Израел и Иран – врагове или приятели?

| от |

Всички ги знаят като непримирими врагове, които си разменят сурови закани за физическо унищожение. Израел и Иран обаче имат и общи интереси и дълго време тайно си сътрудничат – чак до края на 80-те години, пише Дойче веле.

ShimonPeres_1503238c

Може ли да се вярва на Иран? Не и според израелския президент Шимон Перес, който смята Иран за „център на тeроризма в наше време“. Това чухме от него по адрес на ислямската религиозна държава на Световния икономически форум в Давос през януари. Израелският президент е убеден, че Иран продължава да снабдява с оръжие шиитските милиции Хизбула в Ливан. Той вярва също, че Техеран се стреми да създаде атомна бомба обратно на твърденията на иранския президент Хасан Рохани.

От години насам Ерусалим плаши с превантивен военен удар срещу иранските ядрени инсталации. Най-вече при предишния президент на Иран Махмуд Ахмадинеджад чувахме подобни закани. До последно Ахмадинеджад не се умори да сипе хули срещу Израел, заканваше се да го изличи от лицето на земята и отричаше Холокоста.

Наследникът му на поста посмекчи малко тона, дистанцира се от анти-израелската реторика на Ахмадинеджад, но също като него не признава правото на съществуване на Израел. Въпреки това в отношенията между двете държави дълбоко се е настанило недоверието.

Общи интереси

Само един ден след провъзгласяването на държавата Израел на 14 май 1948, страната влиза във война със съседните арабски държави. Израелците отблъскват арабското нападение. Палестинската война показва на основателя на държавата Давид Бен Гурион в какво вражеско обкръжение се намира Израел. Затова и той разработва т.нар. „доктрина за периферните съюзи“ с неарабските държави в региона. Към тях спадат Турция, ливанските християни и Иран.

DavidBenGurion_1805109c

В началото на 50-те години Иран също гледа подозрително на растящия арабски национализъм. Особено след 1953 година, когато с подкрепата на САЩ страната се превръща в диктатура. Тогава САЩ подкрепят също и Израел, а Техеран вижда в израелската държава политическа противотежест на съседните арабски държави.

„Двете страни развиват блестящи отношения“, казва Хенер Фюртиг от института GIGA в Хамбург – Израел тогава обучава ирански аграрни експерти, доставя ноу-хау и подпомага създаването и обучението на иранските въоръжени сили. А шахът се отплаща с петрол. „В края на 70-те години Иран покрива 80 процента от петролните нужди на Израел“, припомня Фюртиг.

Тайните сделки от 80-те години

Ислямската революция в началото на 1979 година слага край на сътрудничеството между Израел и Иран. Аятолах Хомейни започва да критикува остро Израел за окупацията на палестинските територии. Едва дошъл на власт той анулира всички договори с Израел, а когато през 1982 година Израел се намесва в гражданската война в Ливан, Хомейни изпраща революционната гвардия в подкрепа на шиитските милиции в Бейрут. И до ден днешен създадените тогава шиитски милиции Хизбула са верен съюзник на Техеран.

Въпреки напреженията между двете страни, тайното сътрудничество между Израел и Иран продължава. В иракско-иранската война от началото на 80-те години почти целият западен свят подкрепя добре въоръжения от САЩ Ирак, докато Израел вижда в режима на Садам Хюсеин по-голяма заплаха и застава изцяло на страната на Хомейни. Според изследване на Института за проучване на националната сигурност в Тел Авив, само през първите три години от войната Израел е доставил на Техеран оръжия за 500 милиона долара. „В началото на 80-те години Иран изпитва недостиг на оръжия и муниции и отчаяно търси оръжейни доставчици на американска военна техника. А израелската оферта идва като по поръчка“, казва Хенер Фюртиг.

0c8ce43981d73681c87fd390e03fe162_700x550

Аятолах Хомейни се раваншира по своему – когато в началото на 80-те години започва да се говори, че Ирак се стреми да създаде атомна бомба, иранските тайни служби подават ценна информация на израелските ВВС, които бомбардират иракския ядрен реактор Осирак през 1981 година. Двете страни пазят в абсолютна тайна секретното си сътрудничество. „Нито иранците, нито израелците имат интерес това сътрудничество да излезе на бял свят“, казва Фюртиг. През ноември 1986 година обаче гръмва скандалът с военните доставки за Техеран. Световната общественост научава, че години наред Вашингтон е доставял танкове и противовъздушни ракетни установки, за да финансира десните контри в Никарагуа. И че оръжейните сделки са минавали през Израел.

Окончателният срив

След разкритията и с края на иракско-иранската война през 1988 година настъпва окончателен срив в отношенията между Израел и Иран. Общият враг Ирак е отслабен, а три години по-късно операцията „Пустинна буря“ слага край на иракската инвазия в Кувейт. Иран вече не вижда причини да поддръжа сътрудничеството си с Израел. Така външнополитическият фокус на Техеран са насочва главно към палестинския въпрос. „Иран винаги си е приписвал ръководна роля в усилията за превръщането на палестинския въпрос в общомюсюлмански, а не само в арабски въпрос. И Техеран не иска да се раздели с тази си роля“, казва Фюртиг.

Иранско-американският близкоизточен експерт Трита Парси отива още по-далеч. Според него съперничеството между двете държави придобива екзистенциални измерения: „Иран пророкува изчезването на еврейската държава, а Израел отрича правото на иранската държава да развива ядрена технология и активно действа за промяна на режима в Техеран“, казва Трита Парси.

Хенер Фрютиг също смята за мисия невъзможна подобряването на отношенията между Иран и Израел. Не и при тези обстоятелства. И не в обозримо бъдеще.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.