Как КГБ набеди САЩ за СПИН

| от |

Една от най-костеливите теории на заговора гласи, че вирусът на СПИН е биологично оръжие, разработено в американска лаборатория. Основен принос за разпространението на тази теория има КГБ, в сътрудничество с ДС и Щази, пише Дойче веле.

Бившите тайни служби на НРБ и на ГДР са сътрудничили на съветския КГБ в клеветническата му кампания срещу САЩ, която имала за цел да убеди света, че вирусът на СПИН е бил създаден в американска лаборатория. Доказателства за това твърдение се съдържат в книгата „СПИН-конспирацията. Щази и дезинформационната кампания на КГБ за СПИН”. Нейни автори са историците Дъглас Селвидж и Кристофер Неринг.

Целта на пропагандната кампания на КГБ е пределно ясна – засилване не само на антиамериканските настроения по света, но и на вътрешнополитическото напрежение в самите Съединени щати. За целта се „обработват“ уязвимите групи в американското общество – хомосексуални, наркозависими, бездомни, латино- и афроамериканци. „Целта на разработката ни е налагането на убеждението, че разпространението на тази болест е резултат от излязъл извън контрол таен експеримент на секретните служби на САЩ и Пентагона” – така през 1985 година служители на КГБ информират своите български колеги от Първо главно управление на ДС за кампанията срещу САЩ.

Стъпка по стъпка

Всичко започва две години по-рано – на 17 юли 1983 година, когато индийският вестник „Патриот” публикува статия под заглавие „СПИН може да порази Индия: мистериозна зараза, разработена в американска лаборатория”. Вестникът се позовава на твърдения в писмо, изпратено на изданието от пожелал анонимност „известен американски учен и антрополог”. Още преди излизането на тази публикация, отделни теоретици на конспирацията разпространяват тезата, че СПИН е дело на Пентагона и ЦРУ. Но в писмото, публикувано от „Патриот“, за пръв се казва къде точно е бил „произведен“ вирусът – в лабораторията във Форт Дитрик, щата Мериленд. Вероятно мнозина се питат защо тази информация излиза точно в Индия? Защото там КГБ стъпва на своя стара разработка, имала за цел да нагнети напрежение между Индия и Пакистан – и най-вече между Индия и САЩ, обясняват историците Селвидж и Неринг.

Тъй като статията в индийския вестник не намира отзвук в световния печат, през 1985 година КГБ рестартира дезинформационната си кампания за СПИН. По това време вече се говори за епидемия от СПИН, а в САЩ се надига обществено недоволство заради станали публично достояние факти за редица лабораторни експерименти на тайните служби. В средите на хомосексуалните и афроамериканците конспиративните теории за вируса на СПИН набират все по-голяма популярност.

Пропагандната кампания на КГБ навлиза в ключовата си фаза през есента на 1985 година, когато в „Литературная газета” Валентин Запевалов публикува статия под заглавие „Паника на Запад: какво се крие зад СПИН?”. Изданието, определяно като главен канал за разпространение на дезинформация, подавана от КГБ, лансира тезата, че служители на американския Център за контрол на заразите били предоставили на Пентагона проби от опасни вируси, които по-късно били комбинирани с цел създаването на нов смъртоносен вирус: ХИВ. Последвали тайни експерименти, които били извършвани върху представители на рискови групи от американското общество – наркозависими, хомсексуални и бездомни, твърди „Литературная газета”.

Публикацията на руското издание се радва на голям успех – тя е препечатана от медии в Кувейт, Бахрейн, Финландия, Швеция, Перу и др. Пробивът е съществен, особено като се има предвид, че кампанията на КГБ се сдобива с важни мултипликатори в самите Съединени щати – като например психиатъра Натанаил С. Лерман, който споделя тезите на Запевалов от „Литературная газета”, като освен това се позовава на информация на вашингтонското списание „Covert Action Information Bulletin”, за чийто основател Филип Ейджи има сведения, че е бил вербуван от КГБ.

Силата на „научните“ аргументи

За да гарантира пълен успех на съзаклятието си, КГБ се нуждае и от научни доказателства. Тази задача е поверена на братската тайна служба Щази, която през 1986 година представя разработката „Денвър”. Част от тази разработка е научното изследване „СПИН – природа и произход“. Негови автори са семейството учени Якоб и Лили Сегал. Макар да е пълна с грешки, неясноти и недоказуеми тези, тази научна разработка намира широк отзвук – още повече, че Якоб и Лили Сегал биват представяни като френски учени, тоест – представители на западните научни среди. В действителност двамата имат руско гражданство и живеят в Източен Берлин, но тъй като на младини са прекарали няколко години във Франция, изследването им се представя като разработка на френски учени. За КГБ всичко върви точно по план.

С времето обаче научната теза на Сегал издиша, поради което КГБ се вижда принуден да търси нови начини за лансиране на конспиративната си теория. Оттук нататък на мушката са американските войници, които са представяни като потенциални разпространители на заразата. В много от страните, където по това време има американски военни бази, дезинформационната кампания на КГБ води до искания за изолирането на американските войници.

Пропагандната кампания на КГБ е преустановена през есента на 1988 година. Именно по това време Якоб Сегал е привикан в съветското посолство в Източен Берлин, където му било съобщено, че макар да симпатизира на тезите му, СССР ще се въздържа оттук нататък да ги публикува и популяризира. Причината: Рейгън бил заплашил, че ще отмени планираната си среща с Горбачов, ако СССР не сложи край на клеветническата си кампания, пишат историците Дъглас Селвидж и Кристофер Неринг в своята книга „СПИН-конспирацията. Щази и дезинформационната кампания на КГБ за СПИН”.

Douglas Selvage und Christopher Nehring: Die AIDS-Verschwörung. Das Ministerium für Staatssicherheit und die AIDS-Desinformationskampagne des KGB, Berlin 2014

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.