Ивайло Калфин: България трябва да има активна позиция и да бъде фактор в ЕС

| от |

Въпросите в това интервю са зададени от най-активните ни читатели и са публикувани напълно  БЕЗПЛАТНО, като част от борбата ни за истински европейски дебат по време на кампанията. Едни и същи въпроси бяха изпратени до водещите кандидати в листите на основните проевропейски партии. От днес в рамките на няколко дни ще публикуваме отговорите на тези, които имат какво да кажат. За нас мълчанието на останалите дава също толкова ясни отговори.

10322794_10152496043414560_4752188733826981220_n

Нашият въвеждащ въпрос: Представете себе си в две изречения и причината да се кандидатирате в едно.

Посветил съм много от работата си в политиката за това България да бъде пълноправен и достоен член на ЕС – правил съм гo като министър и като член на ЕП, има много неща, които смятам, че трябва да продължа да правя в тази посока.


Божидар Божанов: Подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация (т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всеки европеец) и какво бихте направили, за да се реализира.

Да, в момента се подготвя директива за електронния подпис, тя трябва да бъде приета максимално бързи и след това да влезе в националните законодателства. Има страни, които са съгласни да се въведе електронният подпис, но не са съгласни той да се унифицира в документите за самоличност. Според мен българската позиция трябва да бъде насочена към това – в цяла Европа да има документ, който да важи навсякъде.

Асен Ненов: Тъй като безкраен икономически растеж на физически ограничена планета е невъзможен, коментирайте защо стремежът към икономически ръст измества нуждата от социално развитие?

Икономическият ръст не е ограничен нито териториално, нито по отношение на ресурсите, тъй като технологията и науката се развиват. Така, че не мисля че ограниченията в природните ресурси налагат ограничения в икономическия растеж, просто той става по-различен.

Александър Найденов: След като партията се интересува толкова живо от
състоянието на ромите в България и Европа, има ли планове за предлагане
на нови интеграционни и образователни политики за ромското население?
Какви? Ще са обвързани ли с някакво партньорство с други ЕС държави?

Против съм това ромското население да се отделя в отделна група, смятам, че като общност към него действително трябва да бъдат насочени значителни усилия, без да бъде сегрегирано по някакъв начин. Сътрудничеството с други страни-членки е много добро, тъй като има много добри решения, които са намерени. И тук трябва да се следва общата логика на ЕС, която според мен трябва да бъде повече ангажименти към социалната политика, вкл., и по отношение на ромското население.

Ще се опитатe ли да насърчаватe политики за привличане на студенти от други ЕС-държави към България, дали под формата на Еразъм+ програми или в друг контекст?

Да, задължително, ако искаме българските университети и българското образование да е конвертируемо, в него да може да има движение в двете посоки – български студенти, които да учат в други страни и чужди студенти в България. В момента са изключително малко чуждите студенти, кито проявяват интерес към България и мисля, че не са много университетите, които им предлагат добро и пълноценно образование.

Елица Златева: Какво e отношението ви към идеите за Европа на различни скорости и ако не сте съгласен, как в качеството си на евродепутат смятате да противодействате? По кои важни за България въпроси смятате, че е ключово да си сътрудничите с останалите български депутати в европарламента.

Европа на две скорости може да се прояви по всякакви причини. В момента основният риск е свързан с изграждането на нови структури около еврозоната и единната валута. България няма интерес да изпада във втори кръг на интеграция, в която не се вземат важните решения. Според мен ние трябва да си поставим за цел, която вкл. да бъде изразена с период във времето, в което да приемем еврото и междувременно да участваме във всички механизми. Естествено те трябва да бъдат направени така, че страната ни да не търпи загуби от това.

Пламен Станчев: Въпрос, предполагащ отговор само с „да“ или „не“. Ако бъдете избран, ще станете ли депутат в ЕП?

Да
Борис Луканов: Трябва ли хора да бъдат наказвани, затова че пушат марихуана или затова, че са свалили филм или музикален албум от интернет чрез торент сайт? И как разбирате понятието свободен и неутрален интернет?

Смятам, че индивидуалната консумация не би трябвало да бъде наказвана по отношение на използването на марихуана, нито по отношение на свалянето от торенти, при положение, че това не се използва за търговски цели. Технологиите се развиват, специално по отношение на интернет, достатъчно бързо и по-скоро бизнес моделите на производителите на културен продукт трябва да се адаптират към новите технологии.

По отношение на консумацията на марихуана и други наркотици – за мен тя е позволена единствено тогава, когато може да бъде допустима по медицински причини.
Емил А. Георгиев: Какво ще предприемете, за да изведете България от периферията на ЕС, съответно за да я въведете в неговия център?

За да влезе в центъра на ЕС, България трябва да има активна позиция и да бъде фактор в ЕС. Това не зависи от един или друг депутат -разбира се от депутатите зависи как те стоят, какъв авторитет имат, с какви законопроекти се занимават. Но ако искаме страната ни да бъде в центъра на европейския дебат, това няма ка да стане без активната позиция на правителството.

10259332_586444454785688_6442682613678206946_n

Ася Стоянова: Безспорно номинацията Ви е предопределена преди всичко от йерархичното Ви позициониране в партията, която представлявате. Смятате ли обаче, че Вашият избор е като водач на листа е също толкова морално оправдан и най-правилен от гледна точка на обществения интерес? Или, да ползвам една набрала популярност фраза по отношение на един конкретен кандидат – като защитник на своя електорат или като посредник на българските интереси се определяте?

Подреждането на листите от една или друга партия също е резултат от някаква демократична процедура, но аз по принцип съм привърженик на преференциалното гласуване и мисля, че то дава възможност на избирателите да преподредят листата, което е много полезно.
ЕП активно изразява позиция по отношение на кризата в Украйна и действията на Русия. Като евентуален европейски депутат от България, каква би била вашата позиция, в това число относно бъдещето на Южен поток?

Южен поток е проект, за който аз съм се борил в лични качества – и като министър, и като евродепутат и мисля, че това е важен за България проект. Разбира се, трябва да бъде съобразен с европейските права и, разбира се, България трябва да е активната страна, а не да прехвърля върху друг преговорите за това.

А по отношение на отношението към Русия и Украйна – позицията ми е, че този конфликт трябва да се лекува там, където възниква. Конфликтът всъщност е геополитически, той е конфликт на противопоставяне на Русия и западния свят, съчетан със слаби правителства в Украйна, той води до това, което се случва. След като конфликтът е геополитически, решенията също трябва да бъдат такива.

Как бихте действали, ако в конкретна ситуация се окаже, че позицията на европейската партия, в която членувате, противоречи на интересите на българския народ, но действително заявените интереси, не онези, избирателно припознати от Вашата българска партия? Ще пренесете ли в ЕП порочната практика да се гласува единодушно партийно, а не по лично убеждение и съвест?

Не, още повече през последните пет години имам достатъчно практика в това отношение. Гласуванията на евродепутатите са публични, те са в интернет и могат да се видят. Винаги съм се съобразявал с националния интерес, особено когато има тема, по която може да се намери национално съгласие. Като примери мога да дам емисиите на въглероден двуокис, субсидирането на тютюнопризводителите, компенсациите за АЕЦ „Козлодуй” и въобще бъдещето на ядрената енергетика – по всички тези теми практиката, не само моята, но и на досегашните български евродепутати, да изразяваме обща  позиция, която може да бъде в противоречие с отделните групи.
Иван Петров: Какво смятате да направите относно по-бързото присъединяване на България в US VWP, тъй като сме страна членка на ЕС, а всички страни трябва да бъдат с еднакви права.

Това решение е изцяло в ръцете на американското правителство не само България и ЕС, с всичките си институции, трябва да настояват всичко това да се случи. Има споразумение за реципрочност между САЩ и Европа и е са допустими изключения от него. България е сред няколкото европейски страни, които се нуждаят от виза за САЩ и това трябва да бъде премахнато възможно най-бързо.

Радослав Радев: Какво е отношението Ви към идеята за създаване на институции на еврозоната, съответно по-интегрирана група в рамките на ЕС? Къде е България в тази конфигурация?

Това нещо ще се случи. За мен е много важно България да потърси съюзници и други страни, които са в нашето положение – не са в еврозоната, но имат перспектива за нея и да направят така тези институции да не бъдат затворени, а да бъдат отворени за участие за всички, които имат желание за това, дори те да са членове на еврозоната.

Димитър Краев: Подобно на фокусът на България в рамките на СИВ върху развиване на
ИТ, какъв е според Вас Value proposition-ът на България към Европейския
съюз в 140 символа?

България при всички случаи трябва да развие индустрии, в които или има традиции, или предпоставки хранително-вкусова промишленост, информационни технологии, производство на автомобилни компоненти, индустрии, свързани с инфраструктурата.

Какво е отношението Ви към бъдещото разширяване на Европейския съюз? И по-конкретно към казусите с евентуален прием на Турция и Украйна?

Украйна не е в дневния ред и нямам никаква процедура за членство в ЕС и мисля, че на този етап това не е актуален въпрос. По отношение на Турция – Турция под ръководството на Ердоган се плъзга в обратната посока – не към европейски ценности, а към възприемане по-скоро на ислямски ценности. С такова движение няма как да се приближи към ЕС. Докато не се промени посоката, мисля, че не можем да говорим за перспективи за членство.

Одобрявате ли настоящата монетарна политика на Европейската Централна Банка /ЕЦБ/, характеризираща се с количествени улеснения и предоставяне на лесен достъп до капитал на отделните икономически субекти? Бихте ли подкрепили от тази гледна точка започването на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, планирано за 2015 г.?

ЕЦБ започна да прави това, което трябваше да прави – паричната й политика е правилна, даже закъсня, тя се промени с появата на Марио Драги в ЕЦБ, това трябваше да стане по-рано. По отношение на присъединяването на България към еврозоната – според мен това не е въпрос, който е непосредствено предстоящ, българската икономика трябва да се подготви, ние трябва да го правим целенасочено, което означава да се постави срок и да се работи за увеличаване на конвергенцията на българската икономика към икономиката на еврозоната.

Къде виждате границата между солидарността на отделните страни-членки и получаването “на готово” на средства? Смятате ли, че ефектът от субсидиите (напр. земеделските) е положителен и какви промени смятате да инициирате?

Да, смятам, че е положителен, смятам, че трябва да се търси резултат, не само изразходване на средства – нещо,  което прави ЕК сега с новите споразумения за партньорство. Промените, които бих въвел, са свързани с много по-автономно финансиране на европейския бюджет, което дава много повече перспективи, отколкото в момента.

Стратегия на постепенно уеднаквяване или такава на изграждане на конкурентни предимства трябва да следва Европейския съюз при определянето на секторните си политики, напр. данъчната си политика?

Данъчната политика не я разглеждам като секторна политика. По принцип няма как при общото включване в единен икономически организъм да нямам различия в различните страни и региони. Това се отнася включително и до данъчната политика. Не мисля, че трябва да има една единна данъчна политика в ЕС, това не е полезно

Кои биха били 3-те Ви първи стъпки, за да намали Европейския съюз енергийната си зависимост от трети страни (в т.ч. Русия, САЩ, ОАЕ)?

Създаване на енергиен съюз, който да договаря общо доставки на газ, изграждане на енергийна инфраструктура и изграждане на пазари, на които може да се купува и продава енергия в целия ЕС.

Смятате ли, че България трябва да се възползва от възможностите за миграция и преквалификация на жители на други страни-членки на Европейския съюз при решаването на демографския си проблем?

Да, миграцията ще се случи, ако българският жизнен статус се увеличава. Така, че ни епри всички случаии трябва да търсим това да се случва

Изисква ли интеграцията на малцинствата единна европейска стратегия или е локален проблем на България? Какво е мнението Ви за желанието за автономия на отделни групи в Италия /Венеция/, Испания /Каталуния/ и др.?

Въпросът с малцинствата е локален проблем, едно малцинство се третира по различен начин в различните страни. България не признава етнически малцинства, което не е в никакво противоречие с международното право. Така, че няма как да има еднакъв подход в цяла Европа, всяка държава го решава така, както й повеляват традициите и както намери за добре.

Подкрепяте или отхвърляте възможността за продажба на недвижими имоти на жители на други страни-членки на Европейския съюз? В тази връзка, какво е отношението Ви към количеството на необработвани и пустеещи земи в България?

Едно от правилата в ЕС е всички европейски граждани да имат еднакви права. Въпросът е, че обработваемата земя в България, както във всички европейски страни, собствеността й би трябвало да бъде обвързана с определени условия.

На колко езика бихте могли убедително да аргументирате напр. казус по интеграцията на ромите в Европейския съюз с евентуални Ваши колеги от Европейския парламент?

На пет

Кое свое лично качество смятате за най-голямата си слабост?

Компромисите

Каква би била Вашата кауза в Европейския парламент? Постигането на коя конкретна цел би била обективен измерител за успеха на Вашия мандат като европейски депутат? /Моля за конкретен отговор, който да бъде ясно измерим/

Участието на България във всички интеграционни форми на ЕС.

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.

 
 

10 нърди момичета от малкия екран, които са страшно секси в живота

| от chronicle.bg |

Какво правиш, ако си сексапилна жена и трябва да изиграеш ролята на нърди момиче в сериал?

Наистина, как се подготвяш да изиграеш роля на не толкова привлекателна жена, дори леко отблъскваща, в името на кариерата?

Може би затова им казват добри актриси… Щом успяват да се справят.

Няма да повярвате колко често срещано е това. И за да ви го докажем събрахме на едно място 10 подобни примера.

Красиви жени, които играят нърди роли в сериали – вижте кои са в галерията горе.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Изследване: Kои професии са най-склонни да изневеряват?

| от chronicle.bg, по БТА |

Много хора свързват професията на медицинската сестра с дълги работни часове и грижа за пациентите. В мъжките представи униформената дама е обект на сексуални фантазии. Резултатите от ново проучване, направено във Великобритания, показват, че жените с тази професия са сред най-големите кръшкачки сред трудещите се дами, пише в. „Дейли експрес“.

Допитването, обхванало над 5000 потребителки на сайта за извънбрачни запознанства Victoria Milan показва, че жените, упражняващи определени професии, са по-склонни да изневеряват. Най-често рога на съпрузите или приятелите си слагат дамите, заети във финансовата сфера – банкерки, брокерки, анализаторки. На второ място са дамите, изявяващи се в сферата на авиацията – жени пилоти и стюардеси. На трето място са медицинските сестри и останалите професионалистки, работещи в здравеопазването.

В Топ 10 на кръшкачките намират място също служителките в сферите на бизнеса (изпълнителни директорки, мениджърки, секретарки), спорта (атлетки, инструкторки, служебни лица), изкуствата (музикантки, модели, актриси, фотографки), нощния живот (жени диджеи, танцьорки, сервитьорки), правото (адвокатки, секретарки, прокурорки, съдийки), комуникациите (журналистки, пиарки) и в други сектори.

Анкетата показва също, че две трети от неверните дами се възползват от възможностите, които им се предоставят на работното място, за да слагат рога на партньорите си.