Какво българите си мислят за Турция и турците (част 4)

| от | | | |

Продължаваме с поредицата на Стойчо Димитров (http://patepis.com/) за Турция, която ще публикуваме (първата уводна част тук!) . А на сайта можете да видите пътеписи, разкази и задълбочени (или не толкова задълбочени) анализи за градове и страни от всички точки на планетата. Днес ще ви покажем третата част от предразсъдъците, които българите имаме за Турция и турците. (Първата можете да видите тук, ако сте я пропуснали, а втората тук. В петък публикувахме и част трета.) Последната пета част очаквайте в петък, а следващата седмица ще завъртим огледалото, за да видим какви са предразсъдъците на турците за България и българите.

  • 22. Турците са дебели и миризливи

Хм, не са по-дебели от мен. Може би са по-ниски, но по-дебели не са. А дали са миризливи? Има се предвид вероятно „неприятно“ миризливи, но това не мога да го потвърдя. Във всеки случай в Турция по-често и повече се използват парфюми, отколкото в България – както от жените, така и от мъжете.

Подозирам, че този предразсъдък за „миризливостта“ се дължи не толкова на нечий личен опит в Турция, а на наблюдения върху транзитно преминаващите през България гастарбайтери. Много ясно – тръгнете на път от Източна Турция за Германия или обратно с кола, и се помиришете сам, като спрете на някоя бензиностанция на автомагистрала Тракия, и после изнасяйте филипики за миризливостта.

  • 23. Всички боклуци на пазара идват от Турция (сега вече и от КНР, де)

Абе от Китай идват. Те даже и турските боклуци идват от Китай.

  • 24. Турците са похотливи и щипят чужденките по улиците.

Де тоз’ късмет?!  Лично не мога нито да потвърдя, нито да отрека. Повече от ясно защо :) Не само не съм чужденка в Турция, ами вече и чужденец не съм. Дамите-колеги (нетуркини, при това доволно прилични като визия) обаче не са се оплаквали от подобно отношение. А мъжете в Турция се държат доста дистанцирано с чужди жени, например никога, по никакъв повод не докосват чужда жена вкл. избягват и ръкуването. Че се целуват по улиците с гаджетата си, целуват се, но примерно ще поиска огънчето от мен, когато съм с дама в ресторанта и вижда, че тя пали цигара. Пък аз съм непушач и съответно и запалката, и цигарите са у нея. Тя му даде запалката, а той изобщо не поглежда към нея и после пак на мен благодари. Млад мъж в модерно заведение, беше с някакво момиче. Та, не знам дали ги пощипват – не мога да го потвърдя.

Добавка от Гери: Напротив, силно резервирани са, говорим си за „нормалните” хора, защото има и едни дето им викат „маганда”, нещо като нашите циганета-пишлемета. Особено ако жената не е сама. А ако е придружена от мъж, един поглед само може да стане причина за голяма разпра! Малко са кибритлии в това отношение… А не е рядко явление и ако някоя туркиня реши че някой я заглежда непристойно или и е подметнал някоя дума да се разкрещи на улицата, а „виновникът” да изяде някоя чанта по главата. Винаги ще се намерят две, три други дето да я подкрепят в начинанието.

Подозирам, че това се дължи на т.н. „положително очакване“. Отиваш в Турция с нагласата, че там трябва да се пазариш, а умните турски търговци веднага отговарят на това ти очакване и започват с цени от 100 лири, при условие, че без пазарлък цената е 15 лири. Та имам подозрението, че нашите дами отиват с настройка да бъдат пощипвани, а турците не са лоши хора и са добри домакини – отговарят на тези очаквания :)

При нас на село не се пазарим – съответно локумът, чиято кутия в Истанбул е около 10 евро, а на летището във free-shop-а има и Special offer 3 кутии за 25 евро, при нас в супера струва 10 лири кутията :) Просто не се пазарим (1 евро е малко под 2,50 лири)

  • 25. В Истанбул- а си се изгубил, а са те изнасилили, ограбили, убили и др., не задължително в този ред.

Трябва да си идиот, за да се изгубиш в Истанбул – град с два големи ориентира: Босфора и Златния рог, а и Света София се вижда отвсякъде.

Добавка от Гери: Всъщност, по мое мнение, на човек зле с езиците не е много трудно да се изгуби, особено ако е свикнал или ходил само до градове с планирано строителство, чиито улици се пресичат почти задължително под прав ъгъл…

В 12-милионен град всичко може да ви се случи, но и там добрите хора за повече от лошите. Просто питайте някого за пътя.  Даже може и с чай да ви почерпи, докато се опита да ви обясни правилния път…

Добавка от Гери: Много вярно. Последен куриоз, качвам се в маршрутка с банкнота от 100 лири. Шофьорът отказва да развали, момичето на седалката пред мен казва „Няма проблем!” и вади от собственото си портмоне 2 лири и плаща за мен. Не се познаваме, не сме се виждали, няма и да се видим повторно!!! Изуми ме! Представяш ли си нещо подобно да се случи в голям град в България? Абсурд!  

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 26. Каква архитектура в Турция, бе? Там всичко е джамии! Европейски къщи? Сигурно са само тези, дето снимат сериалите в тях, и то не повече от 2-3. За цяла Турция.

Ах, цялата ни възрожденска архитектура изтрихте с един замах.  Показвах снимки от Копривщица, Трявна, Златоград и Стария Пловдив в офиса. Реакцията беше: „Ей че красивооо, като в Сафранболу!“ Сега оставам на вас да си намерите снимки от Сафранболу и Шириндже, а като жокер мога да ви кажа, че имаме и разказ за Шириндже в Patepis.com, а и Сафранболу е споменаван.

 

  • 27. Турците не могат да спят, докато не те прекарат в бизнеса. Това да сключиш сделка при изгодни за теб условия си е направо мисия невъзможна.

На това му се вика WTF?!? Бе тия хора като плащат фактура за 197,56 лири по банков път превеждат 200, за да не се занимават с глупости и стотинки, вие за прекарване говорите… Два пъти съм се возил безплатно на такси, една трета от храната в ресторанта нито я поръчваш, нито я плащаш, да не говорим, че и водата не се плаща. Бизнес мисленето им има други, непознати за нас мащаби и мерки, и прецакването на партньора не е сред тях. Турците са много коректни и лоялни бизнес партньори.

 

  • 28. Турците са черни. Какви народности бе, какви кюрди, всичките са черни!

Да, има мургави. Колкото мен, даже и малко повече. Но пък процентът естествено руси и синеоки е по-висок от този в България. Както казва вече споменатата колега: турците са или хубави, или грозни. А в българските филми се подбират именно грозните типажи да играят турци – иначе нямаше да е български филмът, нали?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 29. Няма такова нещо като турска кухня. Ми те свинско не ядат! И кюфтетата са наши!

Ние пък не ядем кюнефе. За съжаление. А кюфтетата, локумът, суджукът, сютляшът, тараторът и шкембе-чорбата ще са наши, само ако ги запазим като марки в Европейския съюз. Иначе ще са общи, както в действителност са.

Другите балкански кухни да не се възгордяват много, защото в действителност имаме обща кухня, която търпи леки промени, ако се местим от изток на запад или от юг на север из полуострова

Кюнефе, кюнефе,
дайте ми парче
На душата си да дам,
да не стане дармадан! ;)

И все пак, май трябва да си пълен кретен-атакист, за а твърдиш, че турците – едни от най-добрите кулинари в света – нямат собствена кухня.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Любимият ми ресторант Софра в Адапазар. Горещо препоръчвам!

  • 30. Всички исторически паметници са разграбени от османските орди. Това латини, рицари… няма такова нещо.

Ха, а къде се намира цялото елинско наследство? В Гърция?  Да бе, да! Ефес не е само вид бира, да ви кажа. А къде се намира турското знаме в Константинопол? Където му е мястото – в крепостта. Още си е там. Since 1453.

А къде са османските следи в Гърция, Сърбия и т.н.???

Етническите и културните прочиствания са патент на националните държави (вкл. републиките Сърбия, България, Македония, Гърция, Турция, Румъния, Хърватия и т.н.), а не на империите (вкл. Османската).

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Какво казва за вас кафето, което пиете

| от Спонсорирано съдържание |

Колко кафе е твърде много? Не задавайте този въпрос на човек, пристастен към тази напитка. За агент Дейл Купър от „Туин Пийкс“ е важно единствено кафето да бъде сервирано с парче вкусен черешов пай, независимо дали е направено на кафемашина или не.

Ако знаете коя зодия сте, знаете и кое животно сте по китайския календар, ходите поне веднъж месечно на врачка, но ако не й вярвате съвсем, ходите и при друга, то може би е време да ви кажем тъжната истина – човек се познава по кафето, което пие.

Предлагаме ви няколко категории хора според кафетата. Намерете своето място в тях и ще разберете всичко за съдбата си (или не).

 
 

Toyota вече има над 10 милиона продажби на хибридни автомобили

| от chronicle.bg |

Автомобилният гигант Toyota официално съобщи, че към 31 януари е продала над 10 милиона хибридни автомобила.

„Когато представихме Prius, никой нямаше представа какво е това хибрид”, каза Такеши Учимада, председател на Съвета на директорите на Toyota.

„Тези, които го караха, бяха наричани гийкове и как ли не още. Днес, благодарение онези, които дадоха шанс на Prius, хибридните автомобили имат все по-нарастваща популярност, яхнали са вълната на успеха и вървят към установяването им като стандартна технология.”

Припомняме, че Toyota Prius е първата масово произвеждана хибридна електрическа кола, която се появи през 1997 година. Хибридът вече е на цели 20 години.

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.