Избори в страната на застоя

| от |

Босна и Херцеговина е сложно държавно образувание с изключително раздут апарат – според Дейтънските договорености от 1995. Политиците са изпокарани, корупцията и бедността са навсякъде. И изборите няма да променят нищо. Репортаж на Дойче веле.

Малко преди изборите в Босна и Херцеговина на мода излезе нов хит – триото „Конституция“ написа нов текст по едно старо парче от времето на бивша Югославия. „Хей, малкият? Избирал ли си досега? Можеш да избереш сърбите, бошняците и хърватите, католиците, мюсюлманите и православните. Но не им вярвай – те лъжат!“ Приблизително така звучи в превод текстът на песента. И много точно отразява настроенията в Босна и Херцеговина.

Политиците в страната враждуват помежду си от години. Лидерите на трите конститутивни народа – бошняци-мюсюлмани, православни сърби и хървати-католици – работят според възможностите си един срещу друг. Преди почти 20 години Дейтънското споразумение прекрати кръвопролитията между трите етноса, но днес установените пропорции в държавното и административно управление спъват постигането на какъвто и да било напредък. Формирането на мнозинство за предприемането на реформи е невъзможно. Държавният апарат поглъща две трети от приходите. В продължение на почти две десетилетия държавните постове се раздават не според способностите, а по роднински и етнически съображения.

Далеч от европейските стандарти

Състоялите се в неделя избори няма да променят нищо в това отношение, смята политилогът Азмир Муйкич. „Всички наши политически елити провеждат националистическа политика – така мобилизират масите, за да спечелят изборите. Езикът на националистическата омраза доминираше и в предизборната борба. Управляващите говорят за европейски път, но всъщност се страхуват от него“, казва Муйкич. Той е убеден, че ако в Босна и Херцеговина бъдат въведени европейските стандарти, политическите елити ще изгубят своята власт и работа. „Те искат да запазят контрола върху своите национални територии и не желаят Босна и Херцеговина да стане мултикултурна държава. Докато това продължава, няма да има никакъв напредък.“

Бившата югославска република има четири милиона жители и площ от 51 хиляди кв.км. Но малката страна е разделена на Федерация Босна и Херцеговина, Република Сръбска, 10 кантона и окръг Бръчко. Административните разходи са огромни.

Младежката безработица надхвърля 70 процента

Последният доклад на Европейския съюз за напредъка на Босна и Херцеговина дава слаба оценка на страната. Безработицата сред младежта е около 70 процента. Държавата е пред фалит, чуждестранните инвестиции са на най-ниското си ниво, а корупцията е повсеместна. Всичко това е причина ЕС да обвинява политическите партии в липсата на воля за промени.

Която се открои за пореден път на изборите в неделя. На тях се явиха почти 70 партии или два пъти повече в сравнение с изборите през 2010 година. Но нито една от политическите сили не се концентрира върху нестабилното положение в страната и не сочи изход от кризата. Избирателната активност едва надхвърли 50-те процента – много от над трите милиона с право на глас са разочаровани от политиците. И все повече граждани на Босна и Херцеговина искат да напуснат страната.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.