Какъв е планът на Путин?

| от |

Европа е принципно наясно какво НЕ иска руският президент. Но може само да гадае какви са крайните му цели. А докато няма яснота относно същинските намерения на Кремъл, сегашната криза не може да бъде преодоляна, пише Дойче веле.

Russia_Putin_07a53_image_982w

„Какво да правим с Русия? Дали да форсираме институционалното приобщаване на страната към ЕС или да се придържаме към твърдата линия, рискувайки нова Студена война?“ – това бе основният въпрос на състояла се в Берлин дискусия с участието на журналисти, учени, дипломати и депутати от Бундестага и от Европейския парламент.

Александер Рар, директор на Германо-руския форум, нарича украинската криза „кулминация на една продължителна фаза, белязана от ескалация на конфликтите в отношенията между Русия и Запада“. Според Рар този конфликт е трудно преодолим най-вече заради неговата многопластовост. Анексирането на Крим и поддръжката, която Русия оказва на сепаратистите в Украйна, са само един от аспектите на актуалната криза. „Москва се опитва да предотврати интеграцията на Украйна в западните структури и най-много се опасява от това, че Оранжевата революция би могла да бъде изнесена към Русия“, казва Рар, според когото конфликтът има още четири важни аспекта: заплахата от икономически колапс в Украйна, газовата война между Москва и Киев, изострящите се мирогледни противоречия между Русия и Запада и геополитическото противопоставяне между Москва и Вашингтон. „Нито един от тези пет конфликта не може да намери бързо решение, понеже нито една от страните не иска да е губеща. Затова смятам, че по-нататъшната ескалация е неизбежна“, прогнозира Рар.

От какво се бои Русия?

Председателят на външнополитическата комисия в Европейския парламент Елмар Брок твърди на свой ред, че нещата не са чак толкова сложни. „Международното право трябва да се спазва – така, както правят всички в Европа най-късно от момента, в който бяха подписани Хелзинкските споразумения. А анексирането на Крим определено представлява нарушение на международното право. Случващото се в източната част на Украйна с руско съдействие – също“, категоричен е Брок.

Той е убеден, че Украйна трябва да има възможността сама да реши в коя посока да се движи: през XXI век е недопустимо „големите“ държави да диктуват на „малките“. Същото мнение споделя и външнополитическият експерт на социалдемократическата фракция в Бундестага Нилс Анен, който в тази връзка задава въпроса: „Защо Русия започва да се чувства заплашена, когато съседите ѝ стават демократични?“. Анен вижда проблем и в неяснотата на руските цели: „Русия постоянно държи партньорите си в неведение по отношение на истинските си намерения. Отначало руският президент казваше, че признава принципа на териториалната цялост, а след това анексира Крим. Той неведнъж е давал обещания, които след това не е изпълнявал“, казва германският депутат и посочва, че за да може да бъде преодоляна сегашната криза, трябва най-напред да се знае какви са същинските цели на Кремъл.

А дали Путин не държи умишлено в неведение своите партньори – за да му бъде по-лесно да ги разиграва? „Знаем какво не иска Путин“, посочва московският кореспондент на списание „Шпигел“ Бенямин Бидер и уточнява: „Той не иска в ЕС, макар преди да се обсъждаше такъв вариант. Освен това не иска създаването на демократична плуралистична система в Русия“. Казано накратко: докато европейските политици и експерти са наясно какво НЕ иска Путин, по въпроса какво иска могат да се правят само догадки.

„Путин иска нов световен ред“

Улрих Вайнс от външнополитическата дирекция на ЕС е на мнение, че целта на Москва е да разчупи сегашния световен ред, в който доминират Съединените щати. „Както във времената на Сталин, Кремъл се опитва да обвърже по-тясно Европа с Русия и така да разхлаби трансатлантическите връзки. Москва ни най-малко не е привлечена от концепцията за равностранния триъгълник САЩ – Русия – ЕС“, посочва Вайнс и добавя, че така Путин се опитва да подрони не само основните демократични принципи на Европа, но и нейните външнополитически представи за международно-правния световен ред. В заключение европейският дипломат казва, че европейците трябва решително да се противопоставят на Путин и опитите му да промени света така, че правилата на играта да се диктуват от глобалните играчи, а не от законите на международното право.

 
 

Пускат Айфон в нов цвят с чудесна кауза

| от chronicle.bg |

Вече може, да си купим Айфон в червено. Той е факт и има много добра причина за това. Епъл и преди е пускал червени устройства със същата цел.

Средствата от червения айфон ще отидат за благотворителност. Конкретно, парите ще помогнат в борбата срещу болестта СПИН. Новината беше съобщена заедно с представянето на нов, по-малък Айпад Про. Таблетът е по-мощен, притежава по-ярък дисплей, както и нова по-ниска цена. Той има и нови апове, най-важният от които изглежда е „Apple Clips“. Той позволява комбинирането на снимки и видеа в клипче за споделяне.

Ще можем да поръчаме червеният Айфон от 24 март натам. Той ще се продава в нормален и голям размер.

„Откакто започнахме колаборацията си с (RED) (червено – от англ. ез.) преди 10 години, клиентите ни са допринесли значително в борбата срещу СПИН“, казва Тим Кук. „Настоящият телефон с разкошен червен цвят е най-големият ни (RED) продукт досега.“

Изпълнителният директор на (RED) Дебора Дугън споделя: „Емъл е най-големият корпоративен дарител на Global Fund със 130 милиона долара.“

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:
По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:
Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Професия „ловец на любовници“

| от chronicle.bg |

Когато предсказвачката на бъдещето Минг Ли казва на своя клиентка, че знае за аферата й с женен мъж, жената е смаяна.

Без да трепне, Минг убеждава клиентката да прекрати връзката, което тя прави и то бързо. Но откъде всъщност Минг Ли е знаела за тази афера? Нека не се преструваме, че наистина е имала силата да чете мисли, защото самата тя казва пред South China Morning Post, че в действителност не предсказва бъдещето.

Минг работи за Weiqing Network Technology в Шангхай. Звучи като технологична фирма, но всъщност е агенция за ловци на любовници.

Малко предистория: около един на всеки пет женени мъже (както и жени) в Китай се гмурва в извънбрачна афера, според проучване на сайта за запознанства Baihe.com. След тази статистика може би не е изненада, че официалната цифра на разводите в Китай се е повишила с 60% от 2007 до 2014 г.

Weiqing цели да предотврати тези разводи. Клиентите на агенцията най-често са омъжени жени, които подозират мъжете си във връзка. За китайските съпруги извънбрачната афера е въпрос не само на любовно разочарование, но и на загуба на семейни финанси. Обикновено, когато мъжете им имат любовница, те плащат наема на жилището й, месечни сметки и всякакви глезотии. Така семейният бюджет натежава.

Weiqing има 59 офиса на цялата територия на Китай. Служителите на агенцията са основно два типа – терапевти, които оценяват кризата вътре в един брак и търсят наични да го съживят, както и самите ловци на любовници. Това са най-вече млади хора, следващи психология, социология или право. Те използват психологически методи, за да убедят третата страна в брака да отстъпи и прекрати връзката.

“Ако любовницата отиде на разходка в парка, до супермаркета или на работа, аз случайно я срещам по пътя“, разказва Минг. В случай, че любовницата е домошар, Минг се представя за съседка, която има теч в апартамента си и има нужда от помощ. След това убеждава жената да прекрати аферата. „По-възрастна съм от повечето любовници, така че те ме слушат“, казва 47-годишната Минг.

Докато всичко звучи леко спорно, според китайските закони в ловуването на любовници няма нищо незаконно.

Освен това, бизнесът е много доходоносен. Weiqing е подала молба да бъде вписана в стоковата борса на Китай. Компанията вече има спечелени 2.6 милиона щатски долара за първите 10 месеца на 2016 г. Ловците на любовници вземат по 145 долара на час. Част от тези пари отиват за купуване на бижута и наемане на апартаменти, за да се осигурят фалшиви самоличности за ловците.

Основателят на агенцията, Шу Хин, разказва, че досега компанията му е успяла да раздели 8 552 любовници само за 2014 г.

Ако ловецът не успее да прекрати аферата, всички разходи на клиента се изплащат обратно от Weiqing. Ако пък агенцията се справи, в типичния случай това струва на клиента около 7 200 долара, доста по-малко от един развод.

В много от случаите не се и стига до развод. В крайна сметка името на агенцията – Weiqing, се превежда като „пазител на чувствата“ и „защитаващ любовта“. Основателят Шу казва, че компанията му спасява около 5 000 брака годишно, тоест 350 000 досега.

А какво да кажем за любовниците? Ловецът Минг е благосклонна към тях, ето защо търси решение. „Понякога се опитвам да им намеря гадже“, казва тя с искреното намерение да направи

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра: