Иван

| от | |

Познахте. Следва поредната вдъхновяващата личност, представена ни от Юлия Кошаревска. Представяме ви : Иван.

След 6 години, инвестирани в образование във Великобритания, нямало нищо по-логично за Иван Петров от това да приеме офертата за магистърска програма по политическа икономика в Манчестър. Иван обаче решава не просто да се завърне в България, ами да прекара следващите две години като учител в някое училище, някъде в страната.

ivan

Това става възможно след като минава трудния предварителен подбор за програмата „Заедно в час,” част от международната мрежа Teach for all. В България тя стартирала през 2010 година с мисията да даде на всички деца в България достъп до качествено образование. Инициативата привлича едни от най-амбициозните и мотивиращи млади българи от целия свят, показва им какво прави един учител истински лидер, а след това съдейства не само за гладкото протичане на уроците, а и за професионалното развитие на младите учители в желаната от тях посока.

Статистиката сочи, че 41% от децата в България са под прага на функционална грамотност. Според Световната банка „учениците от езиковите малцинства и от по-бедни семейства показват по-ниски резултати на тестовете за проверка на знанията по различните учебни дисциплини. Децата от семейства с по-нисък социален статус се представят значително по-неубедително от тези с по-висок стандарт на живот.”

Средната възраст на учителите в България е 50 години, а Иван попада сред едва 0,5% от тях, които са под 25 годишна възраст. Запознах се с него малко преди лятната академия, на която бъдещите учители за първи път попадат „от другата страна” на класната стая. Тогава той се надяваше да попадне в по-малък град, за да има по-голям ефект от присъствието му. В момента преподава икономика и счетоводство в Професионалната Гимназия по Туризъм в гр. Самоков на пет класа – два 10-ти и три 11-ти. Така той вече влияе на малко над 100 деца.

А ето какво каза той преди няколко дни:

Как мина лятното обучение? Подготви ли те за истинския живот в класната стая? 

Лятното обучение премина страхотно. Успяхме да се запознаем с деца, които имаха жажда за повече знания и обратната връзка беше, че децата са успели да наваксат, както и да научат нещо ново.

Обучението успя да ни подскаже какво е реалната класна стая, но все пак в момента имам 100 деца и 18 часа седмично. Това което ни помага в момента са нашите кординатори от „Заедно в час“  и останалите учители в училище.

Води ли вече някакви извънкласни дейности?

Все още съм се концентрирал върху дейностите, които са в училище. До няколко дни започваме с колеги да подготвяме ученици, които искат да продължат обучението си в чужбина. Освен това, с група ученици работим по проект „Коменски“ и очакваме партньорите ни да ни посетят през м. Април.

Преди да започнем да се занимаваме с извънкласни дейности е важно да спечелим доверието на учениците и да ги опознаем максимално, за да можем след това ефективно да провеждаме допълнителни дейности. Важното е, че децата имат желание и са готови да съкратят част от свободното си време, за да научат повече.

Как гледат на теб родителите?

Родителите са позитивно настроени към мен. Имат ми доверие и имат високи очаквания към мен. Тези техни очаквания допринасят още повече към моята мотивация да бъда учител. 

А останалите учители?

Разбирам се с всички учители. Те ме приемат изключително добре, за което съм им благодарен. Винаги са готови да ми помогнат и всеки ден научавам по нещо ново от тях! В момента предстои да вляза в час на мой колега, както и да организирам отворен урок, на който всички учители ще бъдат поканени. 

Успя ли да убедиш учениците, че ученето е забавно и необходимо?

Повечето ученици успяха да се убедят, че ученето е забавно. Аз се стремя да давам състезателни задачки и наблягам на груповата работа. Състезанията ги мотивират да решат казусите правилно, докато груповата работа ги учи, че е важно да си помагаме. Един добър начин да покажеш на учениците си, че ученето е необходимо е да съчетаваш новия материал с релевантни за тях примери, както и да говориш на разбираем за тях език.

Моят начин е задаването на проекти. По всички предмети те имат проекти. По икономика, например, имат задача да проверяват цени на продукти в продължение на 2 месеца, да направят съответните графики и да ги анализират в рамките на 500 думи. Това им дава свободата да изберат продукти, които те желаят, които ги вълнуват, както и ги кара да се замислят за функциите на цените. 

Имаш ли любим ученик?

Всички ученици са ми любими. Не ги деля. Всички за мен са равни и са разбрали, че за да успеем трябва да работим и да си помагаме. Стремя се да отделям еднакво внимание на по-напреднали и на по-изостаналите. 

А незабравим бисер?

Бисери много! Но мисля, че моите бисери надделяват. За жалост в момента не мога да се сетя за конкретен бисер, но това което мога да кажа е, че на бисерите се смеем всички заедно. Винаги съм бил самоироничен и на учениците това им харесва и мисля, че им показва, че освен сериозен и стриктен, мога да бъда и забавен. 

Кой беше най-трудният урок до сега?

Като млад учител съм имал много трудни уроци. Най-трудният урок беше за мен. В началото ми беше изключително трудно да разбера, че не винаги интересните неща за мен са интересни и за учениците. Затова сега във всеки урок използвам примери, които учениците ми дават. Винаги уважавам мнението на учениците си и те се мотивират, когато запиша нещо, което те са казали на дъската.

 

Преди броени дни приключи първият срок за кандидатстване за участие в програмата през следващата година.

Ако искаш да станеш част от „Заедно в час” и да повлияеш на статистиката, да помогнеш на не едно дете да види смисъл в ходенето на училище – следващият прозорец за подаване на документи е отворен до 30 януари 2014г. След това ще те чака серия от интервюта, а ако си успешен, лятото ще е доста вълнущо и изпълнено с различни дейности, а „на есен – с песен!” заедно с учениците ти.

Тази година „Заедно в час” има 73 учители, които работят с 6 000 деца. Иван и тези останали седемдесет и двама млади българи са част от хората, които се опитват да помогнат на иначе затъващото българско училище. Те обаче далеч не са сами, защото е крайно време да мърморенето да спре и да започнат простите, прагматични действия, които да докажат на учениците, че всичко в живота (дори и преобръщането на мрачната статистика за образованието ни) може да се постигне с последователни усилия.

 
 

„Смъртоносен улов“ се завръща по Discovery Channel

| от chronicle.bg |

Популярната поредица на Discovery Channel – „Смъртоносен улов“ – се завръща с нови истории. Новият 15-и сезон на отличената с награда „Еми“ продукция е озаглавен „Дънджън Коув“, и можем да гледаме премиерата му на 13-и декември, вторник, от 20:00 ч.

Новите серии представят живота в Нюпорт, Орегон – едно от последните рибарски селища на ръба на опасното „Гробище на Пасифика“, разпростиращо се от Орегон до Британска Колумбия. Тук поколения ловци на раци и техните семейства рискуват всичко, за да изтръгнат прехраната си от морето. Хиляди плавателни съдове и животи са били изгубени в битка с морето, което го определя като мястото за най-смъртоносен комерсиален риболов в света. Орегонското крайбрежие гъмжи с морски обитатели, но и изненадва с лабиринт от плитчини и подводни течения.

Discovery Channel

„Смъртоносен улов: Дънджън Коув“ се качва на борда на корабите, които навигират сред бурните вълни и непредсказуеми условия в този участък на океана. Но какво означава това за онези, които остават на сушата? Поредицата показва живота на семействата, много от които живеят на това място от поколения. Всяка година има рибари, изгубени в коварните води, но семействата в Нюпорт понасят мъката, борейки се да запазят живо наследството на своя град.

Discovery Channel

Голяма част от героите, които ще видим в новия сезон, идват именно от семейства, в които поколения наред риболовът е служил за прехрана на фамилията и се е превърнал в традиция. Именно такава е историята на семейството на капитан Мики Редерфорд. Подобно на стотици рибари, Мики прави своите първи стъпки в занаята още като дете. Едва на 6 години той се сблъсква с рибарството, а на 21 вече управлява собствена лодка. 4 години след като напуска семейния бизнес поради несъгласия с баща си, Кени Рипка размисля и се връща обратно с ясната цел да докаже, че притежава необходимите качества, за да бъде част от семейния бизнес.

Ще успее ли новото поколение капитани да овладее морето въпреки проблемите, разяждащи флота му? Ще успеят ли героите на поредицата да съберат куража, който се изисква, за да станат легенди? Предстои да видим в новите епизоди.

 
 

Air France приветства първия си Boeing 787

| от CHR Aero |

На 2 декември, в 9 часа сутринта, Air France приветства първия си Boeing 787. По този повод, и според обичая, пожарникарите на летище Париж-Шарл де Гол посрещнаха самолета с традиционен поздрав с вода.

Франк Тернер, изпълнителен директор на Air France, заяви: „Това е голяма гордост и чест за нас, днес да посрещнем в Air France първия Boeing 787 и 9-ти в групата Air France-KLM. Boeing 787 бележи нов етап в модернизацията на флота ни и ще предложим на нашите клиенти най-добрите продукти на Air France „.

Air France предлага най-доброто на борда на Boeing 787:

– Най-новите салони на борда Air France: лукс в бизнес класата (30 места), комфорт за всички в новата Premium икономична (21 места) и в икономичната (225 места) класи;
– Wi-Fi връзка на борда, адаптирана към изискванията и навиците на клиентите (от 20MB до 200MB, на цени от 5 до 30 евро);
– Допълнителен комфорт и пространство с най-новите кресла в Premium икономичната класа;
– 30% по-големи люкове, в сравнение с подобни самолети;
– По-високи нива на влажност по време на полет за по-голям комфорт при пътуване.

Този самолет от ново поколение има и някои много важни преимущества:
– Разходът на гориво е намален с около 20% в сравнение с предходното поколение самолети, което намалява влиянието от поредно увеличение на цената на горивото;
– Значително намаляване на емисиите на CO2 (около 20%), както и емисиите на шум.

Boeing 787 на Air France ще направи първия си търговски полет до Кайро на 9 януари 2017.

Компанията ще посрещне втория си самолет през април 2017 г., който ще лети до Монреал от 1ви май, 2017.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

15 модела, които са доста…грозни

| от chronicle.bg |

Всички знаем какво се изисква, за да бъдеш модел. Трябва да си кльощав и красив.

Поне така беше доскоро. По подиумите и на кориците на списанията обаче вече дефилират закръглени модели със секси извивки и хората свикнаха с това, че моделите на 21 век не са като деветдесетарските модели. Напоследък се забелязва и нов тренд в избора на манекенки: далеч не всички от тях са брилянтно красиви. Някои от тях дори не са хубави.

Вижте в галерията 15 момичета, които работят като модели и не пасват на общоприетите стандарти за красота. Някои от тях не са грозни, а имат някакъв дефект, а други…е, кои пък сме ние, че да съдим. Вижте ги.