Ивайло Калфин: Актуални КОНТРА опорни точки

| от |

Публикуваме без редакция публикация в блога на евродепутата Ивайло Калфин.

1

В сайта „Биволъ“ имах „удоволствието“ да прочета актуалните опорни точки, по които се води пропагандата сред актива на БСП през месец януари 2014.

Какви абсурдни мащаби взема желанието да се промиват мозъците на мислещите хора! Каква потресаваща липса на ясна мисъл и аргументи! Каква нищета на анонимната душичка, скрита зад фасадата на партийното ръководство!

По изключение отделих част от времето си, за да прочета 20-те страници партиен инструктаж, произведени от нечие скудоумие. Няма да ви товаря с целия опус, но на тези глупости, които ме засягат лично, имам кратки коментари.

Каня писача на опорни точки или някой от ръководството на БСП, който поръчва и допуска подобна глупава пропаганда на публична размяна на аргументи.

Противно на всички правила за писане на блог, този е значително по-дълъг, за което моля за извинение. Разчитам, че коментарите ми (за улеснение на четенето, в болд) дават отговор на много въпроси, които витаят във въздуха.

И така, напред:

I. БСП

▪ Атака разчита на скандала, ГЕРБ – на компроматите. Като че ли само БСП предлага дебат по изхода от кризата.

И.К. Дебат? С кого и по коя тема? Има ли и една, по която има съгласие, стимулирано от БСП? Публичен дебат няма дори с ДПС.

▪ На евроизборите трябва да се гласува за програми, а не по симпатии.

И.К. Именно! А какво става после с програмите? Нека се зачетем заедно в предизборната програма на БСП за предишните избори. Или отново ще я четем преди следващите? Всъщност, единствената партия, която си изпълнява и преизпълнява програмата е ДПС.

▪ Голямата опасност на тези евроизбори идва от националистическите крайно десни партии, които ще се опитат да станат първа сила и да работят за разпускане на ЕС. Затова на предстоящите евроизбори трябва се гласува масово.

И.К. Къде ще станат първа сила, за да разпуснат ЕС? В България? Другаде?

Западните политици започнаха предизборната си кампания на наш гръб. Въпреки, че Станишев и правителството, в лицето на правосъдния министър осъдиха поведението на Сидеров, ЕНП няма
скрупули да хвърлят обвинения върху прекият им конкурент за европарламента – ПЕС.

И.К. Западните политици (нашите явно са от източните) правят, каквото могат, включително и на наш гръб. Колко време след авио-агресията на Сидеров чакахме ясна политическа позиция от БСП? За забравилите – над 2 седмици.

▪ Напористата немска евродепутатка Гресле (ЕНП) е в отдавнашен конфликт с М.Шулц (ПЕС) и е намерила удобен повод да го атакува по линия на този доста незначителен договор, за който от ЕП вече отговориха, че няма данни за конфликт на интереси!

И.К. Не размерът на договора, а принципът е важен. В разговор със същата депутатка, когато се опитах да й обясня, че нито Станишев е поискал проекта, нито М.Шулц го е разрешил, тя ми каза, че е абсолютно недопустимо жената на лидера на европейска партия да получава европейски публични средства. „Все едно жената на министър-председателя да получава средства от националния бюджет по обществени поръчки”, завърши за по-убедително Гресле. Приключих набързо разговора.

▪ ЕНП атакува политически ПЕС за сметка на България.

И.К. Защо пък за сметка на България? Мислех, че става дума за конкретни лица. Освен това защо не за сметка на Франция? Или на Малта например?

▪ Правилно „Актив Груп“ са решили да върнат парите на ЕП – казусът се използва за атаки към БСП и Станишев в предизборната кампания.

И.К. Правилно са решили!

▪ ГЕРБ се чувстват застрашени от изпреварващата ги по рейтинг БСП и затова финансират забравения проект на Първанов. Неслучайно хората около бившия президент говорят за единодействие с ГЕРБ, което да свали правителството на Орешарски.

И.К. Ауу! Интрига в стил жълти вестници, които впрочем активно участват в кампанията на С. Станишев. Освен това ГЕРБ тайно пробутали назначението на Пеевски, накарали БСП и ДПС да разпределят 500 милиона без критерии, извели Закона за хазарта като жизнен приоритет, назначили неизвестно с какво заслужили министри, приели Изборния кодекс непосредствено преди изборите, а междувременно кадруват като луди по регионите. Моля писачите на опорни точки да обсъдят възможността светът да е по-разнообразен от титаничната битка между Станишев и Борисов и елегантно да насочат сегашните управляващи, че да повтаряш политиката на предшествениците си, води и до повтаряне на тяхната съдба. И там повече от година слушахме за плашилото и вечния виновник БСП. Сега какво се променя?

▪ БСП ще се сплоти след тези събития, а АБВ няма да изпрати дори един депутат в Европарламента.

И.К. Кажи мама „тенк ю”.

▪ Социологът К.Колев е прав – АБВ няма да успее да вкара дори един депутат и това ще е лебедовата песен на Първанов и Калфин в политиката. Защото са приключили с лявото, а не ми се вярва (но знае ли човек) да отидат да се умилкват на Реформаторския блок и ГЕРБ да ги припознаят като съмишленици срещу „страшната“ БСП.

И.К. Инакомислещият е враг, предател и нищожество. По-добре въобще да спре да мисли. Решил съм да погледна архивите по партийните линчове на Трайчо Костов, на Светлин Русев и на други с различно мнение от партийното ръководство. Удивителна е приликата в речника.

▪ АБВ е заплаха за пълната победа на БСП на предстоящите евроизбори. От резултатите им зависи дали ГЕРБ ще имат повод отново да искат предсрочни парламентарни избори, или безславно трябва да се примирят с изпадането си от властта.

И.К. ГЕРБ и без това си иска предсрочни избори. Надали това ще зависи от някой друг евродепутат. А пълната победа на БСП е в кърпа вързана. След спечелването на предишните избори, ръководството направи всичко възможно да консолидира още допълнителна подкрепа зад партията. То беше изключително безгрешно и непорочно. Да живей!

▪ Троянският кон Първанов няма да види добро – от историята се знае, че и той е бил унищожен след превземането на града. Като го използва за да разбие БСП, Борисов ще го захвърли, както направи вече през 2009 г.

И.К. „Троянският кон“ беше президент, избиран два последователни мандата и председател на БСП, който я изведе от безпътицата и изолацията. Къде ли са били тогава авторите на опорните точки? Може би си струва усилието за няколко опорни точки на тема защо се случи всичко това?

▪ Няма незаменими хора. Калфин неведнъж напуска БСП – да припомним отделянето му в Евролевицата, а сега в АБВ.

И.К. Няма незаменими, да. Тук съм напълно съгласен.

▪ Успехите на Калфин са свързани само и единствено с БСП, която сега го възприема като предател. На практика политическата му кариера приключи.

И.К. Тази опорна точка засяга фундаменталния въпрос „Има ли живот извън БСП?“, който ежедневно тормози поне 7 милиона българи. Бих помолил авторката (или авторът) на тази точка да ми се обади, за да се обзаложим. Ако тази мрачна прогноза не се случи, ще я (го) помоля тържествено да обещае, че никога повече няма да пише опорни точки.

▪ Корифеят на невъзможните коалиции Първанов, който успя да ни натресе „тройната коалиция“, сега е на път да надмине себе си – в името на самоцелната власт и лично облагодетелстване е готов да направи коалиция „БСП-ГЕРБ“.

И.К. Авторката(рът) вдига градуса на емоцията. Само че забравя съдържанието. Тройната коалиция вече нещо лошо за БСП ли е? Не беше ли точно това теорията на ГЕРБ? А в тройната коалиция БСП нямаше ли партиен лидер и министър-председател? Тази опорна точка май трябва да си я приберете обратно.

▪ Разните му руменовци все дават за пример Германия, но след милиционерската диктатура на ГЕРБ, такъв вариант е неприемлив за бизнеса и хората.

И.К. Разните му коалиции из Европа се правят само на основата на коалиционни споразумения. Не за друго, а за да знаят гражданите какво ще правят партиите. Какви са им приоритетите и какво от обещанията им ще пропадне. Освен Германия, през последните години така се прави в Холандия и в Чехия например. Вярно – там ГЕРБ не е управлявал и затова коалициите не се нуждаят от мъгла и неясни интереси. При нас е друго.

▪ Факт е, че дори привържениците на Първанов не разбират защо иска да срине БСП на евроизборите. Това самоунищожително поведение (все пак той си остава в БСП) е обяснимо само ако има договорка между него и Борисов.

И.К. Интересно твърдение, но му липсва конкретност. Пак ще трябва да зададем въпроса Кой? Що се отнася до предпочитанията на ГЕРБ, те винаги и неизменно са свързвани с лидерството на БСП от страна на Станишев.

▪ АБВ са се заиграли с ГЕРБ и взаимно си правят услуги. Борисов финансира проекта на Първанов. Предатели.

И.К. А така! Авторката(рът) стига до кулминация. Важно е чувството и опиянението. Пълно (само)задоволение.

▪ Азбукарите с подривните си и манипулативни действия сами се изключиха от БСП. Доста нагло е да заблуждават хората с втора, уж червена листа. Но пък в БСП се усетиха и съвсем правилно се разграничиха – да за да не се объркват избирателите.

И.К. Тук вече твърдо влизаме в лексиката на народната революция. Първото изречение е просто шедьовър.

▪ Б.Димитрова е втората М.Радева. Поръчкова социология.

И.К. Долу продажната социология! Да живей правилната! По едно време това е било и отношението към обществените науки. После това време се е изчерпало, защото обективната истина го е подгонила. Впрочем, като стана дума за медийни олигарси, изведнъж се сетих за едни други. Кой?

▪ Номинациите отразяват популярността и работата на номинираните. Логично е Станишев да води по брой номинации.

И.К. Попитах ръководството по какви критерии ще отчетем работата на евродепутатите. В резултат на въпроса бях отстранен от отчета. Сега той е правилен.

▪ Иска им се на герберите Станишев повече да не е председател на ПЕС, но вземат желаното за реалност.

И.К. Иска им се, ама няма!

II. ГЕРБ

▪ Колкото повече ГЕРБ отричат подкрепата си за АБВ, толкова повече убеждават хората, че има задкулисна договорка между тях.

И.К. Ами да вземат да си признаят, че да мирясат писачите на опорни точки! Така им е слабичка логиката.

▪ Първанов и Борисов имат дългогодишни отношения – всъщност Първанов привлича Борисов към своя пернишки бизнес кръг „котараците“.

И.К. Уау! Или Мяу! Тъкмо се чудех кой контролира строителството в София! Разбира се, Първанов! Но и на Борисов му се поотворил парашутът покрай Първанов. Взел ръка, както казват.

▪ Сидеров последователно показва, че мястото му не е в НС.

И.К. Моля, кажете тази опорна точка публично! Дайте я на ръководството! Иначе то прави точно обратното.

▪ Кой знае с какви мутри се е забъркали това семейство на високопоставени гербери, че да им подпалят колите. Това е знаково за тази партия. Ама вече няма как да го препишат на политически опоненти – хулиганската проява е дело на техни „съдружници“.

И.К. Не обичам ГЕРБ, но това не е ли в повече?

III. Парламента

▪ Докладът на ЕК е за три бг правителства, като само последните 6 месеца са на Орешарски. Да отговорят на критиките управляващите от ГЕРБ и прогербеския служебен кабинет.

И.К. Това съм го слушал и преди и винаги е свършвало зле. Наистина ли не са прочели и примерите от последните месеци в доклада? За сведение, е за България и от управляващите се очаква следващият да е по-добър или да отпадне въобще. Което значи да се захващат за работа.

▪ Ако сами не си помогнем и не си направим реформите, никакви доклади отвън няма да ни помогнат.

И.К. Именно, това имах предвид по-горе.

IV. Правителството на Орешарски

▪ Правителството работи прозрачно – за 6 месеца това е трети отчет.

И.К. Прозрачно означава цялата информация в интернет. Има и европейска директива по този въпрос. Бях основен преговарящ по нея. Мога да съдействам.

▪ ГЕРБ трябва да млъкнат поне 1 година, докато ефектите от некомпетентността им бъдат туширани.

И.К. Защо само за една? Най-добре опозицията да млъкне за всичките 4 години. И пак -не обичам ГЕРБ.

▪ Недопустимо е разни чужденци да искат обяснение от българското правителство – не само не са прави, защото реакция по случая Сидеров имаше, но и не сме васална република на никого.

И.К. А така!

V. Президента Плевнелиев

▪ Плевнелиев направи поредния си гаф – определено вървим към предсрочни президентски избори.

И.К. Това значи импийчмънт и на президента, и на вицепрезидента. Само да поясня процедурата.

▪ Пристрастност на Плевнелиев към определени олигархични кръгове е очевидна.

И.К. Да е само той, с мед да го намажеш.

▪ В една бедна страна част от олигархията си има президент – за каква стабилност може да се говори.

И.К. Друга част – правителство. Отново.

▪ Плевнелиев прави гаф след гаф – скоро няма да остане незасегнат сектор или прослойка в България от оперетните му акции. За съжаление, в случая с фаворитизираната КРИБ нещата са по-сложни – това си е лобизъм в чист вид (което означава и финансови компенсации).

И.К. Е, за баланс Огнян Донев гостува и на конгреса на БСП.

▪ Президентът се оказа в тъпия виц да вини другите за това, което сам прави. Но скоро гуруто на олигархичната медийна група ще му се наложи да освободи поста, който така и не успя да заслужи.

И.К. На коя от всички групи? Трябва да сме точни, за да не си отиде погрешка неправилен гуру.

VI. Извънпарламентарната опозиция

▪ Щом РБ са решили да подкрепят ГЕРБ за да свалят правителството това означава, че ГЕРБ ще се разпадне скоро и настоящето правителство ще си изкара пълен мандат. Защото каквото подкрепят реформаторите, то скоропостижно изчезва (справка студентската окупация).

И.К. Дано реформаторите не се сетят да подкрепят ръководството на БСП!

▪ Исканията на тези „студенти“, ако въобще са такива, са нелепи. Със същия апломб и шизофреничен патос можеха да поискат с декларация и тържествено да посрещнем марсианците.

И.К. Прави впечатление, че шизофренната тема е широко застъпена в различните издания на опорните точки.

VII. Вътрешнопартийната опозиция

▪ „Съцераздирателното писмо“ на Калфин разкрива високата му самооценка и това, че според него заслужава само първо място в евролистата.

И.К. Оценката ми е обективна. Никога и пред никого не съм претендирал за първо място в никоя листа – нито сега, нито преди. За настоящата листа на БСП имах трайно и стабилно мнение по отношение на водача. Който го знае, да си каже.

▪ Листите се подреждат според номинациите и желанието на хората. Не може да се редят според желанието на този или онзи политик.

И.К. На този и онзи – не. Само на един!

▪ За да се върнат във властта някои хора са готови на всичко – включително и да тръгнат срещу собствената си партия.

И.К. Познавам такива. Те и днес са в ръководството на БСП.

▪ Ренегати изразяват готовност да се коалират и с проваления ГЕРБ, само и само да се наместят отново под светлината на прожекторите в бг политиката.

И.К. Ярко, но общо и с липса на фокус.

▪ Калфин си мисли, че така изнудва БСП, но всъщност това е краят на политическата му кариера. Хората не обичат ренегатите и политическите екскурзианти, които в името на властта са готови да предадат всяка кауза.

И.К. А, сега е по-ясно. Моля някой да ми посочи кога и по какъв повод съм изнудвал когото и да било и за каквото и да било. Лидерът на БСП може да каже, че никога не съм искал постове. Ами, да го каже, че да си поправят опорните точки. Властолюбието в случая би било свързано не с изразяване на собствена позиция, а с традиционното „снишаване“, за да попадна в следващата листа. Последното го правят доста хора, докато вече и сами ги е страх да си признаят, че от снишаване са станали мижитурки.

▪ Калфин се опитва да оправдае дезертьорството си от БСП – ясно е посочил, че се възприема за пръв сред всички бг евродепутати и се смята за абониран за челното място в евролистата за предстоящите избори. След като не го получава до момента е готов да разцепи партията. А то сега вървят номинациите по места и нищо не е
предрешено, ама жаждата за власт заслепява.

И.К. За каква власт говорим? Единственото, което си позволих да питам ръководството е дали са верни слуховете, че нямам място в листата. Така и не получих убедителен отговор.

▪ Хората помнят колко трудно Калфин беше включен в евролистата на БСП на предишните избори, защото тогава пък членуваше в Евролевицата! Заиграването му с АБВ на Първанов означава ли, че може да е кандидат от всяка формация, стига да го сложи на първото място в евролистата си.

И.К. Някой много се е объркал. Тогава нямаше Евролевица, но карай да върви – важното е опорните точки да се пишат.

▪ Първанов и Калфин се опитват на върнат Борисов на власт – ГЕРБ финансира АБВ, с което се опитват да объркат избирателите на левицата. Неслучайно азбукарите обясняват, че трябва да се съобразяваме с бившия премиер.

И.К. Ето го и смъртният грях! Само, дето не е вярно. Сегашното поведение на ръководството на БСП, бягството от отговорност, зависимостта от външни кръгове и коалиционни партньори, най-бързо ще върнат ГЕРБ. Ние ще се постараем това да не стане. Първо ще изкараме държавата от безумното джафкане Станишев-Борисов. Хората имат и по-важни проблеми.

▪ Заради енергийни интереси Първанов се активизира дотам, че създава проблеми на БСП преди изборите. Но необмисления му ход е и полезен – повлече в бездната на забвението Калфин, Петков и куп нереализирали се техни симпатизанти.

И.К. Ух! Облекчихме се!

▪ Първанов иска да бъде изключен за да стане „жертва“. Поборникът на невъзможните коалиции и задкулисни договорки, сега е решил да си поделят приятелски с Борисов политическото пространство, и да останат само БСП и ГЕРБ. Тежко ни с такива политикани.

И.К. Моля авторката(ът) на тези опорни точки да не се издава. Тези глупости сме ги чували и преди. Куцат им аргументите.

▪ „Високата коалиционна политика“ на Първанов я видяхме – сърбахме му попарата по време на тройната коалиция, когато всичко вървеше по формулата 8:5:3. Сега се е засилил да се съюзява с ГЕРБ за да бетонира във властта Борисов. Не може да обедини невъзможното – лявото и дясното в балкански вариант, защото тук
не е Германия.

И.К. Ама, да не ви е някаква Германия тука! Гадната тройна коалиция нямаше партиен лидер и министър-председател. А освен това ръководството на партията непрекъснато се дърпаше. Даже Първанов му внуши идеята за плоския данък, за закона за досиетата и т.н. в последователни соматични сеанси.

▪ Болната амбиция на Първанов да оглави отново БСП е нелепа. Да се поучи от П. Стоянов, който се върна начело на СДС, колкото да се изложи и го разкараха. Това е пътят, по който е тръгнал и Първанов. А можеха да си останат в историята като успешни президенти.

И.К. Можеше, ако не беше прочел горните опорни точки.

▪ Позорния политически край на един бивш президент от БСП.

И.К. Моля, слагайте пълния член на място!

▪ Добре, че вътрешнопартийни опозиционери като Дончева напускат БСП. Така по-ясно ще се разбере, че обслужват интересите на политическите противници на левицата.

И.К. Добре е всички вътрешни опозиционери да напуснат.

▪ Дончева поне постъпи по-честно като напусна БСП, а азбукарите искат да я превземат отвътре.

И.К. Как?

▪ Т. Дончева да вземе да направи алтернатива на алтернативната листа. Така на всички ще стане ясно, че проблемът е в това кой да води бащина дружина.

И.К. Хайде сега – съвети! Бива ли така, за чужди партии.

▪ Калфин предава БСП за втори път.

И.К. Важното е ръководството да не предава БСП.

▪ Първанов прави услуга на Борисов – неслучайно в деня, когато падна окупацията на СУ беше обявен рестарта на АБВ.

И.К. Голяма координация падна. Помолихме студентите да се разкарат, за да ни обърнат внимание и на нас.

▪ Подновяването на АБВ цели да разцепи БСП и да върне отново Първанов начело на партията. Това не са идейни различия, а самоцел на бившия президент отново да командва парада.

И.К. Не се сещам за по-нелеп път към ръководството на БСП.

▪ Много внимание се обръща на АБВ, а те няма да успеят да вкарат и един евродепутат.

И.К. Sic! Напълно вярно. Тъкмо щеше да се освободи енергия на авторката(рът) на опорните точки и здрав разум на читателите.

▪ Докладите на ЕК за България винаги са такива, но тълкуването им зависи от това кой е на власт и в опозиция.

И.К. Пак вярно! Опорните точки постепенно намират верния път.

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.