Кърменето – не просто храна!

| от | |
kalinka mihailova

Калинка Михайлова

Калинка Михайлова през последните 10 години работи в банка, където се занимава с обучение на служители. Води многобройни семинари за продуктови обучения и т.нар. soft skills знания, а също така провежда онлайн обучения. Самата тя става отново ученичка, когато излиза по майчинство. Присъства на множество лекции и курсове за настоящи и бъдещи родители, прочита солидно количество литература за отглеждането и възпитанието на деца. Обогатява придобитите знания ежедневно в отлеждането на своето малко дете, а практиката е най-добрия учител. В поредица от статии споделя своя опит в полза на младите майки.

Още от Калинка Михайлова 


 

Когато бях бременна, ходех на училище за родители, посещавах лекции, провеждани от различни организации, четях книги, статии в интернет, форуми….Навсякъде се обясняваше колко важна е кърмата за бебето, със своите незаменими състав и свойства, за антителата, които съдържа и всичко, което я прави съвършената храна. По-късно като млада майка (не че съм много млада, но съм майка за първи път), разбрах, че кърмата е не просто храна, кърменето е толкова много други неща, които изобщо не подозирах, докато не го изживях. И всеки път, когато се удивлявах (и продължавам да се удивлявам) на вълшебството на кърменето, ми става много мъчно за бебетата, които не са кърмени и за техните майки. А може би, ако знаеха това, повече майчета щяха да кърмят, вместо да хранят децата си от пластмасово шише с „пластмасова храна”.

Първото ми удивление от чудото на кърменето беше, когато започнаха коликите на бебенцето ми. Това мъничко създание, едва на две седмици, толкова невинно и мило, се гърчеше от непоносими болки и нищо не помагаше. Пробвах със затопляне на коремчето, пробвах поза „тигър на клон”, куп лекарства, чайове, масажи… нищо не помага. А тази болка така раздира майчиното сърце – когато бебето го боли, майката я боли тройно. Единственото, което се оказа, че помага при жестоките кризи, е отпиването от майчиното мляко от топлата майчина гръд в нежна сгряваща прегръдка, независимо, че бебето е яло допреди малко. За разлика от храненето с адаптирано мляко, при кърменето няма проблем бебето да суче по-често, няма никаква опасност да преяде.

Същото е и при буденето нощем. Бебето се буди с плач и само прегръдка не го успокоява. Без излишни движения, емоции и напрежение, в полусънно състояние, както на мама, така и на бебо, подаването на гърдата връща и двамата отново в страната на сънищата. Само препатила майка, знае колко много е ценен сънят в тези нощи.

След коликите почват болките от растящите зъби, а после и чувства като страх, разочарования, обида – всичко това придружено със сърцераздирателен рев, който като с магическа пръчка се изпарява само с една „вълшебна гърда”.

На бебето му се спи, но не заспива, а плаче!? Не бутайте количката напред – назад до припадък, не друскайте отрочето до завиване на свят, подайте „вълшебната гърда” и хоп – бебето спи блажено.

Бебето Ви вече лази или пък дори пристъпва, няма как да му се размине и да не се удари, и отново рев – и отново успокояващо сукане.

Навън сте и изненадващо бебето Ви огладнява, започва да плаче, не може да чака нито миг да се приберете и да му приготвите шишето. Няма проблем, изобщо не е трудно да се кърми дискретно навън. Трябва Ви само нещо, на което да седнете. Кърмила съм моето малко момченце и в ресторант и на задната седалка на колата и на пейка в парка и на пейка пред блока… Дрехите за кърмачки позволяват бързо и удобно да покажете само зърното, а главата на бебето и дрехата покрива останалото. Отстрани изглежда все едно сте си гушнали бебенцето и то спинка, не се развява нищо неприлично.

Кърмата е винаги на разположение, в точното количество, при точната температура, не изисква стерилизация и друго приготовление… природата го е измислила перфектно!

Като стана на годинка, моето дете вече ядеше всякаква „човешка храна”, но продължаваше и да суче когато и колкото желае. Кърменето ме е спасявало стотици пъти – когато плаче безутешно за нещо, когато откаже „твърдата храна” по някакви негови си причини, когато сме на път и нямаме условия за приготвяне на друга храна, когато е болно…

Отидохме на море с детето, точно преди да стане на годинка. Там се разболя за първи път, някакъв чревен вирус бързо го обезводни. Детето отказа всякаква твърда храна, лекарства, а също и вода, приемаше единствено кърма. Ако не го кърмех, трябваше спешно да го приемат в болница и включат на системи (а наоколо дори нямаше болница). Благодарение на кърменето, детето се хидратира и си набави нужните хранителни вещества своевременно и повръщането и диарията дори не му повлияха негативно на настроението, не спря да се смее и играе.

Трудно ми е да опиша какво е усещането да сте плътно кожа до кожа с детенцето си и то да суче. Това предизвиква позитивно усещане не само у бебето, то предизвиква коктейл от хормони на щастието и у майката, майката изпада в нирвана и много често заспива, заедно с детето си.

Кърмещата майка не изпада в следродилна депресия, тя редовно получава дозата си щастие!

Физическата болка, която може да изпитва майката след раждането, независимо дали е свързана с операция, разкъсвания, хемероиди, болки в гърба или друго… тази болка се притъпява при всяко кърмене. Кърменето е лековито!

Всеки ден се убеждавам в чудните свойства на кърменето и се благодаря, че се информирах достатъчно предварително какво е нужно за успешно кърмене. То е свързано с голяма доза доверяване на природата, но също и с необходими знания за това как се случва отделянето на кърма. Защото признавам, в началото изглежда сякаш бебето гладува и всяка неинформирана и загрижена майка може лесно да посегне към достиженията на химията. Имам много приятелки, които са искали да кърмят, но не са, защото са нямали кърма.

Мили момичета, ако искате да кърмите, не вярвайте, че нямате кърма, кърмата в началото е „невидима”, но я има. Потърсете консултант по кърмене, за да Ви помогне да я „видите”. Бебетата Ви ще са Ви благодарни! И Вие също!

 

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.