Как Facebook оцени научния труд на Министър Мариана (коментарите)

| от |

Тази сутрин публикувахме научен труд на Мариана Георгиева, който се превърна в хит в социалните мрежи.

0000193957-article2

Как беше оценен той във Facebook, част от коментарите:

Бисер Валов: Ей това е да говориш и пишеш на неразбиваем шифър от ново поколение.  Само си е сбъркала професията – трябваше да се занимава с криптиране на информация…

Михаела Витанова:  хахахахаха не мога да го издържа това!! Велика е!

Алена Велчева: Всичко е просто „туп, бух, пляс, цамбур, тра-та-та-а, фиу-у, у-у“ .. само аз ли съм „оооооооооооох“ ? Обсулжен със субектно-педикратен, контраинтрактурен, зашеметително богат на схематична валентност и с придружаващ го емотивен експликат,..болезнено сгърчен фалцет.

Ива Лазарова: „Менталната, да я наречем, авторефлексия се реферира, разбираемо, от модусните структури.“ Да е разбираемо, да е разбираемо ….колко да е разбираемо?!

Ивелина Георгиева : айде, с речник под мишка и четете.

Емил Димитров: Предикацията тук е висш модел, феномен на друго равнище на моделиране на знанието. Освен предикатния модел, и смисълът е феноменален със своята непрекъсната синкретичност.

Виктория Илиева: Неезиковост и синкретизъм…..обикновен кретенизъм.

Ираклис Кокинидис: Изключвайки фактът, че министър Георгиева очевадно е от онези хора, чиито интровертни щения са концентрирани в епохалността на езиковото богатство и имат за хоби четенето и наизуставянето на фонови, лингвистични и графически скупчвания на символи в термини, което издава дълбока вътрешна липса на живот, тя е добър пример за речетативна неспособност за общуване с общата многоликовост на обществото, изключае тримата специалисти от БАН, които имат същите симптоми. Накратко тя е еманация на Достоевкия идиот за огромната процентна група от обществото ни. Тези, за които книгата е просто лесен начин за използване на едно заглавие за обозначаване на семантичната цялост на болния от идиотизъм. Експликацията на написаното от нея е плод на интензивно главоблъскане и боравене с чуждестранни речници с цел българските думи да бъдат заменяни с чуждици от произволно избрани езици някои от тях доволно мъртви като цялата и „творба“.

Максим Делчев: Зверско четиво. Издържах 5 изречения.

Антон Арабаджиев: Click –> Simple Bulgarian

Светослав Гавазов: Някой желаещ да направи превод и легализация?

Мира Криспин: Този „бисер“ на какъв език е ???

Владислава Гарвалова: Чета го пак и пак и не спирам да се чудя ,защо битността на този модел в комуникативната ресурсност на аз-а е основание за изследователски срез от гледна точка на гносиса.    И още по темата: „Предикацията означава процес на съзнанието, основан на рефлексията, при който по пътя на процесуалността най-общо се презентира времева проекция на отношението между два обекта от действителността. В основата обаче на подобно взаимодействие е единица рефлексия на субекта на езика, презентирана езиково, мисловно. Нито подражанието, нито адресатът му могат да покрият тази технология.“

Иван Богоев: Хахахахахахаааааа, това ме разтресе, както нищо друго през последните месеци !!! Предлагам направо да я гласуваме за премиер и глей тугаз как шъ ни съ упрай държъунусттъ !

Димитър Дачев:  Няма да се ебаваш с битността на моделите в комуникативната ресурсност на аз-а, ей!

Лора Петрова: Виждам тука едни нефилолози, дето се тръшкат. Слаб ви е аргумента за структурния корелат на функционалния концепт на употребата, нефилолози драги.

Светломир Коцев: Получих силна душевна рефлексия в минимализирана форма още в самото начало…

Алдин Алдинов: Цялото й творение може да се синтезира в няколко думи, заимствани от него самото:
„На първо място, звукоподражателната им природа съвсем не им придава каквато и да е словесност“.

Златина Коева: Щом е за неезиковост, останалото сигурно го е обяснила с паралингвистични средства на защитата.

Александър Върбенов: И всичко това за: „(бау-бау, мяу-мяу, грух-грух или туп, бух, пляс, цамбур, тра-та-та-а, фиу-у, у-у и пр.)“

Весела Ангелова:

Изпитвам релативистична перцепция да компонирам това квазиексплицитно произведение на еклектичния идеосинкратизъм, погледнат през призмата на поливалентността. Ониричните депресивни парадигми в изложението дълбоко подчертават функционалната релевантност на метонимичната патриархалност, залегнала дълбоко и извисяваща се като прагматичен връх над синтактичната бездна на персонификацията на разума.

Това, което се опитвам да кажа, е, че изпитвам специфично наклонение към интентивната акцептация в творчеството на госпожа министърката.

С други думи, рева.

 

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…

 
 

Drake е най-популярният изпълнител в Spotify за 2016 г.

| от chronicle.bg, БТА |

Drake е най-стриймваният изпълнител в Spotify за 2016 г., съобщи АP.

Канадският рапър е стриймван 4,7 милиарда пъти. Той може да се похвали с най-популярния албум – „Views“, стриймван 2,45 милиарда пъти, и най-популярната песен – „One Dance“, стриймвана 980 милиона пъти.

В челната петица са Justin Bieber, Rihanna, 21 Pilots и Kanye West.

Най-стриймваните албуми след „Views“ са „Purpose“ на Bieber, ‘Anti“ на Rihanna, „Blurryface“ на 21 Pilots, „Beauty Behind the Madness“ на Weekend.

При песните на второ място след „One Dance“ е „I Took a Pill in Ibiza – Seeb Remix“ на Майк Поснър, следван от „Don’t Let Me Down“ на Chainsmokers, „Work“ на Rihanna и Drake, и „Cheap Thrills“ на Сия.

Зейн от One Direction, който тази година издаде самостоятелен албум, е изпълнителят с най-впечатляващ пробив.

Drake е и най-стриймваният изпълнител в историята на Spotify с общо 8,7 милиарда слушания.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?