Как турските власти се борят със свободните медии

| от | |

Джейкъб Вайсберг, Файненшъл таймс

Цензурата от нов тип е по-малко строга, но по-ефективна.

Само до преди година Турция беше лидер по брой на намиращи се в затвора журналисти, изпреварвайки дори Иран и Китай. Неотдавна, посещавайки тази страна в състава на мисия на Комитета за защита на журналистите, с радост научих, че списъкът на затворниците е намалял от над 60 на 7 души. В деня, когато турският парламент одобри изпращането на военни в Сирия, президентът, премиерът и министърът на правосъдието намериха време да отговорят на въпроси на нашата група за тези случаи и редица въпроси, свързани със свободата на словото – от цензурата в интернет до собствеността на медиите.

Но добрите новини се ограничиха с тази среща, провела се в Анкара. Лошите се състоят в това, че въпреки намалялата заплаха от наказателно преследване, като цяло ситуацията със свободата на медиите в Турция се е влошила. Журналистите, с които се срещнахме в Истанбул, ни обрисуваха картина на страх и само цензура. Поляризираната и изключително тенденциозна медийна среда се характеризира с усилването на държавния контрол и все по-малък брой наистина свободни гласове. Можем да говорим за медийна цензура от нов тип – не толкова строга и по-малко набиваща се в очи, но далеч по-ефективна.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган е концентрирал усилията си, за да предаде контрола над основните медии в ръцете на своите привърженици, използвайки задкулисен натиск за въздействие върху редакционната политика на изданията. Вестниците се довеждат до банкрут като им се налагат произволни данъчни претенции, след което те преминават в ръцете на приятелите на президента. Според данните от разследване на „Блумбърг“ Ердоган е принудил предишните собственици да продадат независимия ежедневник „Сабах“ на консорциум от бизнесмени, който се оглавява от неговия зет. Сега „Сабах“ е неофициалният рупор на правителството, а зетят на Ердоган – негов постоянен колумнист.

Както и в много други страни, притежаването на вестници в Турция се превърна в най-добрия начин за загуба на пари. Компании, които искат да получат държавни договори, обикновено помагат при покриването на загубите на изданията, подкрепящи Ердоган. Те смятат това като част от заплащането, за да могат да правят бизнес. Един журналист много точно оприличи притежаването на медиите като данък, с който се облагат големите турски индустриалци. В отговор властта насочва рекламното финансиране към проправителствените медии, ограничавайки достъпа до него на опозиционните медии.

На Ердоган му е по-трудно да контролира социалните мрежи. През март той нареди да бъдат блокирани Туитър и ЮТюб, след като беше разгневен от изтичането на информация за антикорупционните разследвания, които той смята, че са част от заговор дирижиран от Пенсилвания. Блокирането беше лесно преодоляно и в резултат на забраната популярността на Туитър в Турция нарасна. По-късно Ердоган прокара през парламента закон, позволяващ на държавния телекомуникационен регулатор да настоява за блокирането на всяка публикация в интернет без това да е одобрено от съда.

В деня, в който ние разговаряхме с Ердоган в президентския дворец Чанкая, Конституционният съд, който се превърна в главния форпост в борбата за свободата на словото в Турция, обяви, че този закон е противоконституционен. Но Ердоган не мисли да се отказва от намеренията си да ограничи интернет и с мъка разказва, как „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ използва мрежата за вербуването на привърженици. „С всеки изминал ден ставам все по-голям противник на интернет“, сподели ни той по време на срещата, продължила час и половина.

И Ердоган, и министър-председателят Ахмет Давутоглу ясно описват границите, в които, според тях, може да съществува свободната преса – тя може да критикува властите, но само докато тази критика не се превръща в обиди или „оскърбления“. Давутоглу ни каза, че за него оскърбителни са „обидите срещу турския народ“.

Наказанието за подобно „оскърбление на величеството“ може да варира от съдебен иск до наказателно преследване на журналисти и телефонни разговори със собствениците на изданията с искания те да бъдат уволнени. От избухването на протестите на площад „Таксим“ преди година над 80 журналисти са били обект на политически натиск.

Върху чуждестранните журналисти, които не могат да бъдат уволнени или е по-трудно да бъдат преследвани, се оказва натиск с очерняне. След като Ердоган нарече журналистката от „Икономист“ Амберин Заман „безсрамна войнстваща активистка“, съветвайки я да си „знае мястото“, върху нея се изсипа цяла буря от заплахи. Преди няколко седмици репортерката на „Ню Йорк Таймс“ Сейлан Егинсу трябваше да напусне Турция, опасявайки се за своя живот, след като Ердоган я разкритикува. Проправителствените медии я представиха като предателка и американска шпионка.

Появата на отделни критични статии в Турция само създава усещането на свобода на словото, но в действителност независимост на медиите не съществува. /БГНЕС

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Opel OnStar с над 21 000 спешни обаждания

| от chronicle.bg |

Автомобилите на Opel със система OnStar на борда се движат по пътищата вече от около 18 месеца.

В момента всеки втори нов Opel в Европа е оборудван с тази новост. Системата за персонална комуникация и мобилни услуги предлага функции като автоматично повикване при катастрофа, автомобилна диагностика, помощ при откраднат автомобил и Wi-Fi точка за достъп, осигуряваща великолепна свързаност. През последните 18 месеца Opel OnStar вече регистрира над девет милиона осъществени контакти и взаимодействия, около половината от които чрез смартфони или с приложението myOpel.
Сега абонатите на системата Opel OnStar могат да очакват и допълнителни услуги като хотелски резервации1 или търсене на свободни места за паркиране2 с помощта на служител на OnStar.

Към края на годината, Opel планира да предлага услугите на системата OnStar в 33 държави в Европа и на 23 езика. Двама потребители на системата, които са изпитали предимствата на ангела-хранител OnStar и могат да споделят своите впечатления от първа ръка са Пола и Джон от Англия.

opel
Нещо, което започва като най-нормално пътуване за Пола и Джон изведнъж се превръща в кошмар. На връщане от екскурзия до Корнуол, Пола разбира, че всички главни пътища са затворени и тя не успява да открие алтернативен маршрут. В същото време Пола и Джон трябва да се върнат вкъщи бързо, тъй като Джон трябва да вземе лекарството си. Когато Джон получава епилептична криза, Пола натиска бутона за спешно повикване и служителят на OnStar Кевин Борбидж веднага уведомява службите за спешна помощ. “Никога не съм получавала толкова добро обслужване от някого на другия край на телефонната линия. Личното им отношение беше блестящо, просто фантастично,” споделя Пола.
От лятото на 2015 година, централата на Opel OnStar е получила над 21 000 спешни обаждания като направеното от Пола.
Но реакцията при спешни случаи е само една от многобройните новаторски функции, които правят шофирането по-безопасно и комфортно. Сега служителите на OnStar вече могат да помогнат и с намирането и резервацията на хотел или с откриването на най-подходящото място за паркиране на автомобила. И двете услуги, които бяха стартирани с премиерата на новия Opel Insignia, ще се предлагат и за всички останали модели на марката – от ADAM дo Zafira и ще разширят богатата гама от услуги на системата за персонална комуникация и мобилни услуги с високоскоростна точка за Wi-Fi достъп до интернет с 4G/LTE връзка3.

В допълнение към това OnStar ще предложи и още една нова услуга за ограничаване на стреса, свързан често с търсенето на подходящо място за паркиране.

Потребителите на OnStar имат възможност да се свържат със служител на системата, който да ги насочи към най-подходящото за тях място за паркиране, като точното му разположение ще бъде изпратено директно в навигационната система. Tази услуга се извършва чрез Parkopedia – един от основните доставчици на услуги за паркиране.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер