Какви са възможностите кризата в Украйна да приключи по мирен път

| от |

Кризата в Украйна разпали древни подозрения относно присъствието на Русия на запад, както и не особено рационалните страсти за студена война и у двете страни. Западната политика се превърна в обикновена, първосигнална ескалация на санкции. Руският президент Владимир Путин изглежда също толкова лишен от идеи.

И двете страни се нуждаят от нещо по-активно, по-разчупено, което да адресира основния въпрос: как единството, просперитетът, сигурността и отвореността на Украйна към външния свят да бъдат комбинирани с това, което Русия настоява, че са нейните собствени интереси? Отговорът се крие не в силата, а в презряното изкуство на дипломацията: търпеливото търсене на изход, който дава на всички това, от което имат нужда, коментира общественото радио.

Кризата има дълбоки корени.

Но Путин е пряко отговорен за настоящата бъркотия. Не беше необходимо той да анексира Крим или да разпалва пламъците на протеста в Източна Украйна. Въпреки това той все още не е постигнал целта си: неутрална Украйна, която да взема под внимание желанията на Русия. Вместо това той създаде възмутена опозиция, която провали шансовете му да спечели световния респект, към който се стремеше.

Западната политика също не постигна блестящ успех.

Надеждите, че Украйна ще се присъедини към западния проект като член на ЕС и НАТО се изпариха. Според някои водещи геополитически анализатори са необходими следните стъпки за справяне с кризата в Украйна: първо, да се вдъхне обратно живот в НАТО и да се осигури комфорт на източните му членове, които се страхуват, че са следващите в черния списък на Русия; второ, да се принуди Путин чрез санкции да промени политиката си или може би да се насърчат приближените му да го изместят; и трето, Украйна да бъде превърната в стабилна, просперираща и обединена страна, каквато не е била до този момент.

Украинското приключение на Путин го направи дори още по-популярен у дома, не само защото руснаците вярват, че в продължение на две десетилетия поведението на Запада е арогантно, натрапчиво и презрително спрямо законните интереси на Русия.

Налице са всички признаци, че той възнамерява да продължи да подкрепя бунтовниците с военна помощ. Но повечето руснаци не желаят той да стига по-далеч и да изпрати армия в Украйна. Някои влиятелни хора в Москва са притеснени за това как може да приключи всичко. Ако Путин бъде притиснат в ъгъла, той няма просто да излезе оттам с вдигнати ръце. Нито пък има някаква причина да се смята, че наследникът му ще бъде по-добър.

Така че какво може да се направи?

Може да започнем да мислим за това как искаме да приключат нещата: с една Украйна, която до голяма степен е в мир със съседите си. В обозримото бъдеще членството в НАТО е изключено от дневния ред. Крим ще си остане руски. Но първо трябва да се сключи примирие и да се прекратят бойните действия. След това има неща, които трябва да бъдат уредени чрез незабавно споразумение: взаимно изгодни търговски връзки между Украйна и нейните съседи, включително ЕС и Русия; да се направят основни усилия за стабилизирането на икономиката; да се дадат по-добри гаранции за зачитането на правата на рускоговорящото население, които евентуално да включват известна децентрализация, която в същото време да запазва целостта на украинската държава; и не на последно място – да се сложи край на външната намеса във вътрешните работи на Украйна.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.