Каква е истината за снайперистите от Майдан?

| от |

Седем седмици след смъртоносните изстрели на киевския Майдан германски журналисти направиха разкрития, които поставят под въпрос официалната версия за кръвопролитията, пише Дойче веле. Каква е истината за снайперистите от Майдан?

kiev-maidan.si

Разкритията на журналистите от предаването „Монитор“ на германската телевизия WDR доказват, че по демонстрантите на Майдан са стреляли явно не само правителствените сили, подчинени на Янукович. Само преди седмица главната прокуратура на Украйна и новото преходно правителство потвърдиха на пресконференция официалната версия за смъртоносните изстрели, съгласно която вината е изцяло на лагера около Янукович. Задържани бяха 12 членове на междувременно разпуснатите специални части „Беркут“, които бяха представени като основни виновници за кръвопролитията.

Високопоставен член на следствения екип, натоварен със задачата да разследва случилото се на Майдан, поставя под въпрос твърденията на прокуратурата. „Резултатите от моите разследвания не съвпадат с онова, което прокуратурата обяви на пресконференцията“, казва пред „Монитор“ следователят, пожелал да остане анонимен.

Кървав ден

Журналистите от WDR разполагат и със запис на водените по радиовръзка разговори между снайперистите. На съдбоносния 20 февруари те са били разположени по покривите на различни сгради в центъра на Киев. Разговорите им са били прихванати от един украински радиолюбител, с когото журналистите от WDR са разговаряли. От записа се чува как един снайперист пита колегата си: „Откъде се стреля? Нашите хора не стрелят по невъоръжени“. Малко по-късно друг снайперист казва: „Някой застреля този човек, но не сме ние“. След което добавя: „Има ли и други снайперисти освен нас? И кои са тези хора?“.

Германските журналисти разполагат и с видеозаписи, на които може да се види, че опозиционерите на ул. „Институтская“ са обстрелвани не само от правителствените сгради, но и откъм хотел „Украйна“, намиращ се в тила им. В интервю за предаването „Монитор“ един свидетел, който във въпросния ден се намирал в отсечката между хотела и правителствените сгради, потвърждава този факт. Няколко видеозаписа доказват, че въпросният човек действително е бил там. „Бяхме обстрелвани фронтално, но и откъм тила – някъде от осмия или деветия етаж на хотел „Украйна“. Това определено беше дело на професионалисти“, разказва мъжът.

Хотелът, в който по това време са настанени и множество журналисти, през въпросния ден е бил изцяло в ръцете на опозицията. Още на сутринта тя въвежда проверки на входа и допуска вътре само онези, които имат ключ от стая в хотела или пък могат да докажат, че работят като обслужващ персонал.

„Като по съветско време“

Адвокатите на хора, които са загубили близки или пък са били ранени по време на размириците, също повдигат тежки обвинения срещу украинската прокуратура. Те твърдят, че съвсем умишлено са били държани настрана от информации, свързани с досегашните разследвания на събитията. Както казва един от адвокатите: „Нито ни съобщиха какъв вид оръжие е било използвано, нито пък ни позволиха да направим оглед на изготвените експертизи. Изобщо не сме в състояние да кажем каква точно е гледната точка на прокуратурата“. Един от адвокатите дори сравнява действията на прокуратурата с поведението на властите по съветско време: „Те прикриват свои хора и точно както едно време са всичко друго, но не и безпристрастни“.

20 февруари беше най-кървавият ден от протестите около киевския Майдан. Според официалните данни, само на този ден на улица „Институтская“ са загинали над 30 души.

 
 

Apple Music вече има повече от 20 млн. абонати

| от chronicle.bg |

Няма и две години от дебюта на музикалната стрийминг услуга Apple Music, а тя вече има повече от 20 милиона абонати. За сравнение, достигането на същия брой абонати отнема на Spotify седем години.

Информацията е потвърдена пред Music Business Worldwide. През април абонатите бяха 13 млн., през юни – 15 млн., а през септември – 17 млн.

Най-големият конкурент на Apple Music – Spotify, обяви, че към септември тази година платените абонати на услугата са 40 млн. От компанията очакват броят им да нарасне до 50 млн. в началото на 2017.

Източник: Apple Insider

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.

 
 

Photoshop битката за Тейлър Суифт

| от chronicle.bg |

Певицата Тейлър Суифт стана повод за ожесточено състезание на фотошоп майстори от целия свят.

Тя беше заснета наведена, с разперени ръце. Това беше достатъчно, за да започне поредицата от фотошоп изпълнения, които я пренасят на различни места в различен контекст – яхнала ракета със знамето на САЩ в ръце например.

Затова обичаме интернет!

Вижте в галерията най-добрите попадения.

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена