Какво българите си мислят за Турция и турците (част 1)

| от | | | |

Продължаваме с поредицата на Стойчо Димитров (http://patepis.com/) за Турция, която ще публикуваме (първата уводна част тук!) . А на сайта можете да видите пътеписи, разкази и задълбочени (или не толкова задълбочени) анализи за градове и страни от всички точки на планетата. Днес ще ви покажем първата част от предрасъдъците, които българите имаме за Турция и турците. (Следващите две части очаквайте следващата седмица в понеделник и петък)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 1. Турците са кръвожадни и жестоки

Какво ли не прави историята, писана за целите на националната държава, както и киното, и литературата, правени със същата цел :). В действителност турците са много добри, деликатни и тактични хора, които показват емоции при разговор (българите изглеждаме като британци на техен фон), които си говорят много (българите сме мълчаливци в сравнение с тях) и се усмихват често (да не казвам как изглеждаме ние по отношение на последното…). И все пак Турция проявява по-голяма твърдост при решаване на държавните си проблеми с „нелоялните” – това вече се дължи на факта, че Турция все още не може да се измъкне от етапа на изграждане на националната си държава (по времето на Стамболов и по време на Балканските войни ние сме на същия етап, както и известно време след 1989 г.)

  • 2. Ние (българите) сме мързеливи, защото турците са ни научили на тази ориенталщина

Първо – ние не сме мързеливи. Всяко сравнение със съседните ни балкански и небалкански народи в това отношение го показва. То е ясно, че с американците и японците не можем да се мерим, но в Европа сме от доста работливите, а на Балканите няма кой и да ни доближи по този признак. Съвсем друга тема е производителността на труда. Производителността на труда е общата сума пари, за които можете да продадете произведените стоки, а тя повече зависи от мениджмънта и технологиите, и в по-малка степен от работливостта.

Второ – турците също са всичко друго, но не и мързеливи. Копат като японски багерчета, само от време на време се нуждаят от коригиране на посоката на копане. Т.е. може пък работливостта да сме я научили от тях?  За разлика от работниците си (включвам всички не-мениджърски дейности), началниците в Турция като цяло не струват – от началник-отдели, та до висше политическо ниво се шири отглеждане на мустаци, пърхане над проблемите, както и сериозна липса на заинтересованост от самата работа или от резултатите от нея. Турция спешно се нуждае от добри мениджъри от всякакъв ранг. В това отношение българските началници за доста по-читави.

Това за началниците е доста точно! Въобще ги няма по управленски длъжности и като цяло, от всеки се очаква да е специалист по всичко, вкл. и мениджмънт! (коментарът на Гери)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 3. Турция е изостанала ислямска държава

И произвежда автомобили … :) Всъщност трябвa да попитаме „В сравнение с какво Турция е изостанала и ислямска?“ Не, Турция не е изостанала държава, тя просто все още не отговаря на на всички критерии за страна-член на Европейския съюз, а именно – липсва отказ от изграждането на национална държава. За да стане част от нашата империя, е необходимо на ментално, политическо, юридическо и всякакво друго ниво да се стигне до разбирането, че изграждането на национална държава не е абсолютно добро. Пример: Турция и на човешко ниво все още смята, че всичките ѝ съседи са ѝ врагове – спомнете си, че преди 20 години и българското общество мислеше така за нашите съседи. Предоляването на тази мисъл ни направи годни за ЕС и точно тази мисъл пречи на Турция да бъде наречена неготова за ЕС. Но изостанала?!? Глупости.

Всъщност има доста райони, които са „изостанали”, предимно в източните и югоизточните части. Но най-фрапиращият факт в поддръжка на тезата за изоставането е, как се казваше на български, феодалният строй. Невероятно, но факт, по селата все още съществуват големи земевладелци, които на практика притежават цялата земя на селото и живущите в него са на 100% зависими от тях за хляба и добруването си (добавката от Гери). А вие си мислете как изглежда град Дупница и другите феоди в България днес (добавка от мен).

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Факт е обаче, че изглежда ислямска. Но както и по-горе трябва да направим сравнение с нещо? Да, в сравнение с ЕС и България, Турция изглежда ислямска. Но ако я сравним с арабските и персийските ѝ съседи, Турция изглежда също толкова гяурска (неверническа), развратна, напреднала и алкохолизирана, колкото и България. Истината е обаче, че в последните десетина години (откак Ердоган е на власт) в Турция се забелязва сериозно обществено завръщане на показния ислям. Те му викат „политически ислям“, но според мен си е чиста проба „показен ислям” – нещо като бельото на Виктория сикрет – за какво си го купуват жените, освен да го показват? Например – в цялата страна, по всички градове, села и паланки по 5 (пет!!!) пъти на ден ходжата вика за молитва на АРАБСКИ от всички минарета с помощта на озвучителна уредба, наподобяваща сирените за Втори юни. А защо е лицемерие ли?!? Защото той не призовава „елате на молитва“, а всъщност казва „започваме молитвата“, и ако към момента на „сирената” не сте вътре в джамията (а преди това не сте направили намаз, който също отнема поне 5 минути), то – няма да ви пуснат да влезете. А викът от сирената е в празното – който го е чул отвън, вече и да иска не може да влезе в джамията за молитва. Особено го обичам ходжата, когато призовава за молитва към 5 часа сутринта. В събота. И неделя. Междудругото – даже в Иран я няма тая гавра със сирените, а в Сирия, доколкото знам, ходжата призовава само веднъж на ден. Номерът с уредбата май е турска национална приумица, която, моите уважения към страната и хората ѝ, но няма да ѝ помогне по пътя към модернизацията, а само излишно ще дразни гражданите. Молитвата трябва да е интимен акт, нали? Като бельото.

Turska-reklama

Ох, съжалявам за коментара, но точно тук ми дойде на ум нещо наскоро прочетено – „Религията е като пениса. Хубаво е да я имаш. Хубаво е да се гордееш с нея. Но, моля те, не я вади и размахвай на показ и най-вече не се мъчи да я навреш в очите/устите на децата ми!”  :):) (коментарът на Гери)

religion

Гореописаното е видимата част. Освен това, докато ходжата „пее”, спират музиката в околните (практически всички, защото джамия има на всеки ъгъл) заведения, но абсолютно нито един гражданин не спира работа или заниманието си :) Т.е.ходжата си вика, а хората си го преместват … Казах ли ви за Виктория сикрет? :) А да ви показвам ли мацки с шамии и полички до под дупето? Истински мохамеданки :)

Не, Турция не е изостанала ислямска държава – просто в момента има известно негражданско връщане назад във видимите обществени отношения. Но не може заради една временна болест да наричаш някого изостанал, още повече, че терминът „изостанала ислямска“ е още от преди Ердоган, когато пък ходжата съвсем не викаше от минаретата. Просто не е честна такава оценка.

И все пак разбрах защо Господ е забранил алкохола за мохамеданите. Имат буйно пиянство! :) Откъде знам ли? Експериментално доказано :) . И думата е именно „буйно“, а не „тежко“. :)

  • 4. Турците са набожни, като запеят от джамията и се молят по улиците

Бла-бла-бла… Да не се повтарям, ама като запее ходжата и много старателно си го преместват в другия крачол и продължават да работят. Вярно е, че един път срещнах един баща, който беше опаковал 8-9 годишно (!!!) момиченце като кадъна (обикновено са доста по-големи, когато обличат за пръв път мохамеданско облекло), но после се вгледах в бащата – май си беше точно ходжата от съседната джамия: мязаше си на арабски терорист човекът, само че беше с тъмни дрехи.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

А като запее ходжата – освен, че събужда невинните „христиени“ в съботен ден, нищо друго не се случва: колите си се движат, трудовият процес си продължава и на никого не му идва и на ум да прави представления. Както казват самите турци: Това тук да не ти е Иран :) Така е, Турция не е Иран и е добре да го знаем. Пък аз все забравям да им кажа, че в Иран ходжата не проглушава ушите на цялата махала :)

Добавка от Гери: Виж, обаче, като завие сирената за деня на Ататюрк какво става – около 90% замира движението по пътища и магистрали! Но това е все пак максимум 2 пъти годишно…

Другата демагогия с „песента“ на ходжата е, че това всъщност не е ходжата, ами централизирано пускат запис с песента на арабски, а краят ѝ е увенчан с един служебен звуков сигнал ти-ри-лу-ри, много наподобяващ мелодията на Нокиа :) . Само дето още не минава надпис: режисьор на дублажа Трендафилка Немска :)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 5. Жените в Турция нямат права и са длъжни да носят забрадки

Този въпрос ми беше зададен (т.е.„вярно ли е, че…“) в деня, в който отговарях на въпроса „Ама вие с руската азбука ли пишете?“ :) Беше ми много забавно и в двата случая :)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Да, около половината носят забрадки – май вече споменах показния ислям по-горе. Забрадките в Турция ги разглеждам като бельото на Виктория сикрет – интимност на показ. Между другото, туркините без забрадки много се дразнят на тези със забрадки – забрадката се приема като показен символ „Вижте ме колко съм морална, а вие без забрадките сте кучки!“

Добавка от Гери: моята свекърва, след като я видях на снимки от преди 15-тина-20-тина години без кърпа, ми обясни – колкото повече остарява човек, толкоз повече му се налага да вярва…

Демагогията стига дотам, че на летището, където забрадките са забранени, една от служителките имаше ID карта, а на снимката е със забрадка. Имаше много нежен врат в действителност. :) И хубава чуплива коса. Но чупливата коса и нежния врат го видях с очите си, а снимката беше част от „свободата“ ѝ да се снима със забрадка. При нас, в провинцията, в работен ден по Главната се движат около 20% със забрадки, а в почивен – до към 50%. Няма значение млади или стари. Има баби без забрадки и млади мацки – със. Това, заедно със звуковата уредба на ходжата, е част от националната демагогия на днешна Турция.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Иначе жените не знам да нямат права – и шефове стават, и коли карат, и мъжете им носят децата на конче. Като в България е. Не съм забелязал видима разлика. А ако някоя читателка си мисли, че мъжете са свине, най-добре да си поговори с баща си. Може пък той да я обича все пак? Или да си вземе бракоразводен адвокат.

  • 6. Чалгата е продукт на ориенталщината ни

Да бе! просто е успешен бизнес модел за печелене от музика и то в България – страна с добър (най-добрия!) интернет в света и пълен игнор на простотии като ACTA. Митко Пайнерa просто е предприемчив бизнесмен, щом успява в същата среда, в която Мария Илиева се нуждае от закрила. Понеже в Турция интернетът е зле, съответно е и пълно с музикални магазини. Дисковете на Пайнер (издадени от Sony) са част от експорта ни за Турция. Можете да намерите и дискове на Йълдъз Ибрахимова, но дискове на Мария Илиева няма. А така исках да подкрепя творчеството ѝ…

Колкото до нашата ориенталщина в музиката: турските народни песни бих ги разделил на две големи области – балканска и анадолска. Балканската е мот-а-мо българска (македонци, сърби, румънци – и вие сте в кюпа. ) като музика, само че с турски текст. (ако си мислите, че сиртакито е традиционен танц, или че гърците не са в кюпа, горещо ви препоръчвам Чудесата на Крит ;) А анадолската (баш ориенталската) не сте и чували през живота си – тотално ни е непозната като звучене. То са едни провлачени, кахърни песни – направо да си прережеш вените. Даже и в българската чалга не забелязвам анадолски мотиви (има арабски, но анадолски не съм забелязвал). Т.е.Турция е не повече виновна за българската чалга от другите съседни ни народи. Или с други думи, чалгата като явление е чисто българско творение.

  • 7. Българските турци са нелоялни граждани, които искат да разрушат страната ни

С това твърдение можете да идете да се снимате, да отпечатате снимката и после да я ползвате в тоалетната, когато ви свърши тоалетната хартия. Пълна глупост! Даже ИЗСЕЛЕНИТЕ български турци се отнасят добре с милата ни родина като цяло, и към мен в частност. А изселниците имат пълно основание да са сърдити – аз самият съм потомък на изселени българи от Западните покрайнини и още някак не мога да им го простя ни на сърби, ни на французи, и много добре бих ги разбрал българските турци, ако и те са ни сърдити пък на нас. Те обаче не са. И се държат добре с нас. И продължаваме да си говорим на български и с камериерката на етажа и със собственика на магазина за шамии на пазара… Успях да се запозная с още няколко човека – изселници или потомци на такива, включително и една колега… И изобщо няма и следа от лошо отношение към България, хеле пък към мен.

От Освобождението насам е имало няколко вълни на изселване – започвайки от самата Руско-турска война и веднага след нея (спомнете си втората част на Бай Ганьо), през всичките войни, по време на социализма и завършвайки с „Голямата екскурзия” (запознах се с хора, изселени през 50-те, а родителите на колегата ми са били изселени с вълната през 70-те на миналия век) – българските турци многократно са имали възможността да изберат Турция пред България през всичките 130 години на Третата българска държава. Днешните български турци и техните родители съвсем умишлено при тези „избори” многократно са избирали България пред Турция и това, при всичките притеснения, които милата ни родина им е причинила. Май трябва да го кажем другояче – българските турци са най-лоялните ни граждани. Имайте го предвид: за последните 130 години българските турци са избирали много пъти България пред Турция – не знам дали изобщо имаме по-лоялни граждани от тях! А че Ахмед Доган е корумпиран, е тема на съвсем друг разговор.

Гери добави: Това наистина е много добро наблюдение, както и фактът, че вместо да са сърдити, те на практика се гордеят, че са дошли от България и още милеят за нея. Друг е въпросът защо не учат потомствата си на български, в по-голямата си част второто и трето поколение не знае почти нищо от езика.

За днес толкова, че да не развенчаваме всички митове в един ден. Следващата порция в понеделник по същото време, а ние ви обещаваме, че е също толкова интересна.

 
 

Анджелина Джоли: Брад Пит винаги ще бъде част от семейството

| от chronicle.bg |

Актрисата Анджелина Джоли каза, че Брад Пит винаги ще бъде част от семейството, въпреки развода им, пише в. „Дейли мирър“.

Двамата подписаха документите по развода си миналата година и въпреки решението им да продължат пътя си поотделно, Анджелина Джоли се надява, че това ще ги направи „по-сплотен“ екип.

„Не искам да коментирам много по въпроса, освен че бяха много трудни времена. Ние сме семейство, каквото ще бъдем винаги. Ще преминем през това и се надявам, че ще сме по-сплотено семейство“, каза тя.

„Много, много хора се намират в това положение. Цялото ми семейство, всички преминахме през труден период. Фокусът ми е върху децата ми, нашите деца…“, добави актрисата.

Двамата с актьора Брад Пит започнаха връзката си през 2005 г. и се разделиха през септември 2016 г.
В момента Анджелина е в Камбоджа за премиерата на филма „Първо убиха баща ми“ („First They Killed My Father“), заедно с шестте си деца – Мадокс на 15 г., Шайло на 10 г., Пакс на 13 г., Захара на 12 г. и близнаците Вивиен и Нокс на 8 г.

„Филмът не се съсредоточава върху ужасите на миналото, а върху издръжливостта, добротата и таланта на камбоджанците. Най-вече, филмът е начинът ми да изразя благодарността си към Камбоджа. Без Камбоджа, може би никога нямаше да стана майка. Част от сърцето ми е и винаги ще бъде в тази страна. И част от страната е винаги с мен – Мадокс“, каза Анджелина Джоли.

 
 

Маккартни и Ринго заедно в звукозаписно студиo

| от chronicle.bg по БТА |

Двама бивши членове на легендарната група „Бийтълс“ – Пол Маккартни и Ринго Стар, за пръв път влязоха заедно в звукозаписно студио от 7 години, съобщиха ТАСС и Контактмюзик.

Миналия уикенд те работиха заедно над новия соло албум на Ринго Стар в неговото звукозаписно студио. Маккартни даде своя принос, като свиреше на бас китара. 76-годишният Ринго Стар изказа специалната си благодарност си към Маккартни за участието му в записите.

Двамата музиканти за пръв път се събраха, откакто работиха заедно над албума на Стар „Y Not“ (2010), в който Маккартни се изяви като вокалист и изпълнител на бас китара при записите на песните „Peace Dream“ и „Walk With You“.

Новият албум е продължение на излезлия през 2015 г. „Postcard From Paradise“. В записите се е включил също китаристът и композитор от групата „Ийгълс“ Джо Уолш.

Новият албум на Ринго Стар идва, след като сър Пол участва в записите на две много успешни песни, излезли през 2015 г. – „All Day“ с Кание Уест и „FourFiveSeconds“ с Кание Уест и Риана.

 
 

Сексът и прегръдките могат да навредят на съня

| от chronicle.bg, по БТА |

Не можете да спите? Колкото и невероятно да Ви се струва, причина за проблемите със съня могат да се окажат сексът и прегръдките в късна доба, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания от Атомик рисърч.

Авторите му предупреждават, че интимните страсти и гушкането по вечерно време могат да предизвикат смущения в добрата нощна почивка. Причината е, че тренировките под каквато и да е форма в късните часове ускоряват сърдечния ритъм и водят до загряване на тялото, което на свой ред вреди на заспиването.

Въпреки че след секс се освобождават хормони с релаксиращ ефект, изтощителните креватни тренировки могат да разсънят практикуващите ги. Прегръдките след полов акт действат по същия начин.

Така че ако половинката Ви иска да се гушкате, мило му/й кажете да държи ръцете си настрана от Вашето тяло, търкулнете се към хладната част на леглото и се отпуснете в обятията единствено на бога на сънищата Морфей, препоръчват експертите.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.