Късата памет на американците

| от |

Гражданската война в САЩ, Втората световна, Виетнам – това са големите войни в съзнанието на американците. Първата някакси се забравя, а в нея са загинали повече американски войници, отколкото във Виетнам, пише Дойче веле.

laba.ws_USA_Independence_Day

Много млади американци смятат, че Франц Фердинанд е супер – имат предвид музиката на едноименната поп група. Малцина обаче знаят, че ерцхерцог Франц Фердинанд е онзи австрийски престолонаследник, с чието убийство в Сараево започва Първата световна война. Младите не знаят и, че американците са дали огромни жертви в Първата световна война – 117 000 войници. „В рамките на няколко месеца в тази война са загинали повече американски войници, отколкото по време на десетгодишната война във Виетнам“, написа наскоро вашингтонският журналист Майкъл Мозтиг и заключи: „Ние знаем коя е забравената война между Гражданската и Втората световна, която се изплъзва от нашата историческа памет“.

Германската подводница в Мичиган

Почти забравена е и една военна реликва, която лежи на дъното на езерото Мичиган. След войната американците правят тур за овации със завладяна от тях германска подводница и тържествено я потопяват във водите на Мичиганското езеро. „Подводницата е добре консервирана в студената вода, само чака някой да я извади“, казва директорът на военния музей в Чикаго Кенет Кларк.

Саймън Лиянг от Чикаго е сред тези, които са чували за подводницата. Той следва история и иска да напише есе за Първата световна война. Но с голямо разочарование открива, че не може да намери достатъчно достоверни сведения в САЩ. „Ние, младите, трудно можем да разберем тази война. Училищата правят каквото могат, но в образователната ни система има големи пропуски“, казва той.

Обратите в политиката

Историкът Дейвид Кенеди отбелязва, че провежданият от Съединените щати курс е претърпял неколкократни промени. На първоначалния неутралитет е сложен край, след като през 1915 година германски подводници торпилират британския лайнер „Лузитания“ със 128 американци на борда и потапят няколко американски търговски кораба. И на 6 април 1917 година президентът Удроу Уилсън обявява с декларация война на Германия. Влизането на САЩ във войната катапултира страната на световната политическа сцена.

След победата над Централните сили, САЩ обаче бързо попадат отново в изолация. Дейвид Кенеди вижда причините за това в растящото разочарование на президента Уилсън от непримиримото отношение на европейските съюзници спрямо Германия. Както и в провалената инициатива на Уилсън за създаването на „Лигата на нациите“ – един вид предшественик на ООН. Американският конгрес не одобрява инициативата на президента. „Ние просто не бяхме готови да играем по-голяма роля в света“, казва Кенеди.

Хотдог вместо вурст

Максимален консерватизъм проявяват и обикновените американци. Дейвид Кенеди посочва, че след влизането във войната американците третират много свои съграждани от германски произход абсолютно несправедливо. А те не са имали избор, що се отнася до присъединяването им към армията. „Този, който не се сражаваше на страната на Америка, нямаше право да се нарича гражданин“, разказва Георг Глоцбах, чийто чичо е бил доброволец.

Американските власти смазват всички протести и съпротива срещу военната повинност. Комитетът за обществена безопасност изпраща агенти, които шпионират в църквите и заведенията. От уличните табели и от менютата в ресторантите са премахнати всички немски думи . Прочутият франкфуртски вурст принудително са превръща в хотдог. „Дядо ми имаше малък магазин за дрехи. След като започна войната, търговията замря напълно – американците отказваха да пазаруват от човек с германски произход“, казва Глоцбах.

Под британско и френско командване

Директорът на националния военен музей в Канзас сити Робърт Дъдли твърди, че американската армия не е била подготвена за активно участие в операции в Европа. Бившият полковник и ветеран от Виетнам разказва, че през 1917 година американските военни подразделения първоначално са били стационирани в „по-спокойни“ сектори. „До март 1918 година американските войски не влизат в истински боеве. Едва след поредната серия германски атаки, разпоредени от главнокомандващия германската армия Ерих Лудендорф, американските войници започват да се бият заедно с французите и британците, първоначално под тяхно командване“, казва той.

Влизането на Америка във войната допринася в решаваща степен за победата, смята Дъдли. Но акцентът в честванията на събитията сто години по-късно години трябва да бъде друг: „Всички войници са се сражавали в защита на родината си. И възпоменателните тържества не бива да славят победата, а да отдадат почит на героите, борили се за своите страни“, казва той.

 

 

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.

 
 

Кадри от новия сезон на Game of Thrones

| от chronicle.bg |

В България зимата не иска да си тръгне, а на екрана на HBO тя започна с финала на шести сезон на Game of Thrones. Епизодите ще се завърнат със сняг и бели бродници през лятото, а дотогава можем само да спекулираме какво ще се случи в тях, защото Джордж Р. Р. Мартин все още не е завършил своята книга „Ветровете на зимата“, а благодарение на това феновете разчитат малкия екран да ги насочи към финала на историята.

Седми сезон ще бъде предпоследен за хитовата поредица. Идеи кои ще бъдат водещите действащи лица в него можем да получим от кадрите, които HBO разпространи.

Какво мислите, че ще се случи в новия сезон на Game of Thrones?

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!