Каква беше истинската ГДР?

| от |

„Социалистическият начин на живот“ е вид колективна шизофрения, стимулираща раздвоението на личността между официално нагаждане към режима и тихо недоволство в личната сфера. Как се е живяло между тези два полюса? Анализ на Дойче веле.

Преди 25 години приключи дългата агония на ГДР – държавата с нормирано ежедневие, за която бяха характерни сивотата, пасивността на хората и малките им бягства към интимното. Бягството на близо 4 милиона източногерманци на Запад преди да бъде издигната Берлинската стена е свидетелство за масовото отхвърляне на социалистическата система на принуда. Между 13 000 и 50 000 души изоставят бившата ГДР ежегодно, промъквайки се нелегално през границата или напускайки я с официално разрешение за преселване.

В революционната 1989 година броят на избягалите от страната достига 400 000 души. През целия период – от създаването на ГДР през 1949 до 3 октомври 1990 общо 5,2 милиона източногерманци напускат страната в западна посока. Причините за това са различни, но една от тях е обща: почти всички невъзвращенци отхвърлят социалистическата принуда и не виждат никаква перспектива за себе си.

Това пише Клаус Шрьодер, ръководител на група учени към Свободния университет в Берлин, които изследват бившата източногерманска държава. Шрьодер се опитва да установи и това какво е било ежедневието на онези граждани на ГДР, които не са искали да напускат страната. Според Шрьодер общественополитическите условия са принуждавали хората да водят един изцяло „нормиран“ живот: ранната женитба е давала правото да получат жилище; ранното раждане на деца е осигурявало достъп до кредити за финансиране на скромно благосъстояние, а членството в партии и масови организации е било задължителен елемент за онези, които не са искали да бият на очи и да си имат неприятности с властите.

Извън тази сфера на „официалния живот“ гражданите на ГДР са имали право на известни лични свободи единствено в рамките на семейния и приятелски кръг. Повечето хора са били принудени да се нагодят към условията на социалистическата държава, защото бягството на Запад е било свързано с големи рискове.

Контролът – висш приоритет за социалистическата държава

Мнозина обаче така и не успяват да приемат господстващия обществен строй, отхвърлят го и търсят свои лични начини за „спасение“. Доказват го данните за високата консумация на алкохол в ГДР, честите самоубийства и големия брой на затворниците, на психическите заболявания, на бягствата от работа. Партията позволявала известни пространства на лична свобода, но само доколкото те не застрашавали държавния режим. Управляващата партия и нейната тайна полиция превръщат контрола над живота на хората в свой върховен приоритет. Това им позволява навреме да разкриват всяко отклонение от разрешеното поведение, което на жаргона на Щази се наричало – „негативно вражеско поведение“.

Редица проблеми като ниските екологични стандарти, засилващите се тенденции на нездравословно хранене, ексцесивната консумация на алкохол, недостатъчното спортуване и сравнително лошото медицинско обслужване са причината за по-ниската средна продължителност на живота на източногерманците в сравнение с гражданите на Федералната република. В годината на германското Обединение /1990/ животът на източногерманските мъже е бил средно с около две години, а този на източногерманските жени – с три години по-кратък от живота на западногерманците.

Броят на самоубийствата в ГДР също надвишава този в Западна Германия. Във ФРГ данните сочат средно ниво от 20 самоубийства на 100 000 души. В първите години на ГДР първоначалното ниво от 30 на 100 000 души спада до 25 на 100 000. След построяването на Берлинската стена и в годините на принудителната колективизация обаче броят на самоубийствата скача на повече от 30 самоубийства на 100 хиляди души, а в началото на седемдесетте години се стига и до траурния рекорд от 37 самоубийства на 100 000 души.

На световно ниво

Много хора намират в алкохола начин да „удавят“ тъжното си битие в условията на диктатура. Именно по отношение на консумацията на алкохол ГДР наистина достига световно равнище (3-то място в света през 1982 година). Подобни „постижения“ социалистическата държава успява да постигне само в още една друга област – спорта. Една година преди да престане да съществува ГДР, консумацията на твърд алкохол възлиза средно на 11 литра годишно на човек от населението. Най-голяма е била консумацията в групата на 35 до 45-годишните. За да избягат от действителността източногерманците прибягвали и до честа употреба на медикаменти – приспивателни и успокоителни вещества.

Недоволството си личи и по постоянно растящия брой на молбите за изселване и готовността на хората да се подлагат на лишения и репресии, за да получат заветния документ. Молбите, които обикновено включвали по повече от един кандидат нарастват от 8 400 през 1977 година на повече от 120 000 през 1989-та. Между 1961 и 1989 година източногерманските власти освобождават от гражданство общо 550 000 души, които по този начин получават право да се изселят на Запад.

Подаващите молби за изселване били смятани от режима за „вражески елементи“, подлагани на съответен стриктен контрол и наблюдение. Залезът на социализма в ГДР свидетелства за границите на тоталитарния режим: желанието на хората за свобода и благосъстояние може само временно да бъда подтискано с обещания за ново и по-добро бъдеще, заключава Клаус Шрьодер.

Диктатура, безправова държава

Близка оценка за бившата ГДР дават в свой документ и представителите на различни политически партии в Германия, включително и от Левицата (бившата ГЕСП от времената на ГДР). Там се казва, че ГДР е била диктатура и безправова държава. Липсата на честни и свободни избори де факто делегитимира държавната власт. С оглед на това, че управляващата върхушка от партийни кадри е влияела и направлявала всички важни обществени процеси по свое усмотрение, общественият строй не може да се дефинира като правов или справедлив. Толкова по-важно е в наши дни да не се омаловажава ролята на бившия тоталитарен режим и на репресивния апарат, поддържал сигурността в бившата ГДР.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.

 
 

Апартамент на Дейвид Боуи в Ню Йорк се прдава

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият апартамент на Дейвид Боуи край южната част на Сентръл парк в Ню Йорк е обявен за продан.

Дейвид Боуи, който вече не е между живите, и съпругата му Иман живееха в апартамента през 90-те години на миналия век, преди да го продадат през 2002 г. Те оставиха пиано в апартамента, когато се преместиха в друго жилище. То все още е там.

Апартаментът с три спални с прекрасен изглед към Сентръл парк е обявен за продан за 6,5 милиона долара.

Според източници, цитирани от сп. „Форбс“, Боуи и Иман превърнали една от баните в апартамента в паник стая, в която да потърсят убежище, ако неканен гост проникне в жилището. Паник стаята впоследствие отново била превърната в баня.

След като продадоха апартамента, Боуи и Иман се преместиха в жилище в Сохо.

 
 

„Истински детектив“ ще има трети сезон

| от chronicle.bg |

Сериалът „Истински детектив“ на телевизия НВО вероятно ще има трети  сезон.

Работата над него изглежда вече е започнала, съобщава БТА.

Първият сезон на сериала е заснет от Кари Фукунага, с участието на Матю Макконахи и Уди Харелсън в ролите на детективи от Луизиана.

Той получи ласкави отзиви от критиката и предизвика голям зрителски интерес. Първият му епизод бе излъчен през януари 2014 г. Действието във втория сезон с участието на Колин Фарел, Рейчъл Макадамс и Винс Вон се развива в Калифорния. Отзивите на критиката обаче бяха противоречиви и това накара шефове на телевизия НВО да преустановят осъществяването на проекта.

Създателят на сериала Ник Пицолато е написал сценариите за най-малко два епизода за потенциалния трети сезон и че му помага сценаристът ветеран Дейвид Милк, съобщава „Entertainment Weekly“.

Към момента сътрудничеството между Пицолато и Милк е в ранен стадий. Милк има концепция за следващ сезон на сериала и е започнал да работи върху сценария.

През 2016 г. програмният директор на НВО Кейси Блойс увери, че кабелната телевизия и Пицолато обсъждат възможността да бъде заснет още един сезон на сериала.