Как реагират Балканите на кримската криза

| от |

Как гледат балканските държави на кризата около Крим? Докато България и Сърбия се оказаха „между два стола“, Македония и Черна гора се надяват да извлекат конкретни ползи. Румъния пък се тревожи заради Приднестровието. Обобщение на Дойче веле.

crimeareferendum

Ето как две германски издания – „Зюддойче Цайтунг“ и „Телеполис“, виждат Балканите на фона на политическото напрежение на североизток от тях:

За правителството в София кримският въпрос е доста деликатен, коментира наблюдателят на „Зюддойче Цайтунг“ Флориан Хасел. Според него България е в момента „между два стола“. От една страна тя е зависима от руските доставки на газ, от 700-те хиляди руски туристи годишно и от руските инвеститори. В същото време обаче страната спешно се нуждае от парите от еврофондовете.

Проектът Южен поток е другата конфликтна точка, в която се пресичат европейските и руските интереси, коментира на свой ред Франк Щир на страниците на „Телеполис“. Той припомня, че докато от Брюксел искат замразяване на проекта, българската страна настоява за реализацията му. Нищо чудно тогава, че формулирането на българската позиция относно случващото се в Украйна отне неимоверно дълго време. В началото на март външният министър Вигенин си навлече гнева на съпартийците си, след като посети Киев, за да засвидетелства подкрепа за временното правителство. „Наясно ли е Вигенин какви последици може да има позицията му за България?“, попита тогава депутатът от БСП Страхил Ангелов. Референдумът в Крим разбуни още повече духовете. Лидерът на БСП Сергей Станишев подхвана темата за етническите турци в България и заговори за една „хипотетична картина”, при която чрез подстрекателството на политически субект отвън би могло да се стигне до референдум и в Кърджалийска област.

Проблемът със зависимостта от Русия

Макар и със закъснение, България все пак излезе с официална позиция за кримския конфликт: страната не призна легитимността на референдума от 16 март и застана зад подписването на договора за асоцииране на Украйна към ЕС. Относно икономическите санкции спрямо Русия правителството многозначително замълча. Премиерът Орешарски индиректно загатна българската позиция, като заяви, че „не е голяма вероятността за широкомащабни санкции срещу Русия”. Подобна позиция не е изненада за никого – с оглед на факта, че България е почти изцяло зависима от руските доставки на природен газ. Страната внася от Русия и гориво за ядрената си електроцентрала.

От препоръките на свикания от президента Плевнелиев Консултативен съвет за национална сигурност стана ясно, че за да се намали зависимостта от Русия, е нужно да се разработят залежите на газ в българската акватория на Черно море, както и да се подсигурят алтернативни доставчици на газ – две начинания, които в най-добрия случай ще отнемат години.

За разлика от България, северната ѝ съседка Румъния разполага със значителни залежи на нефт и газ. Освен това румънците са в много по-малка степен свързани с Русия – както в политически, така и в културен план, коментира „Зюддойче Цайтунг“. От началото на украинската криза румънското правителство изпитва притеснения най-вече от евентуални действия на Москва в съседна Молдова. След като Молдова обяви независимост от Съветския съюз през 1990 година, Приднестровието се отцепи от новооснованата молдовска република с помощта на руските тайни служби и руската армия. Сега румънците се боят, че след присъединяването на Крим Путин може да реши да анексира и Приднестровието. Проведеният там референдум през 2006 година недвусмислено показа проруските настроения. Затова и Румъния подкрепя санкциите на ЕС срещу Русия, пише „Зюддойче Цайтунг“.

А какво става на запад от България и Румъния?

Още с навлизането на руските специални части в Крим, сръбските националисти заявиха своята подкрепа. „Движението на четниците” на Милутин Малишич застана зад интересите на Русия и изпрати сръбски четници в Крим. „Нашата цел е в името на Сърбия да подкрепим руския народ и да предпазим Крим от лъжите на Запада”, заяви гръмко Малишич.

Маршът на националистите към Крим дойде в неподходящ момент за сръбското правителство. Не само поради факта, че четниците имат лошо име заради убийствата, изнасилванията и етническите гонения по време на войните в Босна и Косово. В момента Сърбия се опитва да поеме курс на сближаване с Европа – от януари насам се водят преговори за присъединяване към ЕС. На този фон е пределно ясно, че сегашното разпалване на националистически настроения създава ненужно напрежение. За Сърбия анексията на Крим е нож с две остриета, понеже в южната част на страната живее голямо албанско малцинство. Кметът на пограничния град Буяновац изказа на висок глас сръбските опасения: щом днес Москва анексира Крим, защо утре Албания и Косово „да не направят същото и да поискат присъединяване на Прешевската долина”.

На сърбите обаче им се налага да замълчат по този въпрос, за да избегнат конфронтация с Кремъл. Сръбската хазна е почти празна и управниците се надяват на руски инвестиции. Наскоро премиерът Вучич беше в Москва, само че срещата му с Путин не доведе до никакви конкретни резултати. Сега на Вучич му се налага да търси помощ от Международния валутен фонд. Но МВФ е силно доминиран от САЩ, от което следва, че ако подкрепя Русия, Сърбия може да си създаде допълнителни трудности, пише „Зюддойче Цайтунг“.

Надеждите на Македония и Черна гора

Украинската криза тревожи и Черна гора, която е известна като туристически рай за руснаците. Независимо от това (или може би тъкмо поради това) премиерът Мило Джуканович наскоро каза, че мисията на НАТО в Западните Балкани не бива да се смята за приключила. На пресконференция с генералния секретар на Алианса, Джуканович открито намекна, че Черна гора се надява да получи официална покана за присъединяване към НАТО. Това би могло да стане на следващата среща на върха на НАТО през септември в Уелс. И Македония се надява, че покрай руско-украинската криза ще успее по-бързо да влезе в НАТО. Скопие дори предложи модела „28 минус 1″ – схема , по която да се заобиколи гръцкото вето заради спора за името.

 

 
 

Продават въздух от концерт на Адел

| от chronicle.bg, по БТА |

Австралиец се опитва да продаде въздух от концерта на Адел в Аделаида. Въздухът е бил пакетиран в найлонови пликчета, съобщи в. „Уест Острелиън“.

„Грабнете къс история за вашата колекция за Адел“ – пише Шон Макдона към офертата си в Ибей. – Всеки истински фен трябва да притежава такъв въздух. Много изгодно предложение“.

Началната цена на пликче с въздух е 14,95 австралийски долара (около 20 лева).

Концертът на Адел в Аделаида беше на 13 март. Публиката й беше от 70 000 души. Една от фенките й преживя нещо незабравимо, когато певицата я изтегли на сцената, за да пеят заедно.

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра:

 
 

Пускат Айфон в нов цвят с чудесна кауза

| от chronicle.bg |

Вече може, да си купим Айфон в червено. Той е факт и има много добра причина за това. Епъл и преди е пускал червени устройства със същата цел.

Средствата от червения айфон ще отидат за благотворителност. Конкретно, парите ще помогнат в борбата срещу болестта СПИН. Новината беше съобщена заедно с представянето на нов, по-малък Айпад Про. Таблетът е по-мощен, притежава по-ярък дисплей, както и нова по-ниска цена. Той има и нови апове, най-важният от които изглежда е „Apple Clips“. Той позволява комбинирането на снимки и видеа в клипче за споделяне.

Ще можем да поръчаме червеният Айфон от 24 март натам. Той ще се продава в нормален и голям размер.

„Откакто започнахме колаборацията си с (RED) (червено – от англ. ез.) преди 10 години, клиентите ни са допринесли значително в борбата срещу СПИН“, казва Тим Кук. „Настоящият телефон с разкошен червен цвят е най-големият ни (RED) продукт досега.“

Изпълнителният директор на (RED) Дебора Дугън споделя: „Емъл е най-големият корпоративен дарител на Global Fund със 130 милиона долара.“

 
 

Новият трейлър към „Фарго“ представя нови герои

| от chronicle.bg |

Новият трейлър към трети сезон на сериала „Фарго“ разкрива лицата на част от новите герои.

В последния месец вече излязоха два трейлъра към епизодите. В тях участва Юън Макгрегър, който ще влезе в ролята на двама братя близнаци.

В новия 30-секунден клип най-накрая виждаме и Кари Коун, Мери Елизабет Уинстед и Дейвид Тюлис, които също ще вземат участие в епизодите.

Видеото включва и диалог, очаквано, с тежък акцент от Минесота.

Засега подробностите около новия сезон са оскъдни, но се знае със сигурност, че в него Юън Макгрегър ще играе братята Емит и Рей Стъси.

Емит е кралят на паркингите. Той е красив, богат, истински магнат, семеен мъж и пример за успеха на американската мечта. Поне така е описван в сценария. Брат му Рей е незначително по-млад (все пак са близнаци). Той има по-различна история – напълнял, оплешивяващ мъж, той е от онези, които са изживели своите златни моменти в гимназията.

Действието в трети сезон се развива през 2010 година.

Трети сезон на „Fargo“ ще се появи на екран на 19 април във Великобритания.

Вижте трейлъра към новите епизоди: