Израел и Иран – врагове или приятели?

| от |

Всички ги знаят като непримирими врагове, които си разменят сурови закани за физическо унищожение. Израел и Иран обаче имат и общи интереси и дълго време тайно си сътрудничат – чак до края на 80-те години, пише Дойче веле.

ShimonPeres_1503238c

Може ли да се вярва на Иран? Не и според израелския президент Шимон Перес, който смята Иран за „център на тeроризма в наше време“. Това чухме от него по адрес на ислямската религиозна държава на Световния икономически форум в Давос през януари. Израелският президент е убеден, че Иран продължава да снабдява с оръжие шиитските милиции Хизбула в Ливан. Той вярва също, че Техеран се стреми да създаде атомна бомба обратно на твърденията на иранския президент Хасан Рохани.

От години насам Ерусалим плаши с превантивен военен удар срещу иранските ядрени инсталации. Най-вече при предишния президент на Иран Махмуд Ахмадинеджад чувахме подобни закани. До последно Ахмадинеджад не се умори да сипе хули срещу Израел, заканваше се да го изличи от лицето на земята и отричаше Холокоста.

Наследникът му на поста посмекчи малко тона, дистанцира се от анти-израелската реторика на Ахмадинеджад, но също като него не признава правото на съществуване на Израел. Въпреки това в отношенията между двете държави дълбоко се е настанило недоверието.

Общи интереси

Само един ден след провъзгласяването на държавата Израел на 14 май 1948, страната влиза във война със съседните арабски държави. Израелците отблъскват арабското нападение. Палестинската война показва на основателя на държавата Давид Бен Гурион в какво вражеско обкръжение се намира Израел. Затова и той разработва т.нар. „доктрина за периферните съюзи“ с неарабските държави в региона. Към тях спадат Турция, ливанските християни и Иран.

DavidBenGurion_1805109c

В началото на 50-те години Иран също гледа подозрително на растящия арабски национализъм. Особено след 1953 година, когато с подкрепата на САЩ страната се превръща в диктатура. Тогава САЩ подкрепят също и Израел, а Техеран вижда в израелската държава политическа противотежест на съседните арабски държави.

„Двете страни развиват блестящи отношения“, казва Хенер Фюртиг от института GIGA в Хамбург – Израел тогава обучава ирански аграрни експерти, доставя ноу-хау и подпомага създаването и обучението на иранските въоръжени сили. А шахът се отплаща с петрол. „В края на 70-те години Иран покрива 80 процента от петролните нужди на Израел“, припомня Фюртиг.

Тайните сделки от 80-те години

Ислямската революция в началото на 1979 година слага край на сътрудничеството между Израел и Иран. Аятолах Хомейни започва да критикува остро Израел за окупацията на палестинските територии. Едва дошъл на власт той анулира всички договори с Израел, а когато през 1982 година Израел се намесва в гражданската война в Ливан, Хомейни изпраща революционната гвардия в подкрепа на шиитските милиции в Бейрут. И до ден днешен създадените тогава шиитски милиции Хизбула са верен съюзник на Техеран.

Въпреки напреженията между двете страни, тайното сътрудничество между Израел и Иран продължава. В иракско-иранската война от началото на 80-те години почти целият западен свят подкрепя добре въоръжения от САЩ Ирак, докато Израел вижда в режима на Садам Хюсеин по-голяма заплаха и застава изцяло на страната на Хомейни. Според изследване на Института за проучване на националната сигурност в Тел Авив, само през първите три години от войната Израел е доставил на Техеран оръжия за 500 милиона долара. „В началото на 80-те години Иран изпитва недостиг на оръжия и муниции и отчаяно търси оръжейни доставчици на американска военна техника. А израелската оферта идва като по поръчка“, казва Хенер Фюртиг.

0c8ce43981d73681c87fd390e03fe162_700x550

Аятолах Хомейни се раваншира по своему – когато в началото на 80-те години започва да се говори, че Ирак се стреми да създаде атомна бомба, иранските тайни служби подават ценна информация на израелските ВВС, които бомбардират иракския ядрен реактор Осирак през 1981 година. Двете страни пазят в абсолютна тайна секретното си сътрудничество. „Нито иранците, нито израелците имат интерес това сътрудничество да излезе на бял свят“, казва Фюртиг. През ноември 1986 година обаче гръмва скандалът с военните доставки за Техеран. Световната общественост научава, че години наред Вашингтон е доставял танкове и противовъздушни ракетни установки, за да финансира десните контри в Никарагуа. И че оръжейните сделки са минавали през Израел.

Окончателният срив

След разкритията и с края на иракско-иранската война през 1988 година настъпва окончателен срив в отношенията между Израел и Иран. Общият враг Ирак е отслабен, а три години по-късно операцията „Пустинна буря“ слага край на иракската инвазия в Кувейт. Иран вече не вижда причини да поддръжа сътрудничеството си с Израел. Така външнополитическият фокус на Техеран са насочва главно към палестинския въпрос. „Иран винаги си е приписвал ръководна роля в усилията за превръщането на палестинския въпрос в общомюсюлмански, а не само в арабски въпрос. И Техеран не иска да се раздели с тази си роля“, казва Фюртиг.

Иранско-американският близкоизточен експерт Трита Парси отива още по-далеч. Според него съперничеството между двете държави придобива екзистенциални измерения: „Иран пророкува изчезването на еврейската държава, а Израел отрича правото на иранската държава да развива ядрена технология и активно действа за промяна на режима в Техеран“, казва Трита Парси.

Хенер Фрютиг също смята за мисия невъзможна подобряването на отношенията между Иран и Израел. Не и при тези обстоятелства. И не в обозримо бъдеще.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Москва не разглежда алтернатива за провеждане на „Евровизия 2017″

| от |

Организаторите на конкурса „Евровизия 2017″ опровергаха информацията, че Москва разглежда възможността за алтернативен град за провеждането му. Това се се съобщава на руската версия на сайта на „Дойче веле“.

„Европейският съюз за радио и телевизия, който е организатор на конкурса „Евровизия“, опроверга информацията за възможното му пренасяне от Киев в Москва. Организаторите нямат подобни планове“, се казва в информацията.

Позовавайки се на организационния комитет на конкурса, германският в. „Билд“ вчера писа, че финалът на „Евровизия 2017″ може да се състои в Москва заради проблеми с финансирането му от украинска страна.

Окончателно решение дали Украйна ще получи право за провеждане на „Евровизия“ Европейският съюз за радио и телевизия трябва да вземе на генерална асамблея на 8 декември.

 
 

Gipsy King: Кралският S-Class от Vilner

| от chronicle.bg |

Това, което виждате на снимките, е един от най-новите проекти на Art Studio Vilner. Автомобилът е топ изпълнението на Mercedes-Benz S-Class, като изключим S 65 AMG и Maybach, който реално е позициониран, като отделен модел.

Клиентът е избрал мощният 585 к.с. S-Class, с топ оборудване, но каталогът с опции на Mercedes-Benz така и не е успял да отговори напълно на желанията му за интериор, дори в секциите с AMG и Designo предложения. Това насочва ’The King’ – ще го наречем така, защото ни помоли да запазим името му в тайна -, към Art Studio Vilner.

мерцедес, кола

Фина черна кожа и алкантара, ромбоидно-квадратен десен, изразен чрез бели, контрастни шевове. Vilner изпълняват дори стелките от кожа с квадратна графика, като същият десен е повторен и от двете страници на таблото с алкантарата, които през повечето време остават скрити от затворените предни врати. Пресичащите се бели шевове вървят през централните области на седалките, отстрани на централния тунел, както и по тавана на автомобила. Кората на капака на багажника също е получила фино отношение, алкантара и бели шевове в квадратни графики.

мерцедес, кола

Секции от алкантара и фина кожа „Напа“ правят волана едновременно приятен за окото и на допир. Алкантара покрива гърба на вътрешното огледало, гърбовете на подглавниците и всички оригинално оставени голи пластмасови елементи в интериора. Тя присъства и на тавана, както покрива дори отварящото се „яйце“, което помещава бутоните за набиране на телефонни номера.

мерцедес, кола

2015 Mercedes-Benz S 63 AMG, 5461 куб. см, V8, 585 к.с., 900 Нм, 7 ст. автоматична, задно задвижване, 2045 кг.

 
 

Идеалното тяло за зимата

| от |

През лятото всеки иска плочки, буци по ръцете и нисък процент телесни мазнини. Зимно време хората искат чай, одеяло и да си пуснат нещо да мърмори по телевизията. Това е така, защото вън e майка си и баща си – поледици, виелици, студ. Земята толкова се е стегнала, че е време да сменят метрото с теснолинейка. За да сме резистентни на студа, трябва да имаме подходящо тяло – тяло, за което никой не говори. Зимно тяло. Това става по един-единствен начин – с диета.

Всякакви видове месо. Имам един приятел, който има един приятел, който казва, че не яде брано, а яде драно. Месото е основната суровина на живота. Ако сте веган – не знам. Веганите не отлитате ли на юг през зимата?

Картофи и тесто. Въглехидратите трябва да са като студентите – да влизат лесно и да излизат трудно.

Риба. В главите на хората рибата не е нито месо, нито картоф. Тя се сервира в два случая. Единият е, когато е празник, другият е, когато жена ви е решила, че вече няма място за нея в сърцето ви, защото то е затлачено от правилните ви кулинарни решения.

Подправки. Ползва се основно червен пипер. Начинът на прилагане е извънредно прост – взимате червен пипер и с него поръсвате едно парче сланина. По-късно нарежете сланината и наръсете обилно което и да е от предходните блюда със сланина.

Ако прекалите с подправките, блюдото ви може да стане разпадащо се, „рошаво“ и трудно за обхождане – като подхвърлян дюнер. Това, разбира се, не означава да не прекалявате, а да чукнете на всичко по 2-3 яйца за спойка. Белтъкът на яйцата дава протеините, необходими за оцеляване при лунарните условия на живот по спирките сутрин. Жълтъкът пък осигурява необходимия холестерол за онова сигнално червено лице и стягане в гърдите.

Зеле от типа „кисело“. Чувате ли от съседите нехарактерна дандания? Появяват ли им се неотложни ангажименти, когато искате да им отидете на гости? Шумът е заради такането на зелето, а неотложните ангажименти са, за да не отидете у тях да им изядете зелето.

Чесън. Познавам хора, които си купиха кола, за да могат да ядат чесън, без да пречат на тези в градския транспорт. Благородни хора. Благородни и здрави. Благородни, здрави и низвергнати от обществото.

Плодове и зеленчуци. Човек трябва не само да се храни добре, но и да бъде в красива обстановка. Ябълки, пиперки, гъби, орехи… Това са все неща, които изглеждат добре изсушени на масата. Все пак цяла зима ще седят на тая масата.

Течности

Не искам да говоря като реклама в интернет, но с помощта на тази диета ще постигнете желаното и нужно тяло. Грижете се за себе си, защото животът е кратък, особено ако не се грижите за себе си.