Какво българите си мислят за Турция и турците (част 1)

| от | | | |

Продължаваме с поредицата на Стойчо Димитров (http://patepis.com/) за Турция, която ще публикуваме (първата уводна част тук!) . А на сайта можете да видите пътеписи, разкази и задълбочени (или не толкова задълбочени) анализи за градове и страни от всички точки на планетата. Днес ще ви покажем първата част от предрасъдъците, които българите имаме за Турция и турците. (Следващите две части очаквайте следващата седмица в понеделник и петък)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 1. Турците са кръвожадни и жестоки

Какво ли не прави историята, писана за целите на националната държава, както и киното, и литературата, правени със същата цел :). В действителност турците са много добри, деликатни и тактични хора, които показват емоции при разговор (българите изглеждаме като британци на техен фон), които си говорят много (българите сме мълчаливци в сравнение с тях) и се усмихват често (да не казвам как изглеждаме ние по отношение на последното…). И все пак Турция проявява по-голяма твърдост при решаване на държавните си проблеми с „нелоялните” – това вече се дължи на факта, че Турция все още не може да се измъкне от етапа на изграждане на националната си държава (по времето на Стамболов и по време на Балканските войни ние сме на същия етап, както и известно време след 1989 г.)

  • 2. Ние (българите) сме мързеливи, защото турците са ни научили на тази ориенталщина

Първо – ние не сме мързеливи. Всяко сравнение със съседните ни балкански и небалкански народи в това отношение го показва. То е ясно, че с американците и японците не можем да се мерим, но в Европа сме от доста работливите, а на Балканите няма кой и да ни доближи по този признак. Съвсем друга тема е производителността на труда. Производителността на труда е общата сума пари, за които можете да продадете произведените стоки, а тя повече зависи от мениджмънта и технологиите, и в по-малка степен от работливостта.

Второ – турците също са всичко друго, но не и мързеливи. Копат като японски багерчета, само от време на време се нуждаят от коригиране на посоката на копане. Т.е. може пък работливостта да сме я научили от тях?  За разлика от работниците си (включвам всички не-мениджърски дейности), началниците в Турция като цяло не струват – от началник-отдели, та до висше политическо ниво се шири отглеждане на мустаци, пърхане над проблемите, както и сериозна липса на заинтересованост от самата работа или от резултатите от нея. Турция спешно се нуждае от добри мениджъри от всякакъв ранг. В това отношение българските началници за доста по-читави.

Това за началниците е доста точно! Въобще ги няма по управленски длъжности и като цяло, от всеки се очаква да е специалист по всичко, вкл. и мениджмънт! (коментарът на Гери)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 3. Турция е изостанала ислямска държава

И произвежда автомобили … :) Всъщност трябвa да попитаме „В сравнение с какво Турция е изостанала и ислямска?“ Не, Турция не е изостанала държава, тя просто все още не отговаря на на всички критерии за страна-член на Европейския съюз, а именно – липсва отказ от изграждането на национална държава. За да стане част от нашата империя, е необходимо на ментално, политическо, юридическо и всякакво друго ниво да се стигне до разбирането, че изграждането на национална държава не е абсолютно добро. Пример: Турция и на човешко ниво все още смята, че всичките ѝ съседи са ѝ врагове – спомнете си, че преди 20 години и българското общество мислеше така за нашите съседи. Предоляването на тази мисъл ни направи годни за ЕС и точно тази мисъл пречи на Турция да бъде наречена неготова за ЕС. Но изостанала?!? Глупости.

Всъщност има доста райони, които са „изостанали”, предимно в източните и югоизточните части. Но най-фрапиращият факт в поддръжка на тезата за изоставането е, как се казваше на български, феодалният строй. Невероятно, но факт, по селата все още съществуват големи земевладелци, които на практика притежават цялата земя на селото и живущите в него са на 100% зависими от тях за хляба и добруването си (добавката от Гери). А вие си мислете как изглежда град Дупница и другите феоди в България днес (добавка от мен).

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Факт е обаче, че изглежда ислямска. Но както и по-горе трябва да направим сравнение с нещо? Да, в сравнение с ЕС и България, Турция изглежда ислямска. Но ако я сравним с арабските и персийските ѝ съседи, Турция изглежда също толкова гяурска (неверническа), развратна, напреднала и алкохолизирана, колкото и България. Истината е обаче, че в последните десетина години (откак Ердоган е на власт) в Турция се забелязва сериозно обществено завръщане на показния ислям. Те му викат „политически ислям“, но според мен си е чиста проба „показен ислям” – нещо като бельото на Виктория сикрет – за какво си го купуват жените, освен да го показват? Например – в цялата страна, по всички градове, села и паланки по 5 (пет!!!) пъти на ден ходжата вика за молитва на АРАБСКИ от всички минарета с помощта на озвучителна уредба, наподобяваща сирените за Втори юни. А защо е лицемерие ли?!? Защото той не призовава „елате на молитва“, а всъщност казва „започваме молитвата“, и ако към момента на „сирената” не сте вътре в джамията (а преди това не сте направили намаз, който също отнема поне 5 минути), то – няма да ви пуснат да влезете. А викът от сирената е в празното – който го е чул отвън, вече и да иска не може да влезе в джамията за молитва. Особено го обичам ходжата, когато призовава за молитва към 5 часа сутринта. В събота. И неделя. Междудругото – даже в Иран я няма тая гавра със сирените, а в Сирия, доколкото знам, ходжата призовава само веднъж на ден. Номерът с уредбата май е турска национална приумица, която, моите уважения към страната и хората ѝ, но няма да ѝ помогне по пътя към модернизацията, а само излишно ще дразни гражданите. Молитвата трябва да е интимен акт, нали? Като бельото.

Turska-reklama

Ох, съжалявам за коментара, но точно тук ми дойде на ум нещо наскоро прочетено – „Религията е като пениса. Хубаво е да я имаш. Хубаво е да се гордееш с нея. Но, моля те, не я вади и размахвай на показ и най-вече не се мъчи да я навреш в очите/устите на децата ми!”  :):) (коментарът на Гери)

religion

Гореописаното е видимата част. Освен това, докато ходжата „пее”, спират музиката в околните (практически всички, защото джамия има на всеки ъгъл) заведения, но абсолютно нито един гражданин не спира работа или заниманието си :) Т.е.ходжата си вика, а хората си го преместват … Казах ли ви за Виктория сикрет? :) А да ви показвам ли мацки с шамии и полички до под дупето? Истински мохамеданки :)

Не, Турция не е изостанала ислямска държава – просто в момента има известно негражданско връщане назад във видимите обществени отношения. Но не може заради една временна болест да наричаш някого изостанал, още повече, че терминът „изостанала ислямска“ е още от преди Ердоган, когато пък ходжата съвсем не викаше от минаретата. Просто не е честна такава оценка.

И все пак разбрах защо Господ е забранил алкохола за мохамеданите. Имат буйно пиянство! :) Откъде знам ли? Експериментално доказано :) . И думата е именно „буйно“, а не „тежко“. :)

  • 4. Турците са набожни, като запеят от джамията и се молят по улиците

Бла-бла-бла… Да не се повтарям, ама като запее ходжата и много старателно си го преместват в другия крачол и продължават да работят. Вярно е, че един път срещнах един баща, който беше опаковал 8-9 годишно (!!!) момиченце като кадъна (обикновено са доста по-големи, когато обличат за пръв път мохамеданско облекло), но после се вгледах в бащата – май си беше точно ходжата от съседната джамия: мязаше си на арабски терорист човекът, само че беше с тъмни дрехи.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

А като запее ходжата – освен, че събужда невинните „христиени“ в съботен ден, нищо друго не се случва: колите си се движат, трудовият процес си продължава и на никого не му идва и на ум да прави представления. Както казват самите турци: Това тук да не ти е Иран :) Така е, Турция не е Иран и е добре да го знаем. Пък аз все забравям да им кажа, че в Иран ходжата не проглушава ушите на цялата махала :)

Добавка от Гери: Виж, обаче, като завие сирената за деня на Ататюрк какво става – около 90% замира движението по пътища и магистрали! Но това е все пак максимум 2 пъти годишно…

Другата демагогия с „песента“ на ходжата е, че това всъщност не е ходжата, ами централизирано пускат запис с песента на арабски, а краят ѝ е увенчан с един служебен звуков сигнал ти-ри-лу-ри, много наподобяващ мелодията на Нокиа :) . Само дето още не минава надпис: режисьор на дублажа Трендафилка Немска :)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 5. Жените в Турция нямат права и са длъжни да носят забрадки

Този въпрос ми беше зададен (т.е.„вярно ли е, че…“) в деня, в който отговарях на въпроса „Ама вие с руската азбука ли пишете?“ :) Беше ми много забавно и в двата случая :)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Да, около половината носят забрадки – май вече споменах показния ислям по-горе. Забрадките в Турция ги разглеждам като бельото на Виктория сикрет – интимност на показ. Между другото, туркините без забрадки много се дразнят на тези със забрадки – забрадката се приема като показен символ „Вижте ме колко съм морална, а вие без забрадките сте кучки!“

Добавка от Гери: моята свекърва, след като я видях на снимки от преди 15-тина-20-тина години без кърпа, ми обясни – колкото повече остарява човек, толкоз повече му се налага да вярва…

Демагогията стига дотам, че на летището, където забрадките са забранени, една от служителките имаше ID карта, а на снимката е със забрадка. Имаше много нежен врат в действителност. :) И хубава чуплива коса. Но чупливата коса и нежния врат го видях с очите си, а снимката беше част от „свободата“ ѝ да се снима със забрадка. При нас, в провинцията, в работен ден по Главната се движат около 20% със забрадки, а в почивен – до към 50%. Няма значение млади или стари. Има баби без забрадки и млади мацки – със. Това, заедно със звуковата уредба на ходжата, е част от националната демагогия на днешна Турция.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Иначе жените не знам да нямат права – и шефове стават, и коли карат, и мъжете им носят децата на конче. Като в България е. Не съм забелязал видима разлика. А ако някоя читателка си мисли, че мъжете са свине, най-добре да си поговори с баща си. Може пък той да я обича все пак? Или да си вземе бракоразводен адвокат.

  • 6. Чалгата е продукт на ориенталщината ни

Да бе! просто е успешен бизнес модел за печелене от музика и то в България – страна с добър (най-добрия!) интернет в света и пълен игнор на простотии като ACTA. Митко Пайнерa просто е предприемчив бизнесмен, щом успява в същата среда, в която Мария Илиева се нуждае от закрила. Понеже в Турция интернетът е зле, съответно е и пълно с музикални магазини. Дисковете на Пайнер (издадени от Sony) са част от експорта ни за Турция. Можете да намерите и дискове на Йълдъз Ибрахимова, но дискове на Мария Илиева няма. А така исках да подкрепя творчеството ѝ…

Колкото до нашата ориенталщина в музиката: турските народни песни бих ги разделил на две големи области – балканска и анадолска. Балканската е мот-а-мо българска (македонци, сърби, румънци – и вие сте в кюпа. ) като музика, само че с турски текст. (ако си мислите, че сиртакито е традиционен танц, или че гърците не са в кюпа, горещо ви препоръчвам Чудесата на Крит ;) А анадолската (баш ориенталската) не сте и чували през живота си – тотално ни е непозната като звучене. То са едни провлачени, кахърни песни – направо да си прережеш вените. Даже и в българската чалга не забелязвам анадолски мотиви (има арабски, но анадолски не съм забелязвал). Т.е.Турция е не повече виновна за българската чалга от другите съседни ни народи. Или с други думи, чалгата като явление е чисто българско творение.

  • 7. Българските турци са нелоялни граждани, които искат да разрушат страната ни

С това твърдение можете да идете да се снимате, да отпечатате снимката и после да я ползвате в тоалетната, когато ви свърши тоалетната хартия. Пълна глупост! Даже ИЗСЕЛЕНИТЕ български турци се отнасят добре с милата ни родина като цяло, и към мен в частност. А изселниците имат пълно основание да са сърдити – аз самият съм потомък на изселени българи от Западните покрайнини и още някак не мога да им го простя ни на сърби, ни на французи, и много добре бих ги разбрал българските турци, ако и те са ни сърдити пък на нас. Те обаче не са. И се държат добре с нас. И продължаваме да си говорим на български и с камериерката на етажа и със собственика на магазина за шамии на пазара… Успях да се запозная с още няколко човека – изселници или потомци на такива, включително и една колега… И изобщо няма и следа от лошо отношение към България, хеле пък към мен.

От Освобождението насам е имало няколко вълни на изселване – започвайки от самата Руско-турска война и веднага след нея (спомнете си втората част на Бай Ганьо), през всичките войни, по време на социализма и завършвайки с „Голямата екскурзия” (запознах се с хора, изселени през 50-те, а родителите на колегата ми са били изселени с вълната през 70-те на миналия век) – българските турци многократно са имали възможността да изберат Турция пред България през всичките 130 години на Третата българска държава. Днешните български турци и техните родители съвсем умишлено при тези „избори” многократно са избирали България пред Турция и това, при всичките притеснения, които милата ни родина им е причинила. Май трябва да го кажем другояче – българските турци са най-лоялните ни граждани. Имайте го предвид: за последните 130 години българските турци са избирали много пъти България пред Турция – не знам дали изобщо имаме по-лоялни граждани от тях! А че Ахмед Доган е корумпиран, е тема на съвсем друг разговор.

Гери добави: Това наистина е много добро наблюдение, както и фактът, че вместо да са сърдити, те на практика се гордеят, че са дошли от България и още милеят за нея. Друг е въпросът защо не учат потомствата си на български, в по-голямата си част второто и трето поколение не знае почти нищо от езика.

За днес толкова, че да не развенчаваме всички митове в един ден. Следващата порция в понеделник по същото време, а ние ви обещаваме, че е също толкова интересна.

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.