Как жените са губили девственост в древността? (+18)

| от | |

При древните скандинавски племена е съществувал следния обичай: при настъпването на нощта, преди първата брачна нощ, влъхва води девственицата в гората, пали огън и прави жертвоприношение на богинята Фрейе.

Обреда се изпълнявал с жертвоприношение на предварително уловен лос или глиган. Чак след това отбран от влъхвите човек извършвал с девойката ритуалното сношение. Ако половия акт не е бил съпроводен с разкъсване на девствената ципа (химена) и последвало кръвотечение, тогава жертвоприношението на животното и актовия ритуал не са били признавани. Истина е, че при подобни случаи се е допускал и втори опит.

Е, бихте попитали – ами ако и втория е бил неудачен? Тогава девойката е била обявявана за отхвърлена от боговете и това по само себе си я е обричало на вечно и безнадеждно самотничество. В такива случаи и уговорката за брак е обявявана за недействителна. Сега бихте попитали – а какво правим с разочарования съпруг?
Еми за него…. веднага са започвали да търсят нова жена.

В Древен Египет, Саудитска Арабия и много от другите мюсюлмански държави и досега се е съхранил обичаят за тържествена дефлорация, когато девствената ципа се разкъсва с показалеца на дясната ръка, обвита със специална бяла тъкан, чието единствено предназначение е да придобие ален цвят.

При древно-руския брачен обред е имало народен обичай най-старшия боярин (аналог на нашата дума „болярин“, заможен, богат човек) да остане заедно с младоженците през цялата тяхна първа брачна нощ. Ако жениха не се справи със съпружеските си задължения, тогава бояринът е бил длъжен да го замести. Което ми напомня за английския виц със слугата държащ фенер, с който обаче не свети правилно до беглото на господаря и жена му.

В крайна сметка, господарят е недоволен и се разменя с прислужника за да му покаже как трябва да се свети, докато той пък ляга при жена му. „Ето така се свети Джон, разбра ли?“ – ще пита господарят, докато Джон се поти с съпругата на лорда.
Вероятно при руския обред, някой боярин не е успявал да се справи в качеството си на заместител, поради изпитото количество алкохол, пък и не знаем кой и дали някой им е светил изобщо както трябва.

Някога, на Изток са живели специални хора, с единственото професионално задължение да дефлорират девойки. Това трябвало да стане непосредствено преди да встъпят в законен брак. Лишаването от девственост се е считало за отговорна и опасна работа.

В Северна Словакия, в Босна, Черна Гора невестите (символически днес, а преди известни времена вероятно и наистина) са лишавани от невинността си от ……близък приятел на младоженеца. Изпълняващия длъжността се е считал за главен и най-почетен гост на младоженците по време на сватбата.

Интересно как е минавал ритуалът в Тибет: взимането на девствена жена се е считало за нарушение на закона.
Ако в селото са разбирали за такова нещо, са имали правото дори да прогонят младите. И не само това: считало се е, че до сватбата момичето трябва да се отдаде на не по-малко от двадесет мъже. Като си дадем сметка, че Тибет никога не е бил пренаселен, а дори напротив – слабо населен, това означава, че отдаването на тялото на минимум двадесет юнака си е един вид особен издирвателски екстрийм. Впрочем, съобщаването на съпруга за количеството на предбрачните партньори се е считало за неетично.

В Океания по принцип и по традиция младоженецът е пращал булката да ощастливи предварително няколко свои приятели. Идеята е – те да изкарат с нея няколко незабравими нощи извън населеното място и чак като се върнат в селото се пристъпвало към сватбените тържества.

При племена от остров Суматра, бащата на булката е длъжен да я дефлорира преди сватбата. Задължително му помага ……чичото на невестата, независимо от възрастта му. Случвало се е за ритуалната процедура, около леглото на нещастната младоженка да се съберат до 25 мъже на възраст от 10 до 70 години.

Известния културолог Мирча Елиаде отбелязва за „архаичните техники на екстаза“ в книгата си „Шаманизма“ и разказва за процедурата по отнемането на невинността в момента на посвещаване на девойка в шаман.

„Момичето го разсъбличат, слагат го на легло застлано с овчи кожи, покриват го с ароматни листа. През това време шаманите постоянно изговарят молитви и извършват с ръце специални магически движения. След това над бъдещата шаманка се накланят две възрастни и опитни шаманки и……започват да смучат гърдите, корема и гениталиите й с такава сила, че младото момиче достига до транс и степен на върховен екстаз. Едновременно с това я дефлорират“.

В древна Индия: процедурата по дефлорация се изпълнява от наети срещу заплащане хора, специално обучени на това „майсторство“. Решението за отвеждането на девойката към такъв специалист се взимало единствено от майката. Отнемането на девствеността ставало с помощта на специален фалос от камък, дърво или друг материал. След това във влагалището на момичето се слагал специален набор от целебни листа и билки.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.  

 
 

Анджелина Джоли: Брад Пит винаги ще бъде част от семейството

| от chronicle.bg |

Актрисата Анджелина Джоли каза, че Брад Пит винаги ще бъде част от семейството, въпреки развода им, пише в. „Дейли мирър“.

Двамата подписаха документите по развода си миналата година и въпреки решението им да продължат пътя си поотделно, Анджелина Джоли се надява, че това ще ги направи „по-сплотен“ екип.

„Не искам да коментирам много по въпроса, освен че бяха много трудни времена. Ние сме семейство, каквото ще бъдем винаги. Ще преминем през това и се надявам, че ще сме по-сплотено семейство“, каза тя.

„Много, много хора се намират в това положение. Цялото ми семейство, всички преминахме през труден период. Фокусът ми е върху децата ми, нашите деца…“, добави актрисата.

Двамата с актьора Брад Пит започнаха връзката си през 2005 г. и се разделиха през септември 2016 г.
В момента Анджелина е в Камбоджа за премиерата на филма „Първо убиха баща ми“ („First They Killed My Father“), заедно с шестте си деца – Мадокс на 15 г., Шайло на 10 г., Пакс на 13 г., Захара на 12 г. и близнаците Вивиен и Нокс на 8 г.

„Филмът не се съсредоточава върху ужасите на миналото, а върху издръжливостта, добротата и таланта на камбоджанците. Най-вече, филмът е начинът ми да изразя благодарността си към Камбоджа. Без Камбоджа, може би никога нямаше да стана майка. Част от сърцето ми е и винаги ще бъде в тази страна. И част от страната е винаги с мен – Мадокс“, каза Анджелина Джоли.

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.