Изборите за ЕП: „Този път е различно“, а може би не е

| от |

Пол Тейлър, Ройтерс

Транспарант с височина 13 етажа, спускащ се от едната страна на централата на Европейската комисия в Брюксел, призоваваше гражданите да гласуват в изборите за Европейски парламент, настоявайки на три езика – английски, френски и холандски: „Този път е различно“.

Flags of member states of the European Parliament fly at half mast

Може и да е така, но може и да не е. Неписаният подтекст беше, че гласоподавателите трябва да изберат не само своите представители в законодателната институция на Европейския съюз, но и следващия председател на Комисията, която предлага и прилага европейските закони.

Мнозина политици, включително френският президент Франсоа Оланд и лидерите на основните трансгранични европейски политически партии го казаха изрично. Но това не непременно ще се случи.

Транспарантът е част от битката за власт във връзка с номинирането на приемника на Жозе Мануел Барозу от националните лидери, в която парламентът – в името на демокрацията – се опитва да надделее. Процедурата е основана на двусмислена клауза в Лисабонския договор, последната версия на правилата, според които се управлява ЕС.

Най-общо казано, битката за власт изправя тези, които искат „повече Европа“, срещу онези, които искат да намалят правомощията на Брюксел и да оставят и занапред големите държави членки на мястото на шофьора.

Договорът казва, че лидерите на ЕС предлагат кандидат, „като вземат предвид изборите за Европейски парламент“ и след необходимите консултации. Парламентът трябва да одобри кандидата с абсолютно мнозинство от своите 751 члена. Ако това не се случи, процедурата започва отново до месец.

Решителната схватка започва сериозно днес, когато лидерите на парламентарните групи в ЕП и държавните и правителствените ръководители от ЕС ще се срещнат поотделно в Брюксел, за да обсъдят резултатите от вота в 28-те държави членки.

Жан-Клод Юнкер, Мартин Шулц и Ги Верхофстад, водещите кандидати съответно на десноцентристите, социалистите и либералите, кръстосваха Европа в продължение на няколко седмици, говориха пред митинги и дадоха принципно съгласие да подкрепят този от тях, който бъде избран.

„Един от кандидатите тук ще бъде следващият председател на Европейската комисия“, заяви Шулц в телевизионния дебат на живо между водещите кандидати, като по този начин декларира, че епохата на задкулисните сделки е приключила.

Юнкер заяви, че ще бъде предателство към електората, ако нито един от тези кандидати не получи високата позиция. „Със същия успех биха могли да кажат на хората никога повече да не отиват да гласуват“, посочи Юнкер.

Желанието на парламента да получи повече влияние е донякъде реакция на впечатлението, че през последното десетилетие Барозу, някогашният министър-председател на Португалия, действаше твърде често като покорен слуга на големите държави членки, най-вече на Германия и Франция.

Критици на амбицията на парламента посочват, че националните правителства, избрани с много по-висока избирателна активност от парламента, остават първичният източник на демократична легитимност на ЕС.

Те освен това настояват, че е ненужно и опасно да се политизира  Европейската комисия, която е независимата институция на Европа и решава въпроси на конкуренцията, оценява националните бюджети и санкционира правителствата, които нарушават европейските правила.

Има и предупреждения, че схващането, че Комисията ще действа според инструкциите на парламента, доминиран от федералисти, нямащи търпение да увеличат разходи на ЕС  и да ги финансират с европейски данък, би противоречало на обществените нагласи и би предизвикало яростен евроскептицизъм. На идеята се възпротивяват дори някои ветерани-интеграционисти.

Жан-Луи Бурланж, бивш член на ЕП от Франция и бивш председател на проинтеграционното „Европейско движение“, определя евентуалния опит да се превърне вотът на гражданите в президентски избори по модела на САЩ като „европредседателска измама“.

Бурланж сравнява европейските избори с бутон за намаляване и усилване, а не за включване и изключване на осветлението. Заради сложната си природа на съюз на държави и граждани ЕС не предлага категоричен избор между ляво и дясно, а различни нюанси на консенсуса.

Предвид това председателят на Комисията, чиито правомощия са ограничени до ръководенето на колегите му комисари, които са му равнопоставени, тъй като са назначени от държавите членки, трябва да стои над партийната политика, за да може да изгражда чрез преговори широк политически консенсус.

Резултатът от тази битка за надмощие вероятно ще създаде прецедент в поддържането на баланса между европейските институции. От гледна точка на федералистите Комисията, Парламентът и Европейската централна банка са естествени съюзници, тъй като те са наднационални институции, независими от националните правителства.

Тъкмо това е, което по-скептично настроените правителства, най-вече във Великобритания и Холандия, искат да избегнат. Те разчитат германският канцлер Ангела Меркел да ги подкрепи за запазването на принципа, че правото на номиниране на председателя на ЕК принадлежи на лидерите на ЕС, въпреки че Меркел заяви устно подкрепата си за Юнкер като кандидат на нейното политическо семейство.

Британският премиер Дейвид Камерън е заявил на колегите си от Франция и Германия, че нито бившият премиер на Люксембург Юнкер, нито германецът председател на сегашния Европейски парламент Шулц е приемлив за Великобритания, твърдят дипломати. Двамата се възприемат като традиционни федералисти, казват два източника, запознати с разсъжденията на Камерън, и биха могли да бъдат проблем във Великобритания, където консервативният премиер обеща да договори връщане на част от националните правомощията, дадени понастоящем на ЕС, и да свика референдум за британското членство в Съюза през 2017 г., ако догодина бъде преизбран.

Предишни британски премиери блокираха кандидатите от Белгия за председател на Комисията през 1994 и 2004 г.

Лондон вече не разполага с вето, но дипломати ветерани от Брюксел твърдят, че е трудно човек да си представи как останалите лидери налагат волята си с гласуване и оставят Камерън в изолация.

Дипломат, участващ в предишни процеси на назначаване на председател на ЕК, прогнозира седмици на пазарлъци, в които, преди да бъде постигнат компромис, не би било невероятно парламентът за пръв път да отхвърли първоначалния кандидат, предложен от лидерите на ЕС.

В съответствие с традицията в ЕС една пакетна сделка за висшите позиции в ЕС ще  трябва да балансира между левицата и десницата, Севера и Юга, Изтока и Запада, големите и малките държави и между мъже и жени.

„Като на детско парти за рожден ден всеки ще трябва да си тръгне с подарък“, казва дипломатът, пожелал да остане анонимен, тъй като все още участва в европейските преговори. „На парламента трябва да бъде обещано нещо друго като утешителна награда.“

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.