Как Facebook оцени научния труд на Министър Мариана (коментарите)

| от |

Тази сутрин публикувахме научен труд на Мариана Георгиева, който се превърна в хит в социалните мрежи.

0000193957-article2

Как беше оценен той във Facebook, част от коментарите:

Бисер Валов: Ей това е да говориш и пишеш на неразбиваем шифър от ново поколение.  Само си е сбъркала професията – трябваше да се занимава с криптиране на информация…

Михаела Витанова:  хахахахаха не мога да го издържа това!! Велика е!

Алена Велчева: Всичко е просто „туп, бух, пляс, цамбур, тра-та-та-а, фиу-у, у-у“ .. само аз ли съм „оооооооооооох“ ? Обсулжен със субектно-педикратен, контраинтрактурен, зашеметително богат на схематична валентност и с придружаващ го емотивен експликат,..болезнено сгърчен фалцет.

Ива Лазарова: „Менталната, да я наречем, авторефлексия се реферира, разбираемо, от модусните структури.“ Да е разбираемо, да е разбираемо ….колко да е разбираемо?!

Ивелина Георгиева : айде, с речник под мишка и четете.

Емил Димитров: Предикацията тук е висш модел, феномен на друго равнище на моделиране на знанието. Освен предикатния модел, и смисълът е феноменален със своята непрекъсната синкретичност.

Виктория Илиева: Неезиковост и синкретизъм…..обикновен кретенизъм.

Ираклис Кокинидис: Изключвайки фактът, че министър Георгиева очевадно е от онези хора, чиито интровертни щения са концентрирани в епохалността на езиковото богатство и имат за хоби четенето и наизуставянето на фонови, лингвистични и графически скупчвания на символи в термини, което издава дълбока вътрешна липса на живот, тя е добър пример за речетативна неспособност за общуване с общата многоликовост на обществото, изключае тримата специалисти от БАН, които имат същите симптоми. Накратко тя е еманация на Достоевкия идиот за огромната процентна група от обществото ни. Тези, за които книгата е просто лесен начин за използване на едно заглавие за обозначаване на семантичната цялост на болния от идиотизъм. Експликацията на написаното от нея е плод на интензивно главоблъскане и боравене с чуждестранни речници с цел българските думи да бъдат заменяни с чуждици от произволно избрани езици някои от тях доволно мъртви като цялата и „творба“.

Максим Делчев: Зверско четиво. Издържах 5 изречения.

Антон Арабаджиев: Click –> Simple Bulgarian

Светослав Гавазов: Някой желаещ да направи превод и легализация?

Мира Криспин: Този „бисер“ на какъв език е ???

Владислава Гарвалова: Чета го пак и пак и не спирам да се чудя ,защо битността на този модел в комуникативната ресурсност на аз-а е основание за изследователски срез от гледна точка на гносиса.    И още по темата: „Предикацията означава процес на съзнанието, основан на рефлексията, при който по пътя на процесуалността най-общо се презентира времева проекция на отношението между два обекта от действителността. В основата обаче на подобно взаимодействие е единица рефлексия на субекта на езика, презентирана езиково, мисловно. Нито подражанието, нито адресатът му могат да покрият тази технология.“

Иван Богоев: Хахахахахахаааааа, това ме разтресе, както нищо друго през последните месеци !!! Предлагам направо да я гласуваме за премиер и глей тугаз как шъ ни съ упрай държъунусттъ !

Димитър Дачев:  Няма да се ебаваш с битността на моделите в комуникативната ресурсност на аз-а, ей!

Лора Петрова: Виждам тука едни нефилолози, дето се тръшкат. Слаб ви е аргумента за структурния корелат на функционалния концепт на употребата, нефилолози драги.

Светломир Коцев: Получих силна душевна рефлексия в минимализирана форма още в самото начало…

Алдин Алдинов: Цялото й творение може да се синтезира в няколко думи, заимствани от него самото:
„На първо място, звукоподражателната им природа съвсем не им придава каквато и да е словесност“.

Златина Коева: Щом е за неезиковост, останалото сигурно го е обяснила с паралингвистични средства на защитата.

Александър Върбенов: И всичко това за: „(бау-бау, мяу-мяу, грух-грух или туп, бух, пляс, цамбур, тра-та-та-а, фиу-у, у-у и пр.)“

Весела Ангелова:

Изпитвам релативистична перцепция да компонирам това квазиексплицитно произведение на еклектичния идеосинкратизъм, погледнат през призмата на поливалентността. Ониричните депресивни парадигми в изложението дълбоко подчертават функционалната релевантност на метонимичната патриархалност, залегнала дълбоко и извисяваща се като прагматичен връх над синтактичната бездна на персонификацията на разума.

Това, което се опитвам да кажа, е, че изпитвам специфично наклонение към интентивната акцептация в творчеството на госпожа министърката.

С други думи, рева.

 

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.