Как източногерманците си намериха родина

| от |

Слабо осветление, лошо качество на звука и едно недовършено изречение на Ханс-Дитрих Геншер – няколко секунди, които буквално ускориха хода на историята. Това беше емоционален взрив, предвещаващ и падането на стената, предава Дойче веле.

Лятото на 1989 година. Източногерманците обръщат гръб на държавата си и търсят закрила в посолствата на Федералната република в Унгария, Полша и Чехия, както и в постоянното представителство на ФРГ в Източен Берлин. Първоначално са малко, после стават стотици и накрая хиляди, които се опитват да се отправят към Западна Германия. От западногерманска гледна точка това е легитимен акт, защото по смисъла на конституцията те са германци. Унгария по онова време се управлява от реформаторски настроени социалисти, а страната е изправена пред икономически банкрут. Правителството в Будапеща променя своя политически курс.

Последицата от това е, че унгарско-австрийската граница почти не се охранява. На 11 септември 1989 десетки хиляди граждани на ГДР преминават за първи път отвъд Желязната завеса. Унгарските граничари ги оставят безпрепятствено да преминат границата. Ерих Хонекер и неговото правителство са ужасени от ставащото. Властниците в Чехословакия също мислят и действат по старому. Както ръководството на ГДР, така и управляващите в Прага смятат окупацията на посолствата за незаконна. Единомислието в рамките на Източния блок обаче вече е разклатено. Все още никой не подозира какъв е истинският мащаб на протестите от късното лято на 1989 година. Един политик обаче твърди, че вече е усещал накъде вървят нещата – западногерманският външен министър Ханс-Дитрих Геншер.

Първо действие. Ню Йорк, 27 септември 1989

Сесия на Общото събрание на ООН. Прекрасна възможност за германския външен министър да разговаря с ресорните си колеги от Чехословакия, СССР и ГДР за все по-драматичната ситуация в западногерманските посолства. На 8 септември 117 граждани на ГДР напускат постоянното представителство на Федералната република в Източен Берлин. Никой не им обещава скорошно заминаване за Западна Германия. Източногерманските власти не предприемат наказателно преследване и хората могат да се завърнат на работните си места. От този ден нататък обаче постоянното представителство на Федералната република остава затворено.

В резултат на това натискът върху посолствата във Варшава, Прага и Будапеща нараства. ГДР настоява правителството на Хелмут Кол да затвори тамошните си посолства, за да спре притока на желаещи да заминат на Запад. Ханс-Дитрих Геншер, който отговаря за задграничните дипломатически представителства категорично отхвърля подобна възможност. Вместо това той разпорежда посолствата да приемат и да се грижат за гражданите на ГДР.

Междувременно в трите посолства вече са пристигнали хиляди източногермански граждани. На 27 септември 1989, сряда, в Ню Йорк, Ханс-Дитрих Геншер вечеря заедно с източногерманския си ресорен колега Оскар Фишер. Геншер прави две предложения. Източногермански гранични служители да дойдат в посолствата на ФРГ, където да подпечатат паспортите на желаещите да напуснат ГДР. Вторият вариант е източногерманските граждани да бъдат превозени с влакове през източногерманска територия до Западна Германия. Оскар Фишер заявява, че ще информира Ерих Хонекер през уикенда. „Твърде късно“, отговаря Геншер.

28 септември

Ден по-късно Геншер и Фишер отново водят телефонен разговор. Хигиенните условия в посолството на Федерална Република Германия в Прага стават все по-непоносими, поради това, че са приютени хиляди. Фишер обещава да предаде предложенията на Геншер в Източен Берлин. В Ню Йорк, Ханс-Дитрих Геншер повтаря предложенията си и пред чехословашкия външен министър Йоханес, но той отговаря само с необвързващи фрази.

След обяд Геншер моли за личен разговор със съветския външен министър Едуард Шаварднадзе. Съобщават му, че ще го чакат в съветското посолство. Геншер, който тогава не разполагал със служебен автомобил, пристига в посолство с автомобил на нюйоркската полиця със синя лампа и сирена. Ханс-Дитрих Геншер описва на съветския външен министър хаотичната ситуация в трите посолства. Шаварднадзе пита, дали в посолствата има и деца. Геншер отговаря утвърдително, а Шаварднадзе казва: „Ще ви помогна!“ Още същата вечер Ханс-Дитрих Геншер си подсигурява и подкрепата на външните министри на САЩ и Франция.

29 септември

По пътя към летището Геншер е застигнат от позвъняване по поръка на източногерманския външен министър Оскар Фишер. В постоянното представителство на ГДР в Бон имало важни новини за него.

30 септември

В канцлерството в Бон Ханс-Дитрих Геншер и министърът на вътрешните работи Рудолф Зайтерс научават, че Източен Берлин е избрал втория вариант за превозване на източногерманците от посолствата с влакове до Западна Германия. Ханс-Дитрих Геншер от своя страна настоява за конвой в закрила на източногерманските граждани. „Бежанците не Ви вярват“, казва той на постоянния представител на Източен Берлин в Бон Хорст Нойбауер. Ханс-Дитрих Геншер и Рудолф Зайтерс изявяват желание лично да придружават влаковата композиция. Това първоначално им е разрешено от източногерманските власти, за да бъде отменено в последния момент. Напрежението расте.

Второ действие: Дворецът Лобковиц 18.58 ч. . .

Пристигнал в германското посолство в Прага, Ханс-Дитрих Геншер отново се свързва с Хорст Нойбауер, но той само потвърждава отказа на Източен Берлин. В 18.58 ч. Ханс-Дитрих Геншер излиза на балкона на западногерманското посолство в Прага и произнася легендарното изречение: „Скъпи сънародници, ние пристигнахме тук, за да Ви съобщим, че вашето отпътуване днес ….“ Краят на изречението потъва във възторжените ликове на множеството.

В 19.30 ч. първите източногермански граждани напускат западногерманското посолство в Прага. Три минути по-рано източногерманската информационна агенция ADN разпространява декларация на външното министерство на ГДР. В нея се казва, че „лицата, които прибавават нелегално на територията на чуждите посолства“ получават правото да напуснат ГДР по „хуманитарни съображения“. В 20.50 ч. първият влак потегля от Прага към Дрезден. Следват ги още четири други влакови композиции, чията крайна цел е баварското градче Хоф.

Трето действие: 1 октомври 1989. Коловоз № 8

В 06.14 ч. първите 1 200 източногерманци пристигат на коловоз № 8 на гарата в Хоф. Сред тях има и много деца. Общо 6 000 души преминават саксонско-баварската граница на този 1 октомври. Всичките са без документи за самоличност – след като източногерманските власти им ги изземат във влака. Тълпи от помагачи и журналисти вече ги очакват. Така няколко хиляди граждани на ГДР намират новата си държава. Шест седмици по-късно пада и Берлинската стена. Години по-късно Ханс-Дитрих Геншер си спомня: „Часовете в германското посолство в Прага спадат към най-вълнуващите мигове в моя живот. Бяхме премаляли от вълнение.“

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.