Как турските власти се борят със свободните медии

| от | |

Джейкъб Вайсберг, Файненшъл таймс

Цензурата от нов тип е по-малко строга, но по-ефективна.

Само до преди година Турция беше лидер по брой на намиращи се в затвора журналисти, изпреварвайки дори Иран и Китай. Неотдавна, посещавайки тази страна в състава на мисия на Комитета за защита на журналистите, с радост научих, че списъкът на затворниците е намалял от над 60 на 7 души. В деня, когато турският парламент одобри изпращането на военни в Сирия, президентът, премиерът и министърът на правосъдието намериха време да отговорят на въпроси на нашата група за тези случаи и редица въпроси, свързани със свободата на словото – от цензурата в интернет до собствеността на медиите.

Но добрите новини се ограничиха с тази среща, провела се в Анкара. Лошите се състоят в това, че въпреки намалялата заплаха от наказателно преследване, като цяло ситуацията със свободата на медиите в Турция се е влошила. Журналистите, с които се срещнахме в Истанбул, ни обрисуваха картина на страх и само цензура. Поляризираната и изключително тенденциозна медийна среда се характеризира с усилването на държавния контрол и все по-малък брой наистина свободни гласове. Можем да говорим за медийна цензура от нов тип – не толкова строга и по-малко набиваща се в очи, но далеч по-ефективна.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган е концентрирал усилията си, за да предаде контрола над основните медии в ръцете на своите привърженици, използвайки задкулисен натиск за въздействие върху редакционната политика на изданията. Вестниците се довеждат до банкрут като им се налагат произволни данъчни претенции, след което те преминават в ръцете на приятелите на президента. Според данните от разследване на „Блумбърг“ Ердоган е принудил предишните собственици да продадат независимия ежедневник „Сабах“ на консорциум от бизнесмени, който се оглавява от неговия зет. Сега „Сабах“ е неофициалният рупор на правителството, а зетят на Ердоган – негов постоянен колумнист.

Както и в много други страни, притежаването на вестници в Турция се превърна в най-добрия начин за загуба на пари. Компании, които искат да получат държавни договори, обикновено помагат при покриването на загубите на изданията, подкрепящи Ердоган. Те смятат това като част от заплащането, за да могат да правят бизнес. Един журналист много точно оприличи притежаването на медиите като данък, с който се облагат големите турски индустриалци. В отговор властта насочва рекламното финансиране към проправителствените медии, ограничавайки достъпа до него на опозиционните медии.

На Ердоган му е по-трудно да контролира социалните мрежи. През март той нареди да бъдат блокирани Туитър и ЮТюб, след като беше разгневен от изтичането на информация за антикорупционните разследвания, които той смята, че са част от заговор дирижиран от Пенсилвания. Блокирането беше лесно преодоляно и в резултат на забраната популярността на Туитър в Турция нарасна. По-късно Ердоган прокара през парламента закон, позволяващ на държавния телекомуникационен регулатор да настоява за блокирането на всяка публикация в интернет без това да е одобрено от съда.

В деня, в който ние разговаряхме с Ердоган в президентския дворец Чанкая, Конституционният съд, който се превърна в главния форпост в борбата за свободата на словото в Турция, обяви, че този закон е противоконституционен. Но Ердоган не мисли да се отказва от намеренията си да ограничи интернет и с мъка разказва, как „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ използва мрежата за вербуването на привърженици. „С всеки изминал ден ставам все по-голям противник на интернет“, сподели ни той по време на срещата, продължила час и половина.

И Ердоган, и министър-председателят Ахмет Давутоглу ясно описват границите, в които, според тях, може да съществува свободната преса – тя може да критикува властите, но само докато тази критика не се превръща в обиди или „оскърбления“. Давутоглу ни каза, че за него оскърбителни са „обидите срещу турския народ“.

Наказанието за подобно „оскърбление на величеството“ може да варира от съдебен иск до наказателно преследване на журналисти и телефонни разговори със собствениците на изданията с искания те да бъдат уволнени. От избухването на протестите на площад „Таксим“ преди година над 80 журналисти са били обект на политически натиск.

Върху чуждестранните журналисти, които не могат да бъдат уволнени или е по-трудно да бъдат преследвани, се оказва натиск с очерняне. След като Ердоган нарече журналистката от „Икономист“ Амберин Заман „безсрамна войнстваща активистка“, съветвайки я да си „знае мястото“, върху нея се изсипа цяла буря от заплахи. Преди няколко седмици репортерката на „Ню Йорк Таймс“ Сейлан Егинсу трябваше да напусне Турция, опасявайки се за своя живот, след като Ердоган я разкритикува. Проправителствените медии я представиха като предателка и американска шпионка.

Появата на отделни критични статии в Турция само създава усещането на свобода на словото, но в действителност независимост на медиите не съществува. /БГНЕС

 
 

Range Rover Velar: тийзър преди официалната премиера

| от chronicle.bg |

През 1970г. Land Rover пуска на пазара луксозния SUV Range Rover. Почти половин век по-късно, предстои да видим четвъртия член на семейството на Range Rover – Velar, който ще бъде представен официално на 1 март 2017 г.

Елегантна опростеност, визуално редуциращ подход и новаторски технологии за потребителите са отличителните черти на новия Range Rover Velar.

Името на Velar произхожда от първите прототипи на Range Rover от 60-те години на миналия век: пионерите в сферата на луксозните SUV автомобили.

rrnewrrfamilylinedrawingteaseimage220217-resize-1024x293

Когато разработващите инженери искали да скрият истинската идентичност на 26-те модела Range Rover преди серийното производство, те избрали името Velar, произхождащо от латинското “velare”, което означава „забулвам, покривам“.

Пълната инфорация за Range Rover Velar ще бъде обявена на 1 март 2017 г.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.