Изкуство и нацистки символи

| от | |

Франция забрани спектаклите на скандалния комик Дийодоне заради антисемитско съдържание. Това разбуни духовете и то не само в света на изкуството, пише Дойче веле. В Германия също се питат къде свършва творческата свобода?

На сатирата всичко ѝ е позволено, бе казал Курт Тухолски. На писателя с острото перо обаче тогава му е било лесно да прави подобно заключение – в началото на 20 век изобщо не е стоял въпросът за сатирата и Холокоста или престъпленията на националсоциализма. Сто години по-късно в Германия вече се води не един дебат дали на комици, карикатуристи или режисьори им е позволено да се шегуват например с Хитлер. В повечето случаи е даван положителен отговор, а произведения на изкуството, осмиващи Хитлер, са дискутирани, но не и забранявани.

Наскоро германски съд оправда художника Йонатан Мезе, който в свой пърформънс показа нацисткия поздрав. Съдиите обаче решиха, че авторът е изпозвал жеста в комичен план и не отнесоха случая към юрисдикцията на германския закон, който забранява използването на нацистките символи. Миналата седмица обаче научихме за едно друго съдебно решение – на демонстрация срещу политиката на ЕС за икономии германският художник Гюнтер Вангерин се появи с плакат на канцлерката Ангела Меркел в нацистка униформа. Авторът също се позова на творческата свобода, но съдът реши друго и постанови 3 000 евро глоба.

dieudone

Само че сегашната дискусия във Франция има по-различни измерения. Комикът Дийодон Мбала Мбала, чието артистично име е Дийодоне, многократно е осъждан през последните години за прояви с антисемитско съдържание – до този момент той е платил глоби на обща стойност 65 000 евро. Авторът смята себе си за хуморист. Но въпросът е дали всичко, което се поставя на сцената, може да бъде определено като изкуство? – Не, постанови Върховният административен съд на Франция, който забрани спектакли на Дийодоне в градовете Нант, Тур и Орлеан.

Забраната бе мотивирана с това, че неговото шоу е риск за обществения ред и човешкото достойнство заради неприемливи изказвания на комика по адрес на евреите. Конфликтът се пренесе и в Швейцария, където град Нион обяви, че също смята да спре представленията на Дийодоне.

Отговорното изкуство

Случаят Дийодоне се коментира широко и в Германия. Според президента на берлинската Академия на изкуствата Клаус Щек, решението на френския съд е правилно. За границите на творческата свобода Щек казва: „Няма безотговорна сатира и въобще безотговорно изкуство.“ Решението на френския съд донякъде смущава германския писател с израелски корени Рафаел Зелигман. Но той също е горещ защитник на творческата свобода и пледира да се избира по-малкото зло: „Когато някой използва свободното слово и демократичните свободи, за да ги хули, трябва да има начини да му противодействаме. Трябва да имаме възможност да показваме червен картон на антисемитите и подстрекателите към омраза“, казва Зелигман.

Във Франция обаче се чуват и други гласове. Бившият министър на културата, социалистът Жак Ланг заяви например, че според него решението на съда е проблематично. Налице трябва да са сериозни причини, за да се отмени свободата на словото. Ляво ориентираният вестник „Либерасион“ написа в коментар следното: „Забраните, които феновете на Дийодоне възприемат като цензура, крият риска един скандален комик да бъде привърнат в мъченик и жертва на свободата на словото“.

Дебатът тепърва започва да набира скорост – както във Франция, така и в Германия. Факт е обаче, че забраната на спектаклите на Дийодоне само за една нощ го направиха по-известен, отколкото всички съдебни процеси, водени досега срещу него.

 

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

Киа Моторс ще строи нов завод в Индия

| от chronicle.bg |

КИА Моторс подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Андхра Прадеш, Индия за строителството на нова производствена база в Anantapur.

Споразумението бе подписано на официална церемония в град Виджаявада, част от Андхра Прадеш, югоизточна Индия. Инвестицията за първия завод на КИА в Индия, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в края на 2017г., възлиза на 1.1 милиард щатски долара.

Стартът на производство е планиран за втората половина на 2019г., като капацитетът на базата ще бъде 300 000 автомобила годишно.

КИА планира производството на стратегически компактен седан и компактен SUV, специално насочени към индийските потребители. Заводът, разположен на площ от 2.16м2/536 акра, включва 4 основни цеха – щамповане, заваряване, боядисване и сглобяване.

Модерният завод ще предостави възможност на компанията да стартира продажбите си и в Индия, което ще спомогне за устойчивия ръст в продажбите, както на местно, така и на международно ниво. Индия е най-бързо развиващия се пазар на нови автомобили в света и 5-ти по големина в международен мащаб.

През изминалата 2016г. в страната са реализирани над 3.3 милиона автомобила. Експертите прогнозират, че до 2020г. Индия ще се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света.