Как жените са губили девственост в древността? (+18)

| от | |

При древните скандинавски племена е съществувал следния обичай: при настъпването на нощта, преди първата брачна нощ, влъхва води девственицата в гората, пали огън и прави жертвоприношение на богинята Фрейе.

Обреда се изпълнявал с жертвоприношение на предварително уловен лос или глиган. Чак след това отбран от влъхвите човек извършвал с девойката ритуалното сношение. Ако половия акт не е бил съпроводен с разкъсване на девствената ципа (химена) и последвало кръвотечение, тогава жертвоприношението на животното и актовия ритуал не са били признавани. Истина е, че при подобни случаи се е допускал и втори опит.

Е, бихте попитали – ами ако и втория е бил неудачен? Тогава девойката е била обявявана за отхвърлена от боговете и това по само себе си я е обричало на вечно и безнадеждно самотничество. В такива случаи и уговорката за брак е обявявана за недействителна. Сега бихте попитали – а какво правим с разочарования съпруг?
Еми за него…. веднага са започвали да търсят нова жена.

В Древен Египет, Саудитска Арабия и много от другите мюсюлмански държави и досега се е съхранил обичаят за тържествена дефлорация, когато девствената ципа се разкъсва с показалеца на дясната ръка, обвита със специална бяла тъкан, чието единствено предназначение е да придобие ален цвят.

При древно-руския брачен обред е имало народен обичай най-старшия боярин (аналог на нашата дума „болярин“, заможен, богат човек) да остане заедно с младоженците през цялата тяхна първа брачна нощ. Ако жениха не се справи със съпружеските си задължения, тогава бояринът е бил длъжен да го замести. Което ми напомня за английския виц със слугата държащ фенер, с който обаче не свети правилно до беглото на господаря и жена му.

В крайна сметка, господарят е недоволен и се разменя с прислужника за да му покаже как трябва да се свети, докато той пък ляга при жена му. „Ето така се свети Джон, разбра ли?“ – ще пита господарят, докато Джон се поти с съпругата на лорда.
Вероятно при руския обред, някой боярин не е успявал да се справи в качеството си на заместител, поради изпитото количество алкохол, пък и не знаем кой и дали някой им е светил изобщо както трябва.

Някога, на Изток са живели специални хора, с единственото професионално задължение да дефлорират девойки. Това трябвало да стане непосредствено преди да встъпят в законен брак. Лишаването от девственост се е считало за отговорна и опасна работа.

В Северна Словакия, в Босна, Черна Гора невестите (символически днес, а преди известни времена вероятно и наистина) са лишавани от невинността си от ……близък приятел на младоженеца. Изпълняващия длъжността се е считал за главен и най-почетен гост на младоженците по време на сватбата.

Интересно как е минавал ритуалът в Тибет: взимането на девствена жена се е считало за нарушение на закона.
Ако в селото са разбирали за такова нещо, са имали правото дори да прогонят младите. И не само това: считало се е, че до сватбата момичето трябва да се отдаде на не по-малко от двадесет мъже. Като си дадем сметка, че Тибет никога не е бил пренаселен, а дори напротив – слабо населен, това означава, че отдаването на тялото на минимум двадесет юнака си е един вид особен издирвателски екстрийм. Впрочем, съобщаването на съпруга за количеството на предбрачните партньори се е считало за неетично.

В Океания по принцип и по традиция младоженецът е пращал булката да ощастливи предварително няколко свои приятели. Идеята е – те да изкарат с нея няколко незабравими нощи извън населеното място и чак като се върнат в селото се пристъпвало към сватбените тържества.

При племена от остров Суматра, бащата на булката е длъжен да я дефлорира преди сватбата. Задължително му помага ……чичото на невестата, независимо от възрастта му. Случвало се е за ритуалната процедура, около леглото на нещастната младоженка да се съберат до 25 мъже на възраст от 10 до 70 години.

Известния културолог Мирча Елиаде отбелязва за „архаичните техники на екстаза“ в книгата си „Шаманизма“ и разказва за процедурата по отнемането на невинността в момента на посвещаване на девойка в шаман.

„Момичето го разсъбличат, слагат го на легло застлано с овчи кожи, покриват го с ароматни листа. През това време шаманите постоянно изговарят молитви и извършват с ръце специални магически движения. След това над бъдещата шаманка се накланят две възрастни и опитни шаманки и……започват да смучат гърдите, корема и гениталиите й с такава сила, че младото момиче достига до транс и степен на върховен екстаз. Едновременно с това я дефлорират“.

В древна Индия: процедурата по дефлорация се изпълнява от наети срещу заплащане хора, специално обучени на това „майсторство“. Решението за отвеждането на девойката към такъв специалист се взимало единствено от майката. Отнемането на девствеността ставало с помощта на специален фалос от камък, дърво или друг материал. След това във влагалището на момичето се слагал специален набор от целебни листа и билки.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.