Как КГБ набеди САЩ за СПИН

| от |

Една от най-костеливите теории на заговора гласи, че вирусът на СПИН е биологично оръжие, разработено в американска лаборатория. Основен принос за разпространението на тази теория има КГБ, в сътрудничество с ДС и Щази, пише Дойче веле.

Бившите тайни служби на НРБ и на ГДР са сътрудничили на съветския КГБ в клеветническата му кампания срещу САЩ, която имала за цел да убеди света, че вирусът на СПИН е бил създаден в американска лаборатория. Доказателства за това твърдение се съдържат в книгата „СПИН-конспирацията. Щази и дезинформационната кампания на КГБ за СПИН”. Нейни автори са историците Дъглас Селвидж и Кристофер Неринг.

Целта на пропагандната кампания на КГБ е пределно ясна – засилване не само на антиамериканските настроения по света, но и на вътрешнополитическото напрежение в самите Съединени щати. За целта се „обработват“ уязвимите групи в американското общество – хомосексуални, наркозависими, бездомни, латино- и афроамериканци. „Целта на разработката ни е налагането на убеждението, че разпространението на тази болест е резултат от излязъл извън контрол таен експеримент на секретните служби на САЩ и Пентагона” – така през 1985 година служители на КГБ информират своите български колеги от Първо главно управление на ДС за кампанията срещу САЩ.

Стъпка по стъпка

Всичко започва две години по-рано – на 17 юли 1983 година, когато индийският вестник „Патриот” публикува статия под заглавие „СПИН може да порази Индия: мистериозна зараза, разработена в американска лаборатория”. Вестникът се позовава на твърдения в писмо, изпратено на изданието от пожелал анонимност „известен американски учен и антрополог”. Още преди излизането на тази публикация, отделни теоретици на конспирацията разпространяват тезата, че СПИН е дело на Пентагона и ЦРУ. Но в писмото, публикувано от „Патриот“, за пръв се казва къде точно е бил „произведен“ вирусът – в лабораторията във Форт Дитрик, щата Мериленд. Вероятно мнозина се питат защо тази информация излиза точно в Индия? Защото там КГБ стъпва на своя стара разработка, имала за цел да нагнети напрежение между Индия и Пакистан – и най-вече между Индия и САЩ, обясняват историците Селвидж и Неринг.

Тъй като статията в индийския вестник не намира отзвук в световния печат, през 1985 година КГБ рестартира дезинформационната си кампания за СПИН. По това време вече се говори за епидемия от СПИН, а в САЩ се надига обществено недоволство заради станали публично достояние факти за редица лабораторни експерименти на тайните служби. В средите на хомосексуалните и афроамериканците конспиративните теории за вируса на СПИН набират все по-голяма популярност.

Пропагандната кампания на КГБ навлиза в ключовата си фаза през есента на 1985 година, когато в „Литературная газета” Валентин Запевалов публикува статия под заглавие „Паника на Запад: какво се крие зад СПИН?”. Изданието, определяно като главен канал за разпространение на дезинформация, подавана от КГБ, лансира тезата, че служители на американския Център за контрол на заразите били предоставили на Пентагона проби от опасни вируси, които по-късно били комбинирани с цел създаването на нов смъртоносен вирус: ХИВ. Последвали тайни експерименти, които били извършвани върху представители на рискови групи от американското общество – наркозависими, хомсексуални и бездомни, твърди „Литературная газета”.

Публикацията на руското издание се радва на голям успех – тя е препечатана от медии в Кувейт, Бахрейн, Финландия, Швеция, Перу и др. Пробивът е съществен, особено като се има предвид, че кампанията на КГБ се сдобива с важни мултипликатори в самите Съединени щати – като например психиатъра Натанаил С. Лерман, който споделя тезите на Запевалов от „Литературная газета”, като освен това се позовава на информация на вашингтонското списание „Covert Action Information Bulletin”, за чийто основател Филип Ейджи има сведения, че е бил вербуван от КГБ.

Силата на „научните“ аргументи

За да гарантира пълен успех на съзаклятието си, КГБ се нуждае и от научни доказателства. Тази задача е поверена на братската тайна служба Щази, която през 1986 година представя разработката „Денвър”. Част от тази разработка е научното изследване „СПИН – природа и произход“. Негови автори са семейството учени Якоб и Лили Сегал. Макар да е пълна с грешки, неясноти и недоказуеми тези, тази научна разработка намира широк отзвук – още повече, че Якоб и Лили Сегал биват представяни като френски учени, тоест – представители на западните научни среди. В действителност двамата имат руско гражданство и живеят в Източен Берлин, но тъй като на младини са прекарали няколко години във Франция, изследването им се представя като разработка на френски учени. За КГБ всичко върви точно по план.

С времето обаче научната теза на Сегал издиша, поради което КГБ се вижда принуден да търси нови начини за лансиране на конспиративната си теория. Оттук нататък на мушката са американските войници, които са представяни като потенциални разпространители на заразата. В много от страните, където по това време има американски военни бази, дезинформационната кампания на КГБ води до искания за изолирането на американските войници.

Пропагандната кампания на КГБ е преустановена през есента на 1988 година. Именно по това време Якоб Сегал е привикан в съветското посолство в Източен Берлин, където му било съобщено, че макар да симпатизира на тезите му, СССР ще се въздържа оттук нататък да ги публикува и популяризира. Причината: Рейгън бил заплашил, че ще отмени планираната си среща с Горбачов, ако СССР не сложи край на клеветническата си кампания, пишат историците Дъглас Селвидж и Кристофер Неринг в своята книга „СПИН-конспирацията. Щази и дезинформационната кампания на КГБ за СПИН”.

Douglas Selvage und Christopher Nehring: Die AIDS-Verschwörung. Das Ministerium für Staatssicherheit und die AIDS-Desinformationskampagne des KGB, Berlin 2014

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Apple започва производство в Индия с iPhone SE

| от chronicle.bg |

В следващите няколко месеца Apple ще започне слобяването на iPhone SE смартфони в Индия чрез контрактор в Бангалор, съобщи Reuters.

Това е поредният ход на компанията за намаляване на цените на производството на iPhone. Идеята на преместването е да се намалят разходите и да се увеличи пазарният дял на телефоните, които са скъпи за стандартите в Индия. И въпреки това, почти половината от телефоните на индийците са на Apple.

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.