Къде отлитат парите от морските летища?

| от | | |

Автор: Стефан Савов, в. Банкеръ, брой 16 (1085) – 17.04.2014

При амбициите на сегашното правителство за реиндустриализация човек ще рече, че държавата умее да управлява активите си така, че да печели от тях. В действителност обаче е точно обратното. Примери колкото искаш и един от последните е „Летище София“. За неговата приватизация се говори отдавна, харчат се пари за анализи, пишат се концесионни стратегии, но нищо не се получава. Междувременно, оставайки в лоното на държавата, най-големият аеропорт у нас буквално падна във въздушна яма и вече сериозно изостава не само от конкуренцията в региона, но и от тази в страната.

em-den-flughafen-von-varna-betreibt-fraport-gemei_full

Само преди осем години летищата в Бургас и Варна, дори и взети заедно, не можеха да стъпят на малкия пръст на столичното, що се отнася до брой пътници, приходи и печалба. Само че след взимането им на концесия от консорицума „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ ситуацията вече е коренно различна. Това показва и докладът на Сметната палата.

Наистина, обявената през 2006-а като най-голямата сделка за публично-частно партньорство проходи много трудно.

„Смятаме да вложим 23 млн. евро в незабавни подобрения още през първата година от договора, до 2009-а инвестицията ще достигне 95 млн. евро, а за всичките 35 години – 403 млн. евро“, заяви при подписването на концесионния договор тогавашният главен изпълнителен директор на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ Андреас Хелфер. Обещанията бяха, че през следващите три години – до 2009-а, ще бъдат изградени нови терминали, които общо ще струват около 100 млн. евро. По-сериозната инвестиция бе предвидена за Бургас, където сградата за посрещане и изпращане на пътниците трябваше да обслужва 3.5 млн. души на година, или двойно повече от капацитета й дотогава.

Вместо новите строежи същите намерения бяха повторени от компанията и в началото на март 2009-а. Разлика имаше единствено в сумата за изграждането на новите пътнически терминали – от 100 млн. евро тя се сви до 72 млн. евро. Поставени бяха и нови срокове, според които строителството им щеше да приключи през 2011-а. Те също не бяха спазени и едва в края на миналата година Варна и Бургас получиха бленуваните терминали.

В крайна сметка от документацията, с която разполагаме, става ясно, че „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ е била санкционирана от контролиращия орган в транспортното министерство с неустойки от 5 637 746 лева. Концесионерът се е опитал да се измъкне, като е предложил да не плаща за забавянето, а да инвестира допълнително 16.8 млн. евро. От транспортното министерство са се съгласили, че новото вложение съответства на размера на неизпълнението до 2010-а, но не са приели да освободят концесионера от плащане на дължимите неустойки.

Така въпросната сума и до ден днешен не е платена.

По-точно, нито един от ресорните министри – Петър Мутафчиев (тройната коалиция), Александър Цветков и Ивайло Московски (ГЕРБ), както и сегашният Данаил Папазов, не е усвоил сумата от разкритата банкова гаранция за изпълнение на концесионния договор.

Реално погледнато, дори и преди изграждането на новите терминали частниците от „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ нямаше от какво да се оплакват. Очевидно те добре си бяха направили сметката, след като придобиха двете летища на морето непосредствено в разгара на туристическия бум в България. И дори и кризата, която дойде по нашите географски ширини през 2009-а, не можа да навреди на бизнеса им. Броят на пътниците на „Летище Бургас“ скочи от 1.8 млн. през 2007-а до 2.5 млн. за 2013 г., а обслужените самолети се увеличиха с 18 на сто. Във Варна наистина имаше известен спад, но през 2012-а бе регистриран положителен ръст от 3.35%, който се запази и през миналата година, като пасажерите достигнаха 1.3 милиона.

„За пръв път от шест години има видима тенденция за увеличаване на пътническия трафик по Северното Черноморие на България“, отбелязват в доклада си и от Сметната палата.

С пътниците дойдоха и големите приходи

Докато летищата бяха държавни, постъпленията им за 12 месеца възлизаха общо на около 50-60 млн. лева. „2007-а е първата пълна календарна година за срока на концесията, през която концесионерът отчита общо приходи в размер на 80 829 533 лева. За периода 2008-2009-а се очертава тенденция на намаляване на всички видове приходи, като спадът е с 1 млн. лв. спрямо 2007-а, а за 2009-а намалението е с над 10 млн. лв. спрямо 2008-а. Това може да се обясни с икономическата криза в световен мащаб, даваща негативно отражение на дейността на световната авиация и на резултатите от българския морски туризъм. През следващата 2010 г. започва тенденция на плавно възстановяване на приходите, като за 2011-а и 2012-а размерът им надхвърля този от 2007-а“, посочват от Сметната палата.

Или ако теглим чертата, за времето от 2007 до 2012-а постъпленията на „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ възлизат на почти половин милиард лева. За това как си върши работата концесионерът най-ясен показател са т.нар. неавиационни приходи. Те възлизат на 70.7 млн. лв., като почти на 100% се формират от отдаването под наем на търговски обекти и рекламни площи. Само за 2012-а парите от тази дейност са 15.5 млн. лв. (данни за 2013 г. все още липсват), докато „Летище София“ е регистрирало от нея едва 4.6 млн. лева.

С добрите приходи, естествено, идват и печалбите. През първите четири години от концесията (2007-2010) те са съизмерими с периода преди двете летища да преминат в частни ръце и варират около 16 млн. лева. Но през 2011-а достигат 22.168 млн. лв., а през 2012-а – 24.29 млн. лева. Ще е интересно да се види какво са спечелили и за 2013-а, за която експертите твърдят, че е била най-силната туристическа година досега.

На фона на тези резултати съвсем логично възниква и въпросът какво е спечелила България от концесията? Съгласно подписания през 2006-а контракт „Фрапорт“ плати на държавата 3 млн. евро еднократно концесионно възнаграждение. Оттам насетне компанията внася в хазната всяка година 19.2 на сто от всичките си приходи, свързани с двата морски аеропорта. Така до края на последната отчетна година – 2012-а, в хазната са влезли общо 92 250 502 лева. Най-малката платена такса е от 2009-а – 13 297 875 лв., а най-високата е от 2012-а – 17 212 520 лева.

Малко или много е това, всеки сам може да прецени, но е важно да се отбележи, че държавата изначално е пропуснала възможността да защити по-добре интереса си. В договора например е заложена клауза, според която при настъпване на неблагоприятни икономически или други събития като база за формиране на концесионното възнаграждение се приемат приходите на летищата през 2003-а (57 млн. лв.), коригирани с годишен индекс на инфлация. Само че алгоритъмът не отразява натрупаната инфлация за периода от 2002-ра до момента на изчисляването, а взима само данните за съответната година. И ако има дефлация, както сега, то „Фрапорт“ може да плати дори по-малко.

При анализа на предоставените от концесионера справки одиторите на Сметната палата са установили също така, че информацията в тях никак не е детайлна. Приходите, получени от различните видове летищни такси, от наземното обслужване, както и от видовете неавиационни дейности, не са конкретно упоменати. Не са били контролирани и точността на данните в справките и тяхното съответствие с информацията от счетоводната система на концесионера или други източници. Тоест държавата сляпо се е доверявала на „Фрапорт“ за предоставените числа и е проверявала единствено дали процентът на концесионното възнаграждение е изчислен правилно.

На практика схемата на плащане е следната: при настъпването на падежните дати „Фрапорт“ уведомява писмено Министерството на транспорта за размера на реализираните от него приходи за съответната година и изчисленото концесионно възнаграждение. Предоставената от концесионера информация обаче е под формата на споменатите справки и лесно може да бъде манипулирана. Вярно, че одиторите не са открили конкретни нарушения, но пък безотговорното отношение на държавните органи е налице.

За финал може да кажем, че големите инвестиции за концесионера (виж. отделния текст) вече са направени. Оттук нататък през следващите 27 години за него остава да поддържа вече изграденото и да прибира печалбата от дейността си. При новите терминали и все по-смелите прогнози за края на кризата тя само ще расте.

Администрацията издиша

От Сметната палата констатират, че недостигът на административен капацитет в дирекция „Концесии“ на Министерството на транспорта затруднява работата и оказва влияние върху ефективността на контрола по изпълнението на сключените концесионни договори. „Анализът на данните показва, че при нараснал обем на работа с над 40 на сто административният персонал е намалял с 14 на сто, от което може да се направи изводът за значително повишаване на интензитета на работа и наличие на определени рискове за изпълнението на възложените отговорности“, отбелязват одиторите.

Липсата на регламент за създаването и поддържането на електронната база данни за всеки обект на концесия, както и на подробен опис на документите, затруднява проследяването на концесионната дейност и контрола, изтъкват от Сметната палата.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Изследване: Kои професии са най-склонни да изневеряват?

| от chronicle.bg, по БТА |

Много хора свързват професията на медицинската сестра с дълги работни часове и грижа за пациентите. В мъжките представи униформената дама е обект на сексуални фантазии. Резултатите от ново проучване, направено във Великобритания, показват, че жените с тази професия са сред най-големите кръшкачки сред трудещите се дами, пише в. „Дейли експрес“.

Допитването, обхванало над 5000 потребителки на сайта за извънбрачни запознанства Victoria Milan показва, че жените, упражняващи определени професии, са по-склонни да изневеряват. Най-често рога на съпрузите или приятелите си слагат дамите, заети във финансовата сфера – банкерки, брокерки, анализаторки. На второ място са дамите, изявяващи се в сферата на авиацията – жени пилоти и стюардеси. На трето място са медицинските сестри и останалите професионалистки, работещи в здравеопазването.

В Топ 10 на кръшкачките намират място също служителките в сферите на бизнеса (изпълнителни директорки, мениджърки, секретарки), спорта (атлетки, инструкторки, служебни лица), изкуствата (музикантки, модели, актриси, фотографки), нощния живот (жени диджеи, танцьорки, сервитьорки), правото (адвокатки, секретарки, прокурорки, съдийки), комуникациите (журналистки, пиарки) и в други сектори.

Анкетата показва също, че две трети от неверните дами се възползват от възможностите, които им се предоставят на работното място, за да слагат рога на партньорите си.