Какво българите си мислят за Турция и турците (част 5)

| от | |

Продължаваме с поредицата на Стойчо Димитров (http://patepis.com/) за Турция, която ще публикуваме (първата уводна част тук!) . А на сайта можете да видите пътеписи, разкази и задълбочени (или не толкова задълбочени) анализи за градове и страни от всички точки на планетата. Днес ще ви покажем третата част от предразсъдъците, които българите имаме за Турция и турците. (Първата можете да видите тук, ако сте я пропуснали, а втората тук. В петък публикувахме и част трета.) В понеделник ви показахме част четвърта, а следващата седмица ще завъртим огледалото, за да видим какви са предразсъдъците на турците за България и българите.

  • 31. Има постоянен заговор, който цели възвръщането на турската власт върху българските територии. Ще видите вие като започнем да се забраждаме и да учим турски.

Има постоянна глупост. Дължи се на лошо образование и още по-лошото възпитание. И по-горе го казах: за какво им е да го правят?

А турски никак не е лошо да се знае – страната има към 70 милиона жители и даже моето обикновено разбиране на житейските им ситуации беше забелязано и оценено от турците. Което, да ви кажа, ми помогма неимоверно много в работата. Турците оценяват високо факта, че ги разбираш. Спомнете си как Захари Стоянов беше ял блажно в петък.  Аз почти стигнах до петъчна молитва, но закъсняхме и не ни пуснаха. Но пък така им се издигнах в очите.

  • 32. „Ти работиш в турска фирма?“ (по времето, когато бях търговски директор на турска фирма в България). „Как се отнася шефът ти с теб? Имаш ли проблеми?“ „Ами мъжът ти няма ли нищо против?“

Това беше добавено от А.А., която е българка и работи често за или в турски фирми.

Тези въпроси издават сериозна неосведоменост. Споменах вече, че турците не докосват (пипат) чужда жена.

Проблемът с турските шефове не е, че закачат чуждите булки, проблемът е, че прекалено високо пърхат над проблемите, които трябва да решават.

Другият проблем е, че подчинените ги е страх от шефовете. Ама много ги е страх. Толкова ги е страх, че при възникване на проблем, предпочитат да не го казват на шефа.

Комбинацията от горните две неща може да съсипе всяка задача. Това също според мен е причината защо, при условие, че изпълнителните кадри в Турция са изключително добри работници, страната още не е заприличала на Германия? Причината е проста: неработещи началници. Отглеждат мустаци, а не работа. Но това съвсем не значи, че закачат чуждите булки.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 33. От къде тази развита текстилна индустрия, като ходят или само с шалвари, или забрадени?

Добро местоположение, евтин труд, вкус към цветове и аромати.  И (Гери:) традиции, особено в производството на памук.

Мохамеданското облекло също може да бъде обект на мода. Армине – известна марка за мохамедански дрехи – продава копринените си шамии по около 60 лева, при условие, че нормалната цена на пазара е 12 лв. И продават не само забрадки, ами пълен набор дамски дрехи.

Изобщо – за покупка на дрехи и обувки Турция е много добра дестинация – огромен избор и благи цени.

  • 34. Българските турци никакви турци не са. (също така и никакви българи не са)

А какви да са? Щом човек се чувства турчин, какъв съм аз да му казвам, че не е?

Това много ми напомня на отношението на днешна Република Македония към историческите си личности.  Този е такъв, онзи е онакъв… Иди се снимай, моля ти се!

  • 35. Не пътувай пред турчин в градски транспорт (защото може да те изненада отзад)

Не ще да ми излезе късмета и т’ва си е!  Човек по-скоро трябва да внимава да не го изненада някоя туркиня отпред. Отзад няма кой да ви закача – не си мислете, че задниците ви са толкова хубави.

  • 36. Всички турци ли сте гейове/бисексуални?

Това беше добавено от М.Х., български турчин, на когото наистина са му го задавали като въпрос. И аз се смях.

Идея нямам каква е ситуацията с гей-хората. Просто не съм от тях и, освен ако не е някакъв много видим гей ;), не бих могъл да го забележа. Доколкото знам във всички страни те са около 5% (някъде съм чел за 10%, т.е.колкото левичарите). А единственият турчин, за когото мога да кажа че е гей (т.е. личеше си), беше един продавач в C&A в мола на нашето село. Той си беше „типичен“ – хубаво тяло, обичка, малко пръстче, тънък(т.е.висок) глас, лек грим, нежни движения и т.н. И много учтив. Дадох му парите, той ми опакова дрехите, издаде ми фактура, каза ми „Благодаря“, аз му казах „Довиждане“ и това беше. Други не съм срещал или поне не знам да съм срещал.

Добавка от Гери: По принцип гейовете в Турция са много по-потиснати и не на мода от същите у нас. Тук е почти абсурдно да се мисли за провеждането на гей-парад. И отново лицемерие: знам със сигурност, че из Таксим има много про-гей ориентирани заведения и места за развлечение. (на Patepis.com имаме едно приключение в истанбулски гей- бар http://patepis.com/?p=13663  ) А иначе, горният въпрос вероятно произлиза от наблюдения в поведението на нормалните мъже, тъй като е доста по-различно от същото в България. Тук, в Турция, е нормално мъже да ходят под ръка, да се прегръщат, да си разменят целувки по бузите и изобщо се докосват много повече, отколкото българските мъже. И на мен ми беше много объркващо първите години, но после окото ми свикна…

  • 37. Българските турци, заминали за Турция по време на ‘голямата екскурзия’ се завръщат през лятото за да ‘заредят’ със зимина (лютеница, кисели краставички, дори един път едни роднини се опитаха да изнесат цяла пуйка (заколена).

А по слухове и свински пържолки хапват, че в Турция са кът.

Не искам да обиждам всичките турци, но българските турци май по-често пращат момичетата в университет от другите. И изобщо избягват забрадките. Искрено се надявам и радвам за тях.

  • 38. Турците в България говорят развален турски (забележка към т. 19 (от обратния списък с турските представи за българите и Българи) – това е вярно, аз лично мога да различавам поне 3 вида диалекта, налични в България, които сравнени с модерния литературен турски език са наистина развален турски. Истината е, че в България все още се ползват остарели частици на османски турски, които са излезли от употреба) (от А.А.)

Това даже на мен ми направи впечатление – опитвайки се да поддържам езикова форма, почнах да гледам новините на „майчин език“, когато съм си в България. Езикът е същия, но наистина звучи другояче.

Същото важи и за турските думи в българския – извън кухненско-хранителните термини, които са 1 към 1 като значение, останалите турски думи в българския нямат точното турско значение, ами има леко „изместване”. Например тамам (таман) на турски се казва в ситуацията, в която ние казваме „ОК“ или „добре“, докато „таман“ на български се използва за „точно“. Което е близко, но не е таман точно.

 

  • 39. Помаците са турци (това изразяване си е публична тайна, макар да е грешно. Интересно на мен нашите са ми казвали „с помаци да не се занимаваш“, и до ден днешен не разбрах защо точно. (М.Х. – български турчин)

Всички имаме своите заблуди – затова ми е интересно да работя с хора.

Това със сигурност е заблуда – помаците са си българи-мохамедани, а дали може да им се вярва и да се занимава човек с тях, ще ви кажа, когато ида на дълга командировка в Сатовча или в Доспат. А може да питаме и Таня Мангалакова – тя със сигурност може да ни осветли.

 

  • 40. Няма нищо по-хубаво от турския ол инквузив (говорим за 5* all inclusive в Анталия)

Като знам как ме обслужват мен на село, дето сме трима чужденци на кръст – чувствам се като султан, честно – мога да си представя как е по Анталия и курортите…  Е, разбира се, че има изключения, но като цяло обслужването в Турция е върхът.

  • 41. Кушадасъ през лятото е една малка България

Не съм пробвал, но е крайно време Кушадасъ да бъде наричано Кушада на български. Това чуждопоклонство и неграмотност на маркетинг-мениджърите ме вбесява вече 40 години.

Иииии, като за последно, да не забравяме:

  • 42. Хубаво момче, ама турче! (М.Х.- български турчин и хубаво момче) 

А това е най-хубавия предразсъдък. Мамка му, всички искаме внуците ни да са поне италианци или французи, и не искаме да са негърчета, ама… пусти хубави момчета и момичета на Балканите, все глупости правят.

Този предразсъдък е валиден и в обратната посока: хубаво момче, ама българче…

Да давам акъл на българки по въпросите за любовта е кауза пердута (вие някога акъл на българка давали ли сте?) –те не си оставят магарето в калта, поне що се отнася до любовта. Затова ги харесвам.

Мога обаче да дам акъл на българските момчета – и без друго ние сме тези, дето лапаме мухите в любовта, затова знам, че съветът ми може да бъде приет и много се надявам поне един от вас да го изпълни.

Съветът ми е: падне ли ти туркиня, дръж и не пускай! Ако трябва ще я крадеш, ако трябва ще се биеш с баща ѝ и братята ѝ (а тя има много, че и една сюрия братовчеди има), но – ДРЪЖ и НЕ ПУСКАЙ  И вие ще чуете „Хубаво момче, ама не-турче“, но имам усещането, че борбата си заслужава. Падне ли ти туркиня, дръж!

Та това беше списъкът с българските предразсъдъци спрямо Турция и коментарите ми към тях. Искрено се надявам досега да ви е било забавно, защото малко по-късно ще продължим с другия списък.

Турците за българите, България и Европа – в понеделник.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.