Изборите в Източна Украйна са нелегитимни

| от |

„Незаконните и нелегитимни” избори в Източна Украйна може да са попарили всички шансове за политическо и дипломатическо решение на украинската криза, предупреди ръководителят на европейската дипломация Федерика Могерини, като в същото време постави под въпрос дали европейските санкции срещу Русия ще принудят Владимир Путин да промени политиката си.

В първото си интервю като приемник на британката Катрин Аштън, Федерика Могерини, бивш италиански министър, каза пред The Guardian, че изборите на бунтовниците, подкрепяни от Москва и осъждани от международната общност, представляват огромно препятствие пред шансовете за постигане на споразумение между Русия и Украйна за бъдещото устройство на страната.

В първия си работен ден като върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността и заместник-председател на ЕК Могерини изрази съмнение относно ефективността на икономическите и финансови санкции срещу Русия върху поведението на руския президент. „Ефектът на санкциите върху руската икономика е ясен за всички, първо за руснаците и руското ръководство, както и за обкръжението на руското ръководство, кръга който е близък до Кремъл”, каза тя. „Истинският въпрос е дали това ще е инструментът, който ще доведе до съществена промяна в руския политически подход към кризата. Въпросът все още е отворен и отговорът е единствено в ръцете на руските власти”.

Коментарът на Могерини пред The Guardian и още пет европейски вестника ще затвърди подозренията, че отношението й към Путин е твърде меко в съответствие с италианската външна политика, която е относително проруска през последните години.

Тя обаче осъди изборите в източните украински региони Луганск и Донецк като незаконни и нелегитимни и приветства пълната ангажираност на украинския лидер Петро Порошенко към минското споразумение, подписано по-рано през годината с Русия, което запазва териториалната цялостност на Украйна, докато в същото време увеличава автономните права на регионите и допуска провеждането на местни избори в източната част на страната.

Въпреки че споразумението не се реализира точно, европейските страни вярват, че то е единственият шанс да се избегне влошаване на конфликта в Украйна. Могерини изрази опасения, че сега този прозорец се затваря.

„Какво ще се случи, ако минският протокол е запратен в коша”, пита тя. „Все още смятам, че има достатъчно политическа воля, със сигурност има такава в Украйна, и ние сме готови да изпитаме ангажираността на Москва към протокола от Минск.“

Ако обявим този процес за мъртъв, какво ще ни остане като възможност от политическа гледна точка? Очевидно, гласуването не е окуражителен знак. Ако този процес се провали и се стигне дотам, че обявим края на минския процес, то ще бъде много трудно, ако не и невъзможно да го рестартираме”, каза италианският социалдемократ, протеже на премиера Матео Ренци. Тя пое ръководството на европейската дипломация в напрегнат момент, когато Путин се отказа от статуквото, преобладаващо след революциите и разпада на Съветския съюз през 1989 г., и по време, когато средиземноморската граница на ЕС отнема живота на хиляди имигранти, бягащи от Африка и Близкия изток.

Могерини замества на поста Катрин Аштън, която не успя да си спечели много приятели в Брюксел и се фокусира върху иранския ядрен въпрос и Балканите, без да бъде въвлечена в украинската криза, където Берлин и Ангела Меркел доминират в дипломацията.

„Ще се заема активно с Украйна”, обеща Могерини, като потвърди, че влиянието на Берлин в политическите съвети на ЕС сега е по-голямо от това на Великобритания и Франция.

„През последните месеци като министър станах свидетел на централната роля на външната политика на Германия. Смятам, че това е нещо положително”, каза тя и добави: „Това не означава, че всички останали 27 чуждестранни външни политики са по-малко важни, но със сигурност страна със история като на Германия може да изиграе важна роля. Приветствам факта, че Германия показва готовност да включи силата си в европейската външна политика”.

Могерини бе относително неизвестна допреди осем месеца, когато Ренци я направи външен министър. Въпреки дългото й академично и политическо минало, нейният опит в упражняването на власт и влияние е ограничен. Подобни критики бяха отправяни и към Аштън.

И двете назначения подхраниха подозренията, че големите дипломатически машини на Европа не са склонни да бъдат поставяни под сянката на фигура от международна величина. Длъжността става дори по-трудна от това, че когато ножът опре до кокала, няма обща или единна европейска външна политика, а просто съвкупност от различни, често несъвместими национални политики.

The Guardian/Фокус

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

5 неща, които не знаете за Жизел Бюндхен

| от chronicle.bg |

Тя е една от най-известните моделки и красавица №1, когато говорим за приятелки и съпруги на звездите от NHL. Тя е Жизел Бюндхен.

36-годишната бразилка има до себе си куотърбека на Ню Инглънд Пейтриътс, които тази година направиха най-великия обрат на Супербуол 51.

Освен всичко, Наоми Кембъл и Клаудия Шифър описват бразилката със златни коси като единственият останал супермодел.

Бюндхен бе ангел на Victoria’s Secret между 2000 и 2007 г. Тя бе и сред основните лица, които защитаваха кандидатурите на Бразилия за световното първенство през 2014-а и за Олимпиадата през 2016-а.

Има обаче и много неща, които не знаем за нея. Например как е открита?

В галерията може да видите 5 малко известни факта за Жизел Бюндхен.

 
 

Причината жените да напускат мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Първата причина, поради която жените напускат мъжете си, са политическите различия, незадоволителният секс идва едва на второ място, разкри проучване.

Изследването е проведено през 2016 година сред потребители на апликация за запознанства и е обхванало 6 842 души. Жените от Великобритания най-често зарязват любимия заради споровете, свързани с Брекзита, а американките – заради бъдещия тогава президент Тръмп.

Третата причина, поради която дамите показват червен картон на партньора, са финансовата му несъстоятелност. На четвърто и пето място идват съответно ревността и липсата на доверие в половинката.

Мъжете изтъкват от своя страна по-земни неща за напускане на избраницата. На първо място те поставят нейното затлъстяване. Едва по-нататък те посочват като причини ревността й, лошия секс и изневярата.