Какво ги чака надзирателите от Аушвиц?

| от |

От септември насам германското правосъдие разследва 30 бивши надзиратели от Аушвиц. Тъй като става дума за лица на възраст между 87 и 97 години, прокуратурите би трябвало да побързат с повдигането на обвиненията, пише Дойче веле.

„Първоначално започнахме с 49 съдебни производства. Само че някои от бившите надзиратели в Аушвиц живеят в чужбина. Поне деветима пък вече са починали“, казва Курт Шрим от Комисията за разкриване на нацистките престъпления. „Сега съответните прокуратури трябва да побързат с повдигането на обвинение срещу трийсетте бивши надзиратели, които живеят в Германия. Все пак става дума за лица на възраст между 87 и 97 години“, уточнява Шрим. Според него, обвинението ще бъде готово до няколко месеца.

Auschwitz Birkenau

Уликите не са малко

„Тези хора трябва да бъдат осъдени, докато са живи“, казва директорът на центъра „Симон Визентал“ в Ерусалим Ефраим Зуроф. В хода на кампанията „Никога не е късно“ организацията е получила ценни сведения от граждани от Берлин, Хамбург и Кьолн за предполагаемите извършители на нацистки престъпления. Поне четири от случаите могат да завършат с повдигането на обвинения, смятат от „Симон Визентал“, на базата на събраните до момента 111 улики срещу заподозрени в престъпления лица.

В Комисията за разкриване на нацистките престъпления разполагат със списък от пет хиляди имена на бивши надзиратели от някогашния концлагер в Аушвиц. „Този списък съществува от доста години и само Бог знае кой е авторът му. Предполага се, че може да е съставен от полицията или от съдебните органи в провинция Хесен през 60-те години на миналия век“, казва Курт Шрим.

Привличането на бивши надзиратели под съдебна отговорност обаче изобщо не е лесно – както показва досегашната практика. През 1969 Върховният съд постановява, че когато става дума за надзирателите в Аушвиц, трябва непременно да се докаже личната им вина – т.е. не е достатъчно причастността на даден надзирател към нацистката машината за изтребване. И ако преди 50 години доказването на персоналната вина е било трудно, днес задачата изглежда още по-сложна – почти няма останали писмени доказателства, нито живи свидетели. И много от предполагаемите престъпници остават ненаказани.

Условностите на правосъдието

Преди две години бившият надзирател в лагера Собибор в Полша – Джон Демянюк – бе осъден на 5 години затвор за смъртта на близо 28 000 евреи. Тогава на обвинението не му се наложи да доказва личната вина на обвиняемия – достатъчен бе фактът, че е работил като надзирател в Собибор.

Но докато при Демянюк няма никакво съмнение, че е работил в лагер за масово унищожение на хора, доказването на вината на трийсетината живи надзиратели от Аушвиц може да се окаже по-трудно – по няколко причини. Първо – Аушвиц се е състоял от две части, от които в едната хората са били умъртвявани с газ непосредствено след пристигането си, докато в другата – концентрационния лагер – все пак е имало някакви минимални шансове за оцеляване. Респективно – вината на бившите надзиратели не би могла да бъде доказана автоматично и евентуалната присъда винаги би могла да бъде обжалвана във Върховния съд. Освен това не е сигурно дали ще може да бъде приложено германското право – щом извършителят не е германски гражданин, щом сред жертвите няма германски граждани, а и предполагаемото престъпление не е извършено на германска територия.

При положение, че нито едно от тези три условия не е валидно, процесът най-вероятно би трябвало да се води в чужбина, при което отново ще се намеси факторът време. А при доста напредналата си възраст обвиняемите надали ще доживеят започването на процес срещу тях в чужбина.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки