Какво им се иска на руснаците

| от |

Много руснаци искат да напуснат страната си, търсейки по-добър живот, повече свобода и перспективи. От Русия си тръгват най-предприемчивите, а някои от тях се насочват и към България, съобщава агенция Ройтерс, предава Дойче веле.

Crisis in Ukraine

Клиентите плащат на Владимир Палей, за да разрови надълбоко семейната им история – търсят връзките, които биха им позволили да получат чуждо гражданство и да напуснат Русия. Палей вече не насмогва на поръчките и си е взел помощник. Повечето от клиентите му просто търсят по-добър живот, но има и такива, които бягат от политическата несвобода, наложена от Владимир Путин, а други се опасяват от икономическите санкции на Запада и задаващата се рецесия. Според Палей, това са най-вече хора, които са натрупали пари и се боят да не ги загубят.

Рейтингът на Путин е рекорден, но оттам не следва, че всички руснаци са възхитени от своя президент. „Моето мнение се различава от това на останалите 90 процента. Чувствам се чужденка в собствената си страна и затова искам да я напусна“, казва Татяна Конкова, преподавателка по руска литература и певица, която този месец ще изнесе последния си концерт в Москва.

Заминават най-предприемчивите

По официални данни, през последните две години руснаците, напуснали страната си, са пет пъти повече в сравнение с периода преди новия президентски мандат на Путин. Броят на емигриралите за тези две години надхвърля 300 хиляди, но експертите смятат, че цифрата всъщност е по-висока. Михаил Горшков, директор на Института по социология към Руската академия на науките, е убеден, че официалната статистика занижава данните: „Политиците трябва сериозно да се замислят, щом хората масово напускат родината си – трябва да се запитат какво им липсва“, отбелязва той. Социологът твърди и, че от Русия изтичат мозъци, от които страната се нуждае, за да се справи с недостига на квалифицирана работна ръка и с

„Губим най-добре образованите, най-активните, най-предприемчивите хора“, обяснява Лев Гудков, директор на независимия изследователски център „Левада“. Неговите изчисления сочат, че през последните десет години над три милиона руснаци са напуснали страната – толкова, колкото и в първите години след разпада на СССР, когато Русия беше в икономически хаос.

Емигриращите са по-малко от един процент от 143-милионното население на страната, но всеки втори анкетиран представител на средната класа в Москва и в Санкт Петербург има близки, които искат да заминат. Сред тези хора са прочути фигури като Павел Дуров – създателят на мощната руска социална мрежа ВКонтакте, известният икономист Сергей Гурюев и бившият световен шампион по шах Гари Каспаров.

Убежище в спасителната лодка

Палей казва, че за една година клиентите му са се увеличили четири пъти. Това в повечето случаи са преуспели професионалисти, натрупали добри пари в годините на икономически възход, когато растежът на икономиката бе средно 7 на сто. Тези хора не се плашат от хонорара, който им иска Палей – над 1000 евро за проучване. Той самият обяснява мотивите им така: „Търсят по-добро качество на живот: медицински грижи за възрастните хора, добро образование за децата, законови и икономически гаранции за бизнеса“.

Предприемачите, които напускат Русия, се оплакват най-вече от корупцията, бюрокрацията и политически зависимата съдебна система. Младите хора пък търсят по-качествено образование и възможности за работа. Семействата искат функционираща социална и медицинска система и добри училища, а мнозина бягат просто защото искат да живеят на свобода. Известният журналист Леонид Бершидски се причислява към онези емигранти, които са изгубили илюзиите си. Хората като него са отвратени от начина, по който Путин инсталира Медведев за президент, за да дочака нов мандат, и от властта, която се съсредотачава в ръцете на хора от някогашните тайни служби точно по съветски образец. „Аз не съм от плъховете, които напуснаха кораба още в първия миг“, пише Бершидски в едно свое открито писмо от Германия. „Аз съм моряк, който вижда, че капитанът е сменил курса и се е насочил към пристанище с лоша репутация. Тъй че скочих в спасителната лодка и започнах да греба.“

Според социолозите от центъра „Левада“, миналата година броят на руснаците, искащи да напуснат страната, е достигнал 22 процента. За разлика от предишните емигрантски вълни по съветско време и след разпадането на СССР, днешните емигранти не прекъсват изцяло връзките със страната – запазват в Русия или жилище, или бизнес. А този факт затруднява точното им преброяване.

Russian President Vladimir Putin speaks during his visit to the new studio complex of television channel 'Russia Today' in Moscow

И България е сред желаните цели

Предприемачът Леонид Волков в продължение на дълго време критикуваше онези, които напускат страната, вместо да се борят за промени. Волков бе мениджър на кампанията за Алексей Навални, лидер на опозиционните протести срещу Путин през зимата на 2011-12. Тези протести обаче замряха, Навални е под домашен арест, а самият Волков се изнесе в Люксембург. „За мен решението бе много болезнено, защото наистина не исках да емигрирам и се гордеех с това. Но вече не виждам възможност да влияя върху политическия живот в страната“, казва той. Волков не иска да го смятат за политически емигрант – той вижда на Запад по-добри възможности за кариера, особено след като от Русия само през тази година са изтекли капитали в размер на 75 милиарда долара. Според социолозите, влошаването на условията за работа и живот се усеща най-вече от средната класа. Тя вече не расте, а същевременно се променя по съвсем различен начин, отколкото средната класа на Запад – в Русия в тази прослойка все повече доминират бюрократите.

„Най-дейните предприемачи в сегмента на малките и средни фирми постепенно отпадат, а това означава, че цялата икономика върви в грешна посока“, казва Никита Масленников , съветник в московския Институт за съвременно развитие. Социолозите изчисляват, че цели 68 процента от средната класа са държавни служители, които лесно се поддават на популистка политика и горещо подкрепят решения като предложеното от Путин голямо увеличение на заплатите в публичния сектор. „В момента имаме повече държавни служители, отколкото по време на Съветския Съюз, когато населението беше два пъти по-голямо“, казва социологът Горшков.

Масовата подкрепа, която получава Путин след анексирането на Крим, обрича неговите критици на мълчание. „Има много хора като мен, които се чувстват ненужни в момента“, казва Алексей Иванов, бивш опозиционер от Екатеринбург, който се е преместил в Киев, за да започне дребен бизнес. „Властите могат да съсипят всекиго, който не ги подкрепя, така че защо да рискувам?“

За разлика от Иванов, клиентите на Палей търсят най-вече пътя на Запад. Ако той успее да намери в родословното им дърво някакви връзки с Полша, Израел или България, те веднага кандидатстват за тамошни паспорти. В противен случай Палей ги насочва към партньори в Латвия, Чехия, Кипър или България, където инвестициите могат да им проправят пътя към гражданство.

 

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Chr хороскоп: Време за приключения и отстояване на позициите

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 24.04. до 30.04)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Овен. Този транзит ще направи първите два дни от седмицата изключително подходящи за управление на хора и ресурси, спортни активности, авантюризъм или отстояване на позициите.

През периода най-комфортно ще се чувстват огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и хората с лични планети и асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат значителни личностни успехи и ще изпъкнат с уменията, външния си вид или интелекта си. Много е вероятно също така да срещнат хора, които да ги подкрепят и да им помогнат в начинанията.

Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Телец, като в сряда в 16.00 часа настъпва новолуние в същия знак. Тогава движението на Луната съвпада с това на Слънцето. Събитието ще направи тези два дни неподходящи за стартиране на дейности, започване на финансови операции, сключване на сделки, въвеждане в ход на планове с цел бъдеща реализация, подписване на договори и купуване на важни неща.

Най-добре е да използваме периода за правене на равносметка и изготвяне на бъдещ план или стратегия, с които бихме могли да напреднем в избрана от нас посока.

Най-напрегнати ще бъдат тези два дни за неподвижните знаци Водолей, Скорпион, Лъв и Телец, както и за хората с лични планети или асцендент в тези знаци. При тях са възможни трудности и неразбирателства покрай заобикалящите, които не е изключено да ги обезверяват на моменти. Много е важно да избягват излишните разправии, понеже няма да са обективни и трудно ще стигат до компромис. Най-важното за тях е да се концентрират върху собствените задачи и да не гледат в чуждата паница.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Близнаци и заради това й разположение е възможно да станем доста по-приказливи, общителни и любопитни.

Тези два дни ще бъдат подходящи за учене на нови неща, кратки пътувания, спортни занимания, провеждане на важни разговори, впускане във флиртове и любовни закачки.

Периодът ще бъде най-успешен за въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и за хората с лични планети или асцендент в тези знаци. Голяма част от тях ще успеят да намерят своето място сред заобикалящата ги среда и ще осъществят отдавна жадуван професионален или личен напредък. Те ще отмятат задачите и ангажиментите си с лекота и ще жънат успехи, както на професионалното, така и на личното поприще.

В неделя Луната ще се намира в знака Рак, което ще направи последния ден от седмицата идеален за отделяне на време за семейството и домашните задължения, преподредба на дома и кулинарни експерименти.

Повечето от нас ще бъдат изключително интуитивни, грижовни и чувствителни към нуждите на другите.

Водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и хората с лични планети или асцендент в тези знаци ще се оставят да бъдат обгрижвани от другите или сами ще обгрижват някого.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145