Как ви водят за носа в интернет

| от |

Обезобразени трупове и жени, които си „гримират“ рани. Главозамайващи теории на заговора. В интернет милиони наивни потребители стават жертва на целенасочена пропаганда.

„Лъжат, та пушек се вдига!” – възмутено пише швейцарският публицист Хелмут-Мария Глогер в изданието „Блиц”. „За лъжи, манипулации и оръжие винаги има пари, за свястна журналистика – не”, констатира той. За какво става дума ли? За дезинформациите и пропагандата, които разпространяват в интернет пишман-журналисти и платени агенти, пише Дойче Веле

„Така Израел заблуждава хората” – четем например под една картинка, която напоследък масово се разпространява в мрежата. Много от потребителите, които се нахвърлят на тази снимка, всъщност се наслаждават на антисемитската помия, която се лее в интернет. На снимките се виждат щастливи хора, които си гримират страшни рани. Създава се впечатлението, че Израел гримира цивилни хора и военнослужещи жени, за да представи по-драматично загубите си в настоящата война. Едно журналистическо разследване на френската телевизия „24” доказа обаче, че тези снимки са колаж от различни източници, включително и от блога на един шотландец, който през 2010 година участвал в семинар по специални филмови ефекти, както и от едно специализирано списание за работата на гримьорите във военни филми.

Дезинформация и пропагандни трикове

Със снимките, които циркулират в мрежата – независимо дали става дума за Близкия изток или за Украйна – трябва много да се внимава, призовава германският вестник „Зюддойче Цайтунг”. Техническите капацитети на интернет многократно увеличиха възможностите да се разпространяват пропагандни лъжи. Затова критичният потребител трябва да се опита да разбере повече от заглавията на снимките и най-вече от така наречената „мета-информация”, която е част от процеса на създаването на една снимка: къде и кога е заснет кадърът, кой го е обработвал? Макар че професионалните манипулатори умеят да фалшифицират и тези скрити информации.

Интернет-търсачките за снимки също помагат при разобличаване на фалшификатите. С тяхна помощ в мрежата могат да се открият сходни кадри и поне да се провери дали фонът, контекстът изглеждат правдоподобно. Все по-често помага и опитът на множеството потребители, особено когато снимките се пуснат във Фейсбук или Туитър. Мнозина разпознават града или местността и се обаждат, ако открият манипулации. За жалост обаче както в Близкия изток, така и в украинския конфликт, почти всички потребители в мрежата взимат страна и не може да се разчита на обективността им. Колкото по-дълго продължава един военен конфликт, с толкова по-голяма готовност хората от едната и от другата страна на барикадата вярват на различните дезинформации, които се вписват във вече изградения образ на врага. Независимата и обективна журналистика не може да надвика пропагандистите.

Лъжите залагат на незнанието

В рускоезичния интернет, където пишат и много украинци, от известно време насам се разпространява „информацията”, че в Руската федерация била забранена комбинацията синьо-жълто. Това са цветовете на украинския национален флаг. Думата била приела на второ четене закон, според който след 1-ви август 2014 тази цветова комбинация вече е наказуема. Според авторите на тази „информация”, руските законодатели се аргументирали с „тежките вреди, които тази комбинация нанася на здравето на обикновените руснаци”. Цитира се дори руският заместник-министър на здравеопазването Харитон Василевич Орий с думите: „Прегледахме над хиляда човека от различни възрастови групи. Над 98 процента от тях изпадат в агресивно-депресивно състояние, когато по телевизията видят комбинацията синьо-жълто.” Някои от зрителите дори се нахвърляли върху телевизора или върху околните, добавя се в „съобщението”. Само дето руският парламент от началото на юни е във ваканция, а Харитон Василевич Орий не съществува – или поне не съществува като заместник-министър. Въпреки това тази „новина” предизвика сериозни дискусии в блогсферата и в социалните медии.
В близкоизточния конфликт манипулираните снимки имат вече дълга традиция. Особено често ги използват палестинците. От няколко седмици насам из мрежата също обикалят редица ужасяващи снимки, показващи уж жертви на израелските атаки в Газа – докато всъщност на снимките са жертви в сирийската гражданска война. А кадрите с гримираните рани са дори ново качествено равнище: пропагандаторите на Хамас обвиняват Израел в онова, което те самите вършат – фотоманипулации.

Не спи и пропагандният отдел на Владимир Путин. Московският историк и публицист Николай Сванидзе смята обаче, че Кремъл ще изгуби тази пропагандна война. Най-вече поради това, че Путин се намира в сложен шпагат: пред Запада той през цялото време твърди, че Русия не подпомага украинските сепаратисти, а пред домашната публика непрекъснато трябва да доказва обратното.

Т. нар. заговор срещу „обикновените хора“

Малко преди „референдума” в Крим Първи канал на руската теливизия показа опашка от коли на граничния пункт Шегини – кадрите илюстрираха информацията, че 600 хиляди украински бежанци напират към Русия. Само дето селцето Шегини се намира не на руско-украинската, а на украинско-полската граница. Сиреч – бежанците бързат не към Русия, а към Европа. Наскоро на смаяната руска публика беше представена и версия, според която пътниците на сваления малайзийски самолет още преди излитането вече били… мъртви. Тази абсурдна история тръгна от лидера на сепаратистите Игор Стрелков и беше донатъманена от различни аматьори с претенция за журналисти. Според един руски проправителствен сайт, американските тайни служби натъпкали боинга с трупове и после го свалили над бойното поле.

Милионите привърженици на теориите на заговора в интернет изпадат в наивен възторг от подобни непохватни манипулации, които само затвърждават убеждението им, че световните елити участват в някакъв гигантски заговор срещу т.нар. „обикновени хора”.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

2 CELLOS готвят грандиозно шоу в Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Супер доброто инструментално дуо 2CELLOS са готови с новия си албум SCORE, който е посветен на филмовата музика. С иновативния си звук и някои от най-популярните мелодии, създавани за класически и съвременни филми, албумът ще е подкрепен с грандиозно шоу и със световно турне, което ще стартира през лятото на 2017.

В България, талантливите музиканти ще видим на 4 декември в зала Арена Армеец с концерт, разделен на две части. В първата 2 Cellos ще бъдат на сцената със струнен оркестър, заедно с който ще ни поведат на пътешествие из филми и сериали като Gladiator, Lord of the Rings, Game of Thrones, The Godfather, Titanic и др. Във втората част компания на сцената ще им прави известен барабанист, заедно с който ще изпълнят всички хитове, с които 2 Cellos станаха популярни у нас – Thunderstruck на AC/DC, Smooth Criminal на Michael Jackson и др.

robe_2cellos_verona_2016_photo_by_sven_kucinic_21

Капацитетът на зала Арена Армеец ще бъде ограничен за това шоу, заради спецификата на продукцията. Всички категории ще предлагат запазено седящо място, а първите 300 билета от най-скъпите две категории, закупени от мрежата на EVENTIM, ще гарантират и запазено място на паркинга на Арена Армеец до 20 минути преди старта на концерта, който е с начален час 20:00 часа.

Продажбата на билети за България стартира на 20 януари 2017 г. на цени от 50 до 110 лева. От 17 януари ще е активна специална предварителна продажба на билети на сайта 2Cellos.com

2 Cellos са сензация още от създаването на видео версията на Smooth Criminal от Michael Jackson, която имаше милиони гледания в YouTube през 2011 г. Хърватските челисти Luka Sulic и Stjepan Hauser са създали общо три високо енергични албума за Sony Music Masterworks. Новият албум ги представя в една различна и по-традиционна светлина. За да е осигурен идеалният звуков фон за тяхната виртуозност, към тях се присъединява и Лондонският симфоничен оркестър с диригент Робин Смит.

Албумът започва с аранжимент от мелодии на Ramin Djawadi, представяйки „Игра на Тронове“, чията кулминация е дръзката и героична главна тема на сериала – https://www.youtube.com/watch?v=DcFpvolRN3w

Темите, които звучат по време на някои от най-епичните моменти във филмовата история също са включени в нови преработки. Някои от тях са: „Титаник“ от Джеймс Хорнър („My hearth will go on“); темата от „Списъкът на Шиндлер“ на Джон Уилямс, както и тази от „Огнените Колесници“, написана от Вангелис; „За любовта на една принцеса“ от „Смело Сърце“, отново на Джеймс Хорнър; „May it be“ от „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“, както и „Now we are free“ от филма Гладиатор, композирана от Ханс Цимер.

От друга страна, вокалната красота от звука на челата, пасва идеално на романтични теми като “Лунна река“ от „Закуска в Тифани“; красиви теми от филми като „Кино Парадисо“ и „Малена“; любовната тема на Нино Рота от „Кръстникът“, спечелилата Оскар тема от филма „Любовна история“ от Франсис Ле, завладяващата песен „Каватина“, която може да бъде чута в „Ловецът на елени“.

Билети за 2CELLOS @ ARENA ARMEEC ще намерите в бензиностанции OMV, The Mall, билетен център НДК, мрежата на Ивентим в цялата страна и онлайн на Eventim.bg

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.