Йенс Столтенберг начело на НАТО: по-скоро секретар, а не генерал

| от |

НАТО има нов ръководител. В разгара на най-голямата от времето на Студената война криза между Северноатлантическия алианс и Русия датчанинът Андерс Фог Расмусен беше сменен от представителя на друга скандинавска страна – 55-годишния норвежец Йенс Столтенберг.

Преди това той на три пъти е бил премиер на своята страна – от 2000 до 2001, тогава 41-годишният политик се превърна в най-младия министър-председател, и още два мандата поред от 2005 до 2013 г.

След парламентарните избори през есента на 2013 г. оглавяваната от Столтенберг социалдемократическа Работническа партия както и преди остана най-голямата политическа сила в норвежкия парламент, но водената от него коалиция не успя да получи достатъчно мандати. Новата консервативна власт високо оцени качествата на Столтенберг и подчерта неговите заслуги за преодоляването на трагичните събития от юни 2011, когато Андерш Брайвик разстреля десетки младежи в лагер на социалдемократите.

Да намериш необходимите думи

Името на Столтенберг стана широко известно извън пределите на неговата родина след касапницата организирана от Брайвик. Тогава норвежкият премиер, който по-рано сам е бил лидер на младежкото крило на Работническата партия, израсна до баща на нацията – олицетворение на спокойствието, той утешаваше шокираните от мъката норвежци, като не позволяваше на емоциите да вземат връх. „Ние трябва мъжествено да защитаваме нашите ценности“, каза той тогава, без да крие своите сълзи. „Повече демокрация, повече прозрачност и по-активно участие на хората в политическия живот – това ще бъде отговора на Норвегия на насилието“. Изпълнените с драматизъм седмици след трагедията, когато страната се намираше в центъра на вниманието на международната общност, се превърнаха в изпитание за Столтенберг, което той блестящо премина.

Преди противник, сега привърженик на НАТО

Политическата кариера на Столтенберг не се ограничава само с поста министър-председател на Норвегия. Освен него той многократно е заемал различни министерски длъжности, но никога не е бил военен министър. В началото на 90-те години на ХХ век Столтенберг е бил член на парламентарната Комисия по въпросите на отбраната, но ако неговото име е било по някакъв начин свързвано с НАТО, това е било единствено и само в негативен контекст. В своята младост той е бил активен противник на членството на Норвегия в Северноатлантическия алианс и е бил против политиката на САЩ. Още като студент бъдещият ръководител на НАТО е хвърлял камъни по сградата на американското посолство в Осло в знак на протест срещу войната във Виетнам, а след завършване на университета е критикувал рязко дейността на алианса.

Но по-късно той променя своята позиция и е направил всичко възможно, за да може младежкото крило на социалдемократическата Работническа партия официално да признае членството на страната в НАТО. А ставайки министър-председател, Столтенберг активно подкрепя международните операции на алианса. Например, Норвегия взе участие и във военните действия на НАТО в Афганистан, и в операцията в Либия, което й донесе уважение от страна на САЩ. С времето и САЩ, и останалите страни-членки на НАТО простиха младежките „грехове“ на Столтенберг. И преди време започнаха да говорят за него като възможен наследник на отиващия си генерален секретар на Северноатлантическия алианс Андерс Фог Расмусен.

Предизвикателство – Русия

Допълнителен „бонус“ към професионалните качества на Столтенберг е неговото дипломатическо изкуство да води диалог със съседа на Норвегия – Русия. В качеството си на премиер, той облекчи граничния режим, подписвайки с Русия споразумение за по-лесно преминаване на границата за жителите на пограничните територии, и сключи договор с Русия за определяне на морските пространства и сътрудничество в Баренцово море. „Неговото умение да разговаря с Русия е добър коз“, писа за Столтенберг най-големият норвежки вестник „Афтенпостен“ още по времето, когато все още не беше ясно кой ще заеме поста ръководител на НАТО. Новият генерален секретар ще се концентрира повече върху политическите и гражданските въпроси в организацията, а не върху военните, смята главният редактор на „Афтенпостен“ Харалд Стангхеле и уточнява: „По-скоро секретар, отколкото генерал“.

Впрочем при всички положения Столтенберг ще трябва да приложи целия си дипломатически талант – както във външната политика, така и вътре в НАТО – при разрешаването на конфликта с Русия. По какъв начин Северноатлантическият алианс ще защити своите страни-членки от руската експанзия, без да влиза в открита военна конфронтация с Москва? Това е главният въпрос за Столтенберг, след като встъпи в длъжност на 1 октомври. Не маловажна роля тук играят и финансовите въпроси. Още преди изострянето на отношенията с Русия, преди всичко, американците постоянно призоваваха европейските си съюзници да увеличат парите за отбрана.

Днес това искане звучи още по-ясно. Но именно Столтенберг в този случай може да покаже умението си да определя приоритетите: докато голяма част от държавите в НАТО постоянно съкращаваха парите за отбрана, норвежкото правителство, оглавявано от Столтенберг, ги увеличаваше. И тук има някаква ирония, че човекът, който на младини е бил активен противник на НАТО, оглавява тази организация във времена на тежки изпитания за нея. /БГНЕС

–––––

Кристоф Хаселбах, „Дойче Веле“.

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции: