Изчезналите видове II

| от |

Николай Крижитски но разказа много подробно  Какво унищожихме на планетата за последните 50 години, сега е отново на линия с още факти.

detail_5c5196cd41d16d37d5ef54d572a4d9e0

Неотдавна зоолози откриха във водите на Индийския и Тихия океан група ракообразни, които до този момент бяха считани за безвъзвратно изчезнали. Единствената информация за преоткритата група бе по фосили залепени по дълбоководните скали. Всъщност, изследванията на тези отдавна изчезнали членестоноги показват, че са обитавали същите аквариуми и то в Еоцена, тоест преди около 34-36 милиона години. Фактически това означава, че в зоологията са се появили още няколко „живи изкопаеми“.

Нека да разгледаме какви „нови“ индивиди са се върнали от миналото:

Целакант

Вид: Latimeria chalumnae, Latimeria menadoensis
Време на предполагаемотоо изчезване: преди 145 милиона години
Дата на възкресяването: 1937 г. (забелязана и през 1997 година)

pic_e04cd831c90e05591aeaff3672f54769

Декември месец 1938 година, куратор Марджъри Куртене-Латимерв музея в Ийст-Лондон в ЮАР вдига звънящия телефон в кабинета си. От другата страна е капитан на риболовен кораб, който разказва за необикновена синя риба, уловена от екипажа му. Куртене-Латимер отива към доковете и наистина вижда най-красивата на цвят риба, която е виждала досега. Преливащо синьо, с металически оттенъци и странни месести плавници, които приличат на лапи. Марджъри не открива някаква информация в нито един справочник. Не открива и най-малко съвпадение измежду другите енциклопедични книги за уловения екземпляр. За да се съхрани обаче рядкото откритие – трябва спешната намеса на ихтиолога Джеймс Смит, който в този момент е бил в годишния си отпуск.

В музея не са разполагали с хладилни камери, а в градската морга отказват да приемат „пациента“. В крайна сметка от загадъчната синя риба се наложило да се направи обикновен препариран модел. Когато ихтиолога Смит се връща на работа в музея, веднага разпознава в изсушената риба представител на Целакантите, известен до момента само и единствено по остатъци в намерените вкаменелости. Ученият нарича индивида Latimeria chalumnae (препарираната от Марджъри Latimeria и до ден днешен се пази в музея).

Целакантите са се обособили като група костни риби преди около 400 милиона години. Съгласно една от хипотезите: именно тези екземпляри, разполагащи с нещо като полу-китки или полу-перки – са били първите водни гръбначни, успяли да излезат на сушата.

Открит е още един вид Целаканте от рода Latimeria – През 1997 година, също е случайна находка.

Марк Ердман, биолог от Калифорния бидейки на медения си месец на остров Сулавеси в Индонезия, забелязва много странна риба да лежи в рибната сергия на пазарчето в град Манадо. Ердман помислил, че това е същата тази Latimeria chalumnae, открита и класифицирана от южно-африканския куратор. Само, че вместо синя – рибата е била кафява на цвят. Находката така и щяла да си остане незабелязана, ако Ердман не е качил снимките в интернет. Тогава друг учен – Юджийн Белън (Eugine K. Balon) разпознава и класифицира рибата като подобен вид, наречен Latimeria menadoensis (в чест на града, в който била открита).

През 2013 година учените разгадават гена на Latimeria chalumnae, и забелязват, че нейното ДНК за всичките изминали милиони години почти не се е изменило.

Към днешна дата – Latimeria chalumnae и Latimeria menadoensis се намират под заплаха от изчезване, засега са забелязани и преброени около 309 екземпляра. Това е страшно малко, но е така, защото преди време някой местен е пуснал мълвата, че уловиш ли и изядеш тази синя риба – ставаш безсмъртен.

Лаоска скална мишка

Вид: Laonastes aenigmamus
Време на предполагаемото изчезване: преди 11 миллиона години
Дата на възкресяването: 1996 година

pic_f30eb042340d42394c97f3af44438da3

Отново откритие в Азия е открито отдавна считано за изчезнали животинче: скална мишка от Лаос. Laonastes aenigmamus е забелязан през 1996 година на пазара за прясно месо в град Тхакхек.

Приличащия на катеричка мишок е разгледан внимателно, а по-късно класифициран от американския палеонтолог Мери Доусън (Mary Dawson). Тя и нейните колеги описват гризача, който принадлежи към семейството Diatomyidae, чиито представители са считани за измряли още в късната Миоцена. Тоест, преди около 11 милиона години.

Сега лаоската скална мишка обитава само определени варовикови планини в Централен Лаос.

В наши дни се среща все по-рядко и подобно на синята Латимерия – се счита за изчезващ вид.

Тайфунник

Вид: Pterodroma magentae
Време на предполагаемото изчезване 1867 година
Дата на възкресяването: 1978 година

pic_7ea54624f42a7a064bc64981c3662627

Понякога за да се открие нов вид птица е достатъчно да се отиде до животинския пазар. Това е правилото на орнитолога Дейвид Кръкет (David Crockett), който девет години разхождайки се по новозеландския остров Чатъм е открил (Pterodroma magentae) – чайката, считана за отдавна изчезнала.

Чатъмския тайфунник (вид чайка) в отличие от латимерията и лаоската мишка, не е живо изкопаемо и неговите предци не са намирани само в скални вкаменени фосили. през 1867 година, учени от италиански изследователски кораб са плували покрай новозеландските брегове и са намерили и препарирали птицата. Съхранявана е в Туринския университет повече от сто години. След откриването на живата птица и сравнението точно с този препариран експонат, Кръкет я идентифицира като „Чатъмския тайфунник“. На орнитолога са му трябвали още десет години за да открие и гнездо на тайфуник, тъй като тази чайка е плашлива и гнезди в най-гъстите и отдалечени гори, които са на най-южните острови. Днес тези гори са строго охраняеми, защото през 2012 година популацията на чайката е наброявала едва 150-200 екземпляра.

Каспийския кон

Вид: Equus ferus caballus
Време на предполагаемото изчезване: ок. 700 година от новата ера
Дата на възкресяването: 1965 година

pic_ca3c6ebba1a9d8e306535c33d95640a0

Макар домашните и питомните животни по-трудно може да изчезнат отколкото дивите – точно това се случило именно с Каспийските кончета. Тази порода се смята за една от най-древните в света, по време на Персийската Империя е отглеждана е на територията на днешен Северен Иран. Сведенията за породата дребни коне датират от 3400 преди нашата ера. Високи са около метър (в най-горната им точка),и са използвани предимно от куриери и ловци. Съхранени са изображения им на барелефите в Персеполис – столицата на цар Дарий I Велики.

Има ги и върху златните колесници и някои запазени стенописи.

Арабските и монголските завоеватели изместват дребната порода със своите по-едри и издържливи коне. Но, не само това: те унищожават дори стенописите и изгарят библиотеките със свидетелства за тези питомни коне. В резултат на което, след 700 г. до нашата ера тези животни не са споменавани никъде, забравени са и дори са смятани за измряли. Впоследствие, породата практически изчезва от книгите, летописите и спомените.

Каспийските коне обаче са намерени през 1965 година от американката Луиз Фируз (Louise Firouz). Тя се е занимавала с развъждане на расови коне в Иран, но по-специално е търсила порода подобна на пони за своята детска конна школа. Един ден високо в планината в северен Иран открива тези дребни кончета – с размери са на обичайното пони, но с абсолютно идентичните пропорции на истински кон. Изучаването на анатомията им показало, че точно това са потомците на древните персийски дребни коне. Породата е наречена по местото на откриването им: „Каспийска“.

Днес, каспийските коне се развъждат не само в Иран, но и в Европа, САЩ, Австралия и Нова Зеландия. Тази порода се използва основно за детски конни школи- като характер тези кончета имат доста по-уравновесен и търпелив отколкото на понито.

 

Equus ferus caballus

 

 

 
 

Range Rover Velar: тийзър преди официалната премиера

| от chronicle.bg |

През 1970г. Land Rover пуска на пазара луксозния SUV Range Rover. Почти половин век по-късно, предстои да видим четвъртия член на семейството на Range Rover – Velar, който ще бъде представен официално на 1 март 2017 г.

Елегантна опростеност, визуално редуциращ подход и новаторски технологии за потребителите са отличителните черти на новия Range Rover Velar.

Името на Velar произхожда от първите прототипи на Range Rover от 60-те години на миналия век: пионерите в сферата на луксозните SUV автомобили.

rrnewrrfamilylinedrawingteaseimage220217-resize-1024x293

Когато разработващите инженери искали да скрият истинската идентичност на 26-те модела Range Rover преди серийното производство, те избрали името Velar, произхождащо от латинското “velare”, което означава „забулвам, покривам“.

Пълната инфорация за Range Rover Velar ще бъде обявена на 1 март 2017 г.

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.