Как виното ми се превърна във вода

| от | |

Стреснах се, когато видях полученият току-що имейл: Глас от миналото. Последният път, когато получих съобщения с такова заглавие беше от бивш мой съученик, който твърдеше, че се е научил да ходи по вода, след това да превърне водата във вино и да ходи върху него. Освен че можеше всичко това му трябваха пари.

1

Този път се оказа бившо гадже, с която бяхме заедно през 1979, когато бях на 28, а тя на 20. Преди 35 години! Пишеше, че помага на дъщеря си за проект по литература в училище и попаднала на моя поема. Проверих в интернет и се оказа, че е станала адвокат, който се занимава със скулптура в свободното си време. Така започна кореспонденцията ни.

Тя винаги е била голям фен на четенето. По едно време спомена, че наскоро е чела книга за Джон Чийвър, Реймънд Карвър и други писатели алкохолици. Споделих й, че познавам и двамата но книгата не ми се струва особено интересна.

Тя ми сподели че и за нея допреди няколко години това би било скучно четиво, но се борила с алкохолизма цял живот. Майка и също, но вече била трезвена от 30 години, а тя от 4. Извини се, че разговора става сериозен.

Замислих се за времето, в което бяхме заедно. Пиехме маргарити от кани и се разхождахме от един магазин за алкохол към друг. Дори почти не ядяхме, когато излизахме. Всеки път, когато я питах дали иска нещо за ядене тя ми отговаряше “Не, аз ще съм риба”. Както и аз.

Споменах й за мемоара ми, който наскоро бях завършил. Той включваше истории от целият ми живот, включително и такива от студентството ми. Тя ми каза, че най-вероятно в книгата става въпрос за пиене. Аз отрекох това, но се замислих по въпроса.

Всъщност се оказа, че разказвам за това как през годините и в различни градове се случват безумия и трагедии вследствие на това, че аз или някой познат сме се напили. Веднъж си мислех, че съм спукал две гуми , но когато слязох да проверя се оказа, че съм качил тротоара и карам с двете гуми по него. Един приятел следеше кога има 50% намаления на питиетата в заведенията – същият той си разби главата в един стоп веднъж.

Бившото ми гадже се оказа права – в мемоарът ми ставаше дума за пиене. Макар и според мен да става дума по скоро за глад (за доходи и слава), всъщност винаги намирах как да утоля жаждата си. Понякога приятелите ми взимаха мерителна чашка и я пълнеха с вода, само за да ми покажат всъщност колко алкохол слагаме в мартинитата. Винаги ми ставаше много смешно.

Този глас от миналото – бившата ми приятелка ми помогна да осъзная как се самозалъгвах за проблема ми. Спрях да пия и след 30 дни тя ми изпрати значка от анонимни алкохолици, отбелязваща това. За разлика от другият глас от миналото, тя ми помогна да превърна виното във вода, а не обратното.

Джон Скойлс NYtimes

 

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.