Какво българите си мислят за Турция и турците (част 4)

| от | | | |

Продължаваме с поредицата на Стойчо Димитров (http://patepis.com/) за Турция, която ще публикуваме (първата уводна част тук!) . А на сайта можете да видите пътеписи, разкази и задълбочени (или не толкова задълбочени) анализи за градове и страни от всички точки на планетата. Днес ще ви покажем третата част от предразсъдъците, които българите имаме за Турция и турците. (Първата можете да видите тук, ако сте я пропуснали, а втората тук. В петък публикувахме и част трета.) Последната пета част очаквайте в петък, а следващата седмица ще завъртим огледалото, за да видим какви са предразсъдъците на турците за България и българите.

  • 22. Турците са дебели и миризливи

Хм, не са по-дебели от мен. Може би са по-ниски, но по-дебели не са. А дали са миризливи? Има се предвид вероятно „неприятно“ миризливи, но това не мога да го потвърдя. Във всеки случай в Турция по-често и повече се използват парфюми, отколкото в България – както от жените, така и от мъжете.

Подозирам, че този предразсъдък за „миризливостта“ се дължи не толкова на нечий личен опит в Турция, а на наблюдения върху транзитно преминаващите през България гастарбайтери. Много ясно – тръгнете на път от Източна Турция за Германия или обратно с кола, и се помиришете сам, като спрете на някоя бензиностанция на автомагистрала Тракия, и после изнасяйте филипики за миризливостта.

  • 23. Всички боклуци на пазара идват от Турция (сега вече и от КНР, де)

Абе от Китай идват. Те даже и турските боклуци идват от Китай.

  • 24. Турците са похотливи и щипят чужденките по улиците.

Де тоз’ късмет?!  Лично не мога нито да потвърдя, нито да отрека. Повече от ясно защо :) Не само не съм чужденка в Турция, ами вече и чужденец не съм. Дамите-колеги (нетуркини, при това доволно прилични като визия) обаче не са се оплаквали от подобно отношение. А мъжете в Турция се държат доста дистанцирано с чужди жени, например никога, по никакъв повод не докосват чужда жена вкл. избягват и ръкуването. Че се целуват по улиците с гаджетата си, целуват се, но примерно ще поиска огънчето от мен, когато съм с дама в ресторанта и вижда, че тя пали цигара. Пък аз съм непушач и съответно и запалката, и цигарите са у нея. Тя му даде запалката, а той изобщо не поглежда към нея и после пак на мен благодари. Млад мъж в модерно заведение, беше с някакво момиче. Та, не знам дали ги пощипват – не мога да го потвърдя.

Добавка от Гери: Напротив, силно резервирани са, говорим си за „нормалните” хора, защото има и едни дето им викат „маганда”, нещо като нашите циганета-пишлемета. Особено ако жената не е сама. А ако е придружена от мъж, един поглед само може да стане причина за голяма разпра! Малко са кибритлии в това отношение… А не е рядко явление и ако някоя туркиня реши че някой я заглежда непристойно или и е подметнал някоя дума да се разкрещи на улицата, а „виновникът” да изяде някоя чанта по главата. Винаги ще се намерят две, три други дето да я подкрепят в начинанието.

Подозирам, че това се дължи на т.н. „положително очакване“. Отиваш в Турция с нагласата, че там трябва да се пазариш, а умните турски търговци веднага отговарят на това ти очакване и започват с цени от 100 лири, при условие, че без пазарлък цената е 15 лири. Та имам подозрението, че нашите дами отиват с настройка да бъдат пощипвани, а турците не са лоши хора и са добри домакини – отговарят на тези очаквания :)

При нас на село не се пазарим – съответно локумът, чиято кутия в Истанбул е около 10 евро, а на летището във free-shop-а има и Special offer 3 кутии за 25 евро, при нас в супера струва 10 лири кутията :) Просто не се пазарим (1 евро е малко под 2,50 лири)

  • 25. В Истанбул- а си се изгубил, а са те изнасилили, ограбили, убили и др., не задължително в този ред.

Трябва да си идиот, за да се изгубиш в Истанбул – град с два големи ориентира: Босфора и Златния рог, а и Света София се вижда отвсякъде.

Добавка от Гери: Всъщност, по мое мнение, на човек зле с езиците не е много трудно да се изгуби, особено ако е свикнал или ходил само до градове с планирано строителство, чиито улици се пресичат почти задължително под прав ъгъл…

В 12-милионен град всичко може да ви се случи, но и там добрите хора за повече от лошите. Просто питайте някого за пътя.  Даже може и с чай да ви почерпи, докато се опита да ви обясни правилния път…

Добавка от Гери: Много вярно. Последен куриоз, качвам се в маршрутка с банкнота от 100 лири. Шофьорът отказва да развали, момичето на седалката пред мен казва „Няма проблем!” и вади от собственото си портмоне 2 лири и плаща за мен. Не се познаваме, не сме се виждали, няма и да се видим повторно!!! Изуми ме! Представяш ли си нещо подобно да се случи в голям град в България? Абсурд!  

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 26. Каква архитектура в Турция, бе? Там всичко е джамии! Европейски къщи? Сигурно са само тези, дето снимат сериалите в тях, и то не повече от 2-3. За цяла Турция.

Ах, цялата ни възрожденска архитектура изтрихте с един замах.  Показвах снимки от Копривщица, Трявна, Златоград и Стария Пловдив в офиса. Реакцията беше: „Ей че красивооо, като в Сафранболу!“ Сега оставам на вас да си намерите снимки от Сафранболу и Шириндже, а като жокер мога да ви кажа, че имаме и разказ за Шириндже в Patepis.com, а и Сафранболу е споменаван.

 

  • 27. Турците не могат да спят, докато не те прекарат в бизнеса. Това да сключиш сделка при изгодни за теб условия си е направо мисия невъзможна.

На това му се вика WTF?!? Бе тия хора като плащат фактура за 197,56 лири по банков път превеждат 200, за да не се занимават с глупости и стотинки, вие за прекарване говорите… Два пъти съм се возил безплатно на такси, една трета от храната в ресторанта нито я поръчваш, нито я плащаш, да не говорим, че и водата не се плаща. Бизнес мисленето им има други, непознати за нас мащаби и мерки, и прецакването на партньора не е сред тях. Турците са много коректни и лоялни бизнес партньори.

 

  • 28. Турците са черни. Какви народности бе, какви кюрди, всичките са черни!

Да, има мургави. Колкото мен, даже и малко повече. Но пък процентът естествено руси и синеоки е по-висок от този в България. Както казва вече споменатата колега: турците са или хубави, или грозни. А в българските филми се подбират именно грозните типажи да играят турци – иначе нямаше да е български филмът, нали?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 29. Няма такова нещо като турска кухня. Ми те свинско не ядат! И кюфтетата са наши!

Ние пък не ядем кюнефе. За съжаление. А кюфтетата, локумът, суджукът, сютляшът, тараторът и шкембе-чорбата ще са наши, само ако ги запазим като марки в Европейския съюз. Иначе ще са общи, както в действителност са.

Другите балкански кухни да не се възгордяват много, защото в действителност имаме обща кухня, която търпи леки промени, ако се местим от изток на запад или от юг на север из полуострова

Кюнефе, кюнефе,
дайте ми парче
На душата си да дам,
да не стане дармадан! ;)

И все пак, май трябва да си пълен кретен-атакист, за а твърдиш, че турците – едни от най-добрите кулинари в света – нямат собствена кухня.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Любимият ми ресторант Софра в Адапазар. Горещо препоръчвам!

  • 30. Всички исторически паметници са разграбени от османските орди. Това латини, рицари… няма такова нещо.

Ха, а къде се намира цялото елинско наследство? В Гърция?  Да бе, да! Ефес не е само вид бира, да ви кажа. А къде се намира турското знаме в Константинопол? Където му е мястото – в крепостта. Още си е там. Since 1453.

А къде са османските следи в Гърция, Сърбия и т.н.???

Етническите и културните прочиствания са патент на националните държави (вкл. републиките Сърбия, България, Македония, Гърция, Турция, Румъния, Хърватия и т.н.), а не на империите (вкл. Османската).

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.