймван 2,45 милиарда пъти, и най-популярната песен – „One Dance“, стриймвана 980 милиона пъти.

В челната петица са Justin Bieber, Rihanna, 21 Pilots и Kanye West.

Най-стриймваните албуми след „Views“ са „Purpose“ на Bieber, ‘Anti“ на Rihanna, „Blurryface“ на 21 Pilots, „Beauty Behind the Madness“ на Weekend.

При песните на второ място след „One Dance“ е „I Took a Pill in Ibiza – Seeb Remix“ на Майк Поснър, следван от „Don’t Let Me Down“ на Chainsmokers, „Work“ на Rihanna и Drake, и „Cheap Thrills“ на Сия.

Зейн от One Direction, който тази година издаде самостоятелен албум, е изпълнителят с най-впечатляващ пробив.

Drake е и най-стриймваният изпълнител в историята на Spotify с общо 8,7 милиарда слушания.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.