Каква религия е ислямът?

| от |

Прави ли са християните да смятат исляма за „религия на войната“? И защо всевъзможни ислямски фундаменталисти имат почти неограничено поле за действия? Дойче веле ни предлагаме мнения на две известни авторки от турски произход.

Преди четири години Тило Сарацин, авторът на силно оспорваната книга „Германия се самоунищожава“, призна в интервю, че издателството пожелало да замени думата „раса“ с „етнос“. Той признава, че приел с голяма доза безразличие тази и някои други предложения на издателството, които целели да премахнат част от взривоопасния заряд на текста. Поради това, навсякъде, където в книгата се говори за „етнос“, авторът всъщност има предвид „раса“.

Франкфуртската социоложка Наим Чакър вижда в тази подмяна израз на една обща тенденция в Германия. Според нея, етнос се използва като евфемистичен заместител на понятието раса. В този смисъл тя твърди, че Сарацин изобщо не е изолиран случай в Германия, а е пример за един общоприет модел на мислене в Германия, който се откривал във всички социални слоеве.

И все пак раса и етнос не са пълни синоними. Затова смесването на понятията, според Чакър, говори за неорасизъм, който постулира не толкова превъзходството на определени раси, колкото уж неизбежната разлика между определени култури и етноси.

„Чужд“ винаги изразява отношение

Наим Чакър е авторка на изследване за анатомията на ислямофобията в Германия. В него тя анализира подробно съдържанието на понятия като „свои“, „чужди“, „културна и религиозна идентичност“. Според нея отношението на мнозинството /т.е. германското немюсюлманско население/ към исляма по особено драстичен начин разкрива желанието за разграничаване от него: Ислямът се представя като „етническа“ религиозна общност и „затворена в себе си, хомогенна култура“.

„Така погледнато, мюсюлманите в германското общество се „редуцират“ до представата за исляма, макар те да е само един елемент от определящите ги характеристики, докато представителите на християнското мнозинство никога не биват възприемани само като последователи на Христовото учение“, пише Наим Чакър.

Тези „обичайни“ дискриминации маркират политическия, социалния и религиозния дебат в страната, заключава тя и пояснява, че дискриминацията не се дължи толкова на ислямския тероризъм, колкото надълбоко залегнали в обществото неорасистки възгледи , превръщащи исляма във „враг“, „чужда култура“ и „различен етнос“.

Култура на съмнението

На друг аспект от дебата за исляма акцентира социоложката и публицистка от турски произход Неджла Келек. Във фейлетон на страниците на швейцарския „Нойе цюрхер цайтунг“ тя пледира за по-критичен поглед на мюсюлманите към тяхната религия. Този процес на критично самовглеждане, съществувал в „златната ера на Дамаск и Багдад“ според нея, е бил твърде рано изоставен. В християнската религия, обратно, той започва от времето на Първия църковно-народен събор в Никея през 325 г. – тоест триста години преди появата на Мохамед, и не е спирал и до днес. Вярно, този процес не е вярвял равномерно, в него също е имало периоди на застой и регрес, но християните от рано осъзнават необходимостта да се спори около същината на тяхната религия.

В своята история, ислямът, за съжаление е пропуснал възможността да води подобен теологичен дискурс, заключава Неджла Келек. Затова приносът на ислямските мислители към филисофската история на човечеството през последните 500 години си остава направо оскъден и допуска широки полета за изява на всевъзможни сектанти.

Миролюбивите мюсюлмани ще си останат без аргументи пред фундаменталистите дотогава, докато приемат Корана като свещен текст, неподлежащ на критично вглеждане и тълкувание. В това отношение ислямознанието е в дълг пред обществото, смята Келек. Мюсюлманите са длъжни да започнат дискусията за своята вяра и да докажат, че тяхната религия действително има място в рамките на днешното светско общество. Всичко това обаче няма да се окаже достатъчно, ако страхът и боязънта си останат основните чувства, определящи отношението на мюсюлманите към Алах, предрича още социоложката Неджла Келек.

 
 

Риана: от „Pon de Replay“ до „Sledgehammer“

| от chronicle.bg |

Да пишем за Риана не е твърде смислено. Тя трябва да се гледа и да се слуша. По случай нейния рожден ден сме подготвили галерия с нейни снимки, на които „барбадоската перла“ е неустоима. И няколко клипа, които никога не ни омръзва да гледаме.

Но все пак, преди да се посветите на визуално попиване на чара на Риана, разберете малко за нея.

Риана е родена на днешния ден в Сейнт Майкъл, Барбадос. Баща й е от Барбадос, а майка й от Гвиана. Има двама по-малки братя. Повратен момент в живота на Риана е семейната визита на продуцента Ивън Роджърс, който забелязва таланта й. Ивън й помага да запише демо материал заедно с Карл Стъркен. Пак под негово ръководство, когато е на 16 години Риана се премества в САЩ, за да преследва музикалната си кариера и по-късно подписва с компанията Def Jam, чийто управител тогава е Джей Зи. В резултат на това на 21 години тя вече има 4 издадени албума.

През 2005 г. Риана издава своя дебютен албум „Music Of The Sun“, който се изкачва до топ 10 в класацията „Билборд 200“ и включва хит сингъла „Pon De Replay“, който достига топ 5 в „Билборд горещите 100″.

По-малко от година по-късно, тя издава втория си студиен албум, „A Girl Like Me“ (2006), който попада сред петте най-добри албуми в САЩ. Издава и първия си хит достигнал номер 1 в „Билборд Горещите 100″  – „SOS“. В топ 10 на класацията я изпращат и песните „Unfaithful“ и „Break It Off“.

През 2007 г. третият студиен албум на Риана – „Good Girl Gone Bad“ (2007), е номер 2 в „Билборд 200“, като включва пет от десетте най-големи хитове, включително три хит сингли в САЩ – „Umbrella“, „Take a Bow“, „Disturbia“, както и „Don’t stop the music“.

Албумът е номиниран за девет награди Грами, а освен че печели наградата за най-добра рап/суинг песен, песента Umbrella, в която участва и Джей-Зи се превръща в световен хит. Четвъртият ѝ студиен албум, „Rated R“ е издаден през ноември 2009 г. и достига номер четири на „Билборд 200“. Първите три сингъла „Russian Roulette“, „Hard“ и „Rude Boy“ достигат топ десет на „Билборд Горещите 100“, като „Rude Boy“ става номер 1.

Риана е печелила много награди, включително Грами, People’s choice awards, Teen Choice Awards, NRJ Awards, „Най-добър нов изпълнител“ в музикалните награди на MTV през 2006, „Най-добър международен изпълнител на MuchMusic“ наградите през 2006 както и няколко отличия от Световните музикални награди (2007) – за най-добре продаваната поп изпълнителка в света, и от Американските музикални награди (2008) – за любим Soul/ R & B изпълнител и любима поп/рок изпълнителка. Тя служи като един от почетните посланици на културата на Барбадос.

През януари 2010 г., Риана получава две награди „Грами“ за 2009 г. заедно с Джей-Зи и Кени Уест за „Run This Town“, с което общия брой спечелени Грами стават три.

Толкова с биографичните данни. В галерията горе ви чакат обещаните снимки.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Излиза римейк на „Цар Лъв“

| от chronicle.bg |

Дисни реши – Доналд Глъвър ще играе Симба в римейка на великия „Цар Лъв“. Джеймс Ърл Джоунс пък се завръща в иконичната си роля на Муфаса.

Режисьор ще е Джон Фавро. Миналата година той направи римейка на „Книга за джунглата“. Решено е „Цар Лъв“ да бъде микс от жива игра и 3D анимация.

Доналд Глъвър има много нови проекти през тази година. Той трябва да разработи няколко телевизионни продукции за САЩ, както и да играе Ландо Калрисиан във филма за младия Хан Соло, който в момента се снима. През декември той издаде и третия си албум под псевдонима Чайлдиш Гамбино.

Повече информация за римейка на „Цар Лъв“ предстои.