К.О.Д. за успех – от образованието започва всичко

| от | |

К.О.Д. = Кариера, Образование, Достъп. Новосъздаден от студенти проект, целящ да помогне на бъдещи студенти в сферата на кариерното ориентиране.

1903487_10202849651063699_988125228_n

Когато говорим за кариерно ориентиране, можем да се гмурнем доста надълбоко в дебрите на закостенялата българска образователна система. С какво разполагаме?

Всеки от нас е бил ученик, но не всеки е имал щастието да открие призванието си още в гимназията и уверено да следва стъпките на своята мечта след завършване. Безбройни са примерите за объркани дванадесетокласници, които, въпреки усмивка и отлична диплома за средно образование в ръка, все още не знаят на къде да поемат. Редовните анкети за кариерно ориентиране в час на класния все пак са стъпка, но не достатъчно голяма, за да ориентира определен ученик към определена сфера на развитие в живота.

„К.О.Д. за успех“  е млад проект, стартиран през есента на 2013 година от група млади ентусиасти. Те се озовават заедно в екипа по образование на форума „Идеите-това сме ние 2“ на младежката организация „Обединени Идеи за България“, където всички присъстват с една цел – да помогнат за развитието на образователната сфера в страната ни. В екипа има както студенти в български университети, така следващи в чужбина.

Всички са наясно – има доста проблеми в системата, която подготвя младото поколение на държавата за кариерният им живот. В крайна сметка те се обединяват около идеята, че подрастващите трябва да имат свои по-близки ролеви модели, от които да бъдат по-информирани за отделни работни сфери на живота. Проектът има за цел да изгради връзка между гимназисти и представители на различни фирми и индустрии, за да могат учениците да придобият по-добра представа за същността на различни професии и евентуално да се ориентират коя е подходяща за тях.

Действие 1-во

Форумът на ОИБ продължава 3 дена. За това време „КОД-иращите успеха“ съставиха своя oсновен план за действие, който започнаха да реализират веднага. Първо изработиха анкета, имаща за цел да проучи дали би имало интерес към подобен вид мероприятие  и от кои сфери на развитие биха се интересували най-вече учениците от софийските гимназии (за сега проектът се развива само на столично ниво). След обработката на запитването резултатите са ясни – от 250-те ученици, взели участие, най-много заинтересовани има от сферите на IT, икономика, право и политика.

1779569_10202849726985597_76207076_n

Действие 2-ро

Първата официално избрана сфера, която да бъде представена на лекциите, е тази на правото. През ноември става ясна и първата сцена, на която лекторите ще се изявяват – софийското 127-мо СОУ „Иван Николаевич Денкоглу“. Изборът им е направен посредством координаторката на екипа – Емилия Светославова, която е бивш възпитаник на училището и е осъществила връзката между институцията и екипа на „К.О.Д. за успех“.

Партньори на проекта са информационното бюро на Европейският Парламент в България, което снабдява екипа с книжки, информиращи българските ученици за правата им. Подкрепа намират от Институт Фортедо, както и от иновативната онлайн платформа за професионално ориентиране Wishbox. Проектът Праводач  от форума „Идеите –това сме ние 2“ пък предостави лектори по време на първото събитие на К.О.Д. за успех.

Действие 3-то – пилотно

Заветната дата е 11-ти декември – денят, на който се провежда първата лекция с тема  „Право“. Мястото е, както вече споменах, обикновена класна стая в 127-мо СОУ. На мероприятието присъстват ученици от 10-ти клас, може би гледали сериали като „Али Макбийл“ и „Костюмари“ и искащи да научат как все пак се случват нещата в адвокатската професия.

Интересна палитра от лектори са на тяхно разположение . Васил Георгиев, адвокат и писател, им разказва за възможността да съчетаят сякаш по-строгото юридическо амплоа с творческите заложби. Адвокат Наталия Александрова също ги потапя в дълбините на професията. Екипът се допълва от Кристина Шойлева (кариерен консултант, Институт Фортедо), Мария Рачева (Wishbox) и студентите по право Ален и Стоян.

Събитието обаче не се изчерпва до тук. След успешното начало следва ден 2-ри (12-ти декември), когато лекторстват адвокатите Стоил Моллов, Силвия Семчева, Виктор Серафимов и Капка Милчева, отново подкрепени от Кристина Шойлева, Теодора Зарева и Елена Георгиева от Wishbox. Така в рамките на двата дена десетокласниците получиха интересен поглед върху правната сфера както от вече опитни експерти, така и от по-млади, бъдещи прависти.

Действие 4-то, но не последно…

Пилотното представяне на проекта „К.О.Д. за успех” беше успешно, което се потвърди от анкетата за обратна връзка, попълнена от учениците. Но младият екип от ентусиасти никак не се опиянява от първата си победа и не спира до тук. Тайно (всъщност не чак толкова) научавам, че проектът намира партньорското рамо на Wishbox  и в момента двата екипа работят над обща информативна презентация за международния пазар, професии на бъдещето, умения, които се ценят на съвременния пазар на труда – интересни теми и факти, които да представят пред ученици. Съвсем скоро предстои 2-ри кръг от събития. Бъдете в очакване!

Развитието на проекта можете да следите на Facebook страницата им.

За Chronicle.bg Тони Щерева

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.