Йенс Столтенберг начело на НАТО: по-скоро секретар, а не генерал

| от |

НАТО има нов ръководител. В разгара на най-голямата от времето на Студената война криза между Северноатлантическия алианс и Русия датчанинът Андерс Фог Расмусен беше сменен от представителя на друга скандинавска страна – 55-годишния норвежец Йенс Столтенберг.

Преди това той на три пъти е бил премиер на своята страна – от 2000 до 2001, тогава 41-годишният политик се превърна в най-младия министър-председател, и още два мандата поред от 2005 до 2013 г.

След парламентарните избори през есента на 2013 г. оглавяваната от Столтенберг социалдемократическа Работническа партия както и преди остана най-голямата политическа сила в норвежкия парламент, но водената от него коалиция не успя да получи достатъчно мандати. Новата консервативна власт високо оцени качествата на Столтенберг и подчерта неговите заслуги за преодоляването на трагичните събития от юни 2011, когато Андерш Брайвик разстреля десетки младежи в лагер на социалдемократите.

Да намериш необходимите думи

Името на Столтенберг стана широко известно извън пределите на неговата родина след касапницата организирана от Брайвик. Тогава норвежкият премиер, който по-рано сам е бил лидер на младежкото крило на Работническата партия, израсна до баща на нацията – олицетворение на спокойствието, той утешаваше шокираните от мъката норвежци, като не позволяваше на емоциите да вземат връх. „Ние трябва мъжествено да защитаваме нашите ценности“, каза той тогава, без да крие своите сълзи. „Повече демокрация, повече прозрачност и по-активно участие на хората в политическия живот – това ще бъде отговора на Норвегия на насилието“. Изпълнените с драматизъм седмици след трагедията, когато страната се намираше в центъра на вниманието на международната общност, се превърнаха в изпитание за Столтенберг, което той блестящо премина.

Преди противник, сега привърженик на НАТО

Политическата кариера на Столтенберг не се ограничава само с поста министър-председател на Норвегия. Освен него той многократно е заемал различни министерски длъжности, но никога не е бил военен министър. В началото на 90-те години на ХХ век Столтенберг е бил член на парламентарната Комисия по въпросите на отбраната, но ако неговото име е било по някакъв начин свързвано с НАТО, това е било единствено и само в негативен контекст. В своята младост той е бил активен противник на членството на Норвегия в Северноатлантическия алианс и е бил против политиката на САЩ. Още като студент бъдещият ръководител на НАТО е хвърлял камъни по сградата на американското посолство в Осло в знак на протест срещу войната във Виетнам, а след завършване на университета е критикувал рязко дейността на алианса.

Но по-късно той променя своята позиция и е направил всичко възможно, за да може младежкото крило на социалдемократическата Работническа партия официално да признае членството на страната в НАТО. А ставайки министър-председател, Столтенберг активно подкрепя международните операции на алианса. Например, Норвегия взе участие и във военните действия на НАТО в Афганистан, и в операцията в Либия, което й донесе уважение от страна на САЩ. С времето и САЩ, и останалите страни-членки на НАТО простиха младежките „грехове“ на Столтенберг. И преди време започнаха да говорят за него като възможен наследник на отиващия си генерален секретар на Северноатлантическия алианс Андерс Фог Расмусен.

Предизвикателство – Русия

Допълнителен „бонус“ към професионалните качества на Столтенберг е неговото дипломатическо изкуство да води диалог със съседа на Норвегия – Русия. В качеството си на премиер, той облекчи граничния режим, подписвайки с Русия споразумение за по-лесно преминаване на границата за жителите на пограничните територии, и сключи договор с Русия за определяне на морските пространства и сътрудничество в Баренцово море. „Неговото умение да разговаря с Русия е добър коз“, писа за Столтенберг най-големият норвежки вестник „Афтенпостен“ още по времето, когато все още не беше ясно кой ще заеме поста ръководител на НАТО. Новият генерален секретар ще се концентрира повече върху политическите и гражданските въпроси в организацията, а не върху военните, смята главният редактор на „Афтенпостен“ Харалд Стангхеле и уточнява: „По-скоро секретар, отколкото генерал“.

Впрочем при всички положения Столтенберг ще трябва да приложи целия си дипломатически талант – както във външната политика, така и вътре в НАТО – при разрешаването на конфликта с Русия. По какъв начин Северноатлантическият алианс ще защити своите страни-членки от руската експанзия, без да влиза в открита военна конфронтация с Москва? Това е главният въпрос за Столтенберг, след като встъпи в длъжност на 1 октомври. Не маловажна роля тук играят и финансовите въпроси. Още преди изострянето на отношенията с Русия, преди всичко, американците постоянно призоваваха европейските си съюзници да увеличат парите за отбрана.

Днес това искане звучи още по-ясно. Но именно Столтенберг в този случай може да покаже умението си да определя приоритетите: докато голяма част от държавите в НАТО постоянно съкращаваха парите за отбрана, норвежкото правителство, оглавявано от Столтенберг, ги увеличаваше. И тук има някаква ирония, че човекът, който на младини е бил активен противник на НАТО, оглавява тази организация във времена на тежки изпитания за нея. /БГНЕС

–––––

Кристоф Хаселбах, „Дойче Веле“.

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията.