Какъв е планът на Путин?

| от |

Европа е принципно наясно какво НЕ иска руският президент. Но може само да гадае какви са крайните му цели. А докато няма яснота относно същинските намерения на Кремъл, сегашната криза не може да бъде преодоляна, пише Дойче веле.

Russia_Putin_07a53_image_982w

„Какво да правим с Русия? Дали да форсираме институционалното приобщаване на страната към ЕС или да се придържаме към твърдата линия, рискувайки нова Студена война?“ – това бе основният въпрос на състояла се в Берлин дискусия с участието на журналисти, учени, дипломати и депутати от Бундестага и от Европейския парламент.

Александер Рар, директор на Германо-руския форум, нарича украинската криза „кулминация на една продължителна фаза, белязана от ескалация на конфликтите в отношенията между Русия и Запада“. Според Рар този конфликт е трудно преодолим най-вече заради неговата многопластовост. Анексирането на Крим и поддръжката, която Русия оказва на сепаратистите в Украйна, са само един от аспектите на актуалната криза. „Москва се опитва да предотврати интеграцията на Украйна в западните структури и най-много се опасява от това, че Оранжевата революция би могла да бъде изнесена към Русия“, казва Рар, според когото конфликтът има още четири важни аспекта: заплахата от икономически колапс в Украйна, газовата война между Москва и Киев, изострящите се мирогледни противоречия между Русия и Запада и геополитическото противопоставяне между Москва и Вашингтон. „Нито един от тези пет конфликта не може да намери бързо решение, понеже нито една от страните не иска да е губеща. Затова смятам, че по-нататъшната ескалация е неизбежна“, прогнозира Рар.

От какво се бои Русия?

Председателят на външнополитическата комисия в Европейския парламент Елмар Брок твърди на свой ред, че нещата не са чак толкова сложни. „Международното право трябва да се спазва – така, както правят всички в Европа най-късно от момента, в който бяха подписани Хелзинкските споразумения. А анексирането на Крим определено представлява нарушение на международното право. Случващото се в източната част на Украйна с руско съдействие – също“, категоричен е Брок.

Той е убеден, че Украйна трябва да има възможността сама да реши в коя посока да се движи: през XXI век е недопустимо „големите“ държави да диктуват на „малките“. Същото мнение споделя и външнополитическият експерт на социалдемократическата фракция в Бундестага Нилс Анен, който в тази връзка задава въпроса: „Защо Русия започва да се чувства заплашена, когато съседите ѝ стават демократични?“. Анен вижда проблем и в неяснотата на руските цели: „Русия постоянно държи партньорите си в неведение по отношение на истинските си намерения. Отначало руският президент казваше, че признава принципа на териториалната цялост, а след това анексира Крим. Той неведнъж е давал обещания, които след това не е изпълнявал“, казва германският депутат и посочва, че за да може да бъде преодоляна сегашната криза, трябва най-напред да се знае какви са същинските цели на Кремъл.

А дали Путин не държи умишлено в неведение своите партньори – за да му бъде по-лесно да ги разиграва? „Знаем какво не иска Путин“, посочва московският кореспондент на списание „Шпигел“ Бенямин Бидер и уточнява: „Той не иска в ЕС, макар преди да се обсъждаше такъв вариант. Освен това не иска създаването на демократична плуралистична система в Русия“. Казано накратко: докато европейските политици и експерти са наясно какво НЕ иска Путин, по въпроса какво иска могат да се правят само догадки.

„Путин иска нов световен ред“

Улрих Вайнс от външнополитическата дирекция на ЕС е на мнение, че целта на Москва е да разчупи сегашния световен ред, в който доминират Съединените щати. „Както във времената на Сталин, Кремъл се опитва да обвърже по-тясно Европа с Русия и така да разхлаби трансатлантическите връзки. Москва ни най-малко не е привлечена от концепцията за равностранния триъгълник САЩ – Русия – ЕС“, посочва Вайнс и добавя, че така Путин се опитва да подрони не само основните демократични принципи на Европа, но и нейните външнополитически представи за международно-правния световен ред. В заключение европейският дипломат казва, че европейците трябва решително да се противопоставят на Путин и опитите му да промени света така, че правилата на играта да се диктуват от глобалните играчи, а не от законите на международното право.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!