Къде още има джихадисти по света?

| от |

Радикалните ислямистки групировки като „Ислямска държава“ или „Боко Харам“ се бият в Либия, отвличат хора в Нигерия, обезглавяват чужденци в Ирак и Сирия. Кратък обзор на терористичните ислямистки организации по света, предава Дойче веле.

„Ал Каида“

„Ал Каида“ е смятана за организацията-майка на световния терор. Името ѝ означава „база“ или „фундамент“. Тя е организаторът на атентатите от 11 септември 2001 година. Целта ѝ е създаванато на ислямистка държава, която обхваща всички ислямски държави и територии. След убийството на Осама бин Ладен лидер на терористичната мрежа стана египтянинът Айман аз Зауахири.

Днес „Ал Каида“ представлява разпокъсана терористична мрежа от отделни клетки, които действат автономно в различни страни. Например „Ал Каида в ислямския Магреб“, активна предимно в Алжир и Северно Мали, или „Ал Кайда в Йемен“, превърнат от джихадистите в свой бастион. В Ирак организацията „Ислямска държава“ се отцепи от „Ал Каида“. Според арабски вестници, съществува връзка между поддръжници на свалените режими в Либия, Ирак и Йемен и отделни подгрупи на „Ал Каида“. Бившите поддръжници на старите режими се опитват с помощта на терористичната мрежа да свалят новите правителства и да се върнат на власт.

„Ислямска държава“

Сунитската терористична организация „Ислямска държава“ за кратко време привлече много поддръжници и завладя обширни територии в Ирак и Сирия. Името на организацията издава идеологическата ѝ цел. Преди тя се наричаше „Ислямска държава в Ирак и Леванта“. Впоследствие това регионално ограничение отпадна от името, а властовите ѝ амбиции вече не познават граници.

„Ислямска държава“ е много по-радикална организация от „Ал Каида“. Твърди се, че някои държави в Персийския залив финансират терористите. Експертите изчисляват броя на бойците на „Ислямска държава“ на около 10 000 души. Терористичната мрежа получава подкрепления от потисканото сунитско малцинство в Ирак. Към това се прибавят и голям брой чуждестранни джихадисти и бойци, приели исляма.

„Фронт Ан Нусра“

Организацията е подразделение на „Ал Каида“. Името ѝ означава „Фронт за подкрепа на сирийския народ“. Основана е през втората половина на 2011 година и е смятана за една от най-значимите бунтовнически групировки в Сирия. Целта на организацията е създаване на ислямска държава в Сирия и Леванта, тоест във всички държави от източното Средиземноморие.

„Фронт Ан Нусра“ наброява между 5 000 и 7 000 бойци и е активна предимно в северната част на Сирия. В идеологическо отношение организацията почти не се различава от „Ислямска държава“. Единствената разлика е в това, че фронтът ограничава своите властови апетити до Сирия и части от Ирак. През август „Фронт Ан Нусра отвлече 40 „сини каски“ на ООН в сирийската част на Голанските възвишения.

„Ал Каида в ислямския Магреб“ (АКИМ)

Ораганизацията е създадена през 1998 година под името „Салафистка група за проповед и борба“. Тя възниква по времето на алжирската гражданска война от началото на 90-те години. През 2007 година организацията се преименува в „Ал Каида в ислямския Магреб“ и се идентифицира като северноафриканския клон на „Ал Каида“.

Терористичната организация е известна с много отвличания на западни туристи в Алжир. Едновременно с това тя извършва и редица атентати в Алжир и Тунис. През януари 2013 година клон на терористичната групировка щурмува петролно поле в Югоизточен Алжир и взе много заложници. В операция на алжирската армия за освобождаване на заложниците загинаха 40 души. АКИМ поддържа тесни връзки с терористични организации в Либия и Мали.

„Боко Харам“

Името на тази терористична организация означава нещо от рода на „западното образование е грях“. Тя оперира предимно в мюсюлманската част на Северна Нигерия и иска да въведе шериата в цялата страна. „Боко Харам“ е известна с масовите си отвличания. Терористите от групировката лесно вербуват младежи в бедна Нигерия, а нигерийските сили за сигурност са безсилни пред тежко въоръжените терористи. Само през първите четири месеца на 2014 година бойци от „Боко Харам“ са избили 2 000 души. През април 2014 групировката нападна и отвлече 300 ученички-християнки. И до днес те са в ръцете на похитителите.

„Ансар аш Шария“

„Поддръжници на ислямското право“ – така се наричат терористичните организации в Либия и Тунис, обединени под името „Ансар аш Шария“. Има и няколко групи, които са активни в някои държави в Близкия изток и Северна Африка. Целта на групировката е въвеждане на шериата (ислямския закон). „Ансар аш Шария“ е отговорна за атентата срещу консулството на САЩ в Бенгази на 11 септември 2012 година. При нападението загинаха много хора, в това число и американският посланик. Експерти твърдят, че организацията поддържа връзки с „Ал Каида“. Терористите от „Ансар аш Шария“ отричат това.

„Ансар Дине“

„Ансар Дине“, или „Поддръжници на религията“, е терористична организация в Мали с определени контакти с „Ал Каида“. Групировката е създадена по време на въстанието на племето Туарег през 90-те години и се бори за неговата независимост, макр да представлява само малка част от туарегите. Освен това тя иска да въведе шериата в завладените от нея територии. През лятото на 2012 година „Ансар Дине“ разруши мавзолея на Сиди Махмуд Бен Амар в Тимбукту, който е в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. В началото на 2012 година терористичната групировка атакува няколко държавни учреждения в Мали и само масивната военна намеса на френските въоръжени сили спря нападението на терористите.

Милициите „Аш Шабаб“

„Харакат аш Шабаб ал Муджахедин“, или „Муджахидинско младежко движение“, по-известно като „Аш Шабаб“, е терористична организация, която се бори за създаването на фундаменталистка ислямска държава в Сомалия. Ислямистките милиции се формират между 2004 и 2006 година. По това време Сомалия е в гражданска война, която продължава вече 15 години. Терористичната групировка извършва нападения и в цяла Източна Африка. През септември 2013 година групировката атакува голям търговски център в Найроби и уби над 60 души.

Днес милициите „Аш Шабаб“ контролират обширни територии в Средна и Южна Сомалия. Някои от лидерите на организацията твърдят, че си сътрудничат тясно с „Ал Каида“. Освен това терористичната групировка поддържа връзки и с „Боко Харам“.

 
 

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер