Как източногерманците си намериха родина

| от |

Слабо осветление, лошо качество на звука и едно недовършено изречение на Ханс-Дитрих Геншер – няколко секунди, които буквално ускориха хода на историята. Това беше емоционален взрив, предвещаващ и падането на стената, предава Дойче веле.

Лятото на 1989 година. Източногерманците обръщат гръб на държавата си и търсят закрила в посолствата на Федералната република в Унгария, Полша и Чехия, както и в постоянното представителство на ФРГ в Източен Берлин. Първоначално са малко, после стават стотици и накрая хиляди, които се опитват да се отправят към Западна Германия. От западногерманска гледна точка това е легитимен акт, защото по смисъла на конституцията те са германци. Унгария по онова време се управлява от реформаторски настроени социалисти, а страната е изправена пред икономически банкрут. Правителството в Будапеща променя своя политически курс.

Последицата от това е, че унгарско-австрийската граница почти не се охранява. На 11 септември 1989 десетки хиляди граждани на ГДР преминават за първи път отвъд Желязната завеса. Унгарските граничари ги оставят безпрепятствено да преминат границата. Ерих Хонекер и неговото правителство са ужасени от ставащото. Властниците в Чехословакия също мислят и действат по старому. Както ръководството на ГДР, така и управляващите в Прага смятат окупацията на посолствата за незаконна. Единомислието в рамките на Източния блок обаче вече е разклатено. Все още никой не подозира какъв е истинският мащаб на протестите от късното лято на 1989 година. Един политик обаче твърди, че вече е усещал накъде вървят нещата – западногерманският външен министър Ханс-Дитрих Геншер.

Първо действие. Ню Йорк, 27 септември 1989

Сесия на Общото събрание на ООН. Прекрасна възможност за германския външен министър да разговаря с ресорните си колеги от Чехословакия, СССР и ГДР за все по-драматичната ситуация в западногерманските посолства. На 8 септември 117 граждани на ГДР напускат постоянното представителство на Федералната република в Източен Берлин. Никой не им обещава скорошно заминаване за Западна Германия. Източногерманските власти не предприемат наказателно преследване и хората могат да се завърнат на работните си места. От този ден нататък обаче постоянното представителство на Федералната република остава затворено.

В резултат на това натискът върху посолствата във Варшава, Прага и Будапеща нараства. ГДР настоява правителството на Хелмут Кол да затвори тамошните си посолства, за да спре притока на желаещи да заминат на Запад. Ханс-Дитрих Геншер, който отговаря за задграничните дипломатически представителства категорично отхвърля подобна възможност. Вместо това той разпорежда посолствата да приемат и да се грижат за гражданите на ГДР.

Междувременно в трите посолства вече са пристигнали хиляди източногермански граждани. На 27 септември 1989, сряда, в Ню Йорк, Ханс-Дитрих Геншер вечеря заедно с източногерманския си ресорен колега Оскар Фишер. Геншер прави две предложения. Източногермански гранични служители да дойдат в посолствата на ФРГ, където да подпечатат паспортите на желаещите да напуснат ГДР. Вторият вариант е източногерманските граждани да бъдат превозени с влакове през източногерманска територия до Западна Германия. Оскар Фишер заявява, че ще информира Ерих Хонекер през уикенда. „Твърде късно“, отговаря Геншер.

28 септември

Ден по-късно Геншер и Фишер отново водят телефонен разговор. Хигиенните условия в посолството на Федерална Република Германия в Прага стават все по-непоносими, поради това, че са приютени хиляди. Фишер обещава да предаде предложенията на Геншер в Източен Берлин. В Ню Йорк, Ханс-Дитрих Геншер повтаря предложенията си и пред чехословашкия външен министър Йоханес, но той отговаря само с необвързващи фрази.

След обяд Геншер моли за личен разговор със съветския външен министър Едуард Шаварднадзе. Съобщават му, че ще го чакат в съветското посолство. Геншер, който тогава не разполагал със служебен автомобил, пристига в посолство с автомобил на нюйоркската полиця със синя лампа и сирена. Ханс-Дитрих Геншер описва на съветския външен министър хаотичната ситуация в трите посолства. Шаварднадзе пита, дали в посолствата има и деца. Геншер отговаря утвърдително, а Шаварднадзе казва: „Ще ви помогна!“ Още същата вечер Ханс-Дитрих Геншер си подсигурява и подкрепата на външните министри на САЩ и Франция.

29 септември

По пътя към летището Геншер е застигнат от позвъняване по поръка на източногерманския външен министър Оскар Фишер. В постоянното представителство на ГДР в Бон имало важни новини за него.

30 септември

В канцлерството в Бон Ханс-Дитрих Геншер и министърът на вътрешните работи Рудолф Зайтерс научават, че Източен Берлин е избрал втория вариант за превозване на източногерманците от посолствата с влакове до Западна Германия. Ханс-Дитрих Геншер от своя страна настоява за конвой в закрила на източногерманските граждани. „Бежанците не Ви вярват“, казва той на постоянния представител на Източен Берлин в Бон Хорст Нойбауер. Ханс-Дитрих Геншер и Рудолф Зайтерс изявяват желание лично да придружават влаковата композиция. Това първоначално им е разрешено от източногерманските власти, за да бъде отменено в последния момент. Напрежението расте.

Второ действие: Дворецът Лобковиц 18.58 ч. . .

Пристигнал в германското посолство в Прага, Ханс-Дитрих Геншер отново се свързва с Хорст Нойбауер, но той само потвърждава отказа на Източен Берлин. В 18.58 ч. Ханс-Дитрих Геншер излиза на балкона на западногерманското посолство в Прага и произнася легендарното изречение: „Скъпи сънародници, ние пристигнахме тук, за да Ви съобщим, че вашето отпътуване днес ….“ Краят на изречението потъва във възторжените ликове на множеството.

В 19.30 ч. първите източногермански граждани напускат западногерманското посолство в Прага. Три минути по-рано източногерманската информационна агенция ADN разпространява декларация на външното министерство на ГДР. В нея се казва, че „лицата, които прибавават нелегално на територията на чуждите посолства“ получават правото да напуснат ГДР по „хуманитарни съображения“. В 20.50 ч. първият влак потегля от Прага към Дрезден. Следват ги още четири други влакови композиции, чията крайна цел е баварското градче Хоф.

Трето действие: 1 октомври 1989. Коловоз № 8

В 06.14 ч. първите 1 200 източногерманци пристигат на коловоз № 8 на гарата в Хоф. Сред тях има и много деца. Общо 6 000 души преминават саксонско-баварската граница на този 1 октомври. Всичките са без документи за самоличност – след като източногерманските власти им ги изземат във влака. Тълпи от помагачи и журналисти вече ги очакват. Така няколко хиляди граждани на ГДР намират новата си държава. Шест седмици по-късно пада и Берлинската стена. Години по-късно Ханс-Дитрих Геншер си спомня: „Часовете в германското посолство в Прага спадат към най-вълнуващите мигове в моя живот. Бяхме премаляли от вълнение.“

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

Игра, разработвана у нас, събра над 500 000лв. за няколко часа

| от chronicle.bg |

 

Игра на софийското студио Snapshot Games събра над $300 000 или 540 хил. лева за по-малко от 24 часа.

Phoenix Point беше пусната за подкрепа от фенове в 19 ч. вчера, като до края на кампанията й има цели 42 дни.

Ветеранът в гейм индустрията Julian Gollop е избрал България за своята дейност преди повече от 10 години и това е втората игра, разработена от него и софийския му екип.

PhoenixPoint_Screen_02

Разработчиците създават предстоящата походова стратегия от офиса си в Дианабад и са уверени в качествата на своята творба. Това е и причината да си сложат иначе амбициозната цел от $500 000, които да съберат от почитатели, вместо да се договорят с голяма корпорация.

Предишната игра, направена на нашенска територия от Julian Gollop, събра над $200 000 в платформата за публично финансиране Kickstarter. Заглавието й е Chaos Reborn и все още върви отлично в Steam.

Новият амбициозен проект на местното студио – Phoenix Point – разказва за пост-апокалиптичен свят, в който извънземна раса превзема планетата ни и малкото оцелели хора се опитват да отвърнат на удара.

Планът за пускане на играта предвижда това да се случи в края на 2018 г., като за целта екипът на Julian Gollop трябва значително да се разрастне.