Как Турция не видя истинската опасност

| от |

Дълго време турските политици смятаха, че са в състояние да контролират групировки като „Ислямска държава“, а и да се възползват от тяхната борба срещу Башар Асад или кюрдите. Тази недалновидност днес им излиза скъпо, пише Дойче веле.

Когато бойците на „Ислямска държава“ превзеха северноиракския град Мосул през юни т.г. дипломатите от турското консулство в града се колебаха твърде дълго как да постъпят. Джихадистите обаче обградиха консулството и го заплашиха с обстрел. Малко по-късно турците се предадоха: общо 49 души – дипломати, консулски служители със семействата им, включително и няколко деца бяха взети от ислямистите за заложници.

Турското правителство наложи информационно затъмнение над новината, за да избегне обществен дебат за отвличането. Въпреки това в публичното пространство се появиха някои информации. По данни на основната светска опозиционна партия – Народнорепубликанската партия (НРП) – заложниците са били разделени на три групи, които се държат на различни места, за да бъдет осуетени евентуални опити за тяхното освобождаване. Правителството на премиера Ахмет Давутоглу заяви, че знае местонахождението на заложниците, но призна, че не очаква бързото им завръщане в родината.

Анкара подцени „Ислямска държава“

„Първоначално Анкара смяташе „Ислямска държава“ за обикновена групировка, която се бие срещу сирийския президент Асад и срещу кюрдите в Сирия, без да я вземе особено насериозно“, писа колумнистът Рушен Чакър във вестник „Ватан“. Групировки като „Ислямска държава“ бяха облагодетелствани и от това, че турските власти оказват подкрепа на противниците на Асад, поради което си затварят очите за някои съмнителни придвижвания по границата със Сирия.

Така през последните години от Турция в Сирия преминаха множество бойци от региона на Близкия изток, от Кавказ и от Западна Европа, за да се присъединят впоследствие към „Ислямска държава“. През турско-сирийската граница бяха прехвърлени и много оръжия. Западът също носи вина за това, че „Ислямска държава “ получи силен приток на бойци от чужбина, сподели пред Дойче Веле добре осведомен източник от Анкара.

Бойци и оръжие към Сирия, а в обратна посока – дизелово гориво

Турските сили за сигурност твърдят, че нямат начин да установят, колко от 30-те милиона чужденци, които ежегодно посещават страната, се представят за туристи, а всъщност отиват на джихад в Сирия. „Бойците на „Ислямска държава“ много често пътуват легално до Турция, ползвайки своите европейски паспорти, а после на малки групи се прехвърлят в Сирия“, пише в доклад на губернатора на граничната турска провинция Хатай.

Преди седмица стана известно, че в Турция е арестуван 20-годишен германски гражданин, направил опит да премине от Турция в Сирия, за да се присъедини към „Ислямска държава“. Докато от Турция към Сирия преминават оръжия и бойци, то в обратната посока – от сирийските региони, контролирани от ИД, към Турция – текат огромни количества контрабандно дизелово гориво. Турската армия съобщи, че само за две седмици е конфискувала над 15 тона дизелово гориво, пристигащо от Сирия. Медиите съобщават, че от контрабандата на дизал, „Ислямска държава“ печели до 15 милиона долара месечно.

Междувременно турското отношение към „Ислямска държава“ започна да се променя. Една от причините за това е, че настъплението на екстремистите в Северен Ирак сериозно затруднява турския износ за този регион. Западните партньори на Анкара напоследък все по-често критикуват страната и заради небрежното й отношение към ислямистите. „Освен това турското правителство започна да се опасява, че „Ислямска държава“ би могла да започне да организира атентати и в самата Турция“, пише шефът на истанбулския аналитичен център EDAM Синан Юлген.

Затова Анкара засили охраната по своята 900-километра граница със Сирия. Синан Юлген твърди, че турските власти допълнително са затегнали визивия режим, за да предотвратят влизането на потенциални чуждестранни джихадисти. Докато в началото на годината е бил отказан достъп едва на около 1000 души, междувременно техният брой е нараснал на 5 300 души.

Похищението ограничава турските възможности за действие

Повечето експерти апелират за по-тясно сътрудничество между турските и западните тайни служби. „Но що се отнася до по-нататъшните стъпки срещу „Ислямска държава, Турция е поставена в много деликатно положение заради похищението на дипломатите“, писа колумнистът Рушен Чакър. „Ислямска държава“ държи заложниците, за да попречи на Турция да предприема решителни мерки срещу ислямистите. „Турция е с вързани ръце. Едно погрешно движение на Анкара и заложниците могат да бъдат убити“, писа близкоизточният експерт от университета в Газиантеп Сердар Ердурмас. Особено след обезглавяванията на заложници, нито един турски политик не желае да рискува.

Ролята на Турция в коалицията е несигурна

Дългите граници към Сирия и Ирак, биха могли да превърнат Турция в ключов играч в рамките на международната коалиция срещу „Ислямска държава“. Американският министър на отбраната Чък Хейгъл заяви в разговора си с президента Реджеп Тайип Ердоган в Анкара /08.09./, че Турция е незаменим партньор в борбата срещу „Ислямска държава“.

Очевидно обаче Ердоган не се е обвързал с някакви конкретни ангажименти пред шефа на Пентагона. По данни от медиите, Турция е разрешира единствено ползването на военновъздушната база в Инджирлик за невъоръжени разузнавателни полети на САЩ над Ирак. Самият Хейгъл, след срещата си с Ердоган намекна, че Турция и занапред явно няма да се ангажира с активна помощ срещу „Ислямска държава“.

 
 

CHR хороскоп: оптимистично начало на седмицата

| от chronicle.bg |

Седмичен астрологичен обзор (от 20.02. до 26.02.)

Понеделник и вторник до обяд Луната ще преминава през знака Стрелец. Бихме могли да използваме този ден и половина за учене и взимане на изпити, решаване на правни или философски въпроси, занимания с любим спорт, най-вече езда, пътувания в чужбина, общуване с чужденци. Ще сме доста общителни, оптимистични и авантюристични.

Най-добре ще се чувстват през периода огнените знаци Стрелец, Овен и Лъв, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще имат изненади от близък до тях човек, както и добри предложения за срещи и забавления.

От вторник на обяд до четвъртък включително Луната ще се намира в знака Козирог, което й разположение ще ни накара да обърнем внимание на сериозните неща в живота ни.

Не е изключено да имаме сблъсък с авторитети или хора с власт и да ни се наложи да се борим и отстояваме за своето пред тях. Много е вероятно заради изникващите обстоятелства да станем много по-последователни, старателни и сериозни от обикновено. Възможно е да насочим вниманието си към строителни дейности, оправяне на документация, правене на зъби, лечение на костни или ставни проблеми.

Не е изключено земните знаци Козирог, Телец и Дева, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да имат усещането, че заобикалящите им пречат да постигнат желаното. Много е важно да са сериозни към задачите и отговорностите си и да влагат достатъчно старание в нещата, които искат да постигнат, понеже колкото повече усилия инвестират, толкова по-голям успех ще имат.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Водолей, следователно тези два дни ще бъдат подходящи за занимания с нови технологии, политика, телевизия, срещи с приятели и социални контакти.

Много е вероятно през периода да ни хрумне идея, как да осъществим своя отдавнашна мечта или да получим дълго чакана помощ за нещо, което ни тормози отдавна. Възможно е също така да имаме изненадващи доставки, обаждания, съобщения или срещи.

В неделя Луната ще влезе в знака Риби, като в 17.00 часа настъпва Слънчево Затъмнение в същия знак.

Тогава движението на нощното Светило (което отговаря за емоционалното ни състояние, чувствителността и подсъзнателните ни копнежи) съвпада със Слънцето (символизиращо талантите, съзнателните ни нужди и желания), но и с Южния Възел (предопределеност, кармичност, съдба). Докато трае събитието Земята, Луната и Слънцето застават на една линия и Слънцето бива затъмнено от Луната за земния наблюдател.

Най-силно ще ни действа Затъмнението от 25.02. до 27.02. и през периода е много вероятно да имаме конфликт между нещата, които искаме съзнателно и между тези, от които се нуждаем на подсъзнателно ниво. Много е важно да се стараем да намерим вътрешния си баланс, за да не прекалим, нито с едното, нито с другото и по този начин да затормозим отношенията си с околните.

Не е изключено да се сблъскаме със стари проблеми или да се натъкнем на хора от миналото, които по един или друг начин ще ни накарат да направим преоценка на изминали събития и по един или друг начин ще ни върнат към предишни напрегнати ситуации. Възможно е да сме свръх емоционални и да кажем или направим неща, за които в последствие да съжаляваме.

Най-напрегнат ще бъде периодът около Слънчевото Затъмнение за подвижните знаци Риби, Близнаци, Дева и Стрелец, както и за хората с Асцендент или лични планети в тези знаци. Възможно е те много да издребняват, да бъдат със свръх-изострени нерви и не особено търпеливи към останалите.

 
 

Новото MINI Countryman с нестандартна арт премиера в България

| от chronicle.bg |

Новото поколение на MINI Countryman беше представено с нестандартна арт изложба във PhotoSynthesis Art Center, с което моделът отбеляза официалната си премиера в страната.

Второто поколение MINI Countryman е с нова конструкция, която предлага разточително интериорно пространство, благодарение на увеличените си пропорции и дава възможност за пет пълноценни места за седене. Автомобилът е пригоден за всякакви пътни условия, благодарение на интелигентната система за задвижване на всички колела ALL4, а моделът се предлага с ново поколение двигатели и трансмисии. Централният уред за пръв път е с тъчскрийн функция и с увеличени размери на екрана до 8.8-инча. По-късно през годината се очаква и Plug-in хибридната версия на модела – MINI Cooper S E Countryman ALL4.

mini

Развивайки глобалната комуникационна концепция „Добавете истории“, която е фокусирана върху изживяванията, MINI Countryman е в центъра на арт проекта в ролята на авантюрист, готов за приключения и нови споделени моменти с близки и приятели.

mini

Специално разработената среда в галерията поставя не само новото MINI в центъра на преживяванията, но и развива автентичен сторителинг в три отделни арт инсталации.

В първата част на изложбата, наречена „Пътищата на другите“, са представени вълнуващи разкази на екстремни приключенци, обичащи природата и добрите истории.

mini

Сред разказвачите на истории са Янина Танева, основателка на „Фабрика за идеи“, фотографът Виктор Троянов, планинарят Йордан Георгиев и други. „Рецепти за приключения“ е вторият арт проект, който отвежда посетителите в атмосферата на българските села чрез интересни рецепти. Инсталацията е вдъхновена от книгата „Вкусна география“ на издателство „Точица“ и реализирана от колектив ЧАРК. Третият елемент на нестандартната изложба с името „Планината зове“ пренася посетителите чрез lifestream връзка на ски писти от целия свят, подбрани и аранжирани от студио Phormatik Visual Lab.

P90249106_highRes_the-new-mini-country

В проекта взимат участие колектив ЧАРК и Phormatic Visual Lab, които разработват визуалното оформление, сценографията на изложбата е поверена на Ева Вентова, а за куратори са поканени студио Комплект. Изложбата е първата по рода си нестандартна автомобилна премиера в сътрудничество с творчески екипи от различни области.

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

Той не е чудовище

| от chronicle.bg |

До преди седмици той беше най-популярния човек в YouTube. Тази седмица обаче Disney се отказаха от сътрудничество с шведската YouTube звезда Феликс “PewDiePie” Кйелберг, след като Wall Street Journal повдигнаха въпроса за антисемитските послания в няколко от неговите видеа, пише „Бъзфийд“. В тях той експериментира какво би направил човек за 5 долара и кара различни хора на различни места по света да отправят расистки послания, обидни дори за тях самите, за да покаже колко лесно се поддават на алчността.

YouTube последваха примера на Disney скоро след това, като отмениха предстоящия втори сезон от неговата уеб поредица, Scare PewDiePie. Някои от неговите видеа с по-скандално съдържание бяха изтрити, и той вече не е “Google Preferred” продуцент в YouTube — но както отбелязва Kotaku, Кйелберг получава все още рекламни приходи от записите си.

За тези, които не ги харесват, видеата на Кйелберг, в които той прави коментари, докато играе видеоигри, все така са дразнещи, дори и да не включват нацистки отправки. 

Едната история, която бихме могли да разкажем, е за технологиите, парите и сферата на знаменитости, които познаваме, слели се в най-наболелия въпрос на 2017: възходът на белия национализъм и фашизъм в Америка. Това е хитова тема, но не е истинската история.

Истинската история с PewDiePie не е, че някой, когото мразите на база предразсъдъци — заради лично неодобрение на неговата евро-DJ несъзнателност и крещяща енергия, или защото като цяло отхвърляте неговия бранш, или защото не вярвате, че някой може да спечели толкова много пари, като реално не прави нищо особено — си е получил заслуженото. Това е бягство от реалния проблем, защото самият PewDiePie не е самият проблем. Той е един от 50 милиона и една капки в океана, уловени във вълна към противен бряг.

Връзката на PewDiePie с неговите последователи е и реципрочна система на признание, и мъжки култ към личността, не го диагностицираме като нещо необичайно: приемаме го за естествено, защото “мъжете са си мъже”. Можем да демонизираме “тях” (тези, които отиват твърде далеч) като идея, да продължаваме да ги игнорираме в реалността, и да се правим после на шокирани, когато нуждата им от внимание най-накрая съвпадне със способността им да бият на очи.

Въпросът не е в правотата. Естествено, шегаджиите-расисти, тролове и начинаещи фашисти не са прави; естествено, те са неконтролируеми, подпомагани от корпорации, които им осигуряват платформа за организация и трибуна за изказ. Въпросът е в разбирането какво стои зад тази тъмна страна на интернет и как да го спрем.

Кйелберг не е първият или единственият създател на видеа от този тип, но отпечатъкът от него е навсякъде. Огромната част от “Let’s Play” видеата и друго косвено свързано с игрите съдържание, което представлява мнозинството от съдържнаието с много абонати в YouTube, носи неговата следа, неговите идиоми, неговата сбита реч. Донякъде от късмет и шанс, неговият ефект върху доминиращия зараждащ се медиен формат на XXI век е постоянен, като поражда тропи и формати и стандарти за изразяване, които са сравними с неговата слава. Ако YouTube видеата са изкуство, той е случайно появил се Пикасо.

Повечето хора, които говорят за Кйелберг сега, обаче всъщност не го познават толкова. Хората са склонни да надценяват колко разпространени са техните собствени позиции и интереси, феномен, наречен “фалшив консенсус”. Той обяснява защо близките ви постоянно се шокират от неща във Facebook; той обяснява в голяма част защо левицата и десницата са шокирани от реакциите на президентите Тръмп и Обама. Той обяснява и защо Феликс Кйелберг е толкова лесна табула раза за собствените ни есета и анализи: защото той е значим основно за младежите, чиито идеи и обсесии все още не се приемат насериозно от масовия дискурс.

Сред младежите между 13 и 18 години, според сп. Variety през 2014, PewDiePie е по-разпознаваем от Дженифър Лорънс. Ако това ви се струва невъзможно, стигате до разбирането на “фалшивия консенсус”. Децата пред екраните — които като цяло игнорират развлекателното съдържание, новините и културата, които вие считате за важни, света такъв, какъвто останалите като нас го разбират — изграждат свой собствен свят: те изграждат бъдещето. 50 милиона от тях. И феновете на PewDiePie, независимо дали това ви харесва, получават нещо реално от него.

“Много хора ме приемат за приятел, с който могат да релаксират за 15 минути дневно,” обяснява Кйелберг през 2014. “Самотата пред компютърния екран ни обединява. Аз обаче никога не съм се опитвал да бъда модел за подражание; просто искам да ги поканя да дойдат при мен.”

Като се има предвид тази връзка, не напълно симулирана интимност, няма нищо толкова разочароващо като YouTube знаменитост, изпадаща в подсъзнателни предразсъдъци или непривлекателни нагласи. В първите седмици на 2017, нереконструираното разбиране на Кйелберг за социална и политическа динамика доведе, както често се случва, до катастрофа, пише „Бъзфийд“.

Първо The Sun изолира аудио от видео, в което Кйелберг използва расова обида по време на особено триумфален момент. Няколко дни по-късно, стабилно нарастваща склонност към упоменаване на нацистите, Хитлер и антисемитски теми – Wall Street Journal преброява девет такива случая – експлодира под формата на скеч, в който Кйелберг наема двама души в Индия да държат плакат, призоваващ към смъртта на всички евреи (нещо, което по думите на Кйелберг той никога не е смятал, че те наистина ще сторят).

Кйелберг никога не е бил особено интелектуален. Неговият разсеян, пронизителен говор винаги е съдържал твърде много “кучки”; неговото настояване да се обръща към последователите си с “братлета” е част от нереалистично фокусираното върху мъжете възприятие, че гейминг културата има собствена демография (отново случай на фалшив консенсус). Като влиятелна фигура и инфлуенсър, това означава, че Кйелберг допринася за това, като подстрекава към това: той е едновременно създание и лидер на мислене във формално мъжки бранш и култура, изживяващ дълбока криза на идентичността.

Шокиращите онлайн активисти са породени от култура, изолирана от реалния живот. Шегите за Хитлер и изнасилвания идват първоначално от наивност, и в крайна сметка се слягат в убеждения: има безброй стендъп комици, хванати със свалени гащи, които са силно засегнати от негативната реакция и отвръщат с двойно по-голямо озлобление и стават зли. Проектирането на нашата културна сянка върху тяхното друго аз — ние, добрите хора, търсещи и стъпкващи тези, които тайно не са добри — ни пречи да видим как тези общности се зараждат, разрастват и се подхранват от нашето отхвърляне.

Това не е аргумент срещу политическата коректност като зла концепция, породена от консерватизма, не е и призив за съчувствие към интернет троловете по света. Слънчевата светлина обаче е най-добрият дезинфектант, и това, което не можете да видите — или отказвате да видите — е нещо, което не можете да поправите. Криенето от най-грозните части на нашата собствена култура ги поставя в позиция да причиняват най-голяма вреда.

Приучени сме да се дистанцираме от троловете с аниме аватари, така че те остават невидими — докато изведнъж не спрат да бъдат. Те стават колективи, в който момент изглежда сякаш са се зародили от нищото. Те обаче идват отнякъде: скука, самота, всеобщото усещане (което повечето от нас имат късмета да преодолеят в детинството) да бъдеш главният герой във вселената, който е жертва на лошо отношение въпреки че е най-добрият.

За тези момчета изнасилването и Ане Франк са еднакво призрачни истории, еднакъв път към екстремното. Този тип дълбоко огорчени мъже винаги ще говорят по-шумно, ще се надвикват, и ще надвикват жените. Нърдовете крещят, защото се чувстват незабележими и нечути. Това е единствената причина, поради която някой го прави.

Това не е далеч от стъпката мислещи еднакво герои-жертви се свързват с “еджлордовете” и се радикализират взаимно, точно както активистите за правата на мъжете, или противните свалячи: никой друг не разбира тяхната отбранителна перспектива, нуждата им от признание, нуждата им от помощ. Всъщност те биват оплювани за това. И те съответно се насърчават един друг, и тъй като всичкият хумор е базиран на усещане за дискомфорт, и семената рано или късно покълват, омразата чрез шеги в крайна сметка еволюира в реална омраза.

Представете си приемливото ниво на омраза в хумора, дори само преди няколко десетилетия, от черните лица на белите, играещи черни, до семеен тормоз и “испанската муха” — и как те биха еволюирали, без натиск от обществото като цяло за спирането им. Представете си, че хората зад тези така наречени шеги в момента съществуват в свят, доколкото те го разбират и емоционално го ценят, пълен с хора, които ги насърчават.

Тъй като пренебрегваме тези хора, докато те изминават пътя от точка A до точка B, приемаме, че A е равно на B; те никога не са се “променяли,” просто прикритието им е изчезнало. Гледали сме настрани в реалността, достатъчно дълго, за да се случи промяната извън периферното ни зрение. Реалността е, че те са имали нужда от граници, и ние не сме им ги дали, защото са били твърде противни, за да ги гледаме. Очертаването на самоуспокояваща граница между “Reddit нърдовете” от една страна и “чудовищата” от друга не прави нищо, за да ги спре, още по-малко, за да им помогне. То работи само в наша полза.

Представете си колко лесно би било да идолизирате някой, на който толкова редовно може да се разчита да променя личния ви прозорец на Овертон — категорията на нещата, които сте смятали за немислими — така че да включва неща, които вие не бихте казали преди шест месеца… на всеки шест месеца. Това е прекрасно усещане на свобода и престъпване на граници, и то никога не спира: това, което ви дава тръпка, сега вече звучи като ежедневие, всички го казват, всички са го нормализирани, и трябва да преминете към нещо друго. Нещо по-лошо, иначе никой няма да обърне внимание. Този възвратно-постъпателен дискурс осигурява невероятно признание, като учи, че най-лошото, което някой може да помисли, не го прави кофти човек, а герой.

Тази стратегия на групова терапия също така означава своеобразно взаимно упълномощаване: ние игнорираме степента, в която мъжете постоянно се нагаждат едни към други, или към “алфата” в дадена ситуация, за да видят къде е границата — примерно както Тръмп казва на Били Буш, че “те” позволяват да правиш всичко — и когато нито една от страните в този разговор няма усещане за авторитет, това се превръща в самозатвърждаваща се система на съгласие и консенсус.

Оспорването на тази базова рамка — на съвместна идеология, на сложни ориентири, които момчетата и мъжете използват, за да определят и насочват поведението на себе си и другите — означава да се нарушат правилата на “момчешкия клуб”. Невъзможно е да бъде зададен този въпрос, без да се изправим пред “мъжката крехкост”, пред защитата на мъжествеността в духа на #NotAllMen: “Как може да твърдиш, че следвам лидера?”

Със знаменитост като Кйелберг, това води до идеята, че ако да бъдеш “фен” е част от идентичността ти, всякакво оспорване на него е присъда за теб на поне две нива: като героичен независим мислител, и като човек с достатъчно изтънчен вкус, за да харесва нещата, които харесваш. Изследването на въпросната култура, независимо дали тя е на видеоигрите, или YouTube, или бялото расово превъзходство, е абсолютна атака срещу членовете й, от посока, която те не могат да видят или разберат. Защото като всеки въпрос, засягащ привилегия, ефектът й е екзистенциален, в духа на Лъвкрафт: за всяка група светът изглежда по един начин, но реално той изглежда другояче, а мозъкът ни е неспособен да осмисли другия начин.

Това се превръща в самозащитаващо се, самоподдържащо се статукво, което изпада в безумие, като всеки от тълпата убеждава другите, че това е нормално, че е редно: всъщност другите са тези, които не го разбират. Всеки “еджлорд” и начинаещ фашист си представя, че е Нео, отварящ очите си за тайната истина.

Фантазията за “Избрания” е най-невъзможна за разчупване или спиране, защото подхранва силно егото — и защото няма никакви “доказателства”, аргументи или срам, които да работят срещу нея; тя поглъща всичко. Това е нещото, което някои мъже в тези не твърде тясно свързани кръгове на привилегированост и скандалност сами признават като “гамбит на Ксанатос” — каквото и да стане, аз печеля. Можете да видите версия на това в отговора на PewDiePie на критиките срещу него: “Мисля, че да ставаме полиция на политическата коректност на практика ще ни прецака всички,” казва той в едно видео, “и тази година, 2017, реших да се боря. Ще бъда верен на себе си.”

Добавете към това и факта, че мъжете в нашата култура са приучени да виждат себе си като единствения обективен и рационален играч, и виждате специфично американска форма на радикализация, за която още нямаме понятие, защото е съвсем нова. В другите държави, ако млад мъж се чувства толкова важен и прав, и нечут от другите, че да е склонен да наруши законите или да навреди на хората, за да ги накара да разберат, имаме понятие за това: тероризъм. Просто не можем да го видим в самите нас.

Някъде в последните 10–20 поста на Facebook потока ви — не е нужно да скролвате твърде много — вероятно ще видите пост от човек, който обичате, който пуска с лекота шега за газови камери, или подмята нещо за изнасилване в или от видеоигра, или тайно/не толкова тайно смята, че Хилъри е кучка и това не подлежи на оспорване.

Чудовища ли са тези хора? Не. Но използвате определението “чудовище”, за да не се налага да признавате тази тяхна страна, за да избегнете да говорите с тях за нея, за да ви предпази от това да отворите кутията на Пандора и да видите какво има вътре. Бихте предпочели да изчакате и да се надявате ендшпилът в този случай да е нещо различно. Насилието, омразата и организираният активизъм са за тези, с които се асоциират другите хора, не за тези, които познавате и обичате.

PewDiePie е симптом на болест на мнозинството, но защото той случайно е забогатял, се задоволяваме да стоварваме отговорността единствено върху него. Неговото падение изглежда антикапиталистическо, неконформистко, кара ни да изпитваме всичко, което обичаме да изпитваме, когато се опитваме да докажем, че сме по-добри от другите. Истината обаче е, че почвата, на която расте този плевел, е реалността на Америка и съвременния свят, и ще насърчаваме и занапред това поведение, и този начин на мислене, докато те не дадат преки резултати.

Причината за това е ужасна и крайно проста: защото хленчещото самомнение и самоугаждане на белия мъжки гняв — от Геймъргейт до “Анонимните”, от WikiLeaks до The Fappening, всички разпространяващи се форми на объркване и гняв от “алтернативната десница”, които не бихте могли да разграничите от тезези на дори най-малко радикалната реална десница — са толкова отблъскващи, че е почти невъзможно да ги гледате или анализирате. Ние обаче няма да се избавим, както и те няма да се избавят от проблема, ако не опитаме. Болката им може и да е жалка, но наблюдавайте как тя се разпространява.