Късогледството на швейцарците

| от |

На референдума в неделя (09.02.) швейцарците решиха, че искат по-малко имигранти в страната си. Това решение би могло да им нанесе неочаквано големи щети, коментират експерти за Дойче веле.

sui

Швейцария остана незасегната от световната икономическа и финансова криза. Конюнктурата ѝ процъфтява – и то най-вече благодарение на интензивната външна търговия и на множеството висококвалифицирани специалисти от чужбина. Сега обаче решението, взето от населението на алпийската република, буквално погребва тези две опори на икономическото благосъстояние, смята Ралф Боп, директор на Германо-швейцарската търговска камара. „Голямата несигурност, която съществува в момента, засяга както работодателите, така и работниците. Те не знаят какво ще означава за тях взетото решение. Нещата трябва да бъдат уредени бързо, тъй като от гледна точка на инвестициите несигурността представлява истинска отрова за фирмите“, казва той.

Трудната задача на правителството

Призивът е отправен на първо място към швейцарското правителство, тъй като взетото от народа решение трябва да бъде приложено в рамките на следващите три години. Политоложката Щефани Валтер, професор по международни отношенения в университета в Цюрих, смята, че правителството е изправено пред доста сложна задача. „От една страна народът изпрати ясен сигнал с решението си, а и швейцарската Народна партия, предложила референдума, ще следи за неговото изпълнение. От друга страна обаче свободното движение на работна ръка е заложено в двустранните договори с Европейския съюз“, обяснява тя.

Към всичко това се добавя и т.нар. клауза „гилотина“, съгласно която всичките седем двустранни договора между ЕС и Швейцария губят своята валидност, ако дори и само един от тях бъде денонсиран. Според Ралф Боп в такъв случай последствията за швейцарската икономика биха били катастрофални. Той изтъква, че има и редица други области, в които съществуващите в момента облекчения биха отпаднали – като взаимното признаване на сертификати, търговията със селскостопански продукти или рамковото споразумение за научно-техническо сътрудничество.

Общият брой на споразуменията между ЕС и Швейцария в различни сфери на политиката и икономиката е 120. От особено значение е групата на „Двустранните споразумения II“, които се отнасят до правото за предоставяне на убежище и присъединяването към Шенгенското пространство. Сега и тяхната валидност би се оказала под заплаха.

Възможните решения

Щефани Валтер е убедена, че имиджът на Швейцария като отворена към света страна с глобално ориентирана икономика ще пострада сериозно. „Това ще е особено очевидно, когато става въпрос за инвестиции. Фирмите вече много по-сериозно ще обмислят решението си дали да изберат Швейцария или по-скоро някоя друга държава от ЕС“, казва политоложката.

Според нея пред правителството в Берн сега има два възможни изхода. „Единият е да бъдат определени толкова високи контингенти, които така или иначе да не могат да бъдат попълнени. Това обаче няма да съответства на намеренията на организаторите на референдума и ще е трудно приложимо във вътрешнополитически план. Вторият обсъждан вариант е определянето на високи контингенти за гражданите на държавите от ЕС за сметка на квотите за трети страни, което определено ще бъде болезнено за вторите“.

 

 

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.

 
 

Как изглеждат днес звездите, по които си падахме едно време

| от chronicle.bg |

Обичахте ги, желаехте ги, искахте да сте като тях, дори изрязвахте снимките им от списания! Носталгията е едно от най-силните и сладки човешки чувства.

Родените през 2000 догодина стават пълнолетни. Някои от тях може би са чували за тези звезди от нашето поколение. Но най-вероятно ги свързват с нафталин и изобретяването на печатната машина.

Днес някои от тези звезди греят още по-ярко. Други греят само в спомените ни. В галерията ни днес сме събрали някои от най-иконичните лица, по които лелеехме като малки.

 
 

Ако изневери веднъж, ще изневери и втори път

| от chronicle.bg |

Ако партньорът ви е изневерил веднъж, най-вероятно няма да е за последно.

Това сочи ново проучване, проведено от Лондонски университетски колеж.

То сочи, че неверните половинки са склонни да правят едно и също повече от веднъж и да лъжат партньора си. Проучването открива, че с всяка лъжа, която човек казва, той се чувства по-малко зле да повтаря прегрешението си впоследствие.

Причината за това се корени в сегмент от мозъка, наречен амигдала, който ни кара да се чувстваме зле, когато лъжем. Всеки път, когато лъжете, реакцията на амигдала отслабва, съответно – чувствате се по-малко виновни.

Изследването не цели да тества изневярата, а способността на хората да лъжат.

На участниците са показвани буркани с монети и от тях се иска да покажат на друг човек, който получава размазано изображение на буркана, да познае колко монети има в него.

Когато разберат, че ще получат пари, ако партньорът им предположи по-висока цифра, те стават по-склонни да излъжат.

Въпреки че изследването не е фокусирано върху изневярата в частност, авторите му предполагат, че механизмът е сходен.

Идеята е, че когато изневерите за първи път, се чувствате зле. Следващия път се чувствате по-малко зле и т.н.

Това означава, че колкото повече лъжем, толкова по-склонни сме да лъжем.