Как да бъде открит източникът на вируса ебола в природата

| от |

Зад трескавите опити да не се допусне предаването на еболата от човек на човек се крие още един плашещ проблем – никой не знае откъде точно идва вирусът, нито как да бъде спрян, за да няма нови взривове на болестта.

От появата си за пръв път през 1976 г. еболата е имала двайсетина огнища в Африка. Вирусът идва от някъде – може би от прилепите – но експертите са съгласни, че трябва да се определи съвсем точно източникът му в природата.

Това трябваше да остане на заден план, докато експертите успеят да овладеят сегашните огнища, причинили смъртта на над 1100 души в четири страни – най-големия брой жертви на ебола в историята.

Първото и най-важно нещо е да се постави сегашният взрив под контрол. Като се реши този проблем, трябва да се върнем назад и да открием какъв е източникът“, заяви Джонатан Таунър, учен, помогнал да се установи, че прилепът е източникът на другаподобна на еболата болест, наречена Марбургска хеморагична треска. Таунър работи за Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията.

Други казват, че откриването на причинителя на еболата е нещо повече от задоволяване на научно любопитство. „Наистина би било важно да бъде потвърден източникът“, каза доктор Ричард Уензъл, учен от Университета на Вирджиния, който е бил ръководител на Международното дружество по инфекциозни болести.

Някои от най-големите победи в битката срещу заразните болести са били удържани не само чрез ограничаване на разпространението на болестта сред хората, но и чрез намиране и контролиране на източниците им в природата.

Чумата е била спряна, след е било установено, че бацилът й е свързан с бълхите по плъховете. При респираторното заболяване САРС се оказа, че важна роля играят цибетките. При тифа са въшките, а при птичия грип – пазарите за живи птици. В рамките на усилията за овладяване на МЕРС (Близкоизточния респираторен синдром) – вирус, който причинява спорадични взривове в Близкия изток – се изследва ролята на камилите.

Що се отнася до еболата, здравните експерти смятат, че първите случаи при всеки взрив на болестта са се заразили чрез ядене или пипане на инфектирани животни. Те смятат, че вирусът може да идва от някои прилепи, а в определени части на Африка те са смятани за деликатес.

Но прилепите може би не обясняват целия проблем и не разкриват създанието, което го е разпространило сред хората. Световната здравна организация (СЗО) казва, че е възможно известна роля за това да имат шимпанзетата, горилите, маймуните, винторогите антилопи (известни още като горски антилопи) и
бодливото прасе. Дори свинеферми може би разпространяват зараза поради живеещите там белоивичестите широконоси прилепи, казва СЗО.

„Не е ясно кое е животното. Ще са необходими доста изследвания“, заяви д-р Робърт Гейнс, специалист по заразни болести от Университета „Емъри“, който повече от 20 години е работил за Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията. Част от пъзела е въпросът откога вирусът е в Западна Африка. Предишните огнища на заразата са били в източните и централните региони на континента.

Сегашният взрив започна в селските райони на Гвинея, а първият случай, за който бе съобщено, бе на двегодишно дете, починало в префектура Гуекеду през декември, писаха през април изследователи в изданието „Ню Ингланд джърнъл ъф медисин“. Те не изразиха предположения как може да се е заразило детето.

Според някои учени вирусът от години „е дебнел“ в района. Те цитират случая на самотен учен, който се разболял през 1994 г., след като направил аутопсия на диво шимпанзе в Кот д’Ивоар, както и неотдавнашно изследване за възможността предишни случаи на ебола в региона просто да не са били диагностицирани.

Учени в САЩ и Сиера Леоне са се върнали назад и са прегледали отново стотици кръвни проби, които са били изпращани за изследване в лаборатория в източната част на Сиера Леоне от 2006 до края на 2008 г. Пробите първоначално били изследвани само за треската на Ласа, която се среща често в Западна Африка. Но когато учените наскоро отново изследвали тези проби и за други зарази, открили, че близо 9 процента носели вируса на еболата.

Една или повече разновидности на вируса вероятно са съществували от известно време в комбинация с други вируси, но по някаква причина до тази година не са довели до избухване на
епидемия в Западна Африка, каза Стивън Морс, експерт по заразни болести в Колумбийския университет.

Смята се обаче, че вирусът на еболата рядко се прехвърля от животни на хора. Според експерти много е възможно заразяването да се дължи просто на лош късмет – в пещера, свързвана с взрива на Марбургска треска, Таунър открил наличие на вируса само в 3 процента от изследваните от него прилепи. Дори да бъде ясно идентифициран животинският източник и хората да бъдат предупредени, „винаги е вероятно да има някакво единично заразяване – някой, който е „свърнал от главния път“, заяви Морс.

Но при други заболявания мерките за контрол сработиха. През 2003 г., когато цибетките бяха свързани със САРС, просто стана ясно, че болестта може да се предава от животно на човек на пазарите за животни, където ги продават и ги колят за храна. Тогава контролът върху тези тържища в Южен Китай помогна да се ограничи болестта, каза д-р Джефри Коплан, преподавател в Университета „Емъри“ и бивш ръководител на Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията.

„Ако може да се елиминира пазарът, или като се осигури друг източник на протеини“, или като се забрани продажбата на това месо, „тогава може да има ефект“, каза Коплан. Това е трудно постижимо, освен ако не е възможно да се осигури друга храна, посочи Таунър.“Може да се окаже доста трудно“ да убедите хората, които се опитват да хранят семействата си, да стоят далеч от нещо, което може да е опасно, отбеляза той.
БТА

 

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Drake е най-популярният изпълнител в Spotify за 2016 г.

| от chronicle.bg, БТА |

Drake е най-стриймваният изпълнител в Spotify за 2016 г., съобщи АP.

Канадският рапър е стриймван 4,7 милиарда пъти. Той може да се похвали с най-популярния албум – „Views“, стриймван 2,45 милиарда пъти, и най-популярната песен – „One Dance“, стриймвана 980 милиона пъти.

В челната петица са Justin Bieber, Rihanna, 21 Pilots и Kanye West.

Най-стриймваните албуми след „Views“ са „Purpose“ на Bieber, ‘Anti“ на Rihanna, „Blurryface“ на 21 Pilots, „Beauty Behind the Madness“ на Weekend.

При песните на второ място след „One Dance“ е „I Took a Pill in Ibiza – Seeb Remix“ на Майк Поснър, следван от „Don’t Let Me Down“ на Chainsmokers, „Work“ на Rihanna и Drake, и „Cheap Thrills“ на Сия.

Зейн от One Direction, който тази година издаде самостоятелен албум, е изпълнителят с най-впечатляващ пробив.

Drake е и най-стриймваният изпълнител в историята на Spotify с общо 8,7 милиарда слушания.