Как Путин си направи грешно сметката в борбата за Украйна

| от | |

1161Гидиън Рахман, в. „Файненшъл таймс“, 2 декември 2013 г.

За Москва „цветните революции“ бяха нещо зловещо, което застрашава сферата й на влияние.

През последното десетилетие няма събитие, което да е стреснало Кремъл повече от Оранжевата революция в Украйна през 2004 г. Сега изглежда, че най-тежкият момент за Владимир Путин е на път да се превърне в повтарящ се кошмар след като демонстранти отново запълниха площад „Независимост“ с искане страната им да се приближи към ЕС и да се отдалечи от Русия.

Демонстрациите в Украйна са както унижение, така и заплаха за Путин. Руският президент може и да хвали силните културни и исторически връзки между Украйна и Русия, но открива, че десетки хиляди украинци биха предпочели да се борят с мразовитите температури и размахваните палки, отколкото да бъдат въвлечени още по-навътре в руската сфера на влияние.

Нещо повече, ако едно народно въстание може отново да заплаши да свали корумпираното и на моменти деспотично държавно управление на Украйна, потенциалният урок за Русия е ясен. Все пак няма и две години откакто демонстранти изпълниха улиците на Москва, за да протестират срещу връщането на Путин на президентския пост и да нарекат партията му „Единна Русия“ „партия на крадци и мошеници“.

Бунтът в Украйна в подкрепа на ЕС също така застрашава визията на Путин за мястото на Русия в света. Главната му външнополитическа цел е изграждането на сфера на влияние на Русия, която да обхваща по-голямата част от бившия Съветски съюз. Украйна със своите 45 милиона жители, обширна територия, икономически ресурси и отколешни връзки с Русия е предназначена да е перлата в короната. Тя е много по-ценна от Молдова или Беларус. Ако украинците се насочат на запад, а не на изток, външната политика на Путин се разпада.

Руското правителство обаче може да се сърди само на себе си за начина, по който се развиха събитията. То наложи грубо противоборство с ЕС за съдбата на съседа си, забравяйки очевидния урок от първоначалната Оранжева революция – че ако се опитваш да решиш бъдещето на Украйна през главата на жителите й, те могат да излязат на улицата толкова масово, че да променят политическия курс на страната си.

В опит да убедят Украйна да се ориентира към Москва, а не към Брюксел, руснаците подходиха към правителството на Янукович с пачка в едната ръка и палка в другата. През лятото бяха наложени търговски ограничения на украински стоки, за да се внуши, че страната може да плати тежка цена ако обърне гръб на Русия. В същото време руснаците се позоваха на финансовите интереси на Украйна, и по-важното, тези на украинския елит.

Две срещи в последно време между Путин и президента Виктор Янукович изглежда са били решаващи да убедят украинския лидер, че интересите му, както и тези на семейството му и близките му сътрудници, са да застане на страната на Москва. В Украйна досегът до властта често е път към забогатяване. Синът на президента Александър, който е завършил стоматология, сега е много богат бизнесмен със солидни връзки.

Моментът, в който украинският лидер обяви, че няма да подписва споразумение за асоцииране с ЕС, трябва да е бил почувстван като сладка победа в Москва. Триумфът обаче бе краткотраен. Дори ако бруталната полиция на Янукович успее да затвори устата на опозицията чрез насилие, украинското правителство ще бъде тежко ранено, а идеята за Евразийски съюз ще пострада.

Путин може да си е направил грешно сметката, защото е повярвал в собствената си пропаганда за Оранжевата революция. Според него това далеч не е било народно въстание, а събитие, подготвено от западни разузнавателни служби, които са използвали като маша финансирани от САЩ и ЕС неправителствени организации. За Путин т.нар. „цветни революции“ са двойно зловещи. Първо, те заплашват да изтеглят държави извън естествената руска сфера на влияние и да ги прикачат в орбитата на Запада. Второ, те може да се използват като образец за подобни въстания в самата Русия. Факт е, че когато избухнаха протести срещу съмнителни изборни резултати в Русия през зимата на 2011-2012 г., реакцията на Кремъл бе да вземе крути мерки срещу западни неправителствени организации, които според него подстрекавали вълненията.

Правителството на Путин изглежда се затруднява да приеме мисълта, че едно народно въстание наистина може да е народно, а не да е продукт на задкулисна манипулация. (Това в известен смисъл е странно, предвид собствената история на Русия, макар и може би не чак толкова странно, ако погледнем ролята, която игра заговорниченето при вземането на властта от болшевиките през октомври 1917 г.)

Този ограничен и конспиративен поглед върху първоначалните цветни революции може да е направил Москва уязвима за друга неприятна изненада по улиците на Украйна, където обикновените хора решават да разтрогнат сделки, сключени през главите им от лидери, които за тях са корумпирани и нелегитимни.

Като руски националист Путин обича да изтъква, че Русия е уникална „цивилизация“, различна от европейската. В резултат на това борбата за Украйна за него не е само заради богатства или власт – тя е цивилизационна. Схващането, че украинската средна класа, поне в столицата и в по-развитата западна част на страната, се чувства по-привлечена към цивилизациите на Варшава, Берлин и Лондон, вместо към тази на Москва, е оскърбително за руските националисти в и извън Кремъл.

Всъщност обаче перспективата за приближаване на Украйна към останалата част от Европа, при което да стане по-богата и по-добре управлявана, в крайна сметка би било в интерес на Русия. То би могло да послужи за образец за бъдещото развитие на самата Русия. Точно по тази причина обаче събитията в Украйна силно застрашават личните интереси и идеология на Путин и хората около него.

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.