Как да преодолеем желанието да се харесваме на всички?

| от |

Били ли сте някога в ситуация, в която взимате дадено решение, а по-късно се оказва, че никой друг не смята, че то е било правилно? И увереността, която сте изпитвали до този момент, бавно, но сигурно се изпарява. Ако отговорът е „да“, то е добре да се запитате дали не сте от типа хора, които изпитват постоянно желание да се харесат на абсолютно всички. „Да имаме желание за одобрение от страна на околните е съвсем нормален акт, който се нарича социална адаптация. И в него няма нищо опасно, поне до момента, в който това желание започва да е в противоречие със собствените ни нужди и вътрешни граници“, разкриват психолозите.

Липсата на реална самооценка

Според специалистите, основният мотив хората да изпитват непреодолимо желание за одобрение от външна страна е неспособността им за реална самооценка, която да отсее кои са предимствата и недостатъците им. „Много от нас могат да се открият единствено в очите на околните, като така формират разбиранията си за правилно и неправилно спрямо това мнение. Това обсесивно желание за положителна реакция от околните често е признак за проблемни преживявания в детството, най-често при взаимоотношенията с родителите. Подобен типаж се формира в случаите, в които детето получава ласки и любов от тях единствено, когато е оправдало очакванията им. Постепенно то се научава, че заслужава щастие и радост единствено, когато удовлетворява очакванията на другите, без да се замисля за своите собствени нужди“, коментират психолозите.

Как да познаем дали сме подобен тип?

Ето и най-честите признаци, че сме хора, които търсят постоянно външното одобрение:
1. Склонни сме често да скрием истината, за да не обидим някой. Ако например, роклята стои отвратително на приятелката ни в магазина е по-вероятно да я определим като фалшивото „много добре изглеждаш“, отколкото като реалното „ужасно ти стои“.
2. Избягваме всякакви ситуации, които предполагат открит конфликт с непознати, защото се страхуваме, че подобно поведение ще бъде строго осъдено.
3. Допитваме се до съвет винаги, когато не сме сигурни как да постъпим в дадена ситуация. За нас е жизненоважно някой да потвърди, че решението ни е правилно.
4. Променяме често позицията си. Ако допреди минута сме вярвали, че нещо е правилно, то под влияние на околните, бързо започваме да се съмняваме в трезвата си преценка.
5. Редовно потъпкваме собствените си интереси – не отиваме на филм, който отдавна искаме да гледаме, като отдаваме предпочитание на желанието на приятел, близък и т.н. За нас е по-важно да угодим на хората около нас, отколкото на нас самите.
6. Почти винаги, когато вършим нещо, го правим с мисълта как то ще бъде прието. Например: ако готвим някакво ястие, се притесняваме дали то ще бъде харесано. Приоритет е да бъдем похвалени от другите, отколкото дали ще ни допадне на нас.
7. Чувстваме се обидени и засегнати, когато в разразен спор близките или приятелите ни не изкажат подкрепа в наша страна.

Голямата опасност

Основният проблем при търсенето на постоянно външно одобрение е, че построяваме живота си изцяло според вижданията и мнението на околните. Не вършим това, което ние харесваме и желаем и в даден момент се оказва, че няма как да постигнем щастие и удовлетвореност от себе си, просто защото не задоволяваме личните си нужди. Това води и до спад на личното самочувствие и недоволство от обкръжението ни, смятайки, че не получаваме нужното уважение.
„Най-лошото за един човек е да разбере, че дълго време е живял не своя собствен живот, а този на околните“, категорични са психолозите в това отношение.

we can do it

Как да преборим зависимостта си от чуждото мнение?

Всички специалисти са убедени в мнението, че хората ни уважават и харесват най-много, когато демонстрираме своята независимост и твърда убеденост в собствените действия. Истината е, че всеки човек поотделно формира принципите и житейските си нагласи под влияние на собствени ключови моменти от живота си, които няма как да са присъщи за друг. Увереният човек е естествен в думите и постъпките си и когато демонстрира, че няма никаква нужда от одобрението на другите, печели далеч по-лесно уважение и безпроблемно привлича интереса на хората към себе си. „Тайната е в разбирането, че ние всички имаме своите предимства и недостатъци и с нищо не сме по-различни от всеки друг. Затова и колкото по-малко зависим от чуждото мнение, колкото по-малко търсим симпатия и съчувствие за постъпките си, толкова по-добре е това за нас самите“.

Не е нужно да се борите с желанието си да угодите на хората, на които държите, но трябва да се научите да игнорирате техните интереси, когато те влизат в противовес и конфликт с вашите потребности, правила и морални граници. Само така ще формирате собствена самооценка, която ще ви направи удовлетворени от живота ви“.

 http://inlife.bg

 
 

Амбър Хърд замени Джони Деп с Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Бившата съпруга на Джони Деп вече е продължила напред след развода им. Поне така изглежда от снимка, публикувана в профила на Амбър Хърд в Инстаграм, на която тя седи до създателя на Tesla Илън Мъск.

 

Cheeky

Публикация, споделена от Amber Heard (@amberheard) на

Двамата бяха забелязани заедно в Австралия, където Хърд снима филма „Аквамен“. Слуховете, че двамата имат връзка, се появиха още около развода й с Джони Деп през 2016 година. Първоначално списание Е! съобщи, че двамата са засечени заедно в Маями.

В неделя и двамата качиха в Инстаграм общата си снимка, на която червилото на Хърд се вижда отбелязано върху бузата на Илън Мъск.

Коментарите в профила на Хърд обаче не са особено положителни. „Най-важното нещо в живота е любовта, не са парите“, пише потребител, възмутен от новата връзка на Хърд. „Златотърсачка“, гласи друг коментар. „Пари, пари, пари“, пише трети. Покрай скоростния им развод с Джони Деп след кратък и интензивен брак, актрисата беше обвинявана, че просто иска да вземе парите му. Хърд обвини Джони Деп в побой, като дори се появи с насинено лице. Бившата му съпруга Ванеса Паради и дъщеря му Лили-Роуз излязоха в защита на актьора, настоявайки, че той не би ударил жена.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.