Изключват аналоговия сигнал, коя цифра ще излъчват утре?

| от | |

Подаването на аналогов телевизионен сигнал спира тази нощ.

Безплатни декодери за цифрова телевизия са взели само 75 хиляди от имащите право на това 210 хиляди души.

Покритието на цифровия сигнал обхваща 95% от населението, но остават населени места без покритие. Все още не е ясно колко са те.

Според председателя на КРС Веселин Божков, това ще засегне между 350 000 и 1 000 000 души. След спирането на аналоговия сигнал, експерти от Министерството на транспорта ще изготвят анализ на териториите, които ще останат без покритие и ще бъдат разработени мерки за решаването на проблема.

Ваучерите за безплатни декодери се раздават до 30 октомври, а валидността им е до края на ноември.

Има случаи хора да продават своите безплатни ваучери за декодери, тъй като имат сателитна телевизия.

simulcast

Ако случайно решите да потърсите информация на дълго рекламирания сайт cifrovizacia.bg ще ударите на камък. Сайта си замина заедно с аналоговия сигнал, Тасева, господинът от табуретката и едни 20 милиона похарчени за реклама.

Което ме подсети за този мой текст писан на 11 април. За съжаление текста е все още актуален, дори повече. Мога да го допиша с хиляди примери между 11 април и днес. Но нима не говорим за едно и също, само сменяме имената.

Цифровизация – Бъдещето е ясно! А нормализацията кога?

Добър вечер, вие гледате новините на … Земетресение от … по скалата на Рихтер разтърси … Мъж застреля 19 души в училище в американския град… Боинг 747 на авиокомпания … с 349 души на борда … Кола бомба се взриви … Катастрофи, лекарски грешки, птичи грип, свински грип, ешерихия коли, ешерихия беси … Лека нощ! Ъ? Наскоро мой приятел каза, че в Македония новините са : БЦ е лош, лопати, черна хроника. С други думи : Те са лоши, ние барéм нещо правим, кути има и по-лошо. Българските дълго време бяха така : далаверите на Тройната коалиция, рязане на ленти, черна хроника.

А на зрителите думите на Бойко “безпрецедентна световна финансова и икономическа криза” звучат странно. Защото не са чули за нея. Защото ьТВ отдели на плейбека на Бионсе 27 минути в новинарските си емисии през деня. За резултатите от президентските избори във Франция изхарчиха 11 минути ефирно време.

За президентката на Бразилия се знае, че е от български произход. В портрета на Маргарет Тачър акцента беше не върху политиките ѝ като МП, а върху филма “Желязната лейди” с Мерил Стрийп. За коментар на изборите в Италия потърсиха Унилсън. За шефа на МВФ говориха единствено когато си извади икономическия растеж и подгони с него камериерка в нюйоркски хотел. За Турция говорим само когато има земетресение. За Румъния при наводнение. За Сърбия при етнически размирици. На Македония броим паметниците. Новините от авиоиндустрията са свързани само със стачки и самолетни катастрофи.

Много обичаме да показваме земетресения и цунамита. На Соломоновите острови. Но не можем да ги показваме само с карта като онези аматьори от Сиенен. Не, ние имаме ексклузивни кадри. От друго земетресение, на друго място, преди 3 години, но кадри. И то ексклузивни.

Гостите на всички предавания са едни и същи. Сутрин коментират менструацията при Гала, вечер национализацията в “Лице в лице”… Национализация, менструация, няма значение. Кръв да има. Да, Карбовски, съгласен съм, че Мара Отварачката може да говори за финансовата криза. Така или иначе, не правя разлика между Кунева и Николета. Бойко и Стоичков са с еднакъв умствен багаж. А Станишев леко ми напомня на Азис. Словореда на Димитър Пенев и този на Цецо си приличат, а Яне е по-добър артист от Калин Врачански.

boyko-i-kamata-v-edin-otbor

Да, нормално е МП да го дават повече време в спортните новини. Да, нормално е кандидат-депутат да е главен герой в сериал. Или министър. Скоро Станка Златева може да е първата депутатка, която ще се бори на световно. Или пък Далаклиев. На ринга в синия ъгъл заместник-председателят на Народното събрание…

Да, нормално е кандидат за президент да обяви, че се кандидатира за този пост в Шоуто на Слави. Да, този кандидат трябва да отиде в Горещо, за да опровергае лъжите за себе си във вестник Шок. Да, нормално е лидера на най-голямата извън парламентарна партия да говори за завеси в Модерно в деня на национален протест. В същия ден още по-нормално е премиера да играе мач.

Да, защото всички цитирахте Антония Първанова и похода ѝ срещу чалгата. Защото Антония Първанова е рокерка. Аз досега не бях виждал рокерка така да играе кючек. На площада в Кърджали, където измори сръбски оркестър. На циганска сватба в Добрич. Но затова единствено “Сега” написа едно изречение.

Да, нормално е лидера на най-голямата извън парламентарна партия през 2008 да връчва награда за цялостен принос на Наградите на Планета. Защото като стана премиер му посветиха песен Екстра Нина и Никол…

Георги Първанов има повече участия в Шоуто на Слави, отколкото в Панорама.

Затова защо Сашка Васева да не коментира изборите. Кой по-добре от нея разбира електоралните нагласи. Тя може да говори и за валутния борд. Щом Мишо Шамара може да е депутат, защо да не пратим Колумбиеца посланик.

Анализ на изминалата година ще направим заедно с бат’ Венци, Август Попов, Милена Фучеджиева, Есил Дюран и Ернестина Шинова… Я пак? Обзор на седмицата на Милото, обзор на актуалните събития от Митю Пищова…

И така нататък. Няма да засягам безсмислените риалити и магазинни предавания, лоши копия на световни формати, турските сериали и всичко останало. Ще добавя само, че когато на Коледа ьТВ е в дома на Гергана, Нова тв е при Алисия, а ТВ7 е на гости на Андреа, докато по Планета дават предаване за народните традиции, се чудя коя е ‘чалга телевизията’. А когато на 3 март ьтв ни зарадваха с концерт от турнето на Пайнер, Нова тв с “Анелия в НДК”, а ТВ7 посетиха Галена във Велико Търново, Планета излъчи едночасово предаване от Националния исторически музей.

Цифровизацията е хубаво нещо. Но високо качество на картината комбинирано с ниско качество на продукта е като стар чипс в лъскава опаковка. Гадният вкус си остава, единствено разочарованието е по-голямо.

Така чи уважайеми чиливизии, радвам сйе, чи сйе чифровизирачи. Сига ако се и нормализирачи, цена няма да имачи…

 

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Нова партида чудесни реклами

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.