Изниза се септември, в ритъма на рапа

| от | | |

Ирен Филева

/Текстът е писан преди две години по действителен случай/

Що е то рап и кои сингли слушат в прокуратурата?
Много ми хареса ето това обяснение: възникнал в средата на 70-те години в негърските гета в САЩ и по-точно в затворите, където чернокожите затворници използвали римувани кодирани фрази, за да комуникират без да бъдат разбирани от надзирателите. Този начин на общуване бил използван главно с цел закупуване на забранени стоки, към които се причисляват не само наркотиците.
С времето рапът става музикална изява за заявяване на социална позиция.

Странно, но стилът не създаваше особени грижи на властите
В началото на седмицата един рап за Бойко Борисов мина почти тихомълком в мрежата. Определено обаче предишното „творчество” на автора се е оказало недотам обидно за нежните души в СЕМ. Гошо от Почивка сега е възпял своя кумир Бойко Борисов… но преди това възпява в откровено нецензурна реч съвсем други неща.

Любимец на СЕМ и прокуратурата обаче се става с други рими. Например – не вярвам в ГЕРБ, вярвам в герба…

Макар да научихме от малко обърканото обяснение, че не точно тази римичка е смутила нежните души в СЕМ в „един сложен телевизионен продукт”, в който парчето е прозвучало заедно с интервю с Мишо Шамара преди повече от година и половина. И защото нямало формално нарушение на Закона за радио и телевизия (ЗРТ), картофът бил пратен за проверка в прокуратурата. Която пък след бледата изява на рап-а за Бойко Борисов, повика рапърите за обяснение.

Какво точно са ги питали, те си знаят. Вероятно защо ходят с джинси със смъкнати дъна…
Пък аз наивно си мислех, че трябва да садим картофи. Излиза, че трябва горещите да си ги подхвърляме
В песента не се споменава знаме.

Още една любопитна подробност. Клипът беше свален от YouTube.
Експертите знаят, че това става особено лесно. Просто се пише от юрист и оспореното съдържание бързо се сваля, поради нежеланието за излишни неприятности на един твърде малък пазар.

Приказките с обидени граждани, сигнализиращи за духовните си мъки ги помним отдавна…
Разбира се, има и други прецеденти.

Съвсем скоро Google отхвърли искането да преразгледа решението си да остави достъпен в YouTube трейлъра на антиислямския филм. Помните филмът разпали протести срещу САЩ в Близкия Изток.

От Google тогава заявиха, че са наложили допълнителни ограничения на клипа единствено заради местните закони, а не като отговор на политически натиск.

Декларациите обаче са едно, реалностите – нещо съвсем различно. Истината е, че т.н. филм го няма.

Същото се случи и с песента на Big Sha ft. Sarafa, Xplicit & Konsa – Бяло, Зелено и Червено.
Няма я в YouTube, но я има все още във vbox7.

Още принос от света

В руския парламент е внесен законопроект, който предвижда още по-строги наказания за оскърбление на религиозните чувства на вярващите. Това се случва точно след нашумелия случай с пънк молебена на Pussy Riot в московския храм „Христос Спасител”, заради което три момичета от групата бяха пратени за 2 години в затвор – за хулиганство, мотивирано от религиозна омраза.

Така стигаме до уравнението – кой се има за Господ…
Обидчиви станаха и по света, и у нас нежните души на хората с власт.
Не заради душите обаче, а заради желанието за власт май.
След медиите, и социалните мрежи са техни… а ние да учим рап.
Такива са времената.

Групите за натиск във Фейсбук, за които доказателства и съдебни решения са нищо, създават усещането, че няма лошо да се разстрелват хора. Каквото и да каже съдът, здрави партийни редици ще натиснат за помилване.

Нали помните, над 7 хиляди бяха обединени под знамето – Милост за Опиц от регионален лидер на ГЕРБ. Абсурдът е пълен, защото точно три съдебни инстанции, санкционирали стрелянето по хора са оспорвани шумно… защото нямало било правосъдие. Е, как да има?!

Юридическият натиск за неудобно творчество в YouTube, ще спре досадното споделяне на нежелани рими с обидно за хората с власт съдържание.
Рапърите ще ги привикват на разпити за сплашване в прокуратурата.
А ние ще гледаме по телевизора как се режат ленти и се чудим коя година е.

Само се питам от тези гледки, дела и документи спасение къде има…
Как човек да не се сети…., въженцата да си ги носим или ще ги получим безплатно. Това беше виц от поредицата „Желязната решетка” по социалистическо време.

А пък аз си спомням, че някога Лепа Брена не излизаше отвъд кабинката на ТИР-овете. Неотдавна, по телевизора я видях да влиза тържествено в МС… Сигурно затова висококултурните текстове от чалга жанра не смущават ничии нежни души.

Ех, бедни ми Форман, какво знаеш ти за кукувичите гнезда?!
А ние, бегом към театрите, преди да са ги забранили! Там можем да облетим не само кукувичето гнездо.

И няма да пропуснем много. Някоя лента ще отрежат, някоя офшорка ще получи право за ядрени проекти. Я колко прозрачно и пред камерите става.

Ще строят завод. Ние да наблягаме на рапа. Защото у нас строителите не ги съдят, нали.

10570350_10203058665762641_4040556562083660558_n

Тексът е писан преди две години по действителен случай.
Две години по-късно Мишо Шамара стана виден контрареволиционер.

Две години по-късно колегата му Psy, пожъна световен успех с Gangnam Style обаче не съм чувала да се занимава с политика.
Две години по-късно нямаме прецедент с реакциите по повод рапа. Правим зорлем герои разни рапъри, партиите „инвестират” в тях и преливат от рейтинга им.

Шумно свалените получават сребърници, а процедурата се „легитимира” за двойна употреба, не така шумно, но крайно ефективно в отношението власт – инакомислещи.

Да има доволни?
Защо рапърите играят параван за властите си знаят само те.

Тези неща обаче ги разбира Атанаска от Павликени.
Аз не съм толкова умна. Но Ви предупреждавам, че има риск за психиката гледането на разясненията…

От друга страна подобни изповеди по телевизора вероятно носят рейтинг поради лесносмилаемите послания. Хем вълкът сит на рейтинг, хем народът се ядосва за удобни теми…

А на котлона, боб чорба в тенджерата под налягане. Въпрос на регулация е дали бобът ще гърми или ще се яде.
И хайде да се разберем да не повтаряме тази сапунка. Нищо, че през лятото се повтаря най-доброто от стари сезони.

Ако Ви се слуша как тогава коментирахме, можете да го направите тук:
http://bnr.bg/hristobotev/post/100084390/izniza-se-septemvri-v-rityma-na-rapa

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.