Изчезналите видове II

| от |

Николай Крижитски но разказа много подробно  Какво унищожихме на планетата за последните 50 години, сега е отново на линия с още факти.

detail_5c5196cd41d16d37d5ef54d572a4d9e0

Неотдавна зоолози откриха във водите на Индийския и Тихия океан група ракообразни, които до този момент бяха считани за безвъзвратно изчезнали. Единствената информация за преоткритата група бе по фосили залепени по дълбоководните скали. Всъщност, изследванията на тези отдавна изчезнали членестоноги показват, че са обитавали същите аквариуми и то в Еоцена, тоест преди около 34-36 милиона години. Фактически това означава, че в зоологията са се появили още няколко „живи изкопаеми“.

Нека да разгледаме какви „нови“ индивиди са се върнали от миналото:

Целакант

Вид: Latimeria chalumnae, Latimeria menadoensis
Време на предполагаемотоо изчезване: преди 145 милиона години
Дата на възкресяването: 1937 г. (забелязана и през 1997 година)

pic_e04cd831c90e05591aeaff3672f54769

Декември месец 1938 година, куратор Марджъри Куртене-Латимерв музея в Ийст-Лондон в ЮАР вдига звънящия телефон в кабинета си. От другата страна е капитан на риболовен кораб, който разказва за необикновена синя риба, уловена от екипажа му. Куртене-Латимер отива към доковете и наистина вижда най-красивата на цвят риба, която е виждала досега. Преливащо синьо, с металически оттенъци и странни месести плавници, които приличат на лапи. Марджъри не открива някаква информация в нито един справочник. Не открива и най-малко съвпадение измежду другите енциклопедични книги за уловения екземпляр. За да се съхрани обаче рядкото откритие – трябва спешната намеса на ихтиолога Джеймс Смит, който в този момент е бил в годишния си отпуск.

В музея не са разполагали с хладилни камери, а в градската морга отказват да приемат „пациента“. В крайна сметка от загадъчната синя риба се наложило да се направи обикновен препариран модел. Когато ихтиолога Смит се връща на работа в музея, веднага разпознава в изсушената риба представител на Целакантите, известен до момента само и единствено по остатъци в намерените вкаменелости. Ученият нарича индивида Latimeria chalumnae (препарираната от Марджъри Latimeria и до ден днешен се пази в музея).

Целакантите са се обособили като група костни риби преди около 400 милиона години. Съгласно една от хипотезите: именно тези екземпляри, разполагащи с нещо като полу-китки или полу-перки – са били първите водни гръбначни, успяли да излезат на сушата.

Открит е още един вид Целаканте от рода Latimeria – През 1997 година, също е случайна находка.

Марк Ердман, биолог от Калифорния бидейки на медения си месец на остров Сулавеси в Индонезия, забелязва много странна риба да лежи в рибната сергия на пазарчето в град Манадо. Ердман помислил, че това е същата тази Latimeria chalumnae, открита и класифицирана от южно-африканския куратор. Само, че вместо синя – рибата е била кафява на цвят. Находката така и щяла да си остане незабелязана, ако Ердман не е качил снимките в интернет. Тогава друг учен – Юджийн Белън (Eugine K. Balon) разпознава и класифицира рибата като подобен вид, наречен Latimeria menadoensis (в чест на града, в който била открита).

През 2013 година учените разгадават гена на Latimeria chalumnae, и забелязват, че нейното ДНК за всичките изминали милиони години почти не се е изменило.

Към днешна дата – Latimeria chalumnae и Latimeria menadoensis се намират под заплаха от изчезване, засега са забелязани и преброени около 309 екземпляра. Това е страшно малко, но е така, защото преди време някой местен е пуснал мълвата, че уловиш ли и изядеш тази синя риба – ставаш безсмъртен.

Лаоска скална мишка

Вид: Laonastes aenigmamus
Време на предполагаемото изчезване: преди 11 миллиона години
Дата на възкресяването: 1996 година

pic_f30eb042340d42394c97f3af44438da3

Отново откритие в Азия е открито отдавна считано за изчезнали животинче: скална мишка от Лаос. Laonastes aenigmamus е забелязан през 1996 година на пазара за прясно месо в град Тхакхек.

Приличащия на катеричка мишок е разгледан внимателно, а по-късно класифициран от американския палеонтолог Мери Доусън (Mary Dawson). Тя и нейните колеги описват гризача, който принадлежи към семейството Diatomyidae, чиито представители са считани за измряли още в късната Миоцена. Тоест, преди около 11 милиона години.

Сега лаоската скална мишка обитава само определени варовикови планини в Централен Лаос.

В наши дни се среща все по-рядко и подобно на синята Латимерия – се счита за изчезващ вид.

Тайфунник

Вид: Pterodroma magentae
Време на предполагаемото изчезване 1867 година
Дата на възкресяването: 1978 година

pic_7ea54624f42a7a064bc64981c3662627

Понякога за да се открие нов вид птица е достатъчно да се отиде до животинския пазар. Това е правилото на орнитолога Дейвид Кръкет (David Crockett), който девет години разхождайки се по новозеландския остров Чатъм е открил (Pterodroma magentae) – чайката, считана за отдавна изчезнала.

Чатъмския тайфунник (вид чайка) в отличие от латимерията и лаоската мишка, не е живо изкопаемо и неговите предци не са намирани само в скални вкаменени фосили. през 1867 година, учени от италиански изследователски кораб са плували покрай новозеландските брегове и са намерили и препарирали птицата. Съхранявана е в Туринския университет повече от сто години. След откриването на живата птица и сравнението точно с този препариран експонат, Кръкет я идентифицира като „Чатъмския тайфунник“. На орнитолога са му трябвали още десет години за да открие и гнездо на тайфуник, тъй като тази чайка е плашлива и гнезди в най-гъстите и отдалечени гори, които са на най-южните острови. Днес тези гори са строго охраняеми, защото през 2012 година популацията на чайката е наброявала едва 150-200 екземпляра.

Каспийския кон

Вид: Equus ferus caballus
Време на предполагаемото изчезване: ок. 700 година от новата ера
Дата на възкресяването: 1965 година

pic_ca3c6ebba1a9d8e306535c33d95640a0

Макар домашните и питомните животни по-трудно може да изчезнат отколкото дивите – точно това се случило именно с Каспийските кончета. Тази порода се смята за една от най-древните в света, по време на Персийската Империя е отглеждана е на територията на днешен Северен Иран. Сведенията за породата дребни коне датират от 3400 преди нашата ера. Високи са около метър (в най-горната им точка),и са използвани предимно от куриери и ловци. Съхранени са изображения им на барелефите в Персеполис – столицата на цар Дарий I Велики.

Има ги и върху златните колесници и някои запазени стенописи.

Арабските и монголските завоеватели изместват дребната порода със своите по-едри и издържливи коне. Но, не само това: те унищожават дори стенописите и изгарят библиотеките със свидетелства за тези питомни коне. В резултат на което, след 700 г. до нашата ера тези животни не са споменавани никъде, забравени са и дори са смятани за измряли. Впоследствие, породата практически изчезва от книгите, летописите и спомените.

Каспийските коне обаче са намерени през 1965 година от американката Луиз Фируз (Louise Firouz). Тя се е занимавала с развъждане на расови коне в Иран, но по-специално е търсила порода подобна на пони за своята детска конна школа. Един ден високо в планината в северен Иран открива тези дребни кончета – с размери са на обичайното пони, но с абсолютно идентичните пропорции на истински кон. Изучаването на анатомията им показало, че точно това са потомците на древните персийски дребни коне. Породата е наречена по местото на откриването им: „Каспийска“.

Днес, каспийските коне се развъждат не само в Иран, но и в Европа, САЩ, Австралия и Нова Зеландия. Тази порода се използва основно за детски конни школи- като характер тези кончета имат доста по-уравновесен и търпелив отколкото на понито.

 

Equus ferus caballus

 

 

 
 

20 филма, които излизат през декември

| от chronicle.bg, по msn.com |

Е го къде е декември!

Дойде отпускарски сезон номер две. Не е задължително, разбира се, но е много приятно човек да отиде на кино. Всеки, обаче, е седял с тъп поглед пред касите на киното, чудейки се кой постер му харесва най-много, докато зад него се образува опашка, които го ругаят, вместо да си изберат филм преди да е дошъл техният ред.

Представяме ви 20 филма, които дебютират през последния месец на 2016 година. Някои от тях ще бъдат прожектирани и в България. С другите ние не знаем как ще се справите.

 
 

Общото между Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу

| от chronicle.bg |

Днес Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу имат рожден ден!

Известните девойки стават съответно на 35, 38 и 48. По този повод направихме галерия с техни снимки – да им се порадваме отстрани в случай, че не са ни поканили на купона довечера.

Родените на 2 декември са общителни, оригинални и спонтанни  хора с младежки дух, артистичен темпе­ра­мент и богато въображение. Те също така са възприемчиви, деликатни и амбициозни, с енергичен ха­рактер и темперамент.

 
 

„Can`t stop the feeling“ на Джъстин Тимбърлейк е най-лошата песен на 2016

| от chronicle.bg, БТА |

Летният хит „Can’t Stop The Feeling“ на Джъстин Тимбърлейк изненадващо оглави класацията на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г., съобщи Контактмюзик.

Денс парчето на Тимбърлейк от анимацията „Тролчета“ покори върховете на музикалните чартове по света. Песента обаче явно не допада на всеки вкус, след като съставителите на класацията не са се поколебали да й отредят първенството сред най-лошите записи на годината.

В черния списък попада и друг хит, представил се добре в музикалните чартове – „7 years“ на датската група „Лукас Греъм“.

Топ 10 на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г. включва:

1. Can’t Stop The Feeling на Джъстин Тимбърлейк
2. „Mom“ на Меган Трейнър
3. „Team“ на Иги Азалия
4. „Ghostbusters (I’m Not Afraid)“ на „Фол аут бой“ и Миси Елиът 5. „Bad Things“ на Машин Гън Кели
6. „I Took a Pill in Ibiza“ на Майк Поснър
7. „i hate u, i love u“ на gnash
8. „NO“ на Меган Трейнър
9. „Private Show“ на Бритни Спиърс
10. „7 Years“ на „Лукас Греъм“

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.