Изненадани този път бяха швейцарците

| от |

Швейцарците гласуваха за ограничаване на миграцията. Навярно обаче и на самите тях не им се е вярвало, че ЕС може да прекрати взаимни договори. Ето че сега те започват да изпитват на свой гръб първи неприятни последици, пише Дойче веле.

EU-Fleck

Все още мнозина швейцарци се надяват, че нещата няма да се окажат така сериозни, както изглежда. Иска им се да вярват, че ЕС няма да тръгне да променя съществуващите двустранни договори с алпийската държава, и че сериозните предупреждения от страна на Брюксел са били предимно „театрална пушилка“.

Тези дни говорител на Еврокомисията беше обявил, че преговорите за сътрудничество в изследователската област се замразяват, и че програмата за студентски обмен „Еразъм плюс“ ще продължи да работи, но без Швейцария.

„Опасявам се, че част от моите сънародници изобщо не осъзнават последствията от референдума“, казва швейцарската депутатка Кати Риклин. Християндемократката от дълги години насам отговаря за двустранните отношения между Швейцария ЕС. Според нея ще има и други „болезнени последици“. Дори временното преустановяване на сътрудничеството в сферата на изследванията и на програмите за студентски обмен ще засегнат Швейцария на едно много чувствително място, твърди депутатката.

Назад към изолацията

От близо 10 години насам Швейцария е включена в изследователската програма на ЕС „Хоризонт“, дотирана с милиарди евро от общността. За времето от 2014 до 2020 година ЕС е заделил за нея сумата от 80 милиарда евро. Програмата подпомага съвместни изследователски проекти на бизнеса и университетите от различни страни в ЕС. „Откакто сме част от програмата осъществихме забележителен напредък“, казва Кати Риклин.

Затова тя се опасява, че швейцарските университети сега ще изпаднат в изолация. Същото важи и за програмата за академичен обмен „Еразъм“, която дава на 3 000 швейцарски студенти и университетски преподаватели годишно възможността за престой и работа в различни европейски университети. И по двете програми ЕС временно преустанови сътрудничеството си с Швейцария и не приема молби от нейни кандидати.

Швейцария – негласната членка на ЕС

Изключването на швейцарците от програмите „Хоризонт“ и „Еразъм“ обаче може да се окаже само прелюдия към постепенното изхвърляне на Швейцария от общоевропейския вътрешен пазар. Тъй като швейцарците искат да печелят от сътрудничеството си с Европа, но пък не желаят да се обвързват с общността, правителството в Берн вече от близо 50 години насам договаря нови и нови двустранни споразумения с Брюксел.

Междувременно има близо 120 отделни договора, които регламентират всичко в отношенията между Швейцария и ЕС, стигайки включително и до такива подробности като това колко зъбни колелца от механизма на един часовник трябва да са произведени в Швейцария, за да може той да се продава като швейцарски. А когато ЕС приеме някакви нови директиви, неизменно се налага и швейцарците да привеждат своето законодателство в съзвучие с тях, ако искат техните стоки и услуги да отговарят на европейските стандарти.

На практика Швейцария отдавна е негласна членка на ЕС, казва германският евродепутат от ХДС Андреас Шваб: „С две малки изключения – Швейцария е изключена от процеса на вземането на решения в общността, които обаче тя впоследствие трябва да прилага на дело, а и не участва активно във всички сфери на трансграничното сътрудничество в рамките на ЕС“. Но и в тези сфери Берн активно полага усилия да се сближи с ЕС, „защото това е от полза за швейцарската икономика“, добавя Шваб.

Швейцарският възход дойде тъкмо от свободното придвижване

Швейцария извлича големи стопански ползи от сближаването си с ЕС, смята и Кати Риклин: „Икономическият възход на страната на практика дойде едва след като Швейцария въведе европейските правила за свободно придвижване“, казва тя. Депутатката добавя, че страховете от евентуален прекомерно голям приток на мигранти, за съжаление, са се оказали по-силни. Според нея повечето швейцарци не са вярвали, че заради резултата от референдума, ЕС би могъл да преразгледа всички двустранни спогодби със страната.

Близо две трети от швейцарският износ в момента са предназначени за ЕС, докато едва около 7% от европейският износ отива в Швейцария. Андреас Шваб не вижда голямо поле за маневриране в преговорите с Швейцария: „ЕС винаги е твърдял, че споразуменията с Швейцария се приемат в пакет. И ако един договор бъде прекратен, спират да действат и останалите споразумения в пакета“, казва евродепутатът. Актуални социологически сондажи показват, че 74 процента от швейцарските граждани настояват Швейцария непремено да запази двустранните си спогодби с ЕС.

 
 

Apple не допуска „безплатни“ приложения

| от chronicle.bg |

Apple вече не дава одобрение за приложения, които се промотират чрез своята „безплатност“.

Компанията отказва приемане в магазина за приложения App Store на всички програми, които съдържат думата „free“ в заглавието си.

От Apple информират разработчиците, че e необходимо да премахнат всякакви референции към това дали едно приложение е безплатно или с намалена цена. Apple предлага, ако разработчиците държат да се рекламират с цената, да го правят в описанието на приложението.

И все пак, в магазина за приложения все още има хиляди приложения с думата „free“ в заглавието. Изглежда новото правило се прилага само за новодобавените програми.

Източник: Venture Beat

 
 

„Истински детектив“ ще има трети сезон

| от chronicle.bg |

Сериалът „Истински детектив“ на телевизия НВО вероятно ще има трети  сезон.

Работата над него изглежда вече е започнала, съобщава БТА.

Първият сезон на сериала е заснет от Кари Фукунага, с участието на Матю Макконахи и Уди Харелсън в ролите на детективи от Луизиана.

Той получи ласкави отзиви от критиката и предизвика голям зрителски интерес. Първият му епизод бе излъчен през януари 2014 г. Действието във втория сезон с участието на Колин Фарел, Рейчъл Макадамс и Винс Вон се развива в Калифорния. Отзивите на критиката обаче бяха противоречиви и това накара шефове на телевизия НВО да преустановят осъществяването на проекта.

Създателят на сериала Ник Пицолато е написал сценариите за най-малко два епизода за потенциалния трети сезон и че му помага сценаристът ветеран Дейвид Милк, съобщава „Entertainment Weekly“.

Към момента сътрудничеството между Пицолато и Милк е в ранен стадий. Милк има концепция за следващ сезон на сериала и е започнал да работи върху сценария.

През 2016 г. програмният директор на НВО Кейси Блойс увери, че кабелната телевизия и Пицолато обсъждат възможността да бъде заснет още един сезон на сериала.

 
 

Снимат Peaky Blinders сезон 4

| от chronicle.bg |

Сезон 3 приключи преди 8 месеца. Сега сезон 4 вече се снима, а 5 се пише. Трейлъри, актьори и други детайли ще разгледаме тук.

Последното което знам: сезон 4 се очаква някъде през октомври. Том Харди се завръща. Сезон 5 се пише.

Записите започнаха съвсем скоро и затова все още няма трелър. За една нощ улиците на Ливърпул се състариха с 90 години. Имаме снимки на сета от няколко източника.

 

 

 

 

 

Ще има 6 епизода като във всеки сезон досега. Килиън Мърфи, разбира се, ще играе и в двата предстоящи сезона. Останалите основни герои също се очаква да се завърнат, но това предстои да бъде обявено. Създателят на сериала Стивън Найт потвърди завръшането на Том Харди, с когото работи през януари в „Табу“. „Не можем без Алфи (персонажът на Том). Том Харди е много желан актьор, но се постара да се освободи за снимките на сериала ни.“

 
 

Оставете Копривщица на мира!

| от |

Хората много обичат да говорят за промяната. 

Това беше и думата, която политиците предизборно дъвчеха в слоганите си. “Гласувайте за промяната!”

Само дето някои неща нямат нужда от промяна. Ето, като Копривщица, например. За нея всъщност е чудесно да остане в „зоната си на комфорт“. В този случай това означава да бъде запазен статутът й на архитектурно-исторически резерват.

Нещо, което един местен бизнесмен – Радослав Йовков, и хората от общинския съвет в града (7 от 11), не искат да се случи. Те искат промяна – високи сгради, мотописта, ски писта и други нововъведения, които да превърнат възрожденското градче в ново Банско, претрупано като китайски магазин от кича на псевдоразбирането за туризъм.

копривщица

В “зоната на комфорт” на Копривщица живее магията на тесните калдаръмени улички – магия, която би вдъхновила Джоан Роулинг да роди още поне две книги за Хари Потър. В тази зона на комфорт стоят дребните забрадени баби, които продават сладка от диви ягоди на площада. В нея е тишината над паметника на Георги Бенковски и папурите в блатото под него. Есенните листа на брезите над църквата „Успение на Св. Богородица“. Почернялата пейка пред Догановата къща, която от векове гледа с дървените си очи. Ябълковите дървета, надвиснали над улиците, от които децата крадат ябълки и тичат със смях. Чардаците на Ослековата къща. Вятърът, който докосва статуята на майката на Димчо Дебелянов пред „бащината къща, в която той се завръща“. Августовската топлина на камъните, с които е построен мостът, на който е гръмнала първата пушка на Априлското въстание. Носталгичното настроение на отминалата епоха. Сцената, на която се снимаха „Под игото“, „Хитър Петър“, „Шибил“ и „Записки по българските въстания“ . Конете, които пасат под боровете на Копривщенските поляни.

Ски писта на тези поляни? Come on.

Кой нормален скиор ще предпочете Копривщица като ски дестинация пред Банско или Боровец? Мотописта? Бучене на двигателя на Harley Davidson вместо конски тропот по калдъръма? Напред, юнаци! С гръмовен звук на ATV-то до паметника на Бенковски!

копривщица

Не, нямаме нужда от това. Не защото някой иска да възпрепятства процеса на развитие на града и да лиши местните от индустриалния устрем на един загрижен бизнесмен, а защото това място е една от малкото останали крепости на българското, на истинския патриотизъм - такъв, в който не се мразят чуждоземци, не се връзват бежанци със свински опашки, не се лансират кухи политически лозунги и не се демонстрира любов към отечеството посредством селска агресия, татуирани лица на национални герои по плешките и вербална шизофазия по телевизията.

Идете до Копривщица този уикенд – ще видите българския флаг, закачен на повечето къщи.

копривщица

Ще видите в „Дедо Либен“ и другите кръчми местни хора, които пеят „Притури се планината“ и танцуват ръченица. Ще видите деца да пеят български народни песни, не защото трябва да го правят в час по музика, а защото родителите им го правят  – с желание, със страст. С две думи – ще видите урок по национална гордост и патриотизъм.

Копривщица не е само природа. Тя е и дух, и история, и култура. И намесата с цел „промяна“, водена от частни бизнес интереси и политическо навеждане на главица, би разрушила много повече от един възрожденски град-музей.

копривщица

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура