Какво българите си мислят за Турция и турците (част 5)

| от | |

Продължаваме с поредицата на Стойчо Димитров (http://patepis.com/) за Турция, която ще публикуваме (първата уводна част тук!) . А на сайта можете да видите пътеписи, разкази и задълбочени (или не толкова задълбочени) анализи за градове и страни от всички точки на планетата. Днес ще ви покажем третата част от предразсъдъците, които българите имаме за Турция и турците. (Първата можете да видите тук, ако сте я пропуснали, а втората тук. В петък публикувахме и част трета.) В понеделник ви показахме част четвърта, а следващата седмица ще завъртим огледалото, за да видим какви са предразсъдъците на турците за България и българите.

  • 31. Има постоянен заговор, който цели възвръщането на турската власт върху българските територии. Ще видите вие като започнем да се забраждаме и да учим турски.

Има постоянна глупост. Дължи се на лошо образование и още по-лошото възпитание. И по-горе го казах: за какво им е да го правят?

А турски никак не е лошо да се знае – страната има към 70 милиона жители и даже моето обикновено разбиране на житейските им ситуации беше забелязано и оценено от турците. Което, да ви кажа, ми помогма неимоверно много в работата. Турците оценяват високо факта, че ги разбираш. Спомнете си как Захари Стоянов беше ял блажно в петък.  Аз почти стигнах до петъчна молитва, но закъсняхме и не ни пуснаха. Но пък така им се издигнах в очите.

  • 32. „Ти работиш в турска фирма?“ (по времето, когато бях търговски директор на турска фирма в България). „Как се отнася шефът ти с теб? Имаш ли проблеми?“ „Ами мъжът ти няма ли нищо против?“

Това беше добавено от А.А., която е българка и работи често за или в турски фирми.

Тези въпроси издават сериозна неосведоменост. Споменах вече, че турците не докосват (пипат) чужда жена.

Проблемът с турските шефове не е, че закачат чуждите булки, проблемът е, че прекалено високо пърхат над проблемите, които трябва да решават.

Другият проблем е, че подчинените ги е страх от шефовете. Ама много ги е страх. Толкова ги е страх, че при възникване на проблем, предпочитат да не го казват на шефа.

Комбинацията от горните две неща може да съсипе всяка задача. Това също според мен е причината защо, при условие, че изпълнителните кадри в Турция са изключително добри работници, страната още не е заприличала на Германия? Причината е проста: неработещи началници. Отглеждат мустаци, а не работа. Но това съвсем не значи, че закачат чуждите булки.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 33. От къде тази развита текстилна индустрия, като ходят или само с шалвари, или забрадени?

Добро местоположение, евтин труд, вкус към цветове и аромати.  И (Гери:) традиции, особено в производството на памук.

Мохамеданското облекло също може да бъде обект на мода. Армине – известна марка за мохамедански дрехи – продава копринените си шамии по около 60 лева, при условие, че нормалната цена на пазара е 12 лв. И продават не само забрадки, ами пълен набор дамски дрехи.

Изобщо – за покупка на дрехи и обувки Турция е много добра дестинация – огромен избор и благи цени.

  • 34. Българските турци никакви турци не са. (също така и никакви българи не са)

А какви да са? Щом човек се чувства турчин, какъв съм аз да му казвам, че не е?

Това много ми напомня на отношението на днешна Република Македония към историческите си личности.  Този е такъв, онзи е онакъв… Иди се снимай, моля ти се!

  • 35. Не пътувай пред турчин в градски транспорт (защото може да те изненада отзад)

Не ще да ми излезе късмета и т’ва си е!  Човек по-скоро трябва да внимава да не го изненада някоя туркиня отпред. Отзад няма кой да ви закача – не си мислете, че задниците ви са толкова хубави.

  • 36. Всички турци ли сте гейове/бисексуални?

Това беше добавено от М.Х., български турчин, на когото наистина са му го задавали като въпрос. И аз се смях.

Идея нямам каква е ситуацията с гей-хората. Просто не съм от тях и, освен ако не е някакъв много видим гей ;), не бих могъл да го забележа. Доколкото знам във всички страни те са около 5% (някъде съм чел за 10%, т.е.колкото левичарите). А единственият турчин, за когото мога да кажа че е гей (т.е. личеше си), беше един продавач в C&A в мола на нашето село. Той си беше „типичен“ – хубаво тяло, обичка, малко пръстче, тънък(т.е.висок) глас, лек грим, нежни движения и т.н. И много учтив. Дадох му парите, той ми опакова дрехите, издаде ми фактура, каза ми „Благодаря“, аз му казах „Довиждане“ и това беше. Други не съм срещал или поне не знам да съм срещал.

Добавка от Гери: По принцип гейовете в Турция са много по-потиснати и не на мода от същите у нас. Тук е почти абсурдно да се мисли за провеждането на гей-парад. И отново лицемерие: знам със сигурност, че из Таксим има много про-гей ориентирани заведения и места за развлечение. (на Patepis.com имаме едно приключение в истанбулски гей- бар http://patepis.com/?p=13663  ) А иначе, горният въпрос вероятно произлиза от наблюдения в поведението на нормалните мъже, тъй като е доста по-различно от същото в България. Тук, в Турция, е нормално мъже да ходят под ръка, да се прегръщат, да си разменят целувки по бузите и изобщо се докосват много повече, отколкото българските мъже. И на мен ми беше много объркващо първите години, но после окото ми свикна…

  • 37. Българските турци, заминали за Турция по време на ‘голямата екскурзия’ се завръщат през лятото за да ‘заредят’ със зимина (лютеница, кисели краставички, дори един път едни роднини се опитаха да изнесат цяла пуйка (заколена).

А по слухове и свински пържолки хапват, че в Турция са кът.

Не искам да обиждам всичките турци, но българските турци май по-често пращат момичетата в университет от другите. И изобщо избягват забрадките. Искрено се надявам и радвам за тях.

  • 38. Турците в България говорят развален турски (забележка към т. 19 (от обратния списък с турските представи за българите и Българи) – това е вярно, аз лично мога да различавам поне 3 вида диалекта, налични в България, които сравнени с модерния литературен турски език са наистина развален турски. Истината е, че в България все още се ползват остарели частици на османски турски, които са излезли от употреба) (от А.А.)

Това даже на мен ми направи впечатление – опитвайки се да поддържам езикова форма, почнах да гледам новините на „майчин език“, когато съм си в България. Езикът е същия, но наистина звучи другояче.

Същото важи и за турските думи в българския – извън кухненско-хранителните термини, които са 1 към 1 като значение, останалите турски думи в българския нямат точното турско значение, ами има леко „изместване”. Например тамам (таман) на турски се казва в ситуацията, в която ние казваме „ОК“ или „добре“, докато „таман“ на български се използва за „точно“. Което е близко, но не е таман точно.

 

  • 39. Помаците са турци (това изразяване си е публична тайна, макар да е грешно. Интересно на мен нашите са ми казвали „с помаци да не се занимаваш“, и до ден днешен не разбрах защо точно. (М.Х. – български турчин)

Всички имаме своите заблуди – затова ми е интересно да работя с хора.

Това със сигурност е заблуда – помаците са си българи-мохамедани, а дали може да им се вярва и да се занимава човек с тях, ще ви кажа, когато ида на дълга командировка в Сатовча или в Доспат. А може да питаме и Таня Мангалакова – тя със сигурност може да ни осветли.

 

  • 40. Няма нищо по-хубаво от турския ол инквузив (говорим за 5* all inclusive в Анталия)

Като знам как ме обслужват мен на село, дето сме трима чужденци на кръст – чувствам се като султан, честно – мога да си представя как е по Анталия и курортите…  Е, разбира се, че има изключения, но като цяло обслужването в Турция е върхът.

  • 41. Кушадасъ през лятото е една малка България

Не съм пробвал, но е крайно време Кушадасъ да бъде наричано Кушада на български. Това чуждопоклонство и неграмотност на маркетинг-мениджърите ме вбесява вече 40 години.

Иииии, като за последно, да не забравяме:

  • 42. Хубаво момче, ама турче! (М.Х.- български турчин и хубаво момче) 

А това е най-хубавия предразсъдък. Мамка му, всички искаме внуците ни да са поне италианци или французи, и не искаме да са негърчета, ама… пусти хубави момчета и момичета на Балканите, все глупости правят.

Този предразсъдък е валиден и в обратната посока: хубаво момче, ама българче…

Да давам акъл на българки по въпросите за любовта е кауза пердута (вие някога акъл на българка давали ли сте?) –те не си оставят магарето в калта, поне що се отнася до любовта. Затова ги харесвам.

Мога обаче да дам акъл на българските момчета – и без друго ние сме тези, дето лапаме мухите в любовта, затова знам, че съветът ми може да бъде приет и много се надявам поне един от вас да го изпълни.

Съветът ми е: падне ли ти туркиня, дръж и не пускай! Ако трябва ще я крадеш, ако трябва ще се биеш с баща ѝ и братята ѝ (а тя има много, че и една сюрия братовчеди има), но – ДРЪЖ и НЕ ПУСКАЙ  И вие ще чуете „Хубаво момче, ама не-турче“, но имам усещането, че борбата си заслужава. Падне ли ти туркиня, дръж!

Та това беше списъкът с българските предразсъдъци спрямо Турция и коментарите ми към тях. Искрено се надявам досега да ви е било забавно, защото малко по-късно ще продължим с другия списък.

Турците за българите, България и Европа – в понеделник.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.