Изчезналите видове II

| от |

Николай Крижитски но разказа много подробно  Какво унищожихме на планетата за последните 50 години, сега е отново на линия с още факти.

detail_5c5196cd41d16d37d5ef54d572a4d9e0

Неотдавна зоолози откриха във водите на Индийския и Тихия океан група ракообразни, които до този момент бяха считани за безвъзвратно изчезнали. Единствената информация за преоткритата група бе по фосили залепени по дълбоководните скали. Всъщност, изследванията на тези отдавна изчезнали членестоноги показват, че са обитавали същите аквариуми и то в Еоцена, тоест преди около 34-36 милиона години. Фактически това означава, че в зоологията са се появили още няколко „живи изкопаеми“.

Нека да разгледаме какви „нови“ индивиди са се върнали от миналото:

Целакант

Вид: Latimeria chalumnae, Latimeria menadoensis
Време на предполагаемотоо изчезване: преди 145 милиона години
Дата на възкресяването: 1937 г. (забелязана и през 1997 година)

pic_e04cd831c90e05591aeaff3672f54769

Декември месец 1938 година, куратор Марджъри Куртене-Латимерв музея в Ийст-Лондон в ЮАР вдига звънящия телефон в кабинета си. От другата страна е капитан на риболовен кораб, който разказва за необикновена синя риба, уловена от екипажа му. Куртене-Латимер отива към доковете и наистина вижда най-красивата на цвят риба, която е виждала досега. Преливащо синьо, с металически оттенъци и странни месести плавници, които приличат на лапи. Марджъри не открива някаква информация в нито един справочник. Не открива и най-малко съвпадение измежду другите енциклопедични книги за уловения екземпляр. За да се съхрани обаче рядкото откритие – трябва спешната намеса на ихтиолога Джеймс Смит, който в този момент е бил в годишния си отпуск.

В музея не са разполагали с хладилни камери, а в градската морга отказват да приемат „пациента“. В крайна сметка от загадъчната синя риба се наложило да се направи обикновен препариран модел. Когато ихтиолога Смит се връща на работа в музея, веднага разпознава в изсушената риба представител на Целакантите, известен до момента само и единствено по остатъци в намерените вкаменелости. Ученият нарича индивида Latimeria chalumnae (препарираната от Марджъри Latimeria и до ден днешен се пази в музея).

Целакантите са се обособили като група костни риби преди около 400 милиона години. Съгласно една от хипотезите: именно тези екземпляри, разполагащи с нещо като полу-китки или полу-перки – са били първите водни гръбначни, успяли да излезат на сушата.

Открит е още един вид Целаканте от рода Latimeria – През 1997 година, също е случайна находка.

Марк Ердман, биолог от Калифорния бидейки на медения си месец на остров Сулавеси в Индонезия, забелязва много странна риба да лежи в рибната сергия на пазарчето в град Манадо. Ердман помислил, че това е същата тази Latimeria chalumnae, открита и класифицирана от южно-африканския куратор. Само, че вместо синя – рибата е била кафява на цвят. Находката така и щяла да си остане незабелязана, ако Ердман не е качил снимките в интернет. Тогава друг учен – Юджийн Белън (Eugine K. Balon) разпознава и класифицира рибата като подобен вид, наречен Latimeria menadoensis (в чест на града, в който била открита).

През 2013 година учените разгадават гена на Latimeria chalumnae, и забелязват, че нейното ДНК за всичките изминали милиони години почти не се е изменило.

Към днешна дата – Latimeria chalumnae и Latimeria menadoensis се намират под заплаха от изчезване, засега са забелязани и преброени около 309 екземпляра. Това е страшно малко, но е така, защото преди време някой местен е пуснал мълвата, че уловиш ли и изядеш тази синя риба – ставаш безсмъртен.

Лаоска скална мишка

Вид: Laonastes aenigmamus
Време на предполагаемото изчезване: преди 11 миллиона години
Дата на възкресяването: 1996 година

pic_f30eb042340d42394c97f3af44438da3

Отново откритие в Азия е открито отдавна считано за изчезнали животинче: скална мишка от Лаос. Laonastes aenigmamus е забелязан през 1996 година на пазара за прясно месо в град Тхакхек.

Приличащия на катеричка мишок е разгледан внимателно, а по-късно класифициран от американския палеонтолог Мери Доусън (Mary Dawson). Тя и нейните колеги описват гризача, който принадлежи към семейството Diatomyidae, чиито представители са считани за измряли още в късната Миоцена. Тоест, преди около 11 милиона години.

Сега лаоската скална мишка обитава само определени варовикови планини в Централен Лаос.

В наши дни се среща все по-рядко и подобно на синята Латимерия – се счита за изчезващ вид.

Тайфунник

Вид: Pterodroma magentae
Време на предполагаемото изчезване 1867 година
Дата на възкресяването: 1978 година

pic_7ea54624f42a7a064bc64981c3662627

Понякога за да се открие нов вид птица е достатъчно да се отиде до животинския пазар. Това е правилото на орнитолога Дейвид Кръкет (David Crockett), който девет години разхождайки се по новозеландския остров Чатъм е открил (Pterodroma magentae) – чайката, считана за отдавна изчезнала.

Чатъмския тайфунник (вид чайка) в отличие от латимерията и лаоската мишка, не е живо изкопаемо и неговите предци не са намирани само в скални вкаменени фосили. през 1867 година, учени от италиански изследователски кораб са плували покрай новозеландските брегове и са намерили и препарирали птицата. Съхранявана е в Туринския университет повече от сто години. След откриването на живата птица и сравнението точно с този препариран експонат, Кръкет я идентифицира като „Чатъмския тайфунник“. На орнитолога са му трябвали още десет години за да открие и гнездо на тайфуник, тъй като тази чайка е плашлива и гнезди в най-гъстите и отдалечени гори, които са на най-южните острови. Днес тези гори са строго охраняеми, защото през 2012 година популацията на чайката е наброявала едва 150-200 екземпляра.

Каспийския кон

Вид: Equus ferus caballus
Време на предполагаемото изчезване: ок. 700 година от новата ера
Дата на възкресяването: 1965 година

pic_ca3c6ebba1a9d8e306535c33d95640a0

Макар домашните и питомните животни по-трудно може да изчезнат отколкото дивите – точно това се случило именно с Каспийските кончета. Тази порода се смята за една от най-древните в света, по време на Персийската Империя е отглеждана е на територията на днешен Северен Иран. Сведенията за породата дребни коне датират от 3400 преди нашата ера. Високи са около метър (в най-горната им точка),и са използвани предимно от куриери и ловци. Съхранени са изображения им на барелефите в Персеполис – столицата на цар Дарий I Велики.

Има ги и върху златните колесници и някои запазени стенописи.

Арабските и монголските завоеватели изместват дребната порода със своите по-едри и издържливи коне. Но, не само това: те унищожават дори стенописите и изгарят библиотеките със свидетелства за тези питомни коне. В резултат на което, след 700 г. до нашата ера тези животни не са споменавани никъде, забравени са и дори са смятани за измряли. Впоследствие, породата практически изчезва от книгите, летописите и спомените.

Каспийските коне обаче са намерени през 1965 година от американката Луиз Фируз (Louise Firouz). Тя се е занимавала с развъждане на расови коне в Иран, но по-специално е търсила порода подобна на пони за своята детска конна школа. Един ден високо в планината в северен Иран открива тези дребни кончета – с размери са на обичайното пони, но с абсолютно идентичните пропорции на истински кон. Изучаването на анатомията им показало, че точно това са потомците на древните персийски дребни коне. Породата е наречена по местото на откриването им: „Каспийска“.

Днес, каспийските коне се развъждат не само в Иран, но и в Европа, САЩ, Австралия и Нова Зеландия. Тази порода се използва основно за детски конни школи- като характер тези кончета имат доста по-уравновесен и търпелив отколкото на понито.

 

Equus ferus caballus

 

 

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.