Изследват влиянието на мобилните телефони върху мозъчното развитие на децата

| от |

Британски учени ще предприемат най-голямото изследване в света, за да проучат по-добре дали използването на мобилни телефони и други безжични устройства влияе върху мозъчното развитие на децата, предаде Ройтерс. Проектът SCAMP (Study of Cognition, Adolescents and Mobile Phones) ще бъде фокусиран върху когнитивните функции като запаметяване и внимание, които продължават да се развиват и в юношеските години – възрастта, когато тийнейджърите вече притежават и използват мобилни телефони.

Kids-and-cell-phones

И макар да няма убедителни доказателства, че радиовълните от мобилните телефони засягат здравето, към днешна дата повечето научни изследвания са били фокусирани върху възрастните и потенциалния риск от ракови заболявания на мозъка. Поради тази причина учените не са сигурни дали развиващите се детски мозъци са по-уязвими от тези на възрастните – отчасти защото техните нервни системи все още са в процес на развитие и отчасти защото при подрастващите кумулативното излагане през живота е много по-голямо, отколкото при възрастните. „Наличните научни изследвания към днешна дата са успокояващи и не показват връзка между излагането на действието на радиочестотни вълни от мобилните телефони и риска от рак на мозъка в краткосрочен аспект – при употреба под 10 години. Доказателствата обаче, с които разполагаме за дългосрочното използване на мобилни телефони и използването им от подрастващи, са ограничени и по-неясни“, казва Пол Елиът от лондонския Импириъл колидж. Употребата на мобилни телефони е повсеместна, като по данни на Световната здравна организация (СЗО) глобалните абонаменти са около 6,4 милиарда. Във Великобритания около 70 процента от децата между 11 и 12 години притежават мобилни телефони, като цифрата се увеличава до 90 процента към 14-годишна възраст.

Целта на учените ще бъде да изследват около 2500 деца на възраст между 11 и 12 години, проследявайки когнитивното им развитие в продължение на две години. Изследователите ще събират данни за това колко често, за каква цел и колко дълго подрастващите използват мобилни телефони, смартфони и други безжични устройства. Родителите и учениците, които приемат да участват в проекта, ще отговарят на въпроси за употребата на мобилни устройства, както и за начина на живот като цяло. Децата ще бъдат подложени на компютърни тестове за оценка на когнитивни функции като запаметяване и внимание. От СЗО отбелязват, че голям брой проучвания са извършени през последните две десетилетия, за да се оцени дали употребата на мобилни телефони представлява потенциален риск за здравето. Към днешна дата не са установени вредни ефекти. Въпреки това електромагнитните полета от мобилните телефони са класифицирани като „вероятно канцерогенни за хората“ от Международната агенция за изследване на рака и от здравната организация изтъкват необходимостта от повече и по-щателни проучвания.

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Google и Facebook станаха жертва на многомилионна измама

| от |

Google и Facebook потвърдиха, че са станали жертва на измама на стойност 100 милиона долара. През март стана ясно, че
литовец е съден заради „фишинг“ атака срещу две американски интернет компании, без да даде подробности за имената им.

Предполага се, че двете компании са изпратили на банковите сметки на измамника над 100 млн. долара.

На 27 април Fortune съобщи, че жертвите са Facebook и Google. Мъжът, обвинен за измамата, е на 48 години. Евалдас Римасаускас се е представял за азиатски производител и мамел компаниите в периода между 2013 и 2015 година, пращайки мейли на техни служители и агенти. Мейлите били създадени така, че да изглеждат като дошли от азиатската фирма и включвали фалшифицирани имена и фактури, които изглеждали като подписани от шефовете на измамените фирми.

След като компаниите установили измамата, информирали властите. И Google, и Facebook обаче отказват да кажат колко пари са дали на измамника.

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.