Как Турция не видя истинската опасност

| от |

Дълго време турските политици смятаха, че са в състояние да контролират групировки като „Ислямска държава“, а и да се възползват от тяхната борба срещу Башар Асад или кюрдите. Тази недалновидност днес им излиза скъпо, пише Дойче веле.

Когато бойците на „Ислямска държава“ превзеха северноиракския град Мосул през юни т.г. дипломатите от турското консулство в града се колебаха твърде дълго как да постъпят. Джихадистите обаче обградиха консулството и го заплашиха с обстрел. Малко по-късно турците се предадоха: общо 49 души – дипломати, консулски служители със семействата им, включително и няколко деца бяха взети от ислямистите за заложници.

Турското правителство наложи информационно затъмнение над новината, за да избегне обществен дебат за отвличането. Въпреки това в публичното пространство се появиха някои информации. По данни на основната светска опозиционна партия – Народнорепубликанската партия (НРП) – заложниците са били разделени на три групи, които се държат на различни места, за да бъдет осуетени евентуални опити за тяхното освобождаване. Правителството на премиера Ахмет Давутоглу заяви, че знае местонахождението на заложниците, но призна, че не очаква бързото им завръщане в родината.

Анкара подцени „Ислямска държава“

„Първоначално Анкара смяташе „Ислямска държава“ за обикновена групировка, която се бие срещу сирийския президент Асад и срещу кюрдите в Сирия, без да я вземе особено насериозно“, писа колумнистът Рушен Чакър във вестник „Ватан“. Групировки като „Ислямска държава“ бяха облагодетелствани и от това, че турските власти оказват подкрепа на противниците на Асад, поради което си затварят очите за някои съмнителни придвижвания по границата със Сирия.

Така през последните години от Турция в Сирия преминаха множество бойци от региона на Близкия изток, от Кавказ и от Западна Европа, за да се присъединят впоследствие към „Ислямска държава“. През турско-сирийската граница бяха прехвърлени и много оръжия. Западът също носи вина за това, че „Ислямска държава “ получи силен приток на бойци от чужбина, сподели пред Дойче Веле добре осведомен източник от Анкара.

Бойци и оръжие към Сирия, а в обратна посока – дизелово гориво

Турските сили за сигурност твърдят, че нямат начин да установят, колко от 30-те милиона чужденци, които ежегодно посещават страната, се представят за туристи, а всъщност отиват на джихад в Сирия. „Бойците на „Ислямска държава“ много често пътуват легално до Турция, ползвайки своите европейски паспорти, а после на малки групи се прехвърлят в Сирия“, пише в доклад на губернатора на граничната турска провинция Хатай.

Преди седмица стана известно, че в Турция е арестуван 20-годишен германски гражданин, направил опит да премине от Турция в Сирия, за да се присъедини към „Ислямска държава“. Докато от Турция към Сирия преминават оръжия и бойци, то в обратната посока – от сирийските региони, контролирани от ИД, към Турция – текат огромни количества контрабандно дизелово гориво. Турската армия съобщи, че само за две седмици е конфискувала над 15 тона дизелово гориво, пристигащо от Сирия. Медиите съобщават, че от контрабандата на дизал, „Ислямска държава“ печели до 15 милиона долара месечно.

Междувременно турското отношение към „Ислямска държава“ започна да се променя. Една от причините за това е, че настъплението на екстремистите в Северен Ирак сериозно затруднява турския износ за този регион. Западните партньори на Анкара напоследък все по-често критикуват страната и заради небрежното й отношение към ислямистите. „Освен това турското правителство започна да се опасява, че „Ислямска държава“ би могла да започне да организира атентати и в самата Турция“, пише шефът на истанбулския аналитичен център EDAM Синан Юлген.

Затова Анкара засили охраната по своята 900-километра граница със Сирия. Синан Юлген твърди, че турските власти допълнително са затегнали визивия режим, за да предотвратят влизането на потенциални чуждестранни джихадисти. Докато в началото на годината е бил отказан достъп едва на около 1000 души, междувременно техният брой е нараснал на 5 300 души.

Похищението ограничава турските възможности за действие

Повечето експерти апелират за по-тясно сътрудничество между турските и западните тайни служби. „Но що се отнася до по-нататъшните стъпки срещу „Ислямска държава, Турция е поставена в много деликатно положение заради похищението на дипломатите“, писа колумнистът Рушен Чакър. „Ислямска държава“ държи заложниците, за да попречи на Турция да предприема решителни мерки срещу ислямистите. „Турция е с вързани ръце. Едно погрешно движение на Анкара и заложниците могат да бъдат убити“, писа близкоизточният експерт от университета в Газиантеп Сердар Ердурмас. Особено след обезглавяванията на заложници, нито един турски политик не желае да рискува.

Ролята на Турция в коалицията е несигурна

Дългите граници към Сирия и Ирак, биха могли да превърнат Турция в ключов играч в рамките на международната коалиция срещу „Ислямска държава“. Американският министър на отбраната Чък Хейгъл заяви в разговора си с президента Реджеп Тайип Ердоган в Анкара /08.09./, че Турция е незаменим партньор в борбата срещу „Ислямска държава“.

Очевидно обаче Ердоган не се е обвързал с някакви конкретни ангажименти пред шефа на Пентагона. По данни от медиите, Турция е разрешира единствено ползването на военновъздушната база в Инджирлик за невъоръжени разузнавателни полети на САЩ над Ирак. Самият Хейгъл, след срещата си с Ердоган намекна, че Турция и занапред явно няма да се ангажира с активна помощ срещу „Ислямска държава“.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.