Йенс Столтенберг начело на НАТО: по-скоро секретар, а не генерал

| от |

НАТО има нов ръководител. В разгара на най-голямата от времето на Студената война криза между Северноатлантическия алианс и Русия датчанинът Андерс Фог Расмусен беше сменен от представителя на друга скандинавска страна – 55-годишния норвежец Йенс Столтенберг.

Преди това той на три пъти е бил премиер на своята страна – от 2000 до 2001, тогава 41-годишният политик се превърна в най-младия министър-председател, и още два мандата поред от 2005 до 2013 г.

След парламентарните избори през есента на 2013 г. оглавяваната от Столтенберг социалдемократическа Работническа партия както и преди остана най-голямата политическа сила в норвежкия парламент, но водената от него коалиция не успя да получи достатъчно мандати. Новата консервативна власт високо оцени качествата на Столтенберг и подчерта неговите заслуги за преодоляването на трагичните събития от юни 2011, когато Андерш Брайвик разстреля десетки младежи в лагер на социалдемократите.

Да намериш необходимите думи

Името на Столтенберг стана широко известно извън пределите на неговата родина след касапницата организирана от Брайвик. Тогава норвежкият премиер, който по-рано сам е бил лидер на младежкото крило на Работническата партия, израсна до баща на нацията – олицетворение на спокойствието, той утешаваше шокираните от мъката норвежци, като не позволяваше на емоциите да вземат връх. „Ние трябва мъжествено да защитаваме нашите ценности“, каза той тогава, без да крие своите сълзи. „Повече демокрация, повече прозрачност и по-активно участие на хората в политическия живот – това ще бъде отговора на Норвегия на насилието“. Изпълнените с драматизъм седмици след трагедията, когато страната се намираше в центъра на вниманието на международната общност, се превърнаха в изпитание за Столтенберг, което той блестящо премина.

Преди противник, сега привърженик на НАТО

Политическата кариера на Столтенберг не се ограничава само с поста министър-председател на Норвегия. Освен него той многократно е заемал различни министерски длъжности, но никога не е бил военен министър. В началото на 90-те години на ХХ век Столтенберг е бил член на парламентарната Комисия по въпросите на отбраната, но ако неговото име е било по някакъв начин свързвано с НАТО, това е било единствено и само в негативен контекст. В своята младост той е бил активен противник на членството на Норвегия в Северноатлантическия алианс и е бил против политиката на САЩ. Още като студент бъдещият ръководител на НАТО е хвърлял камъни по сградата на американското посолство в Осло в знак на протест срещу войната във Виетнам, а след завършване на университета е критикувал рязко дейността на алианса.

Но по-късно той променя своята позиция и е направил всичко възможно, за да може младежкото крило на социалдемократическата Работническа партия официално да признае членството на страната в НАТО. А ставайки министър-председател, Столтенберг активно подкрепя международните операции на алианса. Например, Норвегия взе участие и във военните действия на НАТО в Афганистан, и в операцията в Либия, което й донесе уважение от страна на САЩ. С времето и САЩ, и останалите страни-членки на НАТО простиха младежките „грехове“ на Столтенберг. И преди време започнаха да говорят за него като възможен наследник на отиващия си генерален секретар на Северноатлантическия алианс Андерс Фог Расмусен.

Предизвикателство – Русия

Допълнителен „бонус“ към професионалните качества на Столтенберг е неговото дипломатическо изкуство да води диалог със съседа на Норвегия – Русия. В качеството си на премиер, той облекчи граничния режим, подписвайки с Русия споразумение за по-лесно преминаване на границата за жителите на пограничните територии, и сключи договор с Русия за определяне на морските пространства и сътрудничество в Баренцово море. „Неговото умение да разговаря с Русия е добър коз“, писа за Столтенберг най-големият норвежки вестник „Афтенпостен“ още по времето, когато все още не беше ясно кой ще заеме поста ръководител на НАТО. Новият генерален секретар ще се концентрира повече върху политическите и гражданските въпроси в организацията, а не върху военните, смята главният редактор на „Афтенпостен“ Харалд Стангхеле и уточнява: „По-скоро секретар, отколкото генерал“.

Впрочем при всички положения Столтенберг ще трябва да приложи целия си дипломатически талант – както във външната политика, така и вътре в НАТО – при разрешаването на конфликта с Русия. По какъв начин Северноатлантическият алианс ще защити своите страни-членки от руската експанзия, без да влиза в открита военна конфронтация с Москва? Това е главният въпрос за Столтенберг, след като встъпи в длъжност на 1 октомври. Не маловажна роля тук играят и финансовите въпроси. Още преди изострянето на отношенията с Русия, преди всичко, американците постоянно призоваваха европейските си съюзници да увеличат парите за отбрана.

Днес това искане звучи още по-ясно. Но именно Столтенберг в този случай може да покаже умението си да определя приоритетите: докато голяма част от държавите в НАТО постоянно съкращаваха парите за отбрана, норвежкото правителство, оглавявано от Столтенберг, ги увеличаваше. И тук има някаква ирония, че човекът, който на младини е бил активен противник на НАТО, оглавява тази организация във времена на тежки изпитания за нея. /БГНЕС

–––––

Кристоф Хаселбах, „Дойче Веле“.

 
 

Най-срамните моменти от „Оскар“-ите

| от chronicle.bg |

Преди 16 години на червения килим за раздаването на наградите „Оскар” певицата Бьорк се появи в меко казано нестандартно облекло – цялото й тяло беше обхванато от пера, а около врата й извиваше шия…лебед. Това, разбира се, не е най-шокиращият момент в историята на наградите „Оскар”.

Подготвили сме ви галерия с много, много срамни моменти, за които да се сещате в най-тежкия си ден и да знаете, че на тези звезди тогава им е било по-тежко. Спъване на сцената, извикване на грешно име или качване на сцената, без да разбереш, че наградата всъщност е за друг…

Унизителни моменти са съпътствали различни звезди през всяка от годините и ние сме ви подготвили само малка част от тях.

След като разгледате галерията, в главата ви е звучат следните реплики от  „Game of Thrones”: “Shame! Shame! Shame!” (превод: „Срам! Срам! Срам!”)

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Страхотен актьорски състав в първия трейлър на „Song to Song”

| от chronicle.bg |

„Song to Song“ е новият проект на Терънс Малик, който е събрал в едно Райън Гослинг, Натали Портман, Майкъл Фасбендър и Руни Мара. Честно казано, дори във филма да се разказваше за война между лоши извънземни и генно модифицирани питекантропи, пак бихме го гледали, при този актьорски състав.

„Song to Song“ е съвременна любовна история, която се развива на фона на музикалната сцена в Остин, Тексас. Две отдалечени двойки – сценаристите Фей (Руни Мара) и BV (Райън Гослинг) и музикалния магнат Куук (Майкъл Фасбендър) и сервитьорката, която омайва (Натали Портман) – преследват успеха, по време на рокендрол, прелъстяване и предателство.

Преди да видите трейлъра, ще ви зарадваме с още нещо: оператор на филма (както ще забележите в трейлъра, ако познавате творчеството му), е не друг, а Еманюел Любецки („Завръщането“, „Бърдмен“, „Гравитация“, „Дървото на живота“, „Новият свят“ – също на Терънс Малик, и много др.)

А сега…трейлърът.