Как НАТО стъпи в Източна Европа

| от |

Обещавал ли е Западът на СССР, че НАТО няма да се разширява на изток, за да се съгласи той с обединението на Германия и да изтегли войските си от ГДР? Мненията в Москва и на запад се разминават тотално. Каква е истината? Анализ на Дойче веле.

Руско-украинската криза не само изостри отношенията между Русия и НАТО, но и отново вкара в дневния ред един все още възпален исторически сюжет: как преди 24 години Горбачов допусна НАТО да стъпи първо в бившата ГДР, а по-късно и в Източна Европа? Дали САЩ формално са се ангажирали пред СССР да не разширяват военния съюз в източна посока? Руски дипломати редовно твърдят, че такива обещания са били дадени, за да се съгласи Москва да изтегли войските си от ГДР. После обаче САЩ нарушили обещанието и приели в НАТО цели 12 източноевропейски страни.

Харвардската преподавателка Мари Илис Сарот публикува в своя монография, както и в списанието „Форин Аферс“ и вестниците „Гардиън“ и „Ди Цайт“, своя версия на случилото се – на базата на наскоро разсекретени архиви. Те показват, че на Русия никога не са били давани писмени гаранции за неразширяване на НАТО. Но представители на САЩ и на ФРГ на няколко пъти са правили подобни устни изявления и, всъщност тъкмо в резултат от тези изявления, Москва по онова време дава зелена светлина за обединяването на Германия. Мери Сарот твърди, че именно тази интрига от началото на 90-те години и до днес обременява отношенията между Москва и Вашингтон, защото руснаците се чувстват излъгани.

Сложният ребус пред Хелмут Кол

В началото на 1990 година бъдещето на НАТО се превръща в често обсъждана тема между тогавашния президент на САЩ Джордж Буш (старши), неговия държавен секретар Джеймс Бейкър, германския канцлер Хелут Кол, външния му министър Геншер и английския външен министър Хърд. На 6 февруари Геншер казва на Хърд, че за Москва е направо изключено НАТО да се разшири на територията на ГДР, камо ли пък другаде в Източна Европа. Геншер предлага НАТО да излезе с прессъобщение, в което се казва, че НАТО не възнамерява да разширява територията си на изток. Три дни по-късно американският държавен секретар Бейкър разговаря в Москва с Горбачов. Бейкър си води записки и маркира със звездички най-важните думи. Ето част от тези записки: „Краен резултат: обединена Герм., числяща се към *(полит.) променен НАТО – *чиято юрисд… Няма да се разширява *на изток!”.

По същото време Кол и Геншер също се готвят за посещение в Москва. Бейкър връчва на западногерманския посланик в Москва тайно писмо до Хелмут Кол. В него Бейкър пише, че пред Горбачов той е формулирал като въпрос най-важния пункт от преговорите: „Дали предпочитате обединена Германия извън НАТО, независима и без американски войски – или пък Германия като член на НАТО, като това е скрепено с уверението, че юрисдикцията на НАТО няма да се разшири дори един сантиметър в източна посока спрямо сегашното положение.” Бейкър навярно е описал варианта „необвързана Германия” по такъв начин, че да не се хареса на Горбачов. Според самия държавен секретар, Горбачов отговорил така: „Определено неприемливо би било каквото и да е разширяване на НАТО.”

Над този доклад на Бейкър по-късно работи щабът на Съвета за национална сигурност във Вашингтон, който стига до извода, че подобно решение е непрактично. Ето защо Съветът изготвя второ писмо до Хелмут Кол от името на президента Буш, което канцлерът получава малко преди да потегли за Москва. Според писмото, вместо уверението на Бейкър, че НАТО няма да се разширява на изток, на Москва трябва да се предложи „територията на сегашната ГДР да получи специален военен статут“. Какъв точно ще бъде този статут писмото не посочва, става ясно обаче, че планът е цяла обединена Германия да бъде член на НАТО. Това предложение обаче трябва да се опакова в някаква приемлива за Горбачов форма, така че документът предвижда за Източна Германия няколко формални ограничения, например – неразполагане на определени родове войски на НАТО. Така в навечерието на посещението си в Москва на 10 февруари 1990 година Хелмут Кол се оказва в сложна ситуация. По един и същи въпрос е получил две писма – от Бейкър и от Буш – които съществено се различават. В писмото от Буш се намеква, че НАТО ще се разшири на изток, според писмото на Бейкър обаче това няма да стане. Според архивите в германското канцлерство Кол избира по-мекия вариант, защото се надява, че така Москва по-лесно ще се съгласи с обединяването на Германия. В разговора си с Горбачов канцлерът това и казва: НАТО няма да се разшири на територията на тогавашната ГДР. Успоредно се водят и разговори между външните министри на двете страни, в чиито рамки Геншер казва същото на съветския си колега Едуард Шеварднадзе: „За нас е ясно, че НАТО няма да се разширява на изток.” Но писмени уговорки по въпроса няма. Горбачов се осланя на устната договореност и дава зелена светлина за обединяването на Германия.

Как Кремъл беше „подкупен“

Оттук насетне външнополитическият екип на Буш следва ясен курс: вече не се дават никакви обещания, че НАТО няма да се разширява на изток. Кол също коригира своите изявления в съзвучие с американската линия, както показва протоколът от срещата му с Буш на 24 и 25 февруари 1990 в Кемп Дейвид. Джордж Буш (старши) не крие от Кол как гледа на евентуалния компромис по отношение на Москва: „Да върви по дяволите. Ние се наложихме, не те. Не можем да позволим на Съветите в последния момент да превърнат поражението си в победа.“ Кол му възразява, че двамата трябва да намерят начин да удовлетворят Горбачов. И в крайна сметка всичко опирало до пари, казва Кол, на което Буш отговаря, че „джобовете на канцлера са дълбоки”. Така възниква една последователна стратегия, чиято цел (както по-късно обяснява тогавашният съветник по националната сигурност на САЩ Робърт Гейтс) била „да се подкупят Съветите”. Подкупът трябвало да плати Германия, пише Мери Сарот.

Предположението на Буш и на Кол се оказва вярно: Горбачов е готов да отстъпи, стига да получи съответното обезщетение. На него му трябват пари. Тогавашният посланик на САЩ в Москва Джак Матлок отбелязва, че Горбачов все повече прилича не толкова на човек, който държи властта, а на „лидер под силен натиск”. Според американския дипломат, в СССР са налице многобройни признаци за криза: „…бързо нарастваща престъпност, набиращи скорост антиправителствени демонстрации, избуяващи сепаратистки движения, мрачни икономически тенденции…, бавно, несигурно прехвърляне на властта от партията към държавата и от центъра към периферията.”

Москва получава пари, но само пари

Без външна помощ Москва нямало да се справи с тези проблеми. Оставало само да се отговори на въпроса дали ФРГ може да окаже тази помощ, но без да възниква впечатлението, че плаща на Горбачов, за да одобри членството на бъдеща Обединена Германия в НАТО, и то при положение, че вече няма никакви сериозни спънки за източното му разширяване. Трудна задача, която Кол решава на два транша: първо в личната си среща с Горбачов през юли 1990 и после с два много емоционални телефонни разговора през септември. В крайна сметка Горбачов се съгласява Обединена Германия да членува в НАТО, но настоява за мерки, които да опазят политическото му достойнство. Например: съветските войски да се изтеглят от тогавашната ГДР чак след четири години. Освен това Москва получава дванайсет милиарда германски марки, плюс три милиарда марки като безлихвен кредит, за да покрие някои от разходите – примерно за жилища за съветските войници, които ще бъдат изтеглени от ГДР. Едно нещо обаче Москва не получава: гаранции, че НАТО няма да се разширява.

На пръв поглед САЩ печелят. Те и ФРГ сръчно са заобиколили Горбачов и са успели да постигнат разширяването на НАТО върху територията на тогавашната ГДР, без да дават никакви обещания за бъдещето. Но както далновидно пише Джеймс Бейкър в своите мемоари: „всеки успех носи и семето на бъдещи проблеми. В случая ролята на „семе“ изигра фактът, че след края на Студената война Русия се оказа в периферията на Нова Европа.

Един млад офицер от КГБ, който през 1989 година беше стациониран в ГДР, десет години по-късно си припомня за онези времена и в едно интервю с горчивина описва завръщането си в „един Съветски съюз, който беше изгубил мястото си в Европа”. Той се казваше Владимир Путин и един ден щеше да получи властта, необходима му, за да заличи онова огорчение, пише Мери Сарот в британския „Гардиън”.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.