Как да се включим в кръговрата на доброто чрез икономика и финансова грамотност?

| от |

Автор: Мирослава Илиева; www.oib.bg

Колко от вас са доброволствали за някоя кауза или събитие? 

Колко от вас са споделили пътуване? 

Колко от вас са получили нещо, споделено от друг?
Ако вдигнатите ръце са толкова много, колкото си ги представям, това означава, че всеки един от вас се е почувствал като хората, току – що хапнали в ресторанта на Джон Бон Джоуви. Там клиентите могат да „заплатят” за консумираното, като дарят според личната си преценка или чрез доброволна работа в ресторанта. Изненадахте ли се? А зарадвахте ли се? Току – що се запознахте с икономиката на споделянето. Ако сте любопитни какво ще говорим в идеите#3 по темата, има защо! Там на практика ще се запознаем с икономиката на споделянето и с още куп други неща!

Терминът се ражда в 21-ви век и за 14 години вече е не само в „Уикипедия”, но и навсякъде около нас. (За да станете част от него, моля, след края на статията, натиснете бутона за споделяне.J)

Тъй като в основата на всеки добър проект, на всяка красива инсталация или яка джаджа, е идеята, то споделянето на идеи е в основата на най – значимите събития, изпълващи живота ни.

Към колко от вещите си усещате привързаност? Колкото и пролетно – есенни почиствания да правите, винаги оставяте в гардероба онзи любим пуловер, който получихте за Коледа преди 100 години или държите на рафта онази толкова красива книга, която никога няма да бъде прочетена. Споделете ги! Не само виртуално, не само чрез идеи, споделянето работи с максимален успех и с вещите ни.

Четейки нови изследвания, според които хората днес са все по – самотни, се питам „Защо?” и след секунди отговарям: защото не са се докоснали до икономиката на споделянето! Това е новият и общодостъпен начин да станеш част от едно общество, което осъзнава силата на добротворчеството и доброволстването. В него се научава какво можеш да дадеш, какво да получиш и как да го направиш. Това е висшата форма на човечност и минимална зависимост към вещи. Е, единствено се позволява зависимостта към правенето на добро, но досега никъде не съм прочела или чула някой лекар или учен да предупреждава, че последствията са неблагоприятни за хората!

Всяка практика има и своята теория и за да бъдем достатъчно добри по предмета икономика на споделянето в училището на живота е добре да се ограмотим и финансово. Днес е времето, в което нуждата от финансова грамотност расте със стрелката, отброяваща секундите. И тук е моментът за малко цифри: според изследване на Световната банка от 2010г. за финансовата грамотност у нас: 47% от анкетираните българи определят като ниско нивото си на финансова грамотност. И едно уравнение: финансова грамотност = благосъстояние на индивида. С други думи казано, финансово грамотните потребители, чрез своя информиран и рационален избор и чрез осъзнатото упражняване на правата си, създават условия за повишаване на пазарната конкуренция, за развитие на иновациите и за повишаване качеството на услугите. Не ви ли звучи като едно прекрасно място за живеене и споделяне?

Икономиката на споделянето е философия на живота. Една социално – икономическа екосистема, задвижвана чрез споделянето на материални и нематериални блага (в оптимален вариант от финансово грамотни хора). С една дума – мечта! Така се случва и кръговратът на доброто: от мен за теб или от теб за мен, за околната среда, за бъдещите поколения. Най – важното е, че така се избягва разхищението, защото всяко действие е осъзнато и нищо не се губи. Съвсем като при кръговрата на веществата в природата!

И, защото “sharingiscaring”, направете едно състезание с приятелите си, със себе си или просто направете личен списък: „Колко неща споделих с някого на идеите#3 и колко неща бяха споделени с мен.” И след като завършите състезанието, се възнаградете втори път, защото веднъж вече сте го направили, като сте споделили.

*Пожелателен съвет от автора: 
Ако все още не сте пътували на стоп, направете го! Погрижете се идеята за споделено пътуване да достигне до повече хора и разкажете на добрите шофьори за това, което сте научили от #идеите!

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.